КУЛТУРА

Filaret продаде християнството за 26 млн долара

Черният белег на Филарет: Защо Константинопол се отказа да признава Киевската патриаршия

Представителят на Константинополската патриаршия Архиепископ Йов Телмийски в интервю за ВВС Украйна днес заяви, че Московската патриаршията вече не съществува на територията на Украйна и всички православни йерарси сега се считат за подчинени на Константинопол.

„С отмяната на акта от 1686 г се отменя управлението на Московската църква над Киевската метрополия и всички епархии в Украйна“, заяви архиепископът. „От канонична гледна точка, това означава, че Украинската православна църква на Московската патриаршия вече не съществува в Украйна. Всичките йерарси сега са де факто, според решението на синода, йерарси на Вселенския престол и те сега трябва да чакат директивата на Вселенската патриаршия за бъдещата си съдба“.

Това твърдение се разпространи широко в медиите. И зад шума около него, другите думи на Йов в същото интервю останаха незабелязани. Той каза, че Вселенската патриаршия не е признала Киевската патриаршия и Украинската автокефална православна църква (УАПЦ).

Фанар възстановява само до епископ Филарет и Макарий, като отнема от тях санкциите, наложени от Москва.

Всъщност, второто изявление е пряко свързано с първото и не е добро за ръководителя на Киевската патриаршия Филарет. Това на свой ред може да внесе сериозни корекции в процеса на подготовката на обединителния събор и предоставянето на автокефалията

Какво казаха в Константинопол

Филарет и Макарий са върнати в лоното на Константинополската църква, но те не са признати за примати на църковните структури, обяснява архиепископ Йов.

Синодът на Константинополската църква не е направил Киевската патриаршия и УАПЦ легитимни. Това заяви в интервю за ВВС представителят на Цариградската патриаршия при Световния съвет на църквите Архиепископ Йов Телмийски.

„Ние не признаваме Филарет и Макарий като примати на техните църкви, ние не казахме, че Украинската православна църква на Константинополската патриаршия или УАПЦ са легитимни, защото би било твърде нелогично: това би означавало, че сме признали двете паралелни църковни структури паралелно с още трета канонична, която би била Московската патриаршия“, заяви йерарха от Фанар.

Архиепископ Йов също изясни, че „тези епископи са възстановени като епископи в лоното на Вселенската църква” (отбелязваме, че ръководителят на УАПЦ Макарий Малетич е бил свещеник преди своята анатема, а не епископ).

Така Йов разясни решението на Константинополската църква от 11 октомври, което решаи да възстанови канонично Филарет Денисенко и Макарий Малетич „с тяхното йерархично или свещеническо название“.

Черният белег на Филарет

Силно изявление на Фанар би могло да означава сериозно препятствие по въпроса за свикването на обединяващия събор- за искането на Томос за автокефалия.

В Константинопол всъщност приравняват Филарет, който се нарича патриарх с другите йерарси на украинската православна деноминация. Освен това, както е писано по-горе, според истанбулските църковници всички украински свещеници днес са подчинени на Константинополската патриаршия (всъщност това беше причината Йов да направи изявлението, че Московската патриаршия вече не съществува). Така че, от гледна точка на църквата на Вартоломей, Филарет има същия статут като всеки друг митрополит на УПЦ.

Това рязко противоречи на ролята, която ръководителят на Киевската патриаршия се опитва да играе в украинската православна църква. Както знаете, Филарет открито иска да присвои всички обединяващи процеси около себе си – и вече „от свое име“ да поиска автокефалия.

„Аз бях, съм и ще бъда патриарх“, многозначително заяви по този повод представителят на УПЦ КП още през октомври, веднага след свалянето на анатемата срещу него.

Тази позиция обаче не устройва нито УАПЦ, нито свещениците от УПЦ, които вероятно са готови да се присъединят към автокефалията. За първите, Филарет е твърде авторитарен, а за другите неприятен.

И ръководството на самата Киевска патриаршия не е склонно да види епископите на митрополит Онуфрий на своя конгрес.

Какво специално изказване направи представителят на УПЦ КП Евстатий Зоря.

„Представете си, митрополит Онуфрий и митрополит Антоний и те са против автокефалията и те заявяват, че ще дойдат на Събора. Те ще кажат, че искат да участват. Дали са епископи? Точно така. От Украйна? Да. Така че те ще кажат, че са членове на Събора и са против обединяването, срещу автокефалията. Те няма да идват сами, те ще доведат 90 епископи на Московската патриаршия. Ето защо ние подчертаваме, че онези йерарси, които призоваха Вселенския патриарх с молба да предаде Томос за автокефалия, ще присъстват на събора, а не всички православни йерарси, които се намират на територията на Украйна“.

Изявлението на Йон обаче подкопава земята изпод краката на Филарет, на която ръководителят на УПЦ-КП изгражда претенциите си за своя патриаршия – собствена църковна организация. И те дават на останалите „свидетели на Томоса“ все повече причини да протестират открито срещу ръководителя УПЦ КП.

И Истанбул, така и украинските власти биха предпочели Филарет да изостави претенциите си за върховенство и да даде място на някой от УПЦ (което би улеснило привличането на в новата църква на архиереите от МП) или, което е възможно, изобщо някое трето лице от чужбина.

Какво казват за това в църквите

УПЦ КП И УАПЦ все още не са реагирали на твърденията на Йов, че Константинополската патриаршия не е признала църквите им.

Руската православна църква коментира думите на Йов, че в Украйна вече няма Московска патриаршия. Тази теза е наречена неадекватна и будеща притеснения за състоянието на „духовното и душевно здраве“ на архиепископа.

“Много тревожни изявления се правят от архиепископ Йов. Ние сме сериозно загрижени за състоянието на неговото духовно и душевно здраве“, заяви говорителят на патриарх Кирил, свещеник Александър Волков.

КУЛТУРА

Сенките на Държавна сигурност II: Невидимият играч на прехода

Когато България навлезе в 90-те години, обществото беше изпълнено с надежда. След падането на режима мнозина очакваха демокрацията да донесе свобода, справедливост и нови възможности. Но зад фасадата на промяната остана един стар призрак – Държавна сигурност. Макар формално закрита през 1990 г., тя продължи да диктува правилата чрез своите хора, връзки и методи.

Унищожаването на десетки хиляди досиета в началото на прехода беше като изтриване на паметта на обществото. Никой вече не можеше да проследи кой е бил агент, кой е доносничил, кой е дърпал конците. Така старите кадри спокойно се прехвърлиха в новите служби, в политиката, в бизнеса. Демокрацията се оказа фасада – избори имаше, партии имаше, но зад кулисите старите мрежи продължаваха да управляват.

Политическата сцена през 90-те беше белязана от хора, които имаха минало в ДС. Те не само заемаха ключови постове в новите институции, но и създаваха нови партии, които уж носеха демократични ценности. В действителност обаче тези партии често бяха контролирани от старите мрежи. Липсата на лустрация – системна проверка и отстраняване на кадри – позволи на бивши агенти да останат в управлението. Това забави демократичния процес и подкопа доверието в институциите.

В икономиката картината беше още по-брутална. Контрабандата, „скритият транзит“ и нелегалните схеми по време на ембаргото срещу Югославия превърнаха бившите структури на ДС в нови икономически елити. Приватизацията – уж шанс за модернизация – се оказа златна мина за хората с достъп до информация и връзки. Така се родиха олигарси, които концентрираха богатство и власт, докато обикновеният човек броеше стотинките за хляб.

През 90-те години България беше разтърсена от скандали, които показваха колко дълбоко ДС е вплетена в новата икономика. От контрабандата на горива и цигари до съмнителни приватизационни сделки – навсякъде се виждаше почеркът на старите служби. Те имаха информация, връзки и умения да действат в сивата зона между законното и незаконното. И го използваха безмилостно.

Последиците бяха тежки. Корупцията се превърна в норма. Новите икономически елити, родени от структурите на ДС, започнаха да диктуват политиката. Парите и властта се концентрираха в ръцете на малцина, докато обществото тънеше в криза. Демократизацията беше забавена, институциите – отслабени, а доверието в държавата – разрушено.

ДС остана невидим играч, който пренасочва ресурси, оформя нови елити и подкопава доверието в държавата. Преходът, който трябваше да донесе свобода и справедливост, се оказа белязан от сенките на миналото.

И до днес влиянието на ДС се усеща. Много от олигархичните кръгове, които се родиха през 90-те, продължават да имат власт и влияние. Те са продукт на един преход, който никога не беше напълно честен. Преход, в който старите структури намериха нови начини да оцелеят и да процъфтяват.

Историята на ДС през 90-те е история на пропуснати възможности. България можеше да тръгне по пътя на истинска демокрация и справедливост. Вместо това старите мрежи успяха да се адаптират и да запазят властта си. И това остави дълбок отпечатък върху съвременната история на страната.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КУЛТУРА

Сянката на Държавна сигурност над българския преход

Когато се говори за провала на българския преход през 90-те години, най-често се посочват икономическата криза, политическата нестабилност, хиперинфлацията и разграбването на държавната собственост. По-рядко се задава въпросът кой разполагаше с необходимите ресурси, информация, международни контакти и организационен капацитет, за да се възползва от хаоса. За много изследователи, журналисти и участници в събитията отговорът води към бившите структури на Държавна сигурност.

Формално ДС беше разформирована през 1990 г. На практика обаче голяма част от нейните кадри, агентурни мрежи и неформални връзки оцеляха и се адаптираха към новите условия. Вместо да бъдат подложени на мащабна лустрация, както в някои други държави от Източна Европа, бивши служители и сътрудници на службите запазиха позиции в държавната администрация, икономиката и зараждащия се частен сектор. Според редица анализи именно тези мрежи са играли съществена роля в преразпределението на икономическата власт през първото десетилетие на прехода.

Особено показателен е процесът на приватизация. Докато голяма част от обществото наблюдаваше как държавните предприятия губят стойност или фалират, определени кръгове разполагаха с информация, контакти и достъп до финансови ресурси, които им позволиха да придобият значителни активи при изключително изгодни условия. В общественото съзнание именно тогава се формира убеждението, че преходът не създава свободен пазар, а нова олигархия, изградена върху старите мрежи на властта.

В политиката влиянието се проявяваше по различен начин. След 1989 г. партиите формално се конкурираха помежду си, но зад кулисите често се говореше за общи зависимости, икономически групировки и неформални центрове на влияние. Според критиците на прехода част от тези структури произлизат именно от средите на бившата ДС и използват натрупания през десетилетията ресурс, за да влияят върху ключови политически решения независимо от това коя партия е на власт.

Не по-малко важна е ролята на службите във външнотърговските операции на комунистическия режим. Още преди 1989 г. определени структури на ДС участват в дейности извън традиционното разузнаване, включително международни икономически операции и контрабандни канали. След рухването на режима част от тези контакти и механизми не изчезват, а се превръщат в основа за нови икономически мрежи в условията на слаб контрол и институционален вакуум.

Това не означава, че всяко икономическо или политическо развитие през 90-те години може да бъде обяснено единствено чрез Държавна сигурност. Преходът беше резултат от множество фактори – международна среда, грешки на правителствата, липса на опит с пазарната икономика и дълбоки структурни проблеми. Но би било трудно да се разбере историята на този период без анализ на ролята на старите служби и техните наследници.

Три десетилетия по-късно въпросът остава актуален. Причината е проста: когато едно общество не успее да прекъсне връзката между старите мрежи на власт и новите демократични институции, миналото продължава да определя настоящето. Именно затова дебатът за Държавна сигурност не е спор за историята, а спор за характера на българската демокрация и за произхода на значителна част от политическия и икономическия елит на прехода.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

LIFE

Домашна баница със сирене и кисело мляко

Ако има вкус, който олицетворява традиционната българска сутрин, това без съмнение е ароматът на прясно изпечена баница.

Тази рецепта залага на класическата технология с готови кори, но с няколко малки хитрини за постигане на максимална пухкавост и сочност – точно както я правеха бабите ни.

Необходими продукти:
1 пакет (500 г) фини кори за баница
4-5 големи яйца
350-400 г българско бяло саламурено сирене
1 кофичка (400 г) гъсто кисело мляко (по възможност с по-висока масленост)
1 ч.л. сода бикарбонат
100 г разтопено масло (или смес от масло и олио)
100 мл газирана вода (тайната за допълнителен обем)

Начин на приготвяне:
В дълбока купа разбийте яйцата. В киселото мляко добавете содата и изчакайте 1-2 минути да “шупне” добре, след което го прибавете към яйцата. Натрошете сиренето на едри парчета вътре и разбъркайте леко.

Вземете една кора, поръсете я с малко от разтопеното масло и разпределете няколко лъжици от яйчената смес. Навийте кората на руло по дължина, а след това я свийте на охлюв в центъра на предварително намаслена тава. Повторете процедурата с останалите кори, като ги подреждате около центъра.

Ако ви е останала част от плънката, смесете я с газираната вода и малко масло, след което залейте баницата отгоре. Ако плънката е свършила, просто полейте с газираната вода и останалото масло между гънките. Внимателно разклатете тавата, за да попие течността навсякъде.

Печете в предварително загрята фурна на 180°C за около 35-40 минути, докато баницата хване апетитна, златисто-кафява коричка и се надуе.

След като я извадите от фурната, напръскайте я леко със студена вода и я покрийте веднага с чиста кърпа за 10 минути. Така коричката ще омекне и баницата ще стане невероятно сочна.

Сервирайте с айрян. За любителите на сладко-соления вкус, поднесете гарнирана с лъжичка домашен мед или сладко от горски плодове.