Как да наречем това, което се случва в момента в Берлин? Сблъсък? Война? Цареубийство? Това са може би последните дни на Меркел като канцлерка, смята нашият коментатор Йенс Турау.
《Подкрепи свободното слово
Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.
Направи дарение за 5 лв.
Направи дарение за 10 лв.
Направи дарение за 20 лв.
Направи дарение за 100 лв.》
Нека първо да припомним какво се случи в четвъртък в политически Берлин. Цяла нощ германската канцлерка и нейният вътрешен министър водят разговор в канцлерството. Но не съумяват да се обединят около обща миграционна политика. След това двете партии-посестрими – ХДС и ХСС – се събират отделно на спешни съвещания, а текущото заседание на Бундестага е набързо прекъснато. Никога досега двете партии не са подхождали така една към друга.
Това обаче не е всичко. По време на заседанието на ХСС вътрешният министър Хорст Зеехофер обявява, че в краен случай ще действа на своя глава. Но какво точно иска да направи? Казано съвсем накратко: иска да затвори границите на Германия със съседните ѝ държави с цел да се спре притокът на кандидати за убежище. ХСС го подкрепя единодушно – партията не иска да допуска в Германия бежанци и мигранти, които са стъпили за първи път на територията на ЕС в някоя друга страна. А това са почти всички бежанци. Никой не знае как точно ХСС възнамерява да постигне целта си. Но и всъщност изобщо не става дума за това, а за Ангела Меркел и за бъдещето ѝ като канцлерка. И дали тя може да си позволи да преглътне този афронт.
Меркел със Зеехофер
Какво предстои?
Позицията на Меркел е ясна: канцлерката не иска Германия да предприема солови акции и се застъпва за решение, с което да са съгласни всички европейски партньори. Меркел иска и това: по-добра защита на външните граници на ЕС, за да може да се гарантира и занапред, че вътрешните граници ще си останат отворени. Лошото е, че на европейско равнище не се очертава подобно решение. А ХСС не иска да чака повече.
Какви са в такъв случай възможностите оттук нататък? В правомощията на канцлерката е да определя посоката на правителствената политика. Тя би могла да уволни вътрешния министър Хорст Зеехофер, задето не следва нейната линия по един толкова централен въпрос. Това обаче би означавало край на сегашното правителство. Канцлерката разполага и с тази възможност: би могла да поиска вот на доверие в парламента. Едно обаче е сигурно още отсега: Меркел не може да позволи на Зеехофер да действа на своя глава, защото в такъв случай това вече няма да бъде нейното правителство.
Йенс Турау
Разплата със системата Меркел
В политиката често се стига до подобна развръзка: когато тлее твърде дълго, недоволството все повече расте и накрая може да изригне в рамките на броени мигове. От самото начало ХСС беше против миграционната политика на Меркел – още когато през 2015 година тя отвори границите и пусна бежанците от Унгария.
Но не е само ХСС – също в партията на Меркел ХДС има немалко политици, при които чашата на търпението вече прелива. В своите избирателни райони те виждат с очите си как се топи поддръжката за либералната миграционна политика на Меркел.
А и противопоставянето вече надхвърля рамките на бежанската политика. Духът на времето е национал-консервативен. Поне такова е усещането на все повече хора. Подгонени от изборните успехи на „Алтернатива за Германия“, ХСС и части от ХДС се разплащат с канцлерката. И то не само с нейната миграционна политика, а с цялата система Меркел.
През есента в Бавария се провеждат избори. На този фон главната цел на баварския ХСС е да държи в шах „Алтернатива за Германия“. В краен случай заставайки срещу Меркел и срещу правителството.
Ще успее ли канцлерката и този път да овладее кормилото? Трудно е да си го представим след този ден.
