Човечеството трябва да се подготви за сериозен ответен удар през следващите няколко столетия от океаните и замръзналите зони на Земята. Това предупреждава голям доклад на ООН, достъп до който са получили от „Франс прес“.
Нашият дългогодишен навик да изхвърляме в атмосферата затоплящия планетата въглероден диоксид (CO2) е породил множество последици, започвайки от необратимо покачване на морското равнище, се подчертава в „Специалния доклад“ на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC), най-авторитетната световна организация по темата, която обединява усилията на хиляди учени по света.
Дори при оптимистични сценарии, при които затоплянето е ограничено до два градуса по Целзий, на Земята вероятно ще има повече от 100 пъти увеличение на щетите, причинени от супербури, както и 280 млн. души, разселени заради покачването на морското равнище.
Покритите с лед или сняг райони на планетата, известни като криосфера, също са засегнати от затоплянето, предизвикано от човека, като ледените покривки намаляват с повече от 400 млрд. тона всяка година, а планински ледници, които са източник на прясна вода за около 1 млрд. души в Андите, Хималаите и другаде, са застрашени от изчезване.
Между 33 и 99 процента от вечната замръзналост в света също може да се разтопи до 2100 г., ако не се ограничат парниковите емисиите, което потенциално ще освободи въглеродна бомба от газове с парников ефект, констатират експертите.
Научният доклад, който се простира на 900 страници, е четвъртият подобен доклад на ООН за по-малко от година, като другите се фокусират върху ограничение на глобалното затопляне до 1,5 градуса, състоянието на биологичното разнообразие и начина на управление на горите и глобалната хранителна система.
И четирите доклада стигат до заключението, че човечеството трябва да промени начина, по който произвежда и консумира почти всичко, за да избегне най-тежките щети от климатичните промени и съсипването на околната среда.
Правителствата се събират в Монако следващия месец, за да разгледат официалното резюме на новия доклад. Въпреки че научните доказателства, събрани от хиляди научни изследвания от най-добрите експерти в света, не могат да бъдат модифицирани, дипломатите, с помощта на учените, ще спорят как да оформят научните констатации и какво да оставят или да не оставят от доклада.
Окончателният съвет към политиците ще бъде публикуван на 25 септември, твърде късно, за да бъде разгледан от световните лидери, които се събират два дни по-рано на среща, свикана от генералния секретар на ООН Антониу Гутериш за увеличаване на националните ангажименти за справяне с климатичната криза.
Гутериш може да бъде разочарован от това, което големите световни замърсители с парникови газове слагат на масата, изтъкват експерти, проследяващи политиката за климата в Китай, САЩ, Европейския съюз и Индия. Четирите региона произвеждат около 60 на сто от глобалните емисии с парников ефект от изкопаеми горива.
