ПАРИ

Brexit: Скок в неизвестното в най-неподходящия момент

Крис Патън, последният британския губернатор на Хонконг и бивш комисар по външните работи на Ес, е канцлер на Университета в Оксфорт. Коментарът му е публикуван в Project Syndicate.

Учител по история в моето училище вярваше, че към всяко значимо събитие в миналото трябва да бъде подходено с тристранен анализ за причините, претекстът и резултатите. Той ги описваше на черната дъска и трябваше да ги учим наизуст: причините за Войната за испанското наследство през 18 век, претекстът за Френската революция и резултатите от Американската война за независимост.

Разбира се, животът и новите знания ни учат, че нещата никога не са толкова прости. Причините може да са комбинация от инцидент, амбиция или съвпадение, заедно с по-значими икономически, социални или технологични промени. Трудно е резултатите да бъдат оценени. В крайна сметка не е лесно да знаем кога ефектите от едно събитие започват и приключват.

Така решението на Великобритания да напусне Европейския съюз на 31 януари е може би най-важното политическо събитие в моя живот. Ентусиазираните поддръжници на изхода са ядосани, че Big Ben няма да извести със звън това събитие заради ремонтни дейности.

Но какво точно трябва да празнуваме?

Бъдещето е обвито в безсмислени и пожелателни мисли и лъжливост, която тези дни изглежда няма политическа цена. Първо, поддръжниците на Brexit бързо сменят темата, когато стане въпрос за разходите. Наскоро Bloomberg Economics изчисли, че Brexit вече струва на Великобритания £130 милиарда от 2016 г. насам, а през 2020 г. страната ще изгуби още £70 милиарда. Други достоверни източници изчисляват, че сумата е доста подобна. Но защо да вярвате в нещо, което не съвпада с квазирелигиозния плам на поддръжниците? Те приемат всички икономически прогнози като опит за увреждане на страната. Във всеки случай, твърдят те, каквато и да е цената, британците получават обратно своята свобода.

Но какво точно означава това?

Според британския министър на финансите Великобритания вече няма да трябва да приема евродирективи. Така, вместо да приема правила, Лондон ще ги създава. Но през 2016 г., когато същият той бе министъра на бизнеса, той твърдеше, че Великобритания ще се изправи пред “десетилетие на стангация и съмнения”, ако напусне ЕС. И ще поеме контрола. Контролът, може би, върху нов наратив, който отрича всичко, което се е мислело и твърдяло преди това.

Освен това явно ще можем да обещаваме едно нещо в Брюксел и друго в Белфаст. Сделката на премиера Борис Джонсън с ЕС бе същата, която бе отречена от него в миналото и отхвърлена от предшественика му Тереза Мей, защото явно ще раздели Великобритания. Докато Лондон не постигне търговска сделка с ЕС, Северна Ирландия ще остане в митническия съюз на блока и ще трябва да прави проверки на стоките на пристанищата си и останалата част от Великобритания.

ЕС казва, че не трбява да има отстъпление, но Джонсън явно го прави все пак. Северна Ирландия може, казва той на хората там, да бъде едновременно и в, и извън митническия съюз. Ранната християнска църква говореше за нещо, наречено единосъщие, когато обсъждаше природата на Светата Троица. Може би точно това смятат поддръжниците на Brexit. Северна Ирландия ще бъде и в, и извън митническия съюз: истинско чудо.

И дали търговската сделка, която Великобритания ще договори с най-големия си пазар, ще бъде с добре описани договорености? Две неща са ясни. Първо, няма да можем да постигнем широка, детайлна и пълна сделка до края на 2020 г., когато Джонсън иска. Второ, по-големият достъп ще дойде на цената на спазване на правила на ЕС. И това е факт, който не може да бъде скрит.

Остава да видим дали нещо от това ще има значение и дали Консервативната партия, която управлява процеса, най-накрая ще плати политическата цена. Или може би тези притеснения ще бъдат забравени, след като се изправим пред двете най-големи заплахи през следващия век.

Първата е промяната на климата и опитите на световните лидери най-накрая да я възприемат насериозно. Американският президент Доналд Тръмп смята, че промените са измислица, а по-голямата част от републиканците му явно са съгласни. Нещо повече, лидерите в Бразилия, Аржентина и други страни се крият зад Тръмп, макар че нивото на температурата и световните океани се повишава, а пожарите си бушуват. Каквото и да се случи с Brexit, последствията от климатичните промени вече са видими.

Второ, Великобритания ще празнува своята независимост от сложната международна кооперация в момент, в който враждебността в интелектуален, политически и икономически план на Комунистическата партия в Китай и либералните демокрации стават все по-ясни.

Ако либералната демокрация иска да оцелее, тя трябва да се защити. И не трябва да се заблуждаваме, отворените общества, които живеят под върховенството на закона – от Америка до Европа, Африка и Азия – са под прицела на Китай.

Сравнение с тези две огромни предизвикателства, последствията от Brexit може да изглеждат далечни или малко значими. Но Великобритания избра странно и опасно време да се изправи срещу тях сама.

Post Views: 11

ПАРИ

Лунатиците от ЕК признаха: Европа няма ясни данни колко керосин е останал

Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.

Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.

Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.

Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.

Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.

Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.

Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.

Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.

Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.

Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.

ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.

Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.

Post Views: 7

ПАРИ

‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.

Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.

🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)

Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.

📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)

(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)

„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“

ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.

🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:

Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.

🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“

Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.

🧟‍♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ

Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.

Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.

Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.

⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.

НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!

РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.

НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.

ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.

Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!

СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶

Post Views: 24

ПАРИ

България е с най-висока инфлация в еврозоната

България е с най-висока инфлация в еврозоната.

Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.

Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.

След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.

Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).

Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.

Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.

Post Views: 21