Протестър с красноречивия прякор „Копейкин“ влиза в парламента.
Ще има поне 15-ина народни представители.
Ще иска пълно премахване на КОВИД-мерките, защото „имаме грипна епидемия, маскирана като пандемия“. Твърди, че ваксините убиват.
Ще иска излизане от ЕС и НАТО.
Планира аншлус със Северна Македония.
Посяга на просветния министър.
Класическа антисистемна партия, която в месеците на протести и КОВИД-криза намери нишата и обра гласове, защото бе най-крайна, най-агресивна, размяташе тояги и скачаше на бой. Защото, ясно е, не са малко избирателите, които точно така си представят нещата – саморазправа с юмруци, майната им на всички, да си върнем мощта от времето на Симеон Велики!
„Възраждане“ на Костадин Костадинов прекрачи 4-процентовата бариера и това май бе закономерно. Националистите с проруски уклон и крайно антиваксърство обраха гласовете на кресливите ИБГНИ, на отричащите вируса ИТН, на фалшивите националисти от НФСБ, на рубладжиите от „Атака“ и фашистите на Боян Расате.
Въпросът днес е как другите партии, от които зависи да има управление, ще заиграят с хората на Копейкин. Дали ще осъзнаят, че по този начин ще го легитимират. Дали ще си купят спокойствие и „златен пръст“, рискувайки дори международна изолация и европейско недоверие.
Костадинов и хората му трябва бързо, ясно и високо да бъдат изолирани в новото Народно събрание. И останалите парламентарни групи категорично да заявят, че се разграничават от посланията и поведението му.
Защото крайнодясното броди из Европа. У нас отдавна се маскира като патриотизъм. Припознаем ли „Възраждане“ днес, утре можем да го превърнем в непреодолим фактор.
Вторачени в броене на гласове и следизборни сметки, в НС категорично не трябва да допускат подобни антисистемни формации да влизат в управлението. Нещо повече – политици и медии би трябвало да заклеймят крайните му изказвания и призиви. И много, много да внимават къде е тънката линия между свобода на словото и фалшиви новини, между политическа агитация и нарушаване на Конституцията…
Костадинов обича камери и микрофони. В парламента ще ги има в изобилие. Както и достатъчно ефирно време. И имунитет. Всяка изречена сричка дори, разпалваща омраза, трябва да бъде пресечена овреме. Това е отговорност. И част от промяната. От почтеността. От солидарността, справедливостта и демокрацията.
