КАТО ГЛЕДАМ „ЕЛИТА“, ПРЕДПОЧИТАМ ДА СЪМ ПРОСТОЛЮДИЕ

Интересни снимки се въртят вчера в социалните мрежи, за приема при Президента Радев по случай 24-ти май. Целият български елит на едно място. И гледам, гледам елита и ми става едно притеснено. Това явно имаме като вип.

Ако трябва да обобщя снимките с една дума, то тя е лицемерие. Наконтени /като на повечето им личи, че не се чувстват удобно в официалните си дрехи и не на място/, схванати и твърдо решени да изглеждат елитарно. Липсва естествената елегантност и аристократичност на духа, които са излъчване и костюмчето не може да ги направи, без значение от кой италиански или френски бутик е купено.

Радев, набутал в политиката Кирил Петков, след това се отрекъл от него поне три пъти, мазно му се усмихва, докато си пият заедно виното и си говорят. Съпругата на Петков очевадно изглежда не на място, като подозирам протокола, че нарочно я бламират. Хора, които иначе се правят на врагове, на това място се усмихват и снимат. Все пак ги обединява трапезата.

И се сещам за думите на един невзрачен човечец от ПП, който нарече народа „плебс“. Проблемът е друг – ние нямаме елит, или поне не такъв, който да се вижда. Аз имах леля, завършила швейцарски колеж и Сорбоната, която ходеше с обикновени дрехи и без парадиране коя е и какво работи. Която говореше с колегите си професори и с чистачката на улицата с едно и също уважение и внимание. Която имаше отделен вход за прислугата в апартамента, но с внимание говореше с продавачката в кварталния магазин за проблемите й. В живота съм срещала много аристократи – хора, чиято духовност и култура се излъчват от цялото и същество като аура, които не можеш да сбъркаш с нищо друго, без значение дали са излезли на улицата със стари дънки и тениска или са в смокинг. Виждала съм дами, които имат такова излъчване, че и най-големият простак ги уважава. Виждала съм хора, чиято душевност е толкова наситена и многопластова, че само присъствието им те обогатява и учи.

Това, което виждам на снимките на „елита“, не е това, което трябва да е елит. Това са едни парвенюта, излезли от калта и повярвали си, защото вярно изпълняват поръчките на господарите си. Също като напудрени пудели, които се мислят за любимците на света, а са само помияри на къса каишка.

И си мисля, че не искам да съм част от подобен вулгарен елит. Защото този елит толкова отдавна се е откъснал от народа си, че е загубил значението си. А никога не е имал онзи аристократизъм на духа, който трябва да има. Висящи между плебса и каишката…..тъжно. Още по-тъжно, че не го осъзнават.

И ако нещо съм научила от истинските аристократи и елит, които познавам, е, че човек никога не трябва да вдига толкова високо носа си, че да забрави, че стъпва по земята и да вижда хората…..

Затова, аве, патрициос, простолюдието те поздравява 🙂

Елена Гунчева
*Снимката е от сайта „Афера“

Подходяща музика за любителите на йога.