Президентът Радев днес посочи, че бизнесът трябва да поеме водеща роля при излизане от социалната криза. Донякъде съм съгласна. Така би било в една нормална държава. „Икономиката, глупако!“ – прословутият израз на Бил Клинтън е приложим навсякъде по света. Икономиката е движещата сила на обществото и държавата и съответно е свързана и с политиката. В България нещата не са толкова ясни и прости.
Бизнесът в България рядко е прозрачен и чист. Въпреки че много хора успяха с труд и почтеност, огромната част от бизнеса е ръководена от хора, които нямат управленски качества, а единствено са близки до управляващите. Те се издържат със система от държавата, източват я и си разпределят с политиците ресурсите й. И всичко това започна от приватизацията. Когато се купуваха огромни заводи за по един лев или с компенсаторни записи от подставени „наши“ хора, които имаха едно единствено качество – лоялност към тези, които са ги избрали да бъдат новите „бизнесмени“. Голяма част от бизнеса е и от мафията, която си е „откъснала опашката“, но не си е променила манталитета в управлението.
Общото е, че всички смятат работниците и служителите за ресурс, който трябва да се използва максимално при минимални разходи. Въпреки печалбите, в бизнеса се инвестира във всичко друго, но не и в работниците. Умишлено те се държат на ниски заплати, за да могат бизнесмените да инвестират в себе си, в нови коли, къщи, екскурзии, любовници и начин на живот. И това се отразява, тъй като работниците стават взаимозаменяеми. Те не се стараят да се квалифицират и усъвършенстват, а работодателите им е все едно, защото на пазара на труда също има нискоквалифицирани работници, които да могат да ги заменят.
Образованите и квалифицирани кадри именно заради политиката на бизнеса, са рядкост. Заради мизерното заплащане и условия на труд, голяма част от специалистите напуснаха България. Вече почти не са останали качествени строители, инженери, дори лекари и медицински сестри. Никой не влага пари в обучение на работниците си. Извънредният труд и нездравословните условия на труд допълнително водят до загуби не само работниците, но и работодателите, които получават толкова, колкото и плащат.
Защото българският бизнес е Домусчиев, Джи Пи груп, Трейс холдинг, Пътища, Корабостроителницата, Пеевски, Доган, ТИМ, АРТЕКС…..да продължавам ли да изброявам? Когато си започнал от нулата и сам си се издигнал и изработил капитала, знаеш цената на труда. Когато си получил куфарче с пари или са ти дали обществени поръчки, защото си зет на управляващ политик, за теб работниците остават плебс, който трябва да си знае мястото и да няма претенции, затова го държиш в мизерия.
Няма как бизнесът да пребори социалната криза в този си вид. Бизнесът в България е извращение на капитализма. Див капитализъм, който като скакалец опосква ресурсите, без да мисли за бъдещето. С една единствена цел – огромни печалби, които да се инвестират в стандарта на живот на работодателите. И докато това е така, пропастта между бедни и богати ще продължава да се задълбочава.
Елена Гунчева