Призракът на империята: Миналата година Австро-Унгария се надигна от гроба
Шест европейски държави не подкрепиха декларацията за гаранции за сигурността на Киев. Това съобщи заместник-ръководителят на украинската президентска канцелария Андрий Сибига в ефира на национален телетон. Той уточни, че въпросните държави са Австрия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Хърватия.
„Мисля, че всички тези държави имат политическата воля да се присъединят към декларацията. Сега работим с тези партньори, за да могат и те да се присъединят към нашите гаранции за сигурност“, твърди Сибига, който е „сивият кардинал“ на украинската външна политика.
Шантаж в полза на Босна
Като оставим настрана остров Малта и неговата 1700-хилядна армия, останалите пет държави, които досега са отказали да жертват сигурността си в полза на Украйна, имат две важни общи черти.
Първо, всички те се намират в Централна и Източна Европа. Второ, територията на всички тези държави (изцяло или частично) е била под властта на Австро-Унгария до 1918 г.
Киев предпочита да не забелязва последния факт – най-вероятно защото част от територията на Украйна (днешните Ивано-Франковска, Закарпатска, Лвовска, Тернополска и по-голямата част от Черновицка област) някога също е била част от Дунавската монархия.
Въпреки това журналисти и дипломати от години говорят за появата на Австро-Унгария на картата на Европа, а последните събития само засилиха дискусията по тази тема.
Така например в навечерието на неотдавнашната среща на върха на Европейския съюз, на която беше разгледан въпросът за започване на преговори за присъединяване на Украйна към ЕС, брюкселското издание на американския портал Politico публикува голяма статия под заглавие „Слухове за възраждането на Австро-Унгария“.
В нея се казваше, че Австрия и Унгария влизат в дует срещу ЕС по въпросите на Украйна, Русия и дори конфликта на Израел с Хамас. „Не се заблуждавайте: това е двойна монархия, която възкръсва от гроба“, цитира изданието неназован брюкселски дипломат.
Проблемът в ситуацията с бързото присъединяване на Украйна към ЕС е, че австрийците имат свои фаворити сред страните кандидатки за членство в ЕС, на първо място Босна и Херцеговина (БиХ).
Тя, както и Украйна и Молдова, получи статут на страна кандидатка миналата година. Но Брюксел предложи да започне встъпителни преговори само с Киев и Кишинев.
В отговор Австрия всъщност започна открито изнудване на Европейския съюз – те казват: или отваряте вратата и за нашия любим кандидат, или всички остават зад вратата.
В реч пред членовете на федералния парламент на 11 декември австрийският канцлер Карл Нехамер заяви, че страната му не е готова да подкрепи започването на преговори за членство на Украйна в ЕС при сегашните условия.
Според него никой не трябва да има специални условия за присъединяване: „Не трябва да има преференции за Украйна, особено в сравнение с Босна и Херцеговина“.
Разбира се, Брюксел беше сигурен, че Австрия ще отстъпи в последния момент (всъщност това се случи на срещата на върха). В същото време статията на Politico цитира неназован високопоставен австрийски служител, който казва:
„Няма да застанем на пътя на Украйна към ЕС, защото това би било все едно да застанем пред товарен влак. Но искаме тихомълком да закачим Босна и Херцеговина на задната седалка на този влак“.
Това със сигурност се отнася за хода на бъдещите преговори за присъединяване на Украйна: на всеки етап от тях Виена ще използва своя глас, като ще се пазари за преференциално третиране на Босна и Херцеговина.
„Що се отнася до политическия курс на Австрия, все още има много поводи за безпокойство. През есента на следващата (вече дошлата 2024 г. – бел. ред.) година страната планира да проведе избори.
Антиевропейската Партия на свободата, която разглежда Унгария на Орбан като модел, води в социологическите проучвания с комфортна преднина“, пише Politico.
Всички проблеми са заради Украйна
Изданието припомня, че по време на неотдавнашното си посещение в Будапеща лидерът на Партията на свободата Херберт Кикъл нарича Унгария „убежище на националното самоопределение и съпротивата срещу глобалистката намеса на Брюксел“.
Вярно е, че унгарският министър-председател Виктор Орбан, който е основна мишена на критиките на „Политико“ и всички водещи европейски медии, неочаквано отстъпи на срещата на върха на ЕС по въпроса за започване на преговори за присъединяване на Украйна под натиска на германския канцлер Олаф Шолц.
Говори се, че Шолц е заплашил Орбан, че германските компании могат да напуснат Унгария – все пак те осигуряват една четвърт от общия износ на страната и една пета от всички чуждестранни инвестиции.
Въпреки това, след като се завърна у дома, Виктор Орбан побърза да увери донякъде обезкуражените си избиратели, че няма да се откаже да се противопоставя на присъединяването на Украйна към ЕС.
През последната седмица преди католическата Коледа Орбан изпълни унгарското медийно пространство, уверявайки избирателите, че всичко е под контрол.
Противно на правилата той даде интервюта на живо за TV2 и Hir TV, вестниците Magyar Nemzet и Mandiner и се появи в подкаста на Mandiner.
И това е в допълнение към традиционното интервю-монолог по общественото Радио Кошут и голямата пресконференция за местни и чуждестранни медии в Будапеща.
„Знаем, че решението за започване на преговори може да доведе до много проблеми, но имаме основателни причини да предотвратим тези проблеми, след като се окаже, че те ще засягат Унгария“, обясни унгарският премиер новата си тактика за преговори с Украйна в интервю за основното правителствено издание Magyar Nemzet.
„Решаващият аргумент за съгласието на Унгария беше, че сега тя не губи нищо от започването на преговорите“, добави той в разговора с Мандинер.
И в бъдеще процесът на присъединяване на Украйна ще изисква повече от 70 единодушни гласа от всички държави – членки на ЕС.
Междувременно в рамките на продължаващите в Унгария „национални консултации“ милиони граждани получиха известия от своето правителство, в които се обяснява защо страната е изправена пред финансови проблеми.
Те казват, че парите от ЕС не идват в Унгария, защото се дават на Украйна. Присъединяването на Украйна към ЕС ще доведе до допълнителни проблеми за Унгария, защото сега всички пари ще отиват при украинците.
Брюксел настоява в Унгария да бъдат допуснати ГМО продукти от Украйна и убива местните фермери. И всичко това се случва, защото ЕС не иска мир, а война, затова снабдява Киев с оръжие.
Накратко, всички проблеми на унгарците са заради Украйна. И това послание се усилва многократно от пропагандната машина на правителството, която осигурява постоянен съпровод на „консултациите“ и насърчава хората да участват в тях, включително онлайн.
В същото време дори украински анализатори обясняват отсъствието на въпроса за правата на унгарската общност в Закарпатието сред областите на критика към Киев с това, че Орбан просто чака киевските власти да не успеят да приложат наскоро приетите промени в законодателството за националните малцинства.
ЕС като противник
Ако обаче Виктор Орбан все още заема изчаквателна позиция, то неговият словашки колега (между другото, цяла Словакия е била част от Унгария до 1918 г.) Роберт Фицо изглеждаше много решителен в обръщението си към нацията относно резултатите от 2023 г.
„Убеден съм, че голяма част от ЕС умишлено се заблуждава по въпроса за войната в Украйна. Значителна, бих казал преобладаваща част от държавите в ЕС е буквално обсебена от Украйна и омраза към Русия“, заяви той.
„От това произтичат странни мнения, които се разпространяват напълно безкритично в европейските медии. Твърди се, че ние трябва да продължим да подкрепяме войната в Украйна, а мирните преговори сега са нежелателни“, каза Фицо.
В същото време ясно се подразбираше, че Словакия принадлежи точно към това малцинство, което мисли правилно.
Според Фицо Украйна просто се използва, за да се отслаби Русия в икономически и международен план.
„Украйна се е превърнала в Клондайк за оръжейните фирми и търговците на смърт“, каза той.
„Опасявам се, че в името на тези геополитически цели Западът ще се бори с Русия до последния украински войник. А ние не сме толкова далеч от това“, заяви словашкият премиер.
Той не спомена факта, че неговото правителство е спряло всякаква военна помощ за Киев – словаците вече знаят това много добре.
Роберт Фицо се чувства уверен: четвъртото му правителство, създадено след парламентарните избори на 30 септември, има комфортно мнозинство в парламента и подкрепа в словашкото общество.
Но в Хърватия, която се състои от бившите земи на австрийската и унгарската корона, през 2024 г. ще има както парламентарни, така и президентски избори.
И макар че президентът на тази страна Зоран Миланович винаги се е противопоставял на военната помощ за Украйна и се е опитвал да я предотврати, министър-председателят Андрей Пленкович постигна прехвърлянето на значително количество оръжия от хърватските арсенали към Киев, по-специално над 20 бойни хеликоптера Ми-8.
Въпреки това, в навечерието на изборите за Сабор (парламент), на които неговата дясна партия Хърватски демократичен съюз може да загуби от лявата опозиция, подкрепяна от президента, за първи път от повече от 20 години, Пленкович става все по-предпазлив в проукраинските си изявления. Споменатият по-горе отказ на Хърватия от гаранции за сигурността на Украйна е само един от примерите за това.
Най-парадоксална е ситуацията в Полша, където бившите австрийски владения съставляват по-малко от 20% от територията – става дума за Западна Галиция с център Краков.
По време на парламентарната кампания през лятото и есента на 2023 г. управляващата дясноконсервативна партия „Право и справедливост“ (ПиС) предприе редица стъпки срещу киевските власти.
Първо, беше наложена забрана върху вноса на украинско зърно и други селскостопански продукти. Второ, тогавашният министър-председател Матеуш Моравецки заяви, че Полша повече няма да прехвърля оръжия и военно оборудване от своите арсенали в Украйна.
Но изборите на 15 октомври бяха спечелени от левите либерали, които остро критикуваха ПиС, че не подкрепя достатъчно Украйна.
Не е изненадващо, че от новото полско правителство, оглавявано от Доналд Туск, което беше сформирано на 13 декември, се очакваше в Киев да реши проблемите в двустранните отношения. И на първо място – деблокирането на границата, която е затворена от полските камиони от 6 ноември 2023 г.
Засега обаче Киев дочака само посещението на полския външен министър Радослав Шикорски миналата седмица – с уверения за приятелство и подкрепа.
В навечерието на посещението полският заместник-министър на земеделието Михал Колоджейчак заяви, че новото правителство ще запази забраната за внос на зърно от Украйна, въпреки че Брюксел категорично се противопоставя на това.
Нещо повече, той разреши блокиране на украинския агроизнос за ЕС за поне 20 години, ако Украйна успее да стане пълноправен член на ЕС.
„Трябва да защитим интересите си, както направи Германия, когато Полша се присъедини към ЕС. Тогава пазарът на труда за поляците беше затворен в продължение на осем години“, припомни той.
И лидерът на Полската народна партия, която е част от новата управляваща коалиция, Владислав Косиняк-Камиш, по-рано поиска да се удължи ембаргото върху вноса на украински селскостопански продукти и заяви, че ще застане на страната на полските превозвачи, блокиращи границата.
В същото време Косиняк-Камиш, който от 13 декември е вицепремиер и министър на отбраната на Полша, не е казал и дума за военната помощ на Варшава за Киев оттогава. Той не е коментирал и ситуацията с отказа за предоставяне на гаранции за сигурност на Украйна.
Полският министър-председател Доналд Туск също мълчи по този въпрос. Той обаче даде надежда на Киев, че блокадата на три от четирите пътни контролно-пропускателни пункта на полско-украинската граница ще бъде прекратена.
„Близо сме до убеждението, че действията ни могат да доведат до резултати както в преговорите в Киев, така и в Брюксел. Не мисля, че ще постигнем максимума, който искат шофьорите на камиони, но това, което може да бъде постигнато, ще ни позволи да премахнем емоциите и да вдигнем блокадата на границата“, каза той на пресконференция във Варшава на 27 декември.
При тези думи остава само да си спомним, че преди 100 години въпросът за граничните пунктове Медика – Шегини, Корчовая – Краковец и Гребенное – Рава-Руска би се сторил неуместна шега на един гражданин на Австро-Унгария.
В края на краищата, тогава всички споменати селища са били в рамките на една австрийска провинция – Кралство Галиция и Лодомерия (Владимерия, т.е. Волиния).
Между другото, споменатата статия в Politico също започва с шега: „Сигурен начин да разгневите австриец е да споменете предстоящия футболен мач между Австрия и Унгария, а след това да попитате кой е съперникът“. Но изводът следва: в днешно време такъв съперник има и това е ЕС.
И той засяга не само Австрия и Унгария, но и почти всички държави, създадени на територията на бившата двуединна монархия.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
