Инструментът Божий изчезнА. То в България който не го показват постоянно по медиите, все едно го няма. Принципно дейността на прокуратурата не се забелязва, освен със скандалите, но поне Гешовият разведряваше напрежението с опитите си да се прави на герой на изнасилените бабички и да разбива с апломб оранжерии за марихуана по селата. Че и в туитър не го засичам. Направо ми е скучно!
Депутатите обаче допълнително облекчават работата му. Ето например днес депутатите решиха, да не изпращат до прокуратурата доклада на временната комисия към парламента за закупуването на дялове на стойност 140 милиона лева от Първа инвестиционна банка. Естествено, с гласовете на управляващата хунта. То, не че ако го бяха изпратили, щеше да е различно, но вече дори не си правят труда да прикриват безобразията си и да ги обличат в законова форма.
Там скандалът е голям, а пилеенето на обществени средства в полза на частна банка – огромно. Ето например, днес за археологически обекти са дадени 1,8 милиона лева. А за дялове в една частна банка – 140 милиона. Защото ЕЦБ и Банковия съюз го искали. И държавата, тоест ние, данъкоплатците, платихме по пет лева на акция при пазарна цена на фондовата борса 2-3 лева на акция.
Но пък след скандалът с КТБ, вече сме обръгнали и дори не се впечатляваме. Това е огромният пробив на мафията – дори не забелязваме безобразията и престъпленията им, свикнахме с ежедневния ужас, кражби и корупция и само тихо си псуваме на Родител 1, та до липсващото звено на клона, от който са произлезли!
Мафията постигна огромни успехи в България. Накара ни да се подчиняваме безропотно. Да възприемаме престъпленията и корупцията като норма, от която няма отърване. Да възприемаме престъпниците като сатрапи, които нямаме силите да махнем и да се преборим с тях. Мафията си има държава….тоест територия и подчинено стадо. А ние, ние – българите, какво ни остана?
Всеки, който днес подкрепя с действията или бездействията си управляващата хунта, е съучастник в престъпленията им и национален предател! Времето е в нас и ние сме във времето. А тяхното време изтече!
Елена Гунчева