Критики за заплатите в България, Борисов отговори
Шефът на синдикатите в ЕС Лука Византини е в София за основаването на Алианс за сближаване на заплатите в Европа
Производителността в Източна Европа нараства с 80-85%, но заплащането на труда в региона остава 25-30 на сто от това в Германия, заяви Лука Византини, генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите. Премиерът Бойко Борисов отвърна: Успяхме да вдигнем заплатите с близо 12%.
Византини е в София за основаването на Алианс за сближаване на заплатите в Европа.
Защо получаваме източни заплати, а плащаме западни цени
За домакинство в София трябват над 3000 лв. – издръжката на живот се увеличава
Защо ниските заплати са разрушителни за България
Той изтъкна, че България е в дъното на таблицата по отношение на растежа на възнаграждението на труда спрямо ръста на производителността.
И допълни, че сближаването на заплатите е голямо предизвикателство, като подобрението по отношение на минималните заплати, не е достатъчно, за да се преодолеят различията.
Последното десетилетие се е отразило драматично в намаляване на заплатите на цялата територия на ЕС. Спадът в покупателната стойност на нетните възнаграждения, без да се взема в предвид инфлацията, е средно с около 30 на сто, отчете Византини.
В Европа има милиони хора, които работят, но не могат да покриват ежедневните си разходи за живот, каза Византини и добави, че тази ситуация се влошава в България и други страни от Югоизточна Европа.
„Не е вярно, че в България и другите държави от Източна Европа заплатите са по-ниски, защото производителността е по-ниска. Не е вярно и, че заплатите са по-ниски, защото разходите за живот са по-малко”, подчерта Византини.
Той поясни, че цените в Източна и Западна Европа са близки и разходите за живот са сходни.
Според него засилването на неравенството влияе върху устойчивото развитие на държавите в средносрочен и дългосрочен план.
„Средната заплата в България преди облагане с данъци е 542 евро или 10 пъти по-ниска от тази в Дания”, отчете от своя страна президентът на КНСБ Пламен Димитров. По думите му, ако се изчистят данъчните различия и се отчитат ценовите, разликата от 10 спада на около три пъти.
Според него са необходими „конкретни политически мерки, а след това и индустриални такива, които могат да доведат до координирани политики както на макроикономическо, така и на ниво пазар на труда и естествено политики по доходите, за да могат всички тези различия да бъдат запълнени”.
Пламен Димитров смята, че в България в момента имаме икономическата възможност до четири години заплащането да стигне до 60% от средноевропейското, претеглено през паритета на покупателна способност. Това според него е психологическата граница, в която българите наистина ще се почувстват граждани на Европа.
Според зам.-социалния министър Зорница Русинова в България възнагражденията са най-ниските в Европа, но трябва да се отчете значителният им ръст през последните години – над 43 на сто на минималната и средно 12 на сто на средната работна заплата.
„Успяхме да вдигнем заплатите с близо 12%. Средната заплата в София до края на мандата ни ще стане 1500 лева, а 650 лева – минималната работна заплата. Вдигнахме и пенсиите”, заяви премиерът Бойко Борисов, който говори на конференцията. „Преди казвахме на инвеститорите елате в България защото имаме най-евтината работна ръка. Днес казваме, елате, защото имаме квалифицирана ръка. Ръстът на БВП е около 4%. Затова ни трябва квалифицирана ръка”, посочи Борисов.
Той отчете, че за целта правителството прави реформи в сферата на образованието.
Борисов коментира, че в годините се е получил голям отлив на медицински кадри, които са отишли на Запад, примамени от високите заплати. „Тях ги взимахте, но ни казахте да си вземем ромите, каза премиерът”.
Ппремиерът отчете, че България има стабилен фискален и златен резерв, който пази ревностно. Безработицата е под 6%, като в София, Пловдив и Казанлък такава въобще няма, а външният дълг е намален до 25% от БВП.
