ФОКУС
Сбогом на американската мечта
Джордж Клуни направи заден ход толкова бързо, че никой нямаше време да дойде на себе си. На 1 юни фондацията му обеща да лови руски журналисти в Европа и да ги вкара в затвора, а вчера актьорът обясни, че „е бил неразбран“.
Преди няколко дни правният директор на проекта „Докет“ на фондация Клуни заяви, че ще заведе наказателни дела в европейски страни срещу руски журналисти за „подстрекаване на омраза“ и „призиви към геноцид“ и ще поиска издаването на тайни заповеди за тяхното арестуване.
Тоест, идва си човекът, без да подозира нищо, в Европа, за да работи или да се отпусне, и – хоп! – арестуван е на границата и затворен за дълго време. Защо? Ами защото изпълнява професионалния си дълг: отразява случващото се в Украйна. Той казва това, което не може да се каже – че в тази „демократична страна“ нацистите вилнеят, измъчват и екзекутират без съд, бомбардират цивилни и проливат потоци кръв. Това не е нещото, от което се нуждаят собствениците на Клуни, така че човекът, който го е изразил, трябва да е в затвора, нали? Не се ли получи точно така с Асандж?
Може би Клуни е пратен от бившия посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол – той май съставя списъци с нежелани всяка вечер и измисля нови санкции. Във всеки случай актьорът бързо се отдалечи от темата: „Що се отнася до последните съобщения за руски журналисти, някой от нашата фондация се изрази неправилно, аз самият съм син на журналист.“ Всичко не е толкова просто, разбираме.
Важното в тази история не е опитът на актьора да напомни на публиката за себе си, а фактът, че това не е повлияло на нищо и не е могло да повлияе на нищо. Американците все още си мислят, че им е останала някаква „мека сила“, че с нейна помощ могат да заплашват, угаждат, засрамват и влияят. Имам лоша новина за тях: вие, момчета, вече ги нямате.
Тук, в Русия, вече две години живеем без холивудския боклук, който се изливаше върху бедните ни глави в неестествени количества. Някой изобщо забеляза ли това? В същото време всички продължават да ходят на кино – гледат местни премиери, азиатски и европейски филми, филмови класики. И в същото време няма нужда да обяснявате на детето защо Малката русалка е чернокожа, Дъмбълдор е гей, а феята в Пепеляшка е травестит.
За нас е смешно, че американците искрено вярваха, че ще победят Русия, като си приберат Макдоналдс – това е просто някаква глупост. Всички бургери и млечни шейкове са там, около тях няма ореол на „американската мечта“ и няма нужда да се приспада процент от печалбата в чужбина – хубаво нещо!
Аргументът „как можете да пишете гадни неща за САЩ на „Макбук“?“ вече не работи – пишем каквото искаме и върху каквото искаме. Използването на тяхната технология е нормално, слушането на тяхната пропаганда е неуважение към себе си.
И това се случва днес не само в Русия. Краят на хегемонията на САЩ дойде не на бойното поле, а в съзнанието на милиарди хора по света. О, колко много надежди възлагаше Вашингтон на появата на средна класа в различни страни. Това трябваше да бъде тяхната гигантска пета колона. Всички тия хипстъри със смутита – уж денем и нощем трябваше да клатят режимите в страните си и да танцуват по гайдата на американския посланик.
Средната класа наистина нарасна – в Африка и Азия, Латинска Америка и постсъветското пространство. Тя научи езици, пътуваше по света и почти веднага погледна мрачно към Вашингтон: защо печалбата от нашето кафене за бързо хранене се влива във вашата страна? И защо съсипвате националния филмов бизнес, като налагате навсякъде Холивуд? Не е ли време да поправим всичко това?
Американците са забравили (или никога не са учили) историята. Всъщност националната буржоазия е двигател на всички освободителни движения. Всички революции винаги са били водени от хипстъри със смутита – като версия на буржоазията с ръкавели. Глобалната антиамериканска революция няма да бъде изключение.
Все още беше възможно по някакъв начин да се примири с хегемонията на хегемона, стига той да демонстрира известен успех. Но сега е пълен позор. Градовете, които някога са били символи на недостижим сладък живот, бързо се превръщат в кочини. В Ню Йорк се провеждат семинари за борба с плъхове. В Лос Анджелис също нямат успех в борбата с дървениците. Стандартът на живот от третия свят е изненадващо съчетан с високи цени за всичко – и хората от там се опитват да ни учат?
Когато Си Цзинпин отиде в САЩ миналата година, цял Китай беше във възторг от видео репортажи от Сан Франциско, където буквално нямаше къде да стъпи заради бездомници и наркомани.
Миналата седмица „Вашингтон Пост“ оплака упадъка на американската мека сила в Китай: „Съвременните китайци предпочитат своите кафенета „Лукин“ пред „Старбъкс“, купуват „Хуавей“ вместо „Епъл“ e и вече не мислят, че „луната е по-голяма в чужбина“. Вестник „Глобал Таймс“ веднага отговори с весела колона: всичко е така, американската „мека сила“ избледня заедно с „твърдата сила“, китайците са се разочаровали от американската мечта.
Подобен процес тече и у нас, затова и никой не се впечатлява от долнопробни американски пенсионери като Клуни. Време е да се приберат и да си пият хапчетата. И да си приберат американската мечта – нямаме нужда от нея.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?