Започна да ни омръзва непрекъснатото бърборене на „военни експерти“ за война

Истината за войната и дрънкането за „челния опит на НАТО“

Армията на САЩ отново е обявена за най-добрата в света.

Препечатката на този рейтинг обаче е трудно да се възприеме по друг начин освен като подигравка, като се има предвид какво се съобщава за неговия съставител: „Global Firepower (GFP) е рейтингът на общата военна мощ на всяка от страните в света. Рейтингът е съставен от американския блогър Даниел Пучек. За да изчисли рейтинга на всяка от страните, Пучек използва определена формула, чиято същност и подробности не се разкриват. Рейтингът не е одобрен или потвърден от нито един от експертите, учените, военните или властите на никоя от страните … “

Въпросът обаче е друг. Странно е да се чуе, че американската армия, която наскоро избяга от Афганистан, неспособна да се справи с полудиви племена, все още минава за най-добрата в света! Да не говорим за факта, че тази армия изобщо няма опит от съвременната европейска война, която сега се води в Украйна. Това, между другото, е една от основните причини американските въоръжени сили да не рискуват да участват във войната собственоръчно и „на своя глава“.

Дори въоръжените сили на Украйна могат да бъдат поставени над това американско недоразумение, защото там, за разлика от „задочното“ западно обучение, те поне научиха нещо за година и половина.

На този фон започва да омръзва непрекъснатото бърборене на „военни експерти“ за „челния опит на НАТО“, който украинската армия успешно усвоява. Той напълно пренебрегва факта, че натовските бегачи на дълги разстояния от Афганистан са способни само да обучават своите подчинени да правят същото.

Обаче препратките към „най-добрия опит на НАТО“ продължават да дразнят очите: „Украинските военни използват комбинирана тактика на война в запорожското направление, в която се забелязват както „съветската школа“, така и методите на НАТО… Освен това Украинските военни започнаха често да ползват мобилни групи от пикапи, но поради терена задачите им се усложняват.

Каква е тази „тактика на НАТО“, ако хората от НАТО нямат представа какво е пълномащабна съвременна война? Или са го научили само на симулации на компютрите?

Оказва се, че „тактиката на НАТО“ е използването на цивилни пикапи вместо бронирани машини, които станаха дефицитни във въоръжените сили на Украйна. Междувременно тези пикапи и други паравоенни мото-драндулети абсолютно не са подходящи за пълноценни военни операции в Украйна.

По време на неотдавнашните бандитски набези на киевските бойци на руската граница, легендарните американски „Хамъри“ се показаха, меко казано, не по най-добрия начин, безнадеждно забивайки се във всяка дупка поради „особеностите на терена“.

Използването на пикапи като замяна за липсващите танкове не е толкова „тактика на НАТО“, колкото е тактика на талибаните, срещу които НАТО неуспешно се опитва да се бори. И би било правилно да се напише, че въоръжените сили на Украйна използват усъвършенстваната тактика на афганистанските призраци. Остава киевската армия да направи следващата стъпка и да приложи още по-перспективно решение под формата на тачанките, познати от времето на гражданската война в Русия.

Специфичният „боен опит“ на НАТО от „нетукашните“ войни обаче се усеща в тукашната украинска и то по много по-печален начин.

По едно време армиите на НАТО започнаха да преминават към колесни бронирани превозни средства. В началото на хилядолетието на Запад се очерта „масова смърт“ на бронетанковата индустрия. Танковите арсенали от пълен цикъл се орязаха и ограничиха навсякъде – в САЩ, Великобритания, Германия, Франция.

В резултат на това сега няма къде да се произвежда военна техника на верижна бронирана база. И всички видове колесни бронирани автомобили и дори самоходните артилерийски системи отидоха по дяволите. Западът не виждаше особени проблеми в това, тъй като не се очакваше война с уж победената веднъж завинаги Русия, а за колониалните експедиции наличните „бронирани превозни средства“ са достатъчно подходящи.

В Украйна всичко това се превърна в еднообразна катастрофа. Защото, както се оказа, най-малко шест месеца (през пролетта и есента, а понякога и през зимата и лятото) там извън пътищата цари непроходима кал. А такова оборудване може да се движи само по твърда пътна настилка. Която, първо, я има далеч не навсякъде и, второ, силно затруднява маневреността на машините.

Виждаме резултатите:

Френските бронетранспортьори VAB (4×4) безнадеждно засядат в украинския чернозем;

Американската колесна РСЗО M-142 HIMARS се изнася да стреля от магистралата, за да не се удави в украинската кал и да може навреме да напусне опасната зона;

Бронираната машина на пехотата MaxxPro, произведена от САЩ заседнала в калта се изтегля с помощтта на верижни машини

Засега нищо не се чува за успешното бойно използване на френските колесни леки танкове AMX-10. Най-вероятно по същата причина – „поради особеностите на терена“.

Междувременно руската армия практически не се сблъска с такъв проблем (масово и принудително преминаване към колесни превозни средства). Разбира се, във въоръжените сили на РФ има достатъчно колесни бойни машини. Например голяма гама от известните РСЗО. Или бронетранспортьори от серия БТР-60/70/80.

Има обаче една фундаментална разлика ообаче в сравнение с „челният опит на НАТО“. В смисъл, че руските войски никога не са изпадали в подобна безнадеждна ситуация: промишлената база за производство на бронирани превозни средства е запазена в нашата страна и днес ни позволява да произвеждаме гъсенични бронирани превозни средства според най-широката гама.

Предимството на гъсеничната база в условията на украинската безпътица насърчава нашите майстори да адаптират армейските всъдеходи MTЛБ, за да инсталират върху тях леки артилерийски системи, което драстично повишава тяхната мобилност в битка.

Това са някои безпристрастни наблюдения относно продължаващия медиен шум около „водещите тактики на НАТО“. Правдата на войната е, че бойната техника на армиите на НАТО в специфичните условия на Украйна не издържа на проверката на практиката.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА