През последните месеци потенциалното влизане на България в Еврозоната отново стана една от най-обсъжданите теми в публичното пространство. Това, което е забележително обаче, е че този казус се превърна не толкова в тема на дебат, колкото в тема на…проповед. Проповед от страна на политици от всякакви партии и икономисти и финансови експерти от всякакви институции относно това колко голям позитив би било членството в Еврозоната за България и защо трябва да влезем в паричния съюз възможно най-скоро. Нивото на консенсус и единомислие по темата е толкова забележителен, че няма как да не буди съмнение у всеки критично мислещ гражданин. Все пак, старата мъдрост е, когато всички политици са съгласни, че нещо е много добра идея, най-вероятно става въпрос за пари. Много пари, които ще излязат от джоба на данъкоплатците.
В този контекст на мен и моите колеги от ЕКИП и БЛО се падна нелеката задача да сме единствените „десни“ спектици и противници на това прибързано присъединяване на България към Еврозоната, чиито доводи не се изчерпват с манипулативни популистки лозунги за удвояване на цените при приемане на еврото. Затова и е крайно време нашият скептицизъм и аргументите, които стоят зад него, да бъдат, доколкото е възможно, синтезирани в един монолитен текст. И сега вече има конкретен повод за това.
Докладът на ИПИ за Еврозоната и промяната в тяхната позиция
Наскоро към въпросния хор от ентусиасти за еврото се присъедини и Институтът за пазарна икономика, който с финансовата подкрепа на българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел, изготви и публикува забележително задълбочен доклад относно потенциалните икономически ефекти от присъединяването към Еврозоната.Това, което е по-забележително обаче е обратът в мнението на самият Институт за пазарна икономика по темата за евентуалното присъединяване на България към Еврозоната. Едва преди година и половина-две, главният икономист на института (и автор на доклада, който разглеждам в момента), Десислава Николова, дава интервюта пред редица медии, в които твърди, че, цитирам „до голяма степен вече сме изчерпили позитивите от членството в Еврозоната“ и „Колкото по-късно приемем еврото, толкова по-добре“.
Изведнъж обаче, мнението на ИПИ рязко се променя и през настоящата 2018 г. този институт вече е един от най-силните поддръжници на идеята, че България трябва да се присъедини към валутният механизъм ERM-II (т.нар. чакалня за еврото) и в последствие към Еврозоната възможно най-скоро. Аз няма да спекулирам на какво се дължи този рязък обрат в мнението на експертите от ИПИ по темата. Сигурен съм, че промяната в тяхното мнение по темата се дължи на добре обмислени и логически издържани доводи, поне от тяхна гледна точка.
След като задълбочено разучих техните доводи обаче, за съжаление аз лично ги намерих за крайно неубедителни. Същото се отнася и за доводите на всички онези знайни и незнайни икономисти и политици, с които през последните месеци споря из публичното пространство относно присъединяването на България към Еврозоната. Повсемество икономисти, финансисти и политици в България не осъзнават какви са ключовите структурни недостатъци на Еврозоната като паричен съюз, които стимулират натрупването на прекомерно много системни рискове, които фундаментално дестабилизират финансовата стабилност на всички страни-членки и цялата европейска банкова система. Изглежда много от родните ни „експерти“ въобще не са наясно с това какво въобще е това „системен“ и „морален“ риск, „трагедия на общото ползване“, и т.н.
Какво представлява настоящия анализ?
ИПИ заслужават похвала за това, че в рамките на един доклад са синтезирали всички тези аргументи, които витаят в публичното пространство в един кохерентен и подробен текст. Именно затова и избрах да структурирам моите несъгласия, критики и опасения относно влизането на България в Еврозоната, като отговор и критика на техния доклад по темата. Смятам, че този формат е изключително плодотворен за теми от толкова висока за цялото българско общество важност, защото именно в дебата и сблъсъка на идеи се ражда истината, както гласи древната мъдрост.
Структурата на настоящия анализ до много голяма степен отразява и структурата на самия доклад на ИПИ. Понеже съм несъгласен с болшинството от техните аргументи и т.нар. „позитиви“ от влизането на България в Еврозоната, които те излагат и аргументират структурирани като отделни глави на доклада си, моята критика следва много сходна форма със съвсем леки размествания (самият доклад на ИПИ можете да прочетете тук). Някои части от доклада на ИПИ не са адресирани, защото или са твърде кратки и маловажни или така или иначе съм съгласен с доводите изложени там. Такъв пример е първата глава от доклада, която се фокусира върху мита, че при евентуално присъединяване към Еврозоната, ценовата инфлация в България рязко ще се покачи. Този довод на някои други скептици относно влизането на България в Еврозоната е безпочвен и според мен – нито има данни, че нещо подобно е вероятно, нито е логично да очакваме да се случи, следвайки икономическата теория. Затова и съм съгласен с колегите от ИПИ, че това е мит.
