Групата от „шпиони“, както бе съобщено, се състои от военнослужещи и държавни служители на работа в различни държавни учреждения. От тях били иззети компютри, мобилни устройства, карти с памет и СИМ карти, писмена документация, обвинението разполагало със звукозаписи и пр. Ръководителят на шпионската организация бил бивш офицер в МО. Според обвинението руските агенти с българско потекло ги очакват присъди между двадесет години и до живот.
Макар като интелектуалец да съм настроен за многостранни и приятелски отношения с Русия, не бих станал адвокат на хора, шпионирали у нас в полза на която и да е държава. Сега засега обаче разполагаме с предварителни заявления на прокуратурата и водещи политици.Тепърва предстоят следствие, разучаване, допълване или опровергаване на материалите по делото и нека тогава, въз основа на доказани, а не съчинени факти, съдът реши извършено ли е престъпление, какъв е неговият размер и какво наказание заслужават провинилите се.
В същото време, във връзка с този шпионски скандал, в мен възниква усещането за нещо недотам изпипано и достоверно. И то в контекста на все по-зависимото положение на нашата държава от САЩ (пример е взривоопасното ни участие в насочената срещу Русия военна формация „Три морета”). На обстоятелството, че България е най-верният страж на американските интереси на Балканите и че нейните управници са марионетки на различни политически и военни кръгове в Съединените американски щати – на демократите, на републиканците, на Сорос, на Пентагона и американския военно-промишлен комплекс. Разбираемо е щом новият американски президент Байдън обяви Руската федерация за враг № 1на САЩ, нашите държавни ръководители да направят същото, убедени, че за кариерата им от най-голямо значение е тяхното верноподаничество пред Вашингтон.
В съзнанието ми са пресни случаи, когато истината в подобни шпионски скандали се е разминавала с казусите на обвинението. През 2020 г. в шпионаж (в полза на Руската федерация) беше обвинен Николай Малинов – председател на „Русофили”, най-голямото гражданско движение у нас. Членовете на ръководството на това сдружение тогава бяха разпитвани часове наред в националното следствие, с намерение държавата да организира грандиозен шпионски процес. Политологът белетрист Юрий Борисов, член на ръководния екип на „Русофили” е бил доведен с белезници в следствието, каквато практика не се прилага по отношение на свидетели.
Доколкото се изясняват нещата, обвинението не притежава и до този момент доказателства за шпионаж, реализиран от Малинов. Обвиняват го за изразени негови възгледи, един от които е България да членува в Евроазиатския съюз и поддържа добри отношения с Москва. Правилно или неправилно, такова гледище не подлежи на съдебни процедури и разправи. У нас обаче подобно нарушаване на закона е възможно! Така че още в неприятния инцидент с ръководството на гражданската организация „Русофили” проличаха явната политическа тенденциозност и продиктуваните „отвън” геополитически съображения.
Не е за вярване, но така е: през миналата 2020 г. България зае първо място в Европейския съюз по брой изгонени руски дипломати-шпиони (петима), като кривата се движеше към санкционирането на дипломати с все по-високи рангове в професията. Последният изгонен руски дипломат беше полковник с ранг военно аташе. И което е още по-фрапиращо, всички изгонени руски дипломати-шпиони, според нашето обвинение, са сътрудници на ГРУ – Руското военно разузнаване, а не примерно, на руското външно или икономическо разузнаване. Каква е тази „любов необяснима” на ДАНС и прокуратурата към ГРУ, в обида към другите разузнавателни служби на Руската федерация, както и на разузнавателните служби на останалите държави в Европа и света, остава загадка. Всъщност, не представлява никаква загадка!
Парадоксът е, че докато понастоящем почти във всички жизнени сфери висим на опашката на ЕС, в дейностите по изгонване на руски шпиони от ГРУ сме ненадминати! Другояче речено, по-католици сме от папата. Зад нас, представете си, с по-малък брой изгонени руски дипломати през 2020 г. са Полша, Франция, Италия, Румъния, Швеция, Португалия, Литва, Латвия, Естония, Гърция, Норвегия, Холандия, Белгия, и т. н., и т. н. Англия можеше да ни отнеме първото място, но тя пък взе, че се раздели с ЕС.
Онова, което продължава да ме смущава е защо, как така, с какви методи, средства и върховни усилия малка и свита в ъгъла страна като България успя да стане първенец в ЕС по прогонването на руски дипломати. И то въпреки че големите тайни на НАТО в ЕС са заровени не толкова у нас, колкото в пространствата на страни като Германия, Италия, Норвегия, Полша или прибалтийските републики? ГРУ ли сглупява, отправяйки основния си кадрови контингент да работи по „българското направление „,(чистопробен абсурд!), или просто нашите разузнавателни служби, и най-вече прокуратурата, надскачат с километри възможностите и интелектуалния капацитет на разузнавателните служби от Централна и Западна Европа? Отново абсурд! По-значим.
Хипотетично погледнато, България едва ли е източник на кой знае какви големи военни тайни. Ако ги има, с тях западните, главно американските разузнавателни институции вероятно отдавна се разпореждат. Същевременно, според мен, няма как руснаците да не се интересуват какво се случва в американските военни бази върху наша територия (целта на тези бази не е отбраната на България, а възловото им участие в локални или по-общи въоръжени стълкновения на колективния Запад с Руската федерация по море и суша).
Впрочем, военните бази у нас не са притежание на НАТО, а на Пентагона и назоваването им като българо-американски бази е направено, за да бъде прикрит фактът на окупиране на българска територия. И още, за да бъдат освободени реалните собственици на базите от плащане на крупни суми „наем” на българската държава.
Появяват се и други въпроси, отнасящи се до отзованите руски дипломати-шпиони през 2020 г.и 2021 г., както и до тяхната българска агентура.
Известни са мотивите на нашата прокуратура по отношение на петте руски дипломати, отзовани от България през 2020 г. Но в нарушение на всяка правна норма и доктрина съдебните ни органи и сега нищо не съобщават за дейността, вършена от българската агентура на петте шпиони-дипломати. А без показанията на тази българска агентура, нали разбирате, обвиненията срещу дипломатите на Русия увисват във въздуха, заприличват на звено от разиграна антируска провокация. Ние не знаем даже живи или мъртви са българските информатори на руските дипломати-шпиони, имало ли ги е или не, съдени ли са, оправдани ли са? Всичко е забулено в гъста мъгла.
Нали в публикуваните комюникета по повод на изгонването на поредния руски дипломат-шпионин (през 2020 г.) прокуратурата подчертаваше ролята на българи-руски агенти, събирали за Москва строго секретна информация от наш военен комплекс? Как се казват, къде се намират сега?
Нали българин е онзи, споменат в едно от прокурорските комюникета, висш български администратор, предоставил ценна секретна информация на руснаците за политиката на България и състоянието на въоръжените ни сили? Него поне да го бяха снели в профил и анфас.
Не знаем наказан ли е българският шпионин, осигурил на руските дипломати (представете си!) секретна информация за изборния процес в България. Обвинението беше дословно такова – Русия е придобила секрети за изборния процес и неговото протичане в България! Да не би пък „изпаряването” на тази руска агентура, състояща се от българи, да е „слабото място” в заплануваните шпионски турнири срещу Руската федерация.
Странно е също, че разобличаването на руските дипломати и на техните безименни български агенти съвпада, почти без изключение, с неприятни и напечени за управлението ни вътрешни ситуации (проблемът се прехвърля от болната на здравата глава).
В днешната ситуация, когато България изживява дълбока ковидепидимична криза по вина и на властите, а числото на умрелите за денонощие се движи от около сто до сто и петдесет души, че и повече, когато хората негодуват срещу решението на кабинета двадесет дни преди парламентарните избори да разкрие отново детските градини, училищата, университетите и ресторантите, какъв по-добър отдушник, каква по-отлична пикантерия има за властимащите от горещото известие – руски шпиони, ГРУ, зловещите Кремъл и Путин …
Показателно е, че сегашната новина за шестте руски шпиони беше публично оповестена у нас веднага, без минута закъснение, след изявлението на президента на САЩ Джо Байдън, в което той нарече руския президент Владимир Путин – „убиец”. Най-близко до ума е, че така сателитните ни управници искат да потвърдят реномето си на администрация в държава-протекторат. Америка ще ги забележи! Америка ще им благодари!
Новината с разкритите от властта шест руски шпиони (с един повече от 2020 г., а още е месец март) помага на партия ГЕРБ, но и на евентуалните ѝ партньори да спечелят – дни преди парламентарните избори – бонификация от Белия дом. В тази насока трудностите, които преодоляват герберите действително са непосилни, тъй като едва ли не всички влиятелни партии у нас, по същество евроатлантически, се управляват дистанционно от посолството на нейно превъзходителство г-жа Мустафа. Тъй че сегашната история с руските шпиони придвижи, макар и само с крачка напред, шансовете на ГЕРБ да състави парламентарно мнозинство след изборите.
Ще завърша с едно отклонение. В новоизлязлата ми книга „Под сянката на преустройството”(изд. Захари Стоянов, април 2020 г.), наред с портретните характеристики на Тодор Живков, Борис Велчев, Станко Тодоров, Георги Йорданов, Венелин Коцев, Андрей Луканов, Петър Младенов, Жан Виденов, Георги Първанов, Иван Костов, Симеон II, Сергей Станишев, Михаил Миков, Корнелия Нинова и др., публикувам политически портрет и на Бойко Борисов.
В отличие от други наблюдатели на политическия процес през последните тридесет години оценявам Бойко Борисов като политик и държавник с качества, като такъв опонент на БСП, който не бива да бъде подценяван. Проследявам юношеските му и младежки години, когато е трупал опит (бидейки син на полковник комунист и на учителка). Смятам, че първоначално под влияние на бащата, е повярвал в строителството на справедливо общество. Бойко Борисов е уникален и с напускането на органите на МВР в знак на протест, че организациите на БСП излизат от министерството. Респектират ме жестове от интимния му живот. Търся и причините за настъпилите резки промени през следващите етапи от биографията му. Акцентувам моментите на разочарование у младия Борисов от преустроената БСП.
В портрета на Борисов засягам и промените, които Борисов въдворява във външната политика на България. Промени, с които не съм съгласен. Те дообясняват проблема, на който се спирам в този текст, насочват ни към основното в шпионския сюжет с руските дипломати и тяхната българска агентура. Фрагменти от анализа ми:
„Сгрешена е днес диалектиката на българското развитие. А през последно време ставаме свидетели на бърз разпад на държавността, който принуждава властите (и Бойко Борисов) да прибягват до методи на държавното насилие. Същевременно „напредва” тоталната сателитна зависимост на България от САЩ.
Схемата, която се следва е такава:
В края на 2019 г. българският преход (с доминиране на немското влияние) завърши с превръщането на нашата страна в изцяло зависима от САЩ. Бойко Борисов немалко години се опитваше за си осигури определено пространство за самостоятелни действия, макар и с цената на свиване на „остатъчния суверенитет” (”Фигаро тук, Фигаро там, тръбата я има, тръбата я няма”). Но САЩ, доукрепили господството си в България през последното десетилетие, решиха да действат круто. Намирайки се в бракоразводен процес със Стара Европа, те ускориха без уговорки строежа на Нова Европа. Американците не можеха да си позволят към антируския блок на Нова Европа да не присъединят България. Притиснат до стената Бойко Борисов е дал съгласие пътят на България към Брюксел да минава през Вашингтон.! Направил е генерален компромис, с който България се „прилепва” към фронтовия блок на Нова Европа.
По-нататък, по-близко до темата:
„Не че животът ни видимо ще стане друг. Напротив, ще продължим да членуваме в ЕС и НАТО, социалната мизерия ще се запази, икономиката няма да дръпне нагоре.
Какво ще се промени ли?
За всички нерешени проблеми в държавата – за изостаналостта ни, за демографията, за провалите в туризма, за обтегнатите отношения с наши съседи, за лошите климатични прогнози, за вноса на заразено птиче месо от Полша, за ромските гета, за загубата на независимостта ни, за превръщането а България в буклукчийница, за източването на язовир „Студена”, за свръхвисоките сметки за ток, вода и парно, за провалените енергийни проекти, за мутрите и олигарсите, за окрадените с взлом банки, за упадъка на външно-търговските ни връзки, и т. н., и т. н., от сега нататък единственият или главният виновник ще са Русия, Кремъл и Путин. А техният триглав змей – Руското военно разузнаване (ГРУ), ден след ден ще организира „изнасяне на военни тайни” и правене на антидържавни преврати у нас. Би трябвало да очакваме разправа с граждански организации за приятелство с Русия, с част от православния клир, с бизнесмени, банкери, местни дейци и интелектуалци, позволили се да поддържат връзки с техни руски партньори, с руски граждани и ин
ституции.
Важното е руснаците да заприличат в нашите очи на сибирски зверове, от които всеки българин да се пази, докато е време. Важното е да усетим врага във всеки руснак и да разберем, че с подли хватки иска да отнеме свободата на отечеството ни. Важното е да се поставят в привилегировано положение българските русофоби, за да се увеличи влиянието им.”
И така, поредният шпионски скандал не бива да го възприемаме като случайно възникнал. Тук крушката си има опашка. Растящата зависимост на отечеството ни от Вашингтон ще ражда и в бъдеще плодове на историческата безотговорност и омраза срещу Русия и всичко руско. Ще активизира (и чрез държавно насилие!) налагането в славянска и православна България на чуждия на нейната памет и съдба „нов цивилизационен избор”. Ще тласка отечеството ни към нова национална катастрофа.
Иска ми се да вярвам, че нашият народ все още притежава остатъци от съпротивителни сили, достойнство и устойчивост, за да не се подаде на грозната антируска политика, забравяйки кой е, откъде е тръгнал и накъде отива.
Дано!
Проф. Чавдар Добрев