Меркел продължава да твърди, че не съжалява за взетото през 2015 г. да остави границите на Германия отворени за бежанци
Преди три години Ангела Меркел бе хвалена и сравнявана с „Майка Тереза“ затова, че на 4 септември 2015 г. остави границите на Германия отворени за десетки хиляди бежанци, пристигащи от Близкия Изток през Балканите.
Днес на първа страница на вестниците са снимките на десни екстремисти, които преследват чужденци по улиците на Кемниц и отправят хитлеристкия поздрав.
Изумителен контраст, който илюстрира земетръсната промяна на ситуацията не само в Германия, но и в цяла Европа вследствие на „кризата с бежанците“ и пристигането от 2015 г. на над три милиона от тях в Европейския съюз, пише в свой анализ Франс през, цитиран от БТА.
От всички кризи, с които се е сблъсквала Европа, от еврото до Украйна, „тази е най-сериозната“ и „нерешена“, казва неотдавна българският политолог Иван Кръстев в интервю за всекидневника „Велт“.
Тя „провокира огромен конфликт между западноевропейските и източноевропейските държави“, като „Европа завива в консервативна посока“ и навсякъде се наблюдава завръщане към национализма в атмосфера на „демографска паника“, обяснява експертът.
Brexit
Великобритания се готви да напусне ЕС след вота в подкрепа на Brexit, белязан сериозно от въпроса с мигрантите. Италия избра първото полулистко правителство в Западна Европа. Във всички страни антимигрантските движения набират сила, а Ангела Меркел изглежда доста отслабена.
В същото време американският президент Доналд Тръмп раздухва жаравата.
„Цяла Европа направи огромна грешка, че допусна да влязат милиони хора, които толкова значително и насилствено промениха културата им!“, написа той в Twitter през юни и обвини на първо място Германия.
Въпросът с мигрантите „отблъсна голяма част от германците от Меркел и едва не й коства поста“, пише всекидневникът „Зюддойче цайтунг“.
Меркел продължава да твърди, че не съжалява за взетото на 4 септември 2015 г. по хуманитарни причини решение да остави границите на Германия отворени за бежанците, много от които бягаха от войната в Сирия.
„Ще се справим“, уверяваше тя тогава германците. Едно изказване, от което после се дистанцира.
Подобно на много други страни впоследствие Меркел затегна миграционната си политика. След като през 2015 и 2016 г. в Германия пристигнаха един милион кандидати за убежище, броят им за тази година се очаква да е под 200 000.
Същата е тенденция и в Европейския съюз като цяло, където през миналата година общият брой спадна до близо 650 000, а интеграцията на кандидатите за убежище чрез трудова заетост бележи явни успехи в Германия, благодарение на процъфтяващата икономика.
Най-голямото предизвикателство
Част от общественото мнение смята, че кандидатите за убежище са виновни за увеличаването на несигурността.
След убийството преди седмица на 35-годишен германец в Кемниц, за което правосъдието подозира, че е извършено от иракски кандидат за убежище, крайната десница излезе да преследва чужденците по улиците.
„Въпросът с имиграцията си остава най-голямото предизвикателство“ за Европа, пише анализаторът Щефен Лене от фондация „Карнеги Европа“.
„Въпреки че броят на пристигналите намалява, истерията се увеличава и популистките движения, а също така и растящ брой по-традиционалистки правителства се възползват от настроенията срещу мигрантите“. Една тенденция, която най-вероятно ще се прояви при вота за Европейски парламент догодина.
Британският историк Нейл Фъргюсън е още по-песимистично настроен. „Вместо да доведе до сплотяване, кризата с мигрантите води до разединение“ и всяка държава действа самостоятелно, пише той.
„Все повече си мисля, че въпросът с мигрантите ще бъде разглеждан от бъдещите историци като причината за разпадането на Европейския съюз“, а „Brexit-ът – като първи симптом за това“.
Това мнение не се споделя от Щефен Лене от „Карнеги Европа“. Според него текущият дебат „може да послужи за катализатор на промяна в позитивна посока“ и да позволи „изясняване“ на ситуацията и по-добрата подготовка на бъдещето.
