Д-р Сребра Родопска, на която дължим БЦЖ ваксината
Помага ли срещу коронавирус ваксината БЦЖ, с която са имунизирани голяма част от българите? Дава ли тя надежда в борбата с COVID-19? В момента учени от цял свят изследват дали ваксината срещу туберкулоза усилва естествения имунитет срещу вируси и заболявания на дихателните пътища.
По този път преди години минава и една изключителна българка, решена да стане лекар, за да се бори със заразните болести. Запознайте се с историята на д-р Сребра Родопска, учен с огромен принос за разработването на българската ваксина БЦЖ, която в момента се използва в повече от 180 страни по света. Именно днес се навършват 107 години от рождението на д-р Родопска, а нейната внучка Сребрина Бобева ни поднася вдъхновен разказ за своята необикновена баба.
***
За децата бабите обикновено са просто баби. Готвят вкусно, разказват истории, наставляват и правят всичко за любимите внуци. Такава беше и моята, но освен баба тя беше и учен, което като дете хем ме респектираше, хем ми се струваше странно. Не приличаше на другите баби – беше много заета и винаги елегантна.
Сребра Родопска е родена през 1913 г. в София, в семейство на учители. Имала е по-малко братче, което, за съжаление, умира от заушка на 8-годишна възраст и тази трагедия дълбоко я разтърсва. Казваше, че
още тогава е решила да стане лекар, за да се бори със заразните болести.
По-късно това я насочва и към Научноизследователския институт по епидемиология и микробиология, където работи повече от 30 години.
В последните седмици, покрай пандемията с коронавирус по света, се заговори за БЦЖ ваксината като евентуално лекарство срещу вируса. Именно тази ваксина бе важна част от професионалния път на баба ми. Приятно ми е, че днес се сещаме за нея, като за още една жена, допринесла за промяната на света.
БЦЖ ваксината има необичайна история – вдъхновена е от наблюдение, че доячките не развиват туберкулоза.
Кръстена на д-р Албер Калмет и д-р Камий Герен, които са я разработили в началото на 20-ти век от mycobacterium bovis, форма на туберкулоза, която заразява говедата.
***
За първи път се използва при хора през 1921 г. и подобно на други ваксини има конкретна цел – туберкулозата. През последното десетилетие, обаче, се появяват данни, че има и така наречените извънцелеви ефекти.
Ваксината като че ли „обучава“ имунната система да разпознава и реагира на различни инфекции, включително вируси, бактерии и паразити.
Все още има малко доказателства, че би имала ефект върху инфекцията с коронавирус, но поредица клинични изпитвания могат да отговорят на въпроса до месеци.
През 40-те години на миналия век „жълтата гостенка“ е широко разпространена в България и все още няма въведена масова профилактика. Баба ми, д-р Сребра Родопска, посвещава голяма част от научната си кариера на разработването и въвеждането на българската противотуберкулозна БЦЖ ваксина. През 1948 г., заминава за Париж, където в продължение на близо година изучава методите на производство на бактериални ваксини и серуми в Institut Pasteur. След като усвоява производството на живата ваксина, с донесения от нея парижки щам започва усилена експериментална работа по въвеждането ѝ в производство в България. Произвежда малки серии, чиито свойства изпитва в лабораторни условия чрез въведени от нея методи на контрол.
***
С произведената ваксина, започва пероралната ваксинацията на новородени деца у нас, но тъй като в 1% от имунизираните се наблюдават лимфаденити,
д-р Родопска решава да замени френския щам с друг, който донася от, Москва (БЦЖI).
Новият щам се оказва по-подходящ и опитите ѝ потвърждават по-ниската му остатъчна вирулентност и високата му имуногенност.
Така от 1951 г. БЦЖ имунизацията става задължителна за всички новородени и деца до 18 години с отрицателен тест Манту (туберкулинова чувствителност). Заболяемостта от туберкулоза при всички възрасти, особено тежките форми при децата (милиарна и менингит), рязко се понижава. Следват детайлни проучвания върху свойствата на БЦЖ щамовете и усъвършенстването и стандартизацията на ваксината.
Свойствата на разработения български субщам БЦЖ предизвикват жив интерес на Първата техническа конференция върху БЦЖ ваксината в Женева (1956) и на редица научни форуми у нас и в чужбина. От особено значение са оригиналните и прецизни изследвания, които д-р Родопска представя.
Опитът и огромните ѝ научни познания обогатяват различни производствени центрове (Москва, Виена, Прага, Будапеща, Белград, Букурещ, Токио) при усъвършенстване на методите им на производство и контрол. А обучаването на виетнамски специалист в българската лаборатория помага значително за развитието на производството на БЦЖ ваксината във Виетнам.
От 1991 г. българската производствена БЦЖ лаборатория е една от трите лаборатории, одобрени от СЗО за доставчик на UNICEF и PAHO.
Днес, българската ваксина БЦЖ се използва в повече от 180 страни в света.
Казват, че успешните хора имат много енергия и това определено важеше за баба ми. Тя беше изключително дейна, с високи организационни способности, неизчерпаема енергия и нестихващо любопитство към света. Четеше непрекъснато – от Радичков до Киркегор, през в. „Култура“ и списание „Факел“ – и винаги си водеше бележки.
Готвеше страхотно, сервираше елегантно и правеше най-вкусния френски десерт, снежни топки.
Беше силен характер и вкъщи думата ѝ определено се чуваше. Дядо ми, проф. Ташо Ташев, известен лекар с безброй клинични и обществени ангажименти, я обожаваше. Спомням си, че като студентка бях с него в Париж и навсякъде, където ходихме, се сещаше в големи детайли как са прекарвали с нея по същите места. Тогава си мислех, че баба ми е голяма късметлийка – след толкова години заедно, много успешният ѝ съпруг говореше за нея с младежки пламък в очите.
И тъй като човек е събирателно от хората, които са го отгледали и тези, които е срещнал през живота си, се надявам да имам поне малко от нейния дух.
Живя до 93 години и до последния момент беше с книга в ръка. Бабинка, както я наричахме, беше един от най-ерудираните хора, които познавам.
Автор: Сребрина Бобева Източник: Момичетата от града