АНАЛИЗИ

Какво да се противопостави на американската агресия

Последните 30 години Америка сериозно залага на своето неоспоримо стратегическо военно преимущество. Сега се изясни, че такова преимущество просто няма. Москва възстанови стратегическия си ядрен паритет и освен това, в някои най-важни области даже съществено изпревари Вашингтон. Но настоящите американски елити никак не могат да приемат и осъзнаят този очевиден факт. Впрочем, това би било изключително вътрешен проблем на Америка, ако след три години не изтичаше срока на Договора за ограничение на стратегическите въоръжения СНВ-3, последният договор, който по някакъв начин регулира баланса на стратегическите ядрени потенциали на Русия и на САЩ.

Управляващият американски елит начело с президента Тръмп в последно време демонстрира своята крещяща неадекватност, разчитайки чрез различни санкции да накара Москва да отстъпи и да върне така на Вашингтон ролята на единствен глобален хегемон. Освен това вътре в самия американски елит през последните две години се е разпалила истинска гражданска война, в която смъртните политически врагове – Тръмп и екипът му и противостоящите им кланове на финансистите-глобалисти – са готови да воюват помежду си до последна капка политическа кръв. Във връзка с това Русия сериозно се замисля какво ще стане ако световната стабилност окончателно рухне и не се поднови договорът СНВ-3.

От една страна, нашите нови стратегически видове въоръжение, тип хиперзвуковия „Авангард“, подводния „Посейдон“ и тежкия междуконтинентален „Сармат“ надеждно ни гарантира съблюдаването на стратегическия паритет с Вашингтон при всеки вариант на развитието на събитията. От друга страна, при излизането на САЩ от този договор, негативните последствия от това действие могат да повлияят не само на руско-американските отношения, но и радикално да увеличат военното напрежение в глобален мащаб. По-просто казано, в този случай изтребителната глобална ядрена война ще стане значително по-реална…

Ако разгледаме ситуацията от гледна точка на здравия разум, то всички усилия на американските дипломати трябва да бъдат в момента насочени за запазването на съществуващия стратегически баланс. Но практиката, уви показва, че настоящата управляваща класа в Америка е много далеч от адекватни оценки, когато става дума за Русия. Тоест гордите янки никак не могат да преживеят и осъзнаят този прост факт, че те безнадеждно са провалили своя глобален геополитически проект за световно господство и сега САЩ са принудени да водят, така да се каже, ариергардни боеве, поне за да не спадне сред регионалните второразредни страни под напора на Русия и Китай.

Но те се водят, уви, подобно на глупавите герои от старата детска книжка на Чуковски:

„И лисичките взели клечки кибрит

При морето синьо отидоха

И морето синьо запалиха! (…)

Тушат-тушат, не могат да го потушат

Заливат, не могат да го загасят!

На фона на прогресиращото безумие на западните елити, действащият Договор за ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения остава едва ли не последната бариера на пътя на неудържимата ядрена надпревара. Нали след това няма как да се потуши, да се загаси, момчета! И резултатът със сигурност няма да бъде във ваша полза. Може би ще е по-просто да се признаят глобалните интереси на Русия и да се влезе в равноправни преговори?

Във връзка с това, политическата върхушка на Запада трябва щателно да обмисли по-нататъшните си крачки. При продължаване на договора СНВ-3, след това може да се сключи нов, модернизиран и подобрен пакт, който да включва точки, изключващи възможността за нарушения на стратегическия баланс в дългосрочна перспектива. Идеалният изход се заключва в това, че към подписването на този нов и модернизиран договор освен Русия и САЩ се включат и останалите ядрени държави, които могат да нанасят атомни удари на значително разстояние.

Впрочем, сега трудно може да се предположи, че Индия или Китай, Израел или Пакистан ще се съгласят да ограничат своя ядрен потенциал. Затова създаването от Русия на ново поколение и нови видове ядрено въоръжение, подобни на авиационен комплекс „Кинжал“ или крилатата ракета с ядрен двигател „Буревестник“ е своевременно и оправдано. А американците, ако наистина искат да се договаряме, трябва да бъдат готови от своя страна да дадат изчерпателни гаранции, че те няма да започват занапред опити едностранно да рушат наложилото се равновесия, както правят през 2001 г., излизайки едностранно от договора за противоракетна отбрана. И така сами буквално разрушавайки цялата структура на стратегическата сигурност, наложила се тогава за последните 30 години.

При всеки случай, най-надеждната гаранция за нашата сигурност, гаранция за мирното небе над Русия е изпреварващото развитие на нашия ядрен оръжеен комплекс. Нашето оръжие трябва да бъде най-доброто по света. И у никого не трябва да възниква по този повод и най-малко съмнение. Дори никому, дори и в най-страшния му кошмар, да не се присънва нападение над нашата страна.

Евразийска провинция Америка

Но янките не престават. Преди няколко дни в американския Сенат се изказа високопоставеният сътрудник на Държавния департамент, направляващ въпросите за Европа и Евразия Уес Мичъл. Заседанието бе закрито, така да се каже – „за своите“. Отчитайки се пред сенаторите, Мичъл с стараеше много, нали от сенатския комитет по международните дела зависи ни повече, ни по-малко от финансирането на държавния департамент.

Той започна с това, че заяви: „САЩ влязоха отново в епохата на противостоенето между великите държави“, а след това заяви, че „предишните президенти и техните администрации не успяха напълно да подготвят Америка да удържи уверена победа в това противостоене“. Между временно, според него „Русия и Китай са много сериозни конкуренти, които активно засилват материалните си и идеологически ресурси, за да оспорят първенството и лидерството на САЩ в XXI век“. А това значи, прави изводът Мичъл, че „най-важен интерес на националната сигурност на САЩ остава предотвратяването на доминирането на евразийския континент с някакви враждебни на Америка държави“…

В превод от дипломатически английски на прост руски език, това значи следното.

Първо. Намиращите се далеч отвъд океана САЩ поставят за своя основна цел поемането на контрола над цялата огромна територия на Евразия.

Второ. Предвид, че именно Русия заема по-голямата част от тази територия, основната задача на САЩ е отслабването и разрушението ѝ. Или изчезвайки, или разпадайки се на части, Русия да престане да доминира в своята обширна зона на естествено евразийско влияние.

Трето. След Русия, главният евразийски враг на Америка е Китай. Освен това, ако във военно отношение именно „руската заплаха“ представлява най-голямата опасност за САЩ, тогава от икономическа гледна точка Пекин сега дава на Вашингтон основното предизвикателство. Но, за да престане да съществува, Китай, подобно на Русия, може единствено да се разпадне на малки и за предпочитане враждуващи помежду си части.

Просто казано, за т.нар. „сдържане“ на Русия и Китай Вашингтон се опитва по всякакъв начин да разгаря всякакви конфликти и спорове в Евразия, които могат да ни навредят и да забавят развитието ни. С какво можем от наша страна да се противопоставим на тази агресивна евразийска геополитическа доктрина на Съединените щати? Отговорът е прост: само сила може да се противопостави на сила! И тази сила я имаме. Основната ѝ опора е мрежата от руски военни бази на територията на бившите съветски републики. Ето само някои от тях:

В Армения, в град Гюмри, е разположена 102-та руска военна база с 4500 души личен състав. Освен това през 2016 г. в Републиката е създадена „обединена групировка войски на Армения и Русия“. Ние вече сме доставили на арменците военно оборудване на стойност 200 млн. Долара. И в съответствие с неотдавнашното междуправителствено споразумение Москва ще предостави на Ереван друг държавен заем за 100 млн. долара за закупуване на нова партида руски оръжия.

В Република Таджикистан е разположена 201-а руска военна база, която е най-голямата сухопътна военна единица на Руската федерация, разположена извън нейните граници. Под контрола на 201-а база се намира най-опасното военно-стратегическо направление в Централна Азия – афганистанското. Друг руска военен обект в Таджикистан е оптично-електронният комплекс „Окно“. Той е включен в системата за контрол на космическото пространство и в интерес на нашите войски за въздушно-космическа отбрана.

Наблизо е Киргизстан. Тук основният военен обект на Русия е въздушната база „Кант“. Изтребителите, щурмовиците и вертолетите, базирани на него, позволяват надеждно управление на въздушното пространство на този сложен и експлозивен район.

В Казахстан вероятно са най-много руските военни обекти. Тук е космодрумът „Байконур“, където се намират изпитателните бази на транспортния полк на руската авиация. Също така в Казахстан е 929-ен полетно-изпитателен център, изпитателният полигон „Сара-Шаган“, отделен полк на военнотранспортната авиация и редица други обекти.

И накрая, в Беларус, в регионалния център Ганцевичи има отделен радиотехнически възел „Волга“, който е част от нашата стратегическа система за ранно предупреждение ракетни атаки. Друго руско съоръжение в републиката е 43-и комуникационен център „Вилейка“, който осигурява на Москва комуникации с руските подводници в далечната океанска зона.

Имаме и мощни военни бази и в Абхазия, и в Южна Осетия. А ако се добавят към това и още двете руски бази в Сирия – въздушната „Хмеймим“ и морската „Тартус“, които ние използваме толкова успешно за укрепване на руското влияние в Близкия изток, то картинката става доста внушителна.

Ние сме руски, с нами Бог! Господи благослови!

Най-четени

Exit mobile version