Държавната администрация – много вожд, много индианец

Дали е раздута българската администрация е спор, датиращ сигурно от времето на кан Аспарух. В момента всеки редови данъкоплатец може да сподели своето мнение от нейната работа и то ще бъде или 50% негативно, или 100% нецензурно.

Истината е, че раздута или нераздута, тя просто не работи така, както е в нормалните държави. Ако има добри примери, те са твърде малко и се губят в общия поток от неоптимизирани услуги за населението, а някои дори с отрицателен знак. Много далеч сме от страните, в които всичко или почти всичко, свързано с административното обслужване, можеш да свършиш онлайн за нула време. При нас опашките, разиграването и гафовете са неотменна част от това обслужване.

Да си припомним течовете на лични данни от Агенцията по вписванията и от НАП. Апропо, само тези две държавни структури са напълно достатъчни като представителна извадка как работи така наречената администрация. Така наречена, защото у нас тя има твърде малко общо с латинското administratio, което ще рече управление. Призвана да управлява, на практика нещото, което тя прави, е точно обратното – създава хаос. Така в наши условия administratio плавно преминава в aberratio, което ще рече отклонение от нормалния модел.

На какво се дължи това отклонение – всички знаем – на некадърните управници, които наред с икономическото забатачване успяха да забатачат и де що има чиновнически услуги. Цяло чудо е, че държавата изобщо функционира при нивото на заетите в обслужването на гражданите. Ниво, на което всеки може да се наслади, стига да прекрачи прага на което и да е държавно учреждение.

Многострадалната българска администрация преживя какво ли не, даже и министерството на Николай Василев. Тогава тя уж намаля със 17 000 бройки, но към днешна дата никой не знае колко точно хора работят в администрацията.
Как ли не се реформира този организъм, как ли не се компютризира и европеизира. Що пари се наляха, що суперкомпютри се изпозакупиха, що баджанаци се назначиха… Помним и истеричните резки движения да се мести някаква част от институциите в Пловдив – поредната безумна идея.

Администрацията у нас е перифраза на „Много вожд, малко индианец“, защото в нашата администрация индианците са твърде много, без да обиждаме изконното американско население.

Нещо се случва в България, което засега минава незабелязано. Българите се разделят на нещо като нови класи – държавни служители и всич…

Ерата на ГЕРБ беше нейният Златен век – подобно верижно запълване на благи места с наши хора не помним даже от Бай Тошово време. Някои политолози дори сравниха броя на гласуващите твърдо за ГЕРБ с броя на чиновниците и откриха голямо съвпадение. Държавният служител отдавна не е толкова беден, колкото сме свикнали да мислим. Машината намери начини за смазване – къде чрез проекти, къде чрез разни други благини, бонуси и добавки.

Впрочем, когато се създаваше министерство на държавната администрация, нямаше този вой, който има сега за министерството на държавните предприятия. Защо ли? Защото в предприятията работят много по-малко гласоподаватели, отколкото в администрацията, разбира се. А който иска да е на нормиран работен ден, с гарантирана заплата и хубава пенсия, е склонен да гласува правилно.
Ето така Борисов се задържа на власт три мандата. С любезното съдействие на целокупната администрация.

Сега Асен Василев обещава да я намали с 30 000 души – чудесна идея. Но и доста амбициозна цел. Особено като се има предвид, че ще се създават две нови министерства. Дори да се преобразуват някои, пак ще е трудно. Новата власт ще си спечели 30 000 потенциални врагове. Да се надяваме, че Василев е калкулирал и това. И че читавите хора ще останат, а всичките отлитащи 30 000 ще бъдат калинки.
Автор: Евелина Гечева