АНАЛИЗИ

Новото старо бойно поле

Изборите в Латинска Америка през тази година ще се превърнат в сблъсък между САЩ и левите в региона

През последните години ясно се вижда непрекъснатото преместване на зоните на бойните действия на новия глобален сблъсък. През 2011 г. на прицел беше Северна Африка с конфликтите в Тунис, Либия и Египет. Две години по-късно започнаха размириците в Сирия, които горят и до днес. След като там за първи път от много време видяхме успешната намеса на руската дипломация, която спаси Башар Асад от масирани въздушни удари, се появи огнището в Украйна. То също не е изгаснало и до днес. След идването на власт на Доналд Тръмп, в основен проблем за САЩ се превърна и въпросът с ядрената програма на Северна Корея.

В момента част от тези горещи точки изглеждат потиснати. За съжаление, това означава, че ще се появят нови. Причината е в нуждата на новите империи да имат външен противник, за да отклоняват вниманието на своите граждани. Критиките на Демократическата партия към Доналд Тръмп вероятно ще породят нови международни конфликти. В същото време Русия е заинтересована да се намали натискът в регионите, които са от стратегически интерес за нея, като Близкия изток и Източна Азия. Така е много вероятно да бъдат създадени нови бойни полета на глобалния конфликт. Много от тях вече съществуват. За съжаление, политическите реалности превръщат Латинска Америка в точка, която е много вероятно да бъде възпламенена. Тази година целият регион минава под знака на дълбоки политически промени.

През последните четири години забелязваме засилената работа на американската дипломация и тайните служби там. С тяхна помощ беше осъществен импийчмънтът на Дилма Русеф в Бразилия. На изборите през 2016 г. в Перу спечели проамериканският кандидат Педро Пабло Кучински. Преди по-малко от месец той подаде оставка поради доказани обвинения в корупция, свързани с предизборната му кампания. В Чили през миналата година властта бе взета от съюз между умерената десница и крайните поддръжници на диктатора ген. Аугусто Пиночет. След 2014 г. Венецуела е в перманентна политическа криза, изправена пред медийния и икономически натиск, идващ от север. В Мексико държавността постепенно се разпада под ударите на наркокартелите, които контролират износа на опиати от цяла Латинска Америка. Експортът е насочен към пазара на САЩ. В Колумбия, въпреки подписаното примирие, което всички се надяваха, че ще е истински край на гражданската война, сблъсъците отново се възобновяват. Най-вече поради стремежа на поддържаните от Вашингтон паравоенни организации да унищожат физически оцелелите лидери на партизанското движение. През 2015 г. в Аржентина десницата – в лицето на Маурисио Макри – спечели изборите, след като месеци преди вота хедж фондове, базирани в САЩ, доведоха страната до изкуствен фалит. Единственото стабилно правителство, извън влиянието на Вашингтон, остана в Куба. Дори и там промените започнаха като резултат от политиката на сближаване, инициирана от президента Барак Обама, но твърдата позиция на лобито около Доналд Тръмп спря този процес.

Днес се случват сериозни политически промени в целия регион. Те са диктувани както от факта, че трябва да се проведат президентски избори в Бразилия, Мексико, Венецуела, Колумбия, Парагвай и Коста Рика, така и от интересите на Русия и САЩ да осигурят подкрепа за своята политика там. За администрацията във Вашингтон е жизненоважно да не допусне разклащане на позициите, които има в момента. За повечето алтернативни на статуквото политически партии от региона, Русия изглежда като естествен съюзник, който може да ги подкрепи. В интерес на истината, Москва е много заета с по-важните за нея проблеми и вероятността за участие в политическите процеси отвъд Атлантическия океан изглежда малка.

Все пак Русия има традиционните си съюзници, например Куба. На 19 април Хавана за първи път след 1959 г. избра държавен ръководител, който не е свързан пряко с революцията. Мигел Диас-Канел стана и първият кубински лидер, който е роден след победата на братята Кастро. Новият водач на островната държава идва от малкия 70-хиляден град в провинция Вия Клара – Паласетас. Оттам започва и работният му път. По професия е електроинженер, но от 1985 г. започва и дейността му в Съюза на младите комунисти в Куба. Това е стартът и на политическата му кариера. До тази година имаше няколко случая с хора, които бяха спрягани за наследници в ръководството на държавата, като Карлос Лахе, който водеше кубинския комсомол, като бившия външен министър Фелипе Перес Роке. И в двата случая, нарасналото самочувствие на младите лидери им коства възможността да стигнат до заветната позиция. Поради това скромното държание на Канел по-скоро може да бъде определено и като далновидност. Чуждестранните медии го определят като „суховат”, но за кубинската политика, с любовта си към „Бийтълс” и с нетрадиционния си подход за съвети с експерти, той изглежда като новатор. Това пролича и във времето, когато от 2009 г. до 2012 г. Канел беше министър на образованието. Всичките му стъпки бяха съгласувани с академичната общност в Куба, което доведе и до големите успехи на реформата, проведена от него. Проблемите за новия ръководител в Хавана идват най-вече поради факта, че не е от революционното поколение. Политическата му тежест в обществото е по-малка, но оттук идват и големите очаквания за реформи. В речта си Канел заяви: „Няма място за преход, който да отрича или да разрушава делото на революцията. Ще продължим напред без страх и без отстъпление, без да се отказваме от нашия суверенитет, от програмите за развитие, от независимостта. На онези, които от невежество или от злонамереност се съмняват в нашия ангажимент, сме длъжни да кажем, че революцията продължава и ще продължи”. Тази негова позиция изисква и сериозна външна подкрепа. Тя беше незабавно потвърдена от Москва.

Още на 19 април президентът Путин изпрати поздравителна телеграма лично до Канел. В нея руският държавен глава казва, че очаква кубинският му колега да „продължи да води страната към целите поставени от кубинската революция и да я изведе до нови граници на социално-икономическо развитие”. Ключовата фраза тук е в края на изречението. С нея Путин демонстрира желанието на Русия да участва в процесите на икономически реформи в Куба. В същото време руският лидер е изпратил и специална телеграма до Раул Кастро, с която затвърждава традиционните връзки на Москва с революционното поколение в Хавана. Тези ходове на ръководството на Руската федерация говорят за стремеж за поддържане на сигурните контакти в региона.

Другият традиционен съюзник на Кремъл остава Венецуела, където ситуацията се усложнява все повече заради изборите за президент, които трябва да се проведат на 20 май. До момента в тях са обявили, че ще участват четирима кандидати. Притесненията идват от нежеланието на опозицията да признае електоралния процес, още преди той да е започнал. САЩ, Европейският съюз, Организацията на американските държави и т.нар. Андска група държави се обявиха срещу начина, по който ще бъде проведен вота. Обвиненията са в липса на прозрачност. В същото време правителството на Николас Мадуро вече започна кампанията. Тази ситуация предизвиква ясни опасения за бъдещ сблъсък във Венецуела. До момента Русия категорично стоеше на страната на правителството, като отпускаше най-вече помощ за армията. От друга страна, администрацията на Доналд Тръмп продължи политиката на предшественика си и дирижира протестите, които започнаха през 2014 г.

Смяна на режима във Каракас може да доведе и до много сериозни проблеми в Куба. Двете държави са силно свързани икономически. Още по времето на Уго Чавес Венецуела започна да изпраща нефт към Хавана, а в замяна получава безвъзмездното участие на кубински лекари в широки социални програми. Спирането на тези контакти ще е пагубно за реформите, които би се опитал да проведе Мигел Диас-Канел. Така е изключително вероятно най-близките и практически последни партньори на Москва в Латинска Америка да бъдат отстранени в рамките на тази година.

Сложна е ситуацията и в Бразилия, където Работническата партия ще търси нов кандидат, след като през този месец популярният бивш президент и очакван кандидат за нов мандат Луис Инасио Лула да Силва бе прибран в ареста по обвинения в корупция (твърде пресилени, ако се погледне същината на обвиненията). Пълноценното завръщане на Бразилия в организация като БРИКС би променила драстично геополитическото съотношение в полза на Русия, не само в Латинска Америка, но и в Източна Азия. Поради тази причина залозите в политиката в региона започват да нарастват все повече. За съжаление, ситуацията там отново ни напомня, че всички са играчки в ръцете на Великите сили, а животът на обикновените хора няма никакво значение в реалиите на геополитиката.

Най-четени

Exit mobile version