Палестинско-израелският конфликт не е приключил – той е замразен

Палестинско-израелският конфликт не е приключил – той е замразен, паузиран, поставен в хладилника, в изчакване. Бомбардировките в Газа и ответните удари, които често проникват под “Железния купол”, масовите демонстрации и погромите, взаимното заливане с мръсотия във всички световни медии – всичко това за пореден път не доведе до нищо. Независимо от това, след последните събития могат да се направят редица изводи, които ще ни позволят да разберем спецификата на конфликта малко по-добре и въз основа на това да прогнозираме приблизителния път на неговото развитие.

Първо, чрез външна конфронтация, не е бил разрешен нито един вътрешен конфликт. В Израел се проведоха анкети, според които 51% от населението иска да победи “Хамас” дори с цената на дълга военна операция, а 24% настояват за свалянето на палестинската власт на всяка цена. В светлината на това, както и бързото приключване на операцията без никакви очевидни придобивки, позициите на Нетаняху на предстоящите избори (и изглежда Израел няма да се измъкне от поредния цикъл на омръзналите на всички избори) не изглеждат толкова силни, колкото преди размяната на ударите с Газа. Друг косвен знак за падането на и без това не особено високото доверие към Биби може да бъде постепенното влошаване на отношенията с Кнесета. Лидерът на либералната и светска партия “Йеш Атид” Яир Лапид представи законопроект, установяващ редица изисквания към премиера. Сред тези искания представлява интерес забраната за трети мандат и невъзможността да се заеме най-високия пост в случай на разследване срещу кандидат-премиера. Въпреки че името на
Нетаняху не се споменава директно, всички добре знаят, че целта е Бенямин, който стана обвиняем в няколко разследвания за корупция и е на поста си от 2009 г. насам. Нетаняху, неспособен да сформира ново правителство, все още се държи за властта, но перспективите му не са особено добри. Премиерът се опитва да предотврати създаването на коалиция от местните либерали, араби, националисти и Бог знае кои други под лозунга „Само не Нетаняху с неговия “Ликуд!“

В същото време има интерес и от другата страна на границата за раздвижване на конфликта. Опит да се постави под оръжие на целия ислямски свят, да се консолидират външнополитическите стремежи на много страни около парчето земя между Израел и Египет – всичко това, според “мъдреците” от световните медии, е било второстепенно. Много експерти посочиха палестинските избори като основния вътрешен стимул да се даде твърд отговор на прословутия набег на израелските сили за сигурност в “Ал Акса.” Тези избори бяха отменени, за да не пречат на благоприличните хора да се бият. Но ако се вярва на социологическите проучвания, “Хамас” трябваше да спечели тези избори и без война, така че не е имал пряк интерес да отменя вота. Но има интерес да се позиционира като защитник на ислямските ценности, да се представи за последния бастион на мюсюлманския световен ред и като последица да получи увеличени финансови потоци от чужбина. В ислямския свят няма еднозначен и безспорен лидер – Турция, Иран, Саудитска Арабия, Египет, Пакистан
претендират за ролята на халифат на XXI век. Палестина, изпаднала в беда, защитавайки се с последни сили и заобиколена от вражеска сила, няма глобални амбиции, но може да продаде на висока цена красотата на своята безмилостна борба на всеки от участниците в този ПиАр-търг.

Най-интересното поле на конфронтация все пак не беше в Светите земи. В цяла Западна Европа, в САЩ и на много други места през последната седмица се проведоха акции на араби и симпатизанти. Тези действия, които често завършват с погроми и опити да се набие всеки, който прилича на евреин, е може би основният резултат от конфронтацията. Симпатиите на Запада не са толкова еднозначни, колкото бяха, да речем, през 2014 г., когато Израел провеждаше своята операция „Несъкрушима сила“. Днес все повече и повече тези симпатии клонят към Палестина. Не радикално – по принцип, разбира се, Израел все още се смята за жертва на агресия – разбира се, ще има призив и към двете страни за спиране на безсмислената агресия, или дори искания за ограничаване на американската военна помощ за Израел. Големите медии вече не се свенят активно да показват антиарабските демонстрации и погроми в Израел – ситуация немислима дори преди седем години. Симпатията към Палестина се причинява не само от слабите симпатии към Нетаняху на Запад, но от това, че най-активното палестинско лоби в западните страни е самата улица. Властите се страхуват да ядосат открито онези, които толкова лесно прибягват до насилие и са постоянно готови да унищожават и палят. Демографските перспективи показват, че натискът от това лоби само ще се увеличи, което означава, че следващият такъв конфликт, може би, ще бъде разгледан от западните страни в явно пропалестински контекст.