Кристалина Георгиева заби нож в гърба на самозабравилия се Борисов

Историята е задължителна наука за политиците. Който не я уважава, рискува сам да се постави в ролята на жертва. Та историята ни показва образа на великия римлянин покорил света – Гай Юлий Цезар. Същият обаче поставил в ръцете си и римската република. Римляните не му простили именно това – съсипването на идеята за римската република. И последвала…. саморазправата. За Цезар най- тежък бил ударът с нож нанесен от Брут. Брут е получил почти всичко в живота си благодарение на Цезар.
Да се прави аналог между Цезар и Борисов е неуместно. Но имат и известна прилика. И двамата са поставили републиката в ръцете си. Напоследък бивши приятели и съмишленици на Борисов започнаха да забиват ножове в него. И той кърви, но мисли, че ще успее да овладее положението. Но… май че се появява и образът на вероятно Борисовия Брут – Кристалина Георгиева.
С натиска оказан на Борисов да номинира Георгиева за генерален секретар на ООН, той попадна в истинско блато. Постави България в ситуация на най-голямото си падение на международната сцена. И не само България… Тъй като Георгиева е и заместник председател на ЕК, на практика нейният провал в ООН постави в ситуация на унижение и ЕК.
По цял свят след подобно падение провалилите се политици подават оставки. Така трябваше да постъпи и Георгиева. Вероятно Борисов е направил опит да поиска оставката на Георгиева. А може и да е предстояло той да и поиска оставката, като имаме предвид последния прочит на кадруванията на Борисов, направен от самия него.
Днес все по-силно звучат думите на Борисов през 2013г: Най-големият враг на ГЕРБ е самият ГЕРБ. Имахме грешки в управлението, но и в кадровата политика.“
Но … явно Борисов закъсня с ходовете си. Георгиева го изпревари. Направи го така, че защити егото си, но пожертва Борисов. Подадената от нея оставка прилича на забит нож в политическото тяло на Борисов. Вместо да подаде оставка в резултат на провала си, тя решава да направи това като необходимост поради преминаване на работа в Световната банка. Да, тя можеше да си подаде оставка в резултат на провала и пак да започне работа в Световната банка. И това щеше да бъде почтена постъпка към България и Борисов. Но явно егото на Георгиева е по-значимо за нея, от отговорността й пред България и почтеността към Борисов.
За разлика от Брут, Георгиева не е човек с римско его. Брут след претърпяната военна загуба се самоубива. Но явно Георгиева се спасява, защото така е преценила за по-добре. Борисов сам си е виновен за Георгиева. Може би той прояви наивност и е очаквал Георгиева да подаде оставка. И в оставащото време до изборите за Президент на Р.България, това щеше да бъде негово време –времето на силния Борисов. Днес обаче оставката на Георгиева обърна времето срещу Борисов. В оставащите дни ще е истинско чудо, ако Борисов успее да се съвземе след удара на оставката, подадена от Георгиева.
В такива моменти е редно наистина един политик да си направи анализ на кадруването, което е било негово дело. Днес Борисов не трябва да търси нови врагове. Той трябва да направи прочит на собственото си кадруване. Трябва да се върне назад и припомни фигурата на Душана Здравкова. Тя можеше да бъде много по-силна от Румяна Желева и категорично по-отговорна от Кристалина Георгиева.
Изглежда, че е дошло времето на последователите на Брут в отбора на Борисов.
Те, последователите на Брут, обаче ще го насочват към търсене на нови врагове извън ГЕРБ. И така… до резултатите от изборите. После вероятно ще го изоставят окончателно.