Нов доклад, изготвен от структури на ООН и Sciences Po, предупреждава, че съвременният свят може да се окаже много по-уязвим при срив на дигиталната инфраструктура, отколкото изглежда на пръв поглед.

Документът разглежда сценарии, при които повреда в комуникационни мрежи, сателити, подводни кабели, центрове за данни или електроенергийни системи може да доведе до каскадни последици за болници, плащания, транспорт, спешни служби и достъп до надеждна информация.

Докладът е озаглавен „When digital systems fail: The hidden risks of our digital world“ — „Когато дигиталните системи се провалят: скритите рискове на нашия дигитален свят“. Той е публикуван от Международния съюз по далекосъобщения — ITU, Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия — UNDRR, и Sciences Po. Както предаде ДПА, една от най-силните формулировки в документа е предупреждението за възможна „дигитална пандемия“ — не като компютърен вирус, а като мащабен, разпространяващ се срив на критични системи.

Не просто срив на интернет, а срив на ежедневието

В основата на предупреждението стои проста, но тревожна констатация: дигиталните системи вече не са само удобство, а невидимата инфраструктура на почти всичко. От тях зависят електричество, финанси, транспорт, здравеопазване, държавни услуги, комуникации и системи за ранно предупреждение при бедствия. Според ITU и UNDRR обществата са станали толкова зависими от тези „дигитални жизнени линии“, че често забелязват тяхната роля едва когато те откажат.

Затова и докладът не разглежда само класическия сценарий „няма интернет“. При по-сериозен срив последствията могат да бъдат много по-широки: мобилните телефони да замлъкнат, плащанията да блокират, болниците да загубят достъп до данни, спешните повиквания да станат затруднени, а надеждната информация за гражданите да стане по-трудна за намиране.

Точно тук идва и понятието „дигитална пандемия“. То не означава зараза в медицинския смисъл, нито непременно масирана хакерска атака. Става дума за възможност един отказ да повлече след себе си други — през сектори, държави и континенти. Ако спре електрозахранването, телекомуникационните мрежи могат да издържат само ограничено време. Ако те паднат, банкоматите и електронните плащания могат да блокират. Ако хората нямат достъп до пари и информация, проблемът вече не е технически, а социален.

Слънчеви бури, кабели и горещини

Докладът разглежда рискове „на земята, под водата и в космоса“. Сред възможните сценарии са силни слънчеви бури, които могат да засегнат сателити, навигационни системи и електропреносни мрежи; прекъсвания на подводни кабели, по които минава огромна част от международния интернет трафик; както и екстремни температури, които могат да натоварят центрове за данни, електрически системи и мобилни мрежи.

AI генерирано изображение: мощна слънчева буря изригва от Слънцето към Земята, осветявайки атмосферата с полярни сияния и застрашавайки сателити и електропреносни мрежи.Особено показателен е сценарият със силна слънчева буря. Историческият паралел често е събитието Карингтън от 1859 г., когато мощна геомагнитна буря поврежда телеграфни системи. Тогава телеграфът е бил своеобразният „интернет“ на епохата. Днес подобен удар би засегнал далеч по-сложна мрежа — сателитна навигация, авиация, електропреносни системи, комуникации и финансови услуги.

Друг риск идва от подводните кабели. Те често остават извън вниманието на широката публика, но са физическият гръбнак на глобалната свързаност. При земетресения, вулканични изригвания или други природни бедствия тези кабели могат да бъдат прекъснати, а последиците да се усетят далеч извън мястото на първоначалния удар. Именно затова докладът поставя морската инфраструктура сред ключовите уязвимости на дигиталния свят.

Третият сценарий е по-познат, но не по-малко опасен — екстремни горещини. При високи температури центровете за данни имат нужда от повече охлаждане, електрическите мрежи се натоварват, а повредите могат да засегнат мобилните услуги, здравните системи и финансовите транзакции. Така една гореща вълна вече не е само метеорологично събитие, а потенциален тест за цялата дигитална зависимост на обществото.

Най-опасното е каскадата

Един от ключовите акценти в доклада е, че рискът не е само в първоначалния удар, а в последващите ефекти. UNDRR посочва, че критични дигитални смущения, предизвикани от природни опасности, инфраструктурен отказ или системни взаимозависимости, могат да се разпространят със скорост и мащаб, за които съществуващите управленски рамки не са достатъчно подготвени.

AI генерирано изображение: далекопроводи, преминаващи през открито поле при залез, символизиращи електропреносната мрежа и енергийната инфраструктураПримерът с електрозахранването е особено ясен. Ако токът спре, телекомуникационните кули разчитат на резервно захранване, което не е безкрайно. След това комуникациите могат да започнат да отпадат. Когато комуникациите отпаднат, банкоматите може да не работят. Когато банкоматите не работят, хората нямат достъп до собствените си пари. В по-отдалечени райони това може да спре малки пазари и основни услуги.

Това е и причината докладът да предупреждава, че отделен технически отказ може да се превърне в много по-широка криза. Проблемът вече не е дали даден сървър, кабел или сателит ще откаже. Проблемът е какво още ще спре след него.

Урокът от Испания и Португалия

Колко бързо един инфраструктурен проблем може да се превърне в обществена криза се видя съвсем наскоро в Европа. На 28 април 2025 г. електроенергийните системи на континентална Испания и Португалия преживяха пълен срив, започнал в 12:33 ч. централноевропейско лятно време. Според ENTSO-E това е било най-тежкото подобно събитие в европейската електроенергийна система за повече от 20 години и първо по рода си, като малка зона в Югозападна Франция също е била засегната за кратко.

Този случай е особено показателен за предупрежденията в доклада на ООН, защото сривът не остана само в енергийния сектор. The Guardian описа как хора са останали блокирани в асансьори и влакове, мобилните мрежи и интернет достъпът са били прекъснати, супермаркети са приемали само кеш, болници са отлагали рутинни операции, а железопътният транспорт е бил спрян в големи части от Иберийския полуостров.

Педро СанчесПоказателен е и мащабът на самия електрически срив. Според Reuters испанският премиер Педро Санчес е заявил, че страната е загубила около 15 гигавата електрическа мощност за пет секунди — приблизително 60% от националното потребление в този момент. Това е точно типът каскаден риск, за който предупреждава докладът: когато една система падне, след нея започват да отказват други — комуникации, плащания, транспорт, болнични услуги и достъп до информация.

Така иберийският срив се превърна в почти учебникарски пример за тезата на доклада: модерното общество не се чупи само там, където е първоначалният проблем. Когато токът спре, след него започват да спират и „невидимите“ системи, които поддържат ежедневието — от банковата карта и мобилната връзка до влака, болницата и светофара.

Светът е забравил аналоговия резерв

Една от най-тревожните констатации е, че обществата са станали зависими от дигитални системи, без да поддържат достатъчно аналогови умения и резервни варианти. Докладът предупреждава, че вече не може автоматично да се приема, че при голям срив институциите, бизнесът и гражданите просто ще „минат на хартия“. Старите процедури, оборудване и експертиза често са изчезнали, остарели или не се поддържат.

Това прави риска по-различен от обикновено прекъсване на услуга. Ако болнична система няма достъп до данни, ако спешните предупреждения не достигат до населението, ако плащанията блокират, ако навигацията и транспортът са затруднени, тогава дигиталният срив се превръща в реална криза на управлението. Той засяга не само технологичния сектор, а самата способност на обществото да функционира.

Докладът обаче не призовава към отказ от дигитализация. Напротив — ITU подчертава, че технологиите остават ключов двигател на икономически растеж, иновации и свързаност. Предупреждението е друго: дигиталната трансформация не може да се гради само върху скорост, удобство и ефективност. Тя трябва да включва устойчивост, резервни механизми, международни стандарти и планиране за сценарии, които доскоро звучаха като научна фантастика.

Какво препоръчва докладът

Авторите на доклада предлагат по-добро картографиране на уязвимостите, идентифициране на зависимостите между секторите, моделиране на възможни верижни реакции, модернизиране на правните и управленските рамки за риск, изграждане на резервни системи и съвместно планиране между държави, компании и граждански структури. Според UNDRR критичните дигитални смущения вече могат да се разпространяват със скорост и мащаб, които надхвърлят стандартните механизми за управление на риска.

Отделно се настоява за по-добра координация при рискове, свързани със сателити, подводни кабели, космическо време и центрове за данни. Това са инфраструктури, които не се вписват лесно в границите на една държава. Един кабел може да свързва континенти, един сателит може да обслужва множество сектори, а един център за данни може да е критичен за услуги, използвани далеч извън страната, в която се намира.

В този смисъл докладът поставя неудобен въпрос: кой всъщност носи отговорност, когато една глобална, частично частна, частично държавна и силно взаимозависима инфраструктура започне да отказва?

Именно това прави предупреждението по-широко. Дигиталната уязвимост не идва само от хакери, а и от самата структура на модерния свят. Колкото повече услуги се свързват в една обща мрежа, толкова по-голямо става удобството, но и толкова по-голяма е опасността един срив да отключи друг.

Затова „дигиталната пандемия“ е силна метафора, но не бива да се разбира буквално. Тя описва не зараза, а разпространение на откази. В свят, в който телефонът, банката, болницата, навигацията, транспортът и държавните услуги все по-често зависят от едни и същи невидими системи, големият въпрос вече не е само дали дигиталната инфраструктура работи. Въпросът е какво се случва, когато спре.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

В Поднебесната империя електромобилите се обезценяват толкова бързо, че само след няколко години се налага да отиват за рециклиране. Дали светът е заплашен от свръхзамърсяване с модели „еднодневки“?

Разрастващата се с главоломни темпове китайската автомобилна индустрия в Китай е принудена постоянно да бълва нови модели – защото клиентите в Поднебесната империя винаги искат най-новото – и употребяваните автомобили изобщо не са фактор там. Така се оказва, че електромобилите се превръщат в стока „еднодневка“. И това има сериозни последствия дори за клиентите в Европа.

Електромобилите продължават да бъдат смятани за най-доброто решение за т.нар. „климатично неутрална мобилност“. Дори и децата обаче вече знаят, че това твърдение не трябва да се приема за чиста монета – защото колко екологичен е даден модел на ток, зависи от това колко екологичен ток ползва. А на финала излиза, че електрически автомобил започва да бъде „по-зелен“ от конвенционален едва след 65 до 90 хиляди километра, когато се вземе предвид целият баланс от производството до изхвърлянето.

Автомобилите стават по-скъпи – и по-добри. Затова не изненада, че дори в Германия средната им възраст вече е над десет години – и се наблюдава тенденция тя да расте. В Китай тенденцията се развива в съвсем различна посока – и сякаш е само въпрос на време скоро да има автомобили „за еднократна употреба“ – тъй като почти никой в Поднебесната империя вече не иска по-стари електрически модели.

Тенденциите за стоки „еднодневки“ не са нищо ново и отдавна са се наложили в модната индустрия, както и в потребителската електроника. Тъй като за много китайци автомобилът не е много повече от смартфон на колела, страната на неограничените автомобилни възможности вече се подготвя за автомобила за еднократна употреба! Тази тенденция вероятно ще окаже влияние върху автомобилния пазар в Европа – в средносрочен и дългосрочен план.

Нови автомобили – вместо култура на eксплоатация на употребяваните

Ако в Китай имаш пари, си купуваш кола. Сделките са предимно в брой – лизингът почти не играе роля, особено при частните клиенти. И ако ще е кола, тя трябва да бъде нова. На употребяваните автомобили в Поднебесната империя не се гледа с добро око. Те се считат за твърде остарели и обикновено се купуват само от хората, които не могат да си позволят нищо друго.

Ценовият натиск на пазара на нови автомобили се засилва все повече, а конкуренцията между повече от 140 марки, представени на местния пазар, е по-ожесточена от всякога – и за да оцеляват, производителите са принудени да поддържат ниски цени и постоянно да бълват нови модели. Пазарът се различава значително от този в Европа. Докато европейските марки обикновено се нуждаят от четири до пет години, за да разработят нов модел, в Китай това отнема само 18-24 месеца.

Освен това, разходите за развойна дейност и производство в Поднебесната империя са с 40 до 60 процента по-ниски, отколкото в страни като Германия или Франция. Renault дори разработи своя електрически градски модел Twingo в Китай – за по-малко от две години.

Електрическите автомобили се обезценяват със светкавична скорост

Цените на електромобилите в Китай паднаха с около 23 процента за периода между януари 2023 г. и декември 2025 г. – въпреки по-добрите батерии, по-високите скорости на зареждане и по-модерните технологии. „Бушуващата в момента ценова война е безмилостна и не се очаква връщане към предишните ценови нива“, казва д-р Син Джоу от консултантската компания AlixPartners. „Заради тази ценова война електрическият автомобил започва да се превръща в продукт за еднократна употреба.“

Докато автомобилите на двигател с вътрешно горене обикновено се използват дълго време и много по-стари модели все още се срещат по пътищата на метрополиси като Шанхай, Пекин или Ухан, при електрическите автомобили ситуацията е различна. Тъй като пазар за употребявани автомобили от типа NEV (New Energy Vehicles) на практика няма, много коли се извеждат от експлоатация след три до пет години – а понякога и дори по-рано.

Автомобилите биват третирани като смартфони

„По отношение на иновационните цикли електромобилите все повече се доближават до потребителската електроника“, обяснява Джоу. Всяка година излизат около 140 нови модела. В същото време цените продължават да падат, което води до загуби за много производители. А за клиентите най-важно е да си купят най-новия модел на най-добра цена. Примери като BYD Seagull, струващи еквивалента на около 7400 евро, разкриват колко агресивен е станал пазарът.

Все повече производители обаче проектират своите модели за жизнен цикъл от две до пет години – защото клиентите не искат да ползват даден модел по-дълго. След това електромобилите се разглобяват и рециклират – точно както смартфоните и таблетите.

Развитието на процесите за рециклиране изостава

В практика обаче този цикъл не работи съвсем гладко. На много места процесите на рециклиране в Китай все още са в своя начален стадий на развитие – и изостават от установените системи в Европа или САЩ. А батерията остава изключително ценна.

В момента изведените от експлоатация автомобили често биват паркирани на обширни площи извън големите градове, където понякога „отлежават” години, за да бъдат обработени. В същото време все още не е ясно каква роля ще играят производителите в тази фаза.

Европейски марки като Audi, BMW, Mercedes-Benz, Porsche и Volkswagen продължават да се фокусират върху по-дългия жизнен цикъл и се опитват да наложат своите стандарти за рециклиране и в Китай. В Европа вече има много компании, които връщат материалите от стари батерии в кръговрата на производството. Това обаче надали ще подейства като спирачка за тенденцията към автомобили за еднократна употреба в Китай.

• Palantir: Това е краят на либералната демокрация и началото на техно-фашизъм.
• ИТ гигант публикува политическия манифест на новата технорепублика.

Главният изпълнителен директор на Palantir Александър Карп публикува манифест от 22 точки. В него той призовава за задължителна казарма за всеки в САЩ и настоява за ориентиране на ИТ компаниите към сферата на “националната сигурност” и интересите на държавата. Според критиците документът призовава за скъсване с демократичните традиции в Щатите.

Главният изпълнителен директор на Palantir Александър Карп публикува манифест от 22 точки. В него той призовава за задължителна казарма за всеки в САЩ и настоява за ориентиране на ИТ компаниите към сферата на “националната сигурност” и интересите на държавата. Според критиците документът призовава за скъсване с демократичните традиции в Щатите.

Документът поставя под въпрос и следвоенните ограничения, наложени на държави като Германия и Япония. Според авторите тези рамки трябва да бъдат преразгледани. Към днешна дата Германия и Япония вече имат едни от най-силните армии в света. Ограниченията, наложени им след края на Втората световна война, започват постепенно да отпадат още от 50-те години на миналия век.

Друг спорен момент е позицията срещу обществената критика към известни личности. Тя се тълкува като опит за защита на елитите. Появяват се и опасения за връзка между идеите в документа и дейността на компанията в областта на технологиите за масово наблюдение.

Резюмето включва и по-широки обществени позиции. Сред тях са критики срещу плурализма и недоволство от “вторачването в личния живот на политиците”.

От Palantir настояват и “Силициевата долина да изплати моралния си дълг към американската държава”.

Реакциите на манифеста не закъсняха. Критиците предупреждават за риск за демократичните принципи и определят документа като пример за засилване на авторитарни тенденции. Според анализатори той насърчава надпревара във въоръжаването и създава условия за постоянен конфликт, от който технологичните компании могат да печелят.

Основателят на сайта за разследваща журналистика Bellingcat Елиът Хигинс заявява, че възгледите на Карп са пряко свързани с бизнес модела на компанията.

“Това не е абстрактна философия. Това е публичната идеология на компания, чиито приходи зависят от подобни политики”, коментира Хигинс.

Освен това Хигинс определя публикацията като атака срещу ключовите стълбове на демокрацията, които трябва да бъдат възстановени, а не унищожавани.

Прозрачността и отчетността са в основата на успеха на западната цивилизация, а не пречка пред съществуването ѝ.

“Важно е също така да е ясно кой излага тези аргументи”, пише Хигинс. “Palantir продава оперативен софтуер на агенции за отбрана, разузнаване, имиграция и полиция. Тези 22 точки не са философия, витаеща в пространството. Те са публичната идеология на компания, чиито приходи зависят от политиките, които тя подкрепя.”

Palantir работи активно с правителствени институции и военни структури, включително по системи с изкуствен интелект. Философът и специалист по изкуствен интелект и роботика Марк Кьокелберг заявява, че

това е манифест за “технофашизъм”.

Силният акцент върху милитаризацията на обществото и предпазването на политическия елит от критики карат някои да предположат, че манифестът призовава за скъсване с демокрацията.

Ето какво гласят 22-точки на манифеста на Palantir и Александър Карп:

1. Силициевата долина има морален дълг към страната, която направи възможен нейния възход. Инженерният елит на Силициевата долина има ясно задължение да участва в защитата на нацията.

2. Трябва да се противопоставим на тиранията на приложенията. Дали iPhone е най-великото ни творческо, ако не и върховно постижение като цивилизация? Този обект промени живота ни, но може би вече ограничава и стеснява представата ни за възможното.

3. Безплатният имейл не е достатъчен. Упадъкът на една култура или цивилизация – и на нейния управляващ елит – ще бъде простен само ако тази култура е способна да осигури икономически растеж и сигурност за обществото.

4. Ограниченията на “меката сила”, на възвишената реторика сама по себе си, станаха очевидни. Способността на свободните и демократични общества да надделяват изисква нещо повече от морална привлекателност. Изисква “твърда сила”, а твърдата сила в този век ще бъде изградена със софтуер.

5. Въпросът не е дали ще бъдат създадени оръжия с изкуствен интелект; въпросът е кой ще ги създаде и с каква цел. Нашите противници няма да спрат, за да водят театрални дебати за предимствата на технологиите с критично значение за армията и националната сигурност. Те ще продължат.

6. Националната служба в армията трябва да бъде универсално задължение. Като общество трябва сериозно да обмислим отдалечаване от изцяло доброволната армия и да водим следващата война само ако всички споделят риска и цената.

7. Ако морски пехотинец на САЩ поиска по-добра пушка, трябва да я създадем; същото важи и за софтуера. Като държава трябва да сме способни да продължим дебата за уместността на военни действия в чужбина, като същевременно оставаме непоколебими в ангажимента си към онези, които сме изпратили в опасност.

8. Държавните служители не трябва да бъдат наши “свещеници”. Всяка компания, която възнаграждава служителите си по начина, по който федералното правителство възнаграждава държавните служители, би се затруднила да оцелее.

9. Трябва да проявяваме много повече снизходителност към онези, които са избрали публичния живот. Премахването на всяко пространство за прошка – изоставянето на всякаква толерантност към сложността и противоречията на човешката психика – може да ни остави с лидери, за които по-късно ще съжаляваме.

10. Психологизирането на съвременната политика ни подвежда. Онези, които търсят в политиката източник за душевно удовлетворение и идентичност и разчитат прекалено много на вътрешния си свят, изразен чрез хора, които никога няма да срещнат, ще останат разочаровани.

11. Обществото ни е станало твърде склонно да бърза и дори да се радва на гибелта на своите врагове. Побеждаването на противник е момент за пауза, а не за ликуване.

12. Атомната епоха приключва. Един вид възпиране – атомното – отминава, и започва нова ера на възпиране, изградена върху изкуствения интелект.

13. Нито една друга държава в историята не е напреднала толкова в прогресивните ценности. Съединените щати далеч не са съвършени. Но лесно се забравя колко повече възможности съществуват там за хора извън наследствените елити в сравнение с всяка друга държава.

14. Американската мощ направи възможен изключително дълъг период на мир. Твърде много хора са забравили или приемат за даденост, че почти век светът е живял без военен конфликт между велики сили. Поне три поколения – милиарди хора, техните деца и вече внуци – никога не са познавали световна война.

15. Следвоенното “обезсилване” на Германия и Япония трябва да бъде преосмислено. Обезоръжаването на Германия беше свръхреакция, за която Европа сега плаща висока цена. Подобен ангажимент към японския пацифизъм, ако се запази, също може да застраши баланса на силите в Азия.

16. Трябва да аплодираме онези, които се опитват да създават там, където пазарът не е успял. Културата почти се присмива на интереса на Мъск към “големите наративи”, сякаш милиардерите трябва просто да се ограничат до собственото си обогатяване… Всяко любопитство към стойността на създаденото от него бива пренебрегвано или скрито зад тънко прикрито презрение.

17. Силициевата долина трябва да играе роля в справянето с насилствената престъпност. Много политици в САЩ на практика са се отказали от сериозни усилия за решаване на проблема или от поемане на риск пред своите избиратели и дарители, въпреки че става дума за отчаян опит за спасяване на човешки животи.

18. Безмилостното разкриване на личния живот на публичните фигури отблъсква твърде много талантливи хора от държавната служба. Публичната сцена – и повърхностните, дребнави атаки срещу онези, които се осмеляват да правят нещо различно от лично обогатяване – е станала толкова непростителна, че републиката остава с множество неефективни и празни фигури.

19. Насърчаваната от нас предпазливост в публичния живот е разяждаща. Онези, които не казват нищо грешно, често не казват нищо съществено.

20. Широкоразпространената нетолерантност към религиозните вярвания в определени среди трябва да бъде преодоляна. Нетолерантността на елита към религията е един от най-ясните признаци, че неговият политически проект е по-малко отворен, отколкото сам твърди.

21. Някои култури са създали жизненоважни постижения; други остават дисфункционални и регресивни. Днес всички култури се считат за равни. Критиката и оценките са забранени. Но тази нова догма пренебрегва факта, че определени култури и субкултури са създали чудеса, докато други са останали посредствени или дори вредни.

22. Трябва да се противопоставим на повърхностното изкушение на празния и кух плурализъм. Ние в Америка и по-широко на Запад през последния половин век избягваме да дефинираме националните култури в името на приобщаването. Но приобщаване към какво?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ