Новия световен ред в действие

Онзи ден една американска приятелка ми изпрати бележка с жлъчни аргументи за това как западните компании печелят от така наречените управленски услуги.

„Финансите, счетоводството, техническата поддръжка и дори човешките ресурси сега се възлагат на изпълнители в Индия и Филипините“, написа тя.

„Западът им плаща стотинки и препродава „услуги“ на клиенти, като краде лъвския дял за посредничество и се преструва, че сам върши работата“, добави американката.

„Журналистически офшор“

Засмях се и си помислих, че знам по-лош пример. Преди десетилетие и половина предприемчив американец създаде „журналистическа офшорка“ в същите Филипини, за да… отразява местните новини в родното си Чикаго, а след това и в други американски градове.

Неговите т. нар. фрийлансери преглеждаха публично достъпна информация в интернет – от сделки с недвижими имоти, полицейски доклади и съдебни протоколи до репортажи за училищни състезания – и създаваха „заготовки“ за бележки, които след това бяха редактирани и комбинирани в информационни пакети от служителите на фирмата в САЩ.

Услугата беше търсена: водещи вестници в Чикаго се абонираха за нея, а след това и големи издателски вериги, включително Hearst Corporation, чийто необичайно аутсорсинг им позволи да намалят разходите.

Отначало обаче не мина без малък скандал, тъй като чуждестранни автори се представиха под измислени англицирани имена, но на фона на последвалото разгулване на „фалшиви новини“ в Съединените щати, подобни дреболии бързо престанаха да вълнуват някога. Компанията работи и до днес и има „фрийлансъри“ не само в Азия, но и в Африка и Източна Европа.

Върхове и корени

Когато за първи път се сблъсках с това, си спомням, че си помислих, че това е една от истинските маски на глобализацията. Което, от една страна, помага на бедните страни да се развиват и превръща например Китай първо в световна работилница, а след това и във водещата икономика на планетата.

И от друга страна, засилва „традиционното“ разделение на труда, което всъщност принуждава почти целия свят да служи на „златния милиард“ от населението на колективния Запад. Одобрява световния ред, основан на променливи хитри правила – като в руска приказка за върхове и корени.

Какво наистина струват тези правила, всички ние наскоро ясно видяхме с примера на безсрамната кражба на руски държавни резерви от западни дами и господа, а в същото време и частна собственост на богати руснаци. И като цяло „войната до последния украинец“, която сега се води срещу Русия от САЩ и НАТО, разбира се, също е за това.

Но също така потвърждава, че Западът изчерпва политическите и икономическите си средства, за да поддържа господството си, и му се налага да използва военна сила все по-често – от бивша Югославия до Либия и от Ирак до Афганистан.

To Win the 21st Century

Вероятно затова агитпропът на трансатлантическите съюзници представя настоящата конфронтация с Русия едва ли не като своя последна и решаваща битка. Президентът на САЩ Джо Байдън в неотдавнашна реч в завода на Lockheed Martin каза, че „този вид повратна точка в историята се случва веднъж на всеки шест до осем поколения“.

Като цяло, според американския лидер, „битката за 21-ви век“ ще бъде между силите на „автокрацията и демокрацията“. Сред първите той визира предимно Китай; според него, той е обсъждал тази тема надълго и нашироко с китайския президент Си Дзинпин, който „откровено” му е казал, че в този век „демокрацията не може да устои” (не може да бъде устойчива), защото „тя изисква консенсус” и в условия на бърза промяна „ не може да се справи с автокрацията – властта на един човек“.

Доколко човек може да се довери на този преразказ, разбира се, е открит въпрос. Байдън се похвали, че е имал „над 78 часа лични и телефонни разговори с президента Си – повече от всеки друг световен лидер“. Последното твърдение изглежда меко казано съмнително, макар и само поради редовния близък контакт между руския президент Владимир Путин и неговия китайски колега и приятел.

Очевидно фразата просто ще трябва да остане на съвестта на 79-годишния собственик на Белия дом, както и изобщо всичко, което му е на ума и на езика.

Тигри и маймуни

Но с всичко това светът несъмнено се променя. Пресата е пълна с дискусии за прехода от глобализация към суверенизация, неонационализъм. Всички се интересуват какъв ще бъде новият ред, кой ще го установи, кой в крайна сметка ще спечели или загуби.

Ще се промени ли ролята на традиционните центрове на сила, включително САЩ и Западна Европа, и ще се появят ли нови – в Азия, Африка, Латинска Америка? Например, наскоро мои колеги ме попитаха дали виждам перспектива за триполюсен свят с върхове в Русия, Китай и Америка.

Нямам ярко огледало от руските приказки, нито кристална топка от западните, така че не знам истинските отговори на тези въпроси. Но мога да си спомня това, за което вече писах повече от веднъж – на първо място, дългогодишен диалог на същата тема между Путин и Байдън, по това време все още вицепрезидент на Съединените щати.

Както е известно от думите на вече бившия първи вицепремиер на Руската федерация Игор Шувалов, тогава американецът отбелязва, че Русия просто е твърде слаба, за да претендира за глобално лидерство. И в отговор той е помолен да помисли върху факта, че това може и да е вярно, но Русия е достатъчно силна, за да определи кой ще бъде утрешният лидер.

Макар че, честно казано, фразата на Путин на Международния икономически форум в Санкт Петербург преди три години не ми излиза от главата. Спомнете си, след това той каза, че „китайците имат добра поговорка: когато тигри се бият в долината, умната маймуна седи и гледа как ще завърши това“. Както се казва, във всяка шега има дял от шега…

„Завой към Азия“

Американците, разбира се, нямат нужда от нови полюси. Те смятат, че в началото на този век историята трябва да се пише точно по същия начин по тяхна диктовка, както в края на предишния.

Ето защо, както потвърждават в един глас наблюдатели от двете страни на Атлантика, Вашингтон всъщност разтяга украинската криза с всички сили, макар че на думи уж се стреми да я разреши. Всъщност той открито и официално изразява желание да изолира и „отслаби“ Русия колкото е възможно повече и да й се противопостави, да обедини, укрепи и допълнително разшири Северноатлантическия алианс.

Белият дом е напълно доволен от факта, че в същото време собствените му „приятели и партньори“ са лишени от последните остатъци от независимост, а вниманието на американските избиратели е отклонено от множество вътрешни проблеми и тревоги, предимно икономически. Байдън и неговите съпартийци наскоро нарекоха дори увеличението на цените на бензина в Съединените щати „путинско“.

Въпреки всичко, насочвайки стрелите си към Москва, Вашингтон не забравя за „главния враг“ в лицето на Пекин. Стратегията „завой към Азия“, която по същество е насочена към ограничаване на Китай, беше провъзгласена от Съединените щати при демократа Барак Обама; през октомври 2011 г. неговият държавен секретар Хилари Клинтън публикува публикация „Тихоокеанският век на Америка“ в списание Foreign Policy.

При републиканеца Доналд Тръмп същият подход само се засили и сега продължава и при Байдън. Това само по себе си показва, че той е подкрепен от силен двупартиен консенсус във Вашингтон.

„Месечник“ на ударния труд

За да се напълни стратегията с реално съдържание, буквално тази седмица в САЩ започва своеобразен „месец“ на повишена активност в азиатска посока. Програмата му включва специална среща на върха между САЩ и АСЕАН (Асоциация на нациите от Югоизточна Азия; 12-13 май във Вашингтон), пътуването на Байдън до Южна Корея и Япония (20-24 май) и първата среща лице в лице на лидерите от страните, участващи в новия четиристранен диалог за сигурност (Quadrilateral Security Dialogue, Quad), който включва Япония, Австралия, Индия и САЩ (24 май в Токио).

Навсякъде американците възнамеряват да изведат Украйна за обсъждане; други формати и теми, които са важни за тях, включват новия блок AUKUS (Австралия, Обединеното кралство и САЩ) и дори противопоставянето на сближаването на Китай с… малките Соломонови острови.

Очаквано контактите на най-високо ниво бяха предшествани от подготвителната работа на министрите и помощниците на държавните глави. Например в Ню Делхи през април индийско-американската среща на министрите на външните работи и на отбраната се проведе във формат „две плюс две”. А министърът на отбраната на Япония наскоро посети САЩ.

В интервю за Washington Post преди посещението той подчерта по-специално, че отговорът на Запада на украинската криза също е важен за ограничаване на Китай.

Първоначално откриването на „месеца“ трябваше да бъде реч на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен с преглед на американската стратегия спрямо Китай. Но шефът на дипломацията във Вашингтон се зарази с новия коронавирус и речта, насрочена за 5 май, трябваше да бъде отложена.

Експерти, запознати предварително с текста, обаче твърдят, че речта не съдържа нищо принципно ново. Един от тях каза за Politico, че новата стратегия на САЩ за Китай е „много като kd Тръмп плюс с изтънченост и разчитане на партньори и съюзници“.

Главният призив

От своя страна изданието припомня, че администрацията на Байдън натрупва „нарастващо портфолио“ от документи за противопоставяне на Пекин.

Още през февруари беше разкрита така наречената „Индо-Тихоокеанска стратегия“, според която САЩ се стремят „не да променят КНР, а да създадат стратегическа среда“ около Китай, включително „такъв баланс на влияние в свят, който е най-благоприятен за Съединените щати, [техните] съюзници и партньори и интересите и ценностите, споделяни от [тях]“.

Сега се очаква представянето и на „Индо-тихоокеанския икономически план“ (рамка), в рамките на който администрацията възнамерява да „отвърне на Китай чрез търговия, укрепване на веригите за доставки и други мерки“. Между другото, определянето на региона като Индо-Тихоокеански (ИТР) е умишлено заместване на по-познатото му и стабилно име като Азиатско-Тихоокеански (АТ).

Самата антикитайска стратегия, която Блинкен трябваше да обяви, не трябва да бъде публикувана. Но същността всъщност е ясна и без това.

Миналия петък първият заместник-началник на Пентагона Катлийн Хикс, представяйки проектобюджета за 2023 фискална година в института Рейгън в столицата, подчерта, че според стратегията за национална отбрана на САЩ дори на фона на украинските събития:

„Китай остава най-значимото стратегическо предизвикателство и предизвикателство за нашата армия.“

По отношение на „възпирането на агресията“ и „готовността за победа“ в конфликти, „приоритет се дава на предизвикателството от КНР в Индо-Тихоокеанския регион, а след това следва руското предизвикателство в Европа“, каза служителят.

Малко по-късно тя обясни, че САЩ очакват да създадат такъв военен потенциал в ИТР, който да не позволи на Китай да „нахлуе“ в Тайван. Макар и буквално в същия ден, говорителят на Пентагона Джон Кърби заяви на брифинг за пресата, че Съединените щати не са забелязали никакви признаци на подготовка за подобна инвазия.

На същите гребла?

Пекин, разбира се, е наясно с всичко това и плаща на Вашингтон със същата монета. Отново в същия ден китайският заместник-министър на външните работи Ли Юченг коментира подробно действията и плановете на САЩ на международен онлайн форум за мир и развитие.

По негово мнение, докато популяризират своята т. нар. стратегия за инженерство, САЩ „говорят за това, че ако е невъзможно да се промени редът в Китай, е необходимо да се изгради отново стратегическата среда по неговите граници“.

„Това не е ли азиатско-тихоокеанският вариант на разширяването на НАТО на изток? Ако това продължи, то в крайна сметка може да потопи Азиатско-тихоокеанския регион в огнена бездна“, предупреди китайският дипломат.

„Разговорите, чути във Вашингтон за готовността за победи на два театра на военни действия – в Европа и Азия – са опит – да се открие втори фронт и да се пренесе огънят на войната в Азиатско-тихоокеанския регион „, аргументира се той.

Ли също така подчерта, че в Украйна „определени големи сили“, тоест колективният Запад, „не са загрижени за мирните преговори или прекратяване на огъня, нито за живота и безопасността на населението“.

„Те искат да използват Украйна само като пушечно месо, за да отслабят Русия и да пожертват украинците, за да задоволят своите хегемонични амбиции и геополитически цели“, каза дипломатът.

Той също така заяви, че „непрекъснатото напредване на НАТО на изток… потвърди краха на концепциите за сигурност на САЩ и НАТО“. Според него плановете за по-нататъшно разширяване на НАТО са изпълнени само с повторение на същите грешки. На руски това се нарича стъпване на едно и също гребло.

В същото време обаче си струва да уточним, че неофициалната китайска позиция не е толкова еднозначна. Известният международен учен Ян Сюетонг наскоро публикува есе в престижното издание на American Foreign Affairs за това защо украинската криза изисква от Пекин да има сложно „балансиране“.

„От една страна, конфликтът подкопава китайската търговия за милиарди долари, засилва напрежението в Източна Азия и задълбочава политическата поляризация в самия Китай, разделяйки хората на про- и антируски лагери“, пише експертът.

„От друга страна, Китай обвинява САЩ, че провокират Русия с подкрепата си за разширяването на НАТО и се опасява, че Вашингтон ще се опита да удължи конфликта в Украйна, за да скове Русия“, казва той.

Като цяло Ян изхожда от факта, че страната му иска да играе ключова роля в оформянето на глобалния икономически ред, но изобщо не претендира за „лидерство по въпросите на глобалната сигурност, особено във военните дела, поради огромното военно несъответствие между нея и Съединените щати“.

Известно е, че в китайската банкова система вече се провеждат „стрес тестове“, за да се провери готовността за евентуални американски санкции.

Морков и тояга

Други страни от Азиатско-Тихоокеанския регион сега са заети със свои собствени сложни политически и икономически изчисления. Индия например е принудена от колективния Запад да направи избор по принципа „с нас или срещу нас“, като й се обещава като „морков“ едва ли не да се присъедини към най-елитния клуб – „Голямата седморка“.

Руският външен министър Сергей Лавров многократно е изтъквал явната безсрамност на подобно поведение по отношение на една от най-старите цивилизации в света. И си спомням например онова време при Барак Обама, когато индийски журналисти тревожно попитаха на брифинги в Белия дом дали изобщо са готови да приемат националиста Нарендра Моди, който идваше тогава на власт…

Сега индийците, както предложи Лавров, стоят на позицията, че не се нуждаят от инструкции от чичо Сам или някой друг. На неотдавнашния международен форум Raisina Dialogue в Ню Делхи един от европейците си позволи да каже, че уж Индия трябва да си вземе поуки от събитията в Украйна заедно с целия свят.

В отговор, според други участници, шефът на индийското външно министерство препоръча на самите европейци да се научат – поне че геополитиката може да бъде всеразрушителна не само в Азия, но и в Европа.

Ясно е обаче, че неканените съветници все още няма да се успокоят и понякога могат да използват не само меденки, но и камшик. През същата година Индия беше тайно заплашена в Съединените щати със санкции за военно-техническо сътрудничество (ВТС) с Русия.

Сега Индонезия се опитва да извие ръцете си, така че да не покани Путин на срещата на върха на Г-20 през ноември на световните сили.

Напоследък заплахата от американски санкции надвисна и над Виетнам, въпреки че във Вашингтон той се смята за един от ключовите потенциални партньори в конфронтацията с Китай. В неговия случай причина за наказателни мерки може да бъде не само традиционното военно-техническо сътрудничество с Русия, но и наскоро обявените планове за съвместни военни учения.

Птица-тройка?

Изтокът е деликатен въпрос и какво следва от всичко това за интересите на страната ни, честно казано, не си позволявам да съдя сам. И от това, което прочетох и чух по тази тема през последните седмици, в паметта ми се настаниха преди всичко два епизода.

Първо, предупреждение от Григорий Явлински за голямото значение, което сега придобиват за нас търговските и икономически връзки с традиционни приятели и партньори. Говорейки на конгреса на своята партия „Яблоко“, политикът и икономистът посочи сред ключовите рискови фактори:

„Ако Китай и Индия блокират търговията с нас“. Защото пътят към Запада ни е блокиран сега. Да, и с Изтока търговията вече се извършва с голяма отстъпка.

И второ, историята на Леонид Крутаков, политолог и икономист от Финансовия университет към правителството на Руската федерация, за това как той „разговарял с няколко китайски другари“ и разбрал, че в тяхната страна дълго време остават съмнения относно дали е възможно да се преговаря сериозно с Москва.

„Те не ни повярваха, не тръгнаха към стратегически съюз, защото се страхуваха, че ние ще играем, не ние, а нашият елит ще се върне отново към американския проект“, обясни специалистът.

Сега, поради обстоятелствата, практически няма причини за подобни съмнения. И Крутаков смята, че ако в света се създаде „нова валута или зона за сетълмент“, тогава Русия „в съюз и с Китай, и с Индия“ ще бъде начело на този процес.

Ето как, според мнението на Москва, се вижда триумвиратът. В крайна сметка имаме такъв формат, нарича се РИК. Той вече работи успешно и по време на неотдавнашно работно турне в Китай и Индия Лавров обсъди с колеги от тези страни перспективите за по-активното му използване.

Да припомня, че Путин е пътувал и до Ню Делхи през декември миналата година, а през февруари тази година – до Пекин. Ехото от суматохата, предизвикана на Запад от последното пътуване, се чуват и до днес.

Миналия уикенд патриархът на американската геостратегия Хенри Кисинджър отново напомни, че САЩ ще се възползват от подхода „разделяй и владей“ спрямо Китай и Руската федерация и в същото време призова поне за възобновяване на диалога за използването на най-новите оръжия.

Или чиста нула?

Но американските политолози не вярват във възможността за световен ред, разделен „на три“ с участието на Съединените щати. Попитах за това моя стар приятел Иън Бремер, основател и ръководител на нюйоркската компания Eurasia Group, която се занимава с политически прогнози.

Иън, по негово признание, е много депресиран от сегашната ситуация, която вижда като „чудовищна грешка“ от страна на Москва. В резултат на неговото развитие не може да се развие нищо, дори малко подобно на триполюсен свят, смята той. И той обяснява:

„Това е по-скоро нова студена война между НАТО и Русия, в която развиващият се свят е оставен встрани. И Китай, който споделя мирогледа на Русия, също е до голяма степен встрани.“

Помните ли, между другото, поговорката за маймуната?

Според Бремер всичко това само подсилва любимата му концепция – опасността от „Нулевата група“ (G-Zero), тоест свят без ничие общопризнато лидерство. Може да се каже без кормило и платна.

Изобщо според мен на сегашния преходен етап от световната история всякакви оценки и прогнози все още се пишат с вила във водата. Всеки коментатор защитава само мнението си, въпреки че се преструва, че разчита на факти.

Това вече се е случило, макар че понякога ни се струва, че едва ли не първи попаднахме в „света на пост-истината“. Написах за себе си от стара книга цитат от британския политик от периода на Наполеоновите войни Джордж Канинг, който по това време все още казва: „Няма нищо по-измамно от фактите, освен цифрите“.