НОВИНИ

Недостигът на доверие и сътрудничество в света обещава нова финансова криза

Обстановката на общо недоверие и раздор, която породи глобалната финансова криза от 2008 година може да прелее в следващата световна икономическа катастрофа, предполагат американски журналисти. Както разказаха в ефира на CNN наблюдателят на NYT Ендрю Соркин и главният редактор на The Economist Зани Бедос, недоверието може да застави кредиторите на САЩ да престанат да купуват облигациите им или да провокират мащабен икономически конфликт между Вашингтон и Пекин, което ще доведе до „катаклизъм“.

А сега да поговорим за кризата: Ендрю, когато наблюдавате ситуацията в света, какво ви изглежда, така да се каже, нестабилно? Има ли някакъв фактор като онези, за които говореха някои хора през 2006-та и 2007-ма?

ЕНДРЮ РОС СОРКИН, наблюдател и редактор на The New York Times: Перспективата за класическа криза във връзка с масово изземане на депозитите от банките, както беше през 2008-ма сега не ме вълнува твърде. Къде повече ме безпокои атмосферата на недоверие, създадена именно като резултат от тази криза. И аз имам предвид не само появилото се в САЩ недоверие към правителството, държавните институции, елитите и самата идея за това, че поне в нещо могат да съществуват експерти – въпреки че това само по себе си вече е проблем – но още и популизма и национализма, възникнал не само у нас, но и навсякъде.

Така, ако говорим за финансовата криза – когато написах книгата си „Твърде големи за да рухнат“, ние говорихме за този проблем в контекста на банковата система: сега става дума за нея в контекста на муниципалните образувания, градовете, регионите и цели страни. И когато размишляваш за това, какви отношения имаме със съюзниците си, за всички тези търговски конфликти, които започват пред очите ни… И изведнъж китайците в някакъв момент ще кажат: „Знаете ли какво, на нас повече не ни се иска да купуваме вашите ценни книжа по такива цени“? Изведнъж нашите съюзници заявяват: “Ние повече ви нямаме доверие както преди“? И ако има още нещо голямо, то, според мен най-вероятно това ще приближи нещо подобно.

Зани, а нали именно за това говорите Вие, когато толкова упорито се изказвате в защита на свободната търговия и либерализма. Вас ви безпокои това, че света се движи към търговски войни, а може и към нещо по-лошо.

ЗАНИ МИНТОН БЕДОС, главен редактор на The Economist: Да, ние в своя юбилеен брой тази седмица публикувахме „Манифест в подкрепа на обновяването на либерализма“. Работата е там, че нашия възглед, кредото на либерално-демократическия строй, който направи толкова много за разпространяването на процъфтяването по цял свят, се оказа в опасност, при това както вътре в нашите граници – както вече поясни Ендрю – в резултат от подема на популизма и национализма от двете страни на Атлантика, така и във връзка с това, което наблюдаваме във вид на Китай – надигаща се икономика, която ще стане най-голямата в света през XXI век и при това е дълбоко антилиберална.

Кажете Зани, а следващата възможна криза, според Вас, не може ли да бъде резултат от конфликта между Съединените щати и Китай? Та нали конфликтът между двете най-големи икономики в света може лесно да потопи както САЩ, така и целия свят в криза.

ЗАНИ МИНТОН БЕДОС: Точно така. Такова нещо може да се превърне в катаклизъм и неконтролируемата търговска война действително фигурира сред перспективите, които ме безпокоят. Честно казано, мен също ме тревожи и еврозоната, която представлява една от и до сега истински не оправена област, поразена от кризата от 2008 година – този проблем само активно замитаха и замитат. И третото нещо, за което бих искала да ви разкажа е може би силното нарастване на доларовите заеми извън САЩ, а това нарастване през последните няколко години се запазва като много интензивно. При сегашната обстановка, когато доверието и желанието да се работи заедно стана по-малко, това много ме тревожи.

Помните ли как преди 10 години, през 2008 година, след банкрута на Lehman Brothers, най-големите държави в света се събраха заедно и си създадоха организация под названието „Голямата двадесетка“ – новият клуб, който всъщност беше предназначен за събере тези страни заедно за да си сътрудничат и заедно да се измъкват от кризата? Можете ли да си представите, че такова нещо ще стане днес?

Post Views: 3

НОВИНИ

МВФ: В момента се извършва „рестарт“ на световната икономика

Международният валутен фонд (МВФ) намали прогнозата си за глобален растеж, като обяви, че глобалната икономическа система претърпява фундаментална трансформация на фона на нарастващата несигурност относно търговската политика на САЩ.

След като се върна в Белия дом през януари, президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи широки търговски ограничения, чиято кулминация нарече „Деня на освобождението“, на 2 април.

Митата са повишени до нива, невиждани от Голямата депресия, съобщи МВФ във вторник, като публикува последния си доклад „Световна икономическа перспектива“. Анализът прогнозира, че глобалното производство ще се забави до 2,8% тази година, спрямо 3,3% през 2024 г. През януари МВФ прогнозираше, че растежът ще се задържи стабилен през 2025 г.

„Глобалната икономическа система, при която повечето страни са работили през последните 80 години, в момента се рестартира, въвеждайки света в нова ера“, каза каза главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша.

Той обясни, че съществуващите правила биват оспорвани, докато нови все още не са се оформили. Внезапните повишения на митата и по-широката несигурност на политиката могат значително да забавят глобалния растеж, каза Гуринчас.

МВФ понижи прогнозата си за икономическото производство на САЩ до 1,8% през 2025 г. спрямо 2,8% миналата година и прогнозира по-нататъшно намаление през 2026 г.
МВФ

Прогноза за икономическия растеж по региони: Източник: МВФ, Световна икономическа перспектива, април 2025 г.

Очаква се най-големите търговски партньори на САЩ Мексико, Канада и Китай да понесат икономически удар. Растежът на Китай се очаква да се забави до 4% тази година поради опитите да се противодейства на ефектите от митата на Вашингтон. МВФ също така очаква повечето икономики в ЕС да се сблъскат с по-бавен растеж.

Тръмп наложи общо мито от 10% върху почти целия внос, заедно с мита от поне 145% върху китайските стоки, влизащи в САЩ. Той също така въведе „реципрочни“ мита за основните търговски партньори, позовавайки се на предполагаеми нелоялни търговски практики. По-късно отложи налагането на митата до юли, тъй като администрацията се стреми към двустранни търговски сделки, но предупреди, че митата могат да се повишат отново, ако други страни отвърнат на удара. Търговското напрежение и политическата несигурност разтърсиха световните пазари.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 29

БЪЛГАРИЯ

Без Кирил Петков и Асен Василев: това е съставът на новия служебен кабинет

Президентът Румен Радев обяви състава на новото служебно правителство. В него има три нови имена. Ето кои са министрите в новия служебен кабинет.

Президентът Румен Радев обяви имената на министрите в новия служебен кабинет. Така правомощията на досегашното служебно правителство са прекратени. В новия служебен кабинет има трима нови министри – на финансите, на икономиката и на транспорта.

Ето кои са министрите в новия кабинет

Стефан Янев – служебен министър-председател;

Гълъб Донев – служебен заместник министър-председател и служебен министър на труда и социалната политика;

Бойко Рашков – служебен заместник министър-председател и служебен министър на вътрешните работи;

Атанас Пеканов – служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства;

Валери Белчев – служебен министър на финансите;

Георги Панайотов – служебен министър на отбраната;

Стойчо Кацаров – служебен министър на здравеопазването;

Виолета Комитова – служебен министър на регионалното развитие и благоустройството;

Николай Денков – служебен министър на образованието и науката;

Светлан Стоев – служебен министър на външните работи;

Янаки Стоилов – служебен министър на правосъдието;

Велислав Минеков – служебен министър на културата;

Асен Личев – служебен министър на околната среда и водите;

Христо Бозуков – служебен министър на земеделието, храните и горите;

Христо Алексиев – служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

Даниела Везиева – служебен министър на икономиката;

Андрей Живков – служебен министър на енергетиката;

Стела Балтова – служебен министър на туризма;

Андрей Кузманов – служебен министър на младежта и спорта.

Тримата нови министри

Както се очакваше, повечето служебни министри, назначени от президента Радев през май, запазиха позициите си. Освен министърът на транспорта, от кабинета излязоха и двамата най-популярни министри – Кирил Петков и Асен Василев. От седмици се говори, че се очаква двамата да оглавят нов политически проект.

На мястото на Кирил Петков министър на икономиката става Даниела Везиева, която беше негов съветник. Везиева беше зам.-министър на икономиката във второто правителство на Борисов от квотата на Реформаторския блок.

Новият министър на финансите Валери Белчев е финансист с дългогодишен опит в сектора. Възпитаник е на Харвард и е работил за редица водещи търговски банки.

Новият министър на транспорта Христо Алексиевзаемаше същия пост и в първото служебно правителство, назначено от президента Радев през 2017 година. До момента Алексиев беше председател на Управителния съвет на Националната компания “Железопътна инфраструктура”.

След като второ поредно Народно събрание не успя да излъчи кабинет, за първи път служебно правителство поема функциите си от друг служебен кабинет. През ноември в България ще се проведат поредни предсрочни избори.

Post Views: 30

БЪЛГАРИЯ

Слави Трифонов със светкавична реакция: Хората не искат да дават милиони на партиите

Лидерът на Има такъв народ Слави Трифонов реагира светкавично след отхвърлянето на предложението на партията му за намаляване на партийната субсидия. Отново във фейсбук той сподели своите мисли за случващото се в 45-ия парламент.

“Преди малко в Парламента ние не успяхме да направим така, че държавната субсидия за партиите да стане 1 лев на получен глас. Така, както пожелаха 2 милиона и половина българи на законен референдум. И защо не успяхме? Защото изцяло “за” гласуваха само депутатите на “Има такъв народ”. А “против” гласуваха депутати от всички останали парламентарни групи. Значи, когато става дума за пари – няма статукво ГЕРБ, БСП, ДПС, няма “Демократична България”, няма “Изправи се! Мутри, вън!”, коментира Трифонов.

“Има нещо, което не мога да разбера. Толкова е ясно – хората не искат да дават милиони левове на партиите. Но голяма част от партиите казват – не. Вие не искате да ги давате, но ние ще си ги взимаме. Даже ще си направим закон, за да ви взимаме милионите, които не искате да ни давате, законно.Този парламент не успя да събере мнозинство, за да изпълни волята на народа. Може би следващият ще може”, отбеляза още той.

Post Views: 36