Колкото по-бивш става депутатът Антон Тодоров, толкова по-тъжно и жал ми става за него.
Той до такава степен се обърка в последните 7 денонощия кой е, къде се намира и какво прави, че започна да говори за себе си в трето лице единствено число.
За някои това може и да изглежда като безобиден самоироничен похват, но лично аз много се чудя дали не е сигурен симптом за много сериозна психическа проблематика.
„Не е добре да бъдете враг на Антон Тодоров, добре е да бъдеш приятел“, изтъкна ексдепутатът в Народното събрание, след като бе гласувана оставката му, и отново предизвика още стотици въпроси за себе си в психологически план, които и без това вече цяла седмица тормозят журналистическото братство.
На първо място, намерил ли е в крайна сметка своето „аз“ Антон Тодоров? Който и психолог да попитате, веднага ще ви поясни, че проблемът с неидентифицирания „аз“ е характерен най-вече за децата до 3-годишна възраст.
Втози период те твърде често говорят за себе си в трето лице единствено число. Например – Антон играе, Антон папка, Антон пишка, Антон иска сладолед…
В подобни случаи специалистите съветват да се прекарва повече време пред огледалото. Да се разглеждат албуми с лични снимки, както и видеоклипове с наскоро преживени събития – например участия в сутрешни телевизионни блокове. Всичко това доказано стимулира процеса на създаването на Аз-концепция.
И все пак според учените е напълно в реда на нещата дечицата до 3-годишна възраст да срещат затруднения в използването на личните местоимения. Те все пак са току-що проговорили.
Докато безмилостният политолог Антон Тодоров, автор на множество изследователски и научни трудове, преди 2 месеца навърши цели 51 години. Значи, откъдето и да го погледнем, проблемът с изказа при него е от съвсем различно естество.
Тук отново ще си позволя за цитирам експертите. Веднага щом изключат възрастовия проблем, те дават коренно различно обяснение за симптоматиката на този разрушител на задкулисието и статуквото – „моментно или по-дълго състояние на изнервеност, депресия или маниакалност в по-тежките случаи“.
Най-малкото специалистите смятат, че възрастен човек, който говори за себе си в трето лице единствено число, се поставя на пиедестал в стремежа си да изпъкне пред останалите. Това било много характерно при хора, изненадващо облечени във власт, които бързо получават голяма обществена популярност. Например – днес яростно критикуваш в писмени и гласни форми определен политически кръг, а утре ставаш директно депутат в парламентарната група на атакуваната партия.
В подобни шизофренни ситуации се случвало много често дори личности с доказан морал да загубят усещане за равновесие и ориентация. Раздвоявайки личността си, те виждат ситуацията от външната страна, сякаш реално не участват в нея.
Това може да бъде изключително опасно не само в политиката и в телевизионно студио, но дори и при безобидно пресичане на улицата. Особено при решителни и безпардонни личности като Антон Тодоров.
Дано бързо да се намери някой експерт, който веднага да се погрижи за него в дългия път към намирането на своето „аз“. Да стимулира опитите му за самостоятелност, както и в научаването на възможно най-много за себе си: име, пол, възраст, цвят на коса, на очи, какво харесва, какво не харесва, къде живее, умения, които владее…
Защото шизофренията без депутатски имунитет може да се окаже твърде опасна за здравето.
Слави Ангелов