Днес някои продажни безродници се опитват да омаловажат ТУРСКОТО РОБСТВО и дори да го обявят за несъществуващо! Под диктовката на продали се на Анкара политици, депутати и министри, се пренаписват учебниците по история и литература и промиват мозъците на нашите деца.
Димитър Георгиев-Бико, Фейсбук:
Винаги, когато някой политически лайнар ми говори за „Присъствие“…
Днес е 17 май, още една незабравима дата от ТУРСКОТО РОБСТВО в България, защото само един робовладелец може да се разпорежда така с човешките животи, може да убива безнаказано и да решава кой ще живее, кой ще умре и кой да бъде даден на турски семейства за роб или робиня.
На този ден се навършват 142 години от Бояджишкото клане и Кървавото хоро на 50 деца от село Бояджик, Ямболско.
Кървавото хоро е кулминацията на Бояджишката буна.
Всичко е опожарено, разрушено, разграбено.
Според исторически анализи на чужди дипломати “никой, който не е видял лично последствията от изгореното село, не може да си представи колко страшно бедствие го е сполетяло.”
На 11 май 1876 г. хората от Бояджик се събират в църковния двор да отдадат сърдечните си почести пред ликовете на първите славянски учители и равноапостоли светите братя Кирил и Методий.
По време на празника владеещият околните села Едем ага нападнал селото със своите черкези, които започнали издевателства и грабежи.
За да имат време да избягат по околните села, селяните поставили стража в покрайнините на селото.
По този повод било докладвано на Шефкет паша, който се намирал в Сливен, че в Бояджик се готви бунт.
Така на 17 май 1876 г. той с един табор башибозуци отива в Бояджик и започва погром над селото.
Голяма част от населението се укрива в местната църква, но тя била обстрелвана със снаряди, затова укрилите се вътре били принудени да излязат.
Започва зверското им физическо изтребление.
Убити са десетки мъже, жени и деца.
В съседното село Болярско са скрити около 50 деца на възраст от 13 до 17 години, но голяма част са издадени и отведени от турците в местността Рачерски мост, след което преди да ги убият са накарани да играят хорото, останало в българската история като „Кърваво хоро“.
Пашата обявил, че ако му изиграят хубаво българско хоро, ще ги пощади.
С надежда да се спасят, младите се съгласили.
Музиката засвирила и те заиграли тежко сватбено хоро.
Със звуците на кавала започнало и свистенето на ятаганите, децата по едно падали посечени.
Турците не позволявали на никое да не напусне хорото.
Така последните е трябвало да играят върху телата на своите братя, сестри или приятели…
След това турските заптиета с пищов доубиват всеки от упор.
След оттеглянето на турците става ясно, че един не бил доубит – раненият в корема Тодор Вълчев Русев, който успял да отхвърли телата върху себе си.
Той е единственият оцелял, който разказва зловещата история за Бояджишкото кърваво хоро, което е част от историята на България по време на петте века робство.
Цялото имущество на бояджичени станало плячка на башибозуците.
Девойките и жените, които не са избити са озлочестени и дадени на турски семейства за робини.
Бояджишкото клане е определено от историците като трето по броя на жертвите след Баташкото и Старозагорското и като второ по жестокост клане след Баташкото.
Сред убитите е и дядото на великия българин, изобретил компютъра – Джон Атанасов.
Неговият баща по чудо оцелява.
Куршумът, убил дядото, оставя белег на главата на петмесечния Иван, оцелял в прегръдките на баща си.
Той спасява детето си с цената на своя живот…
Днес някои продажни безродници се опитват да омаловажат ТУРСКОТО РОБСТВО и дори да го обявят за несъществуващо!
Под диктовката на продали се на Анкара политици, депутати и министри, се пренаписват учебниците по история и литература и промиват мозъците на нашите деца.
