ЗАКОН

НОВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА КОРУПЦИЯТА В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА

Прокуратурата е осъдена да плати 800 000 лв. обезщетение на свързвано с Алексей Петров дружество

Интересен казус. За първи път български съд приема, че в резултат на действия на българската прокуратура могат да бъдат причинени имуществени и неимуществени вреди на юридическо лице.

С решение на Софийския апелативен съд (САС) прокуратурата на България е осъдена да плати на дружеството „Голд лизинг“ ООД обезщетение за имуществени вреди от 802 408.92 лв., както и 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди заедно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 10 февруари 2015 г. Освен това прокуратурата дължи на дружеството и 78 763.48 лв. за съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, но независимо от това, то е много любопитно по няколко причини

Това е това е първото решение, по което се признава, че с незаконни процесуални действия/бездействия по конкретно наказателно дело прокуратурата може да причини имуществени и неимуществени вреди за търговско дружество, което по условие не може да върши престъпления и не може да е обвиняем в наказателен процес.

Историята

През февруари 2010 г. прокуратурата изземва всички компютри и цялата документация на дружеството и ги държи и до ден днешен, въпреки че наказателното дело, по което е направено изземването, е прекратено през 2014 г. Това блокира изцяло работата на фирмата, а както става ясно, прокурорите сега въобще не знаят къде се намират иззетите документи.

Делото е интересно и с това, че първопричината за него е една от показните и арогантни акции на прокуратурата в рамките на прословутата операция „Октопод“, насочена към Алексей Петров и контролирани от него дружестрва, през 2010 г., завършила с пълно фиаско.

Още в началото на операция „Октопод“, превърната в медийна атракция, на 10 февруари 2010 г. ГДБОП нахлува в офисите на двете лизингови дружества „Голд лизинг“ и „Кепитъл лизинг“, които в този момент делят един офис.

Провежда се претърсване и изземване, след което и двете дружества остават само с едни голи бюра. Иззети са всички компютри, изнесени са 63 чувала с документи на двете дружества, включително всички оригинални лизингови документи – договори, записи на заповед, погасителни планове, оригинални свидетелства за регистрация на автомобили (голям талон), застрахователни и счетоводни документи, изпълнителни листове срещу длъжници, кореспонденция с лизингополучатели и с държавни институции. При това без надлежен опис към протокола кой документ в кой чувал се намира.

Това минира работата на дружествата. Те не могат да обслужват задълженията си към банките и към бюджета, не могат да приключат счетоводно предходната 2009 г., нито да подават месечните справки-декларации по ДДС, не могат да събират вземанията от клиентите, тъй като цялата база данни е в компютрите и т.н.

Следват няколко безуспешни искания за връщане на документите, първото още на 24 февруари 2010 г. с молба до главния прокурор, до софийския апелативен прокурор, наблюдаващия прокурор при Софийската градска прокуратура (СГП) и до Инспектората на Висшия съдебен съвет. През цялото време никой от персонала на „Голд лизинг“ не е привлечен като обвиняем, нито разпитван като свидетел по делото, по което са иззети документите и компютрите.

През април 2011 г. Софийският градски съд (СГС) потвърждава отказа на прокуратурата за връщане на документите по жалба на другото дружество „Кепитъл лизинг“, но в определението на съда се казва, че са необосновани доводите на прокурора за неосчетоводени средства и за документи с невярно съдържание, което пък от своя страна, „предвид [и] факта на задържане на документацията от 10.02.2010 г., прави действията на разследващите укорими“.

На 25 март 2011г. със заповед на подуправителя на БНБ „Голд лизинг“ ООД е заличено от регистъра на финансовите институции, тъй като не е в състояние да представи годишен отчет за надзорни цели за 2009 г. Това означава край на лизинговата дейност.

Повече от осем години след изземването и четири години след прекратяването на делото, по което са иззети, документите още не са върнати на дружеството.

Дело за вреди

Така през февруари 2015 г. „Голд лизинг“ завежда гражданско дело срещу прокуратурата, като претендира обезщетение за имуществени вреди от 1 638 441.99 лв. (несъбираеми вземания, отписани по баланса на дружеството, поради липсата на документите за тях), както и 50 000 лв. за неимуществени вреди, общо 1 688 441,99 лв. (Другото дружество „Кепиитъл лизинг“ завежда отделно дело, което още е в СГС). Претендираните от „Голд лизинг“ имуществени вреди са по четири вида вземания – неполучени лизингови вноски по непрекратени договори, вземания по висящи съдебни спорове, завършили неуспешно поради липса на оригиналните документи, присъдени вземания, за които има издадени изпълнителни листове, прибрани от прокуратурата, и заеми, взети, за да се закрепи дейността след удара по компанията.

Искът е предявен по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), настъпили от нарушение на правото на Европейския съюз (свободно движение на капитали). СГС обаче преквалифицира иска по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (отговорност на работодателя за вредите, причинени от работника му при изпълнение на работата) и отхвърля всички претенции. Според СГС безспорно действията на прокуратурата са неправомерни („противоправно бездействие“), защото досъдебното производство е продължило много над законовите срокове, а няма никакви обяснения защо документите са задържани дори след прекратяване на наказателното производство.

Но според СГС вредите, които са настъпили за „Голд лизинг“, не са пряка последица от дейността на прокуратурата, а от бездействието на дружеството.
Според първата инстанция това важи и за оригиналите на изпълнителните листове, без които не могат да се съберат присъдените вземания от клиенти – „Голд лизинг“ е трябвало да си поиска дубликати на изпълнителните листове. По този въпрос обаче апелативният съд приема, че дружеството не е имало процесуална възможност да иска издаване дубликат на изпълнителния лист, защото по ГПК това е допустимо само когато оригиналът е изгубен или унищожен, не и когато той се намира в чужда фактическа власт – на прокуратурата. Липсата на изпълнителен лист в оригинал лишава кредитора „Голд лизинг“ от възможността да започне изпълнителен процес за събиране на съдебно присъдените й вземания от общо 802 408.92 лв.

И първата, и втората инстанция обаче отхвърлят част от иска на дружеството за обезщетяване на вредите от невъзможността да защити по съдебен ред претенциите си срещу клиенти, които са спрели да плащат по договори за лизинг (поради невъзможността да заведе дела), включително и по заведени дела, където липсата на документите е довела до невъзможност да докажат претенциите си. Това обаче не е вярно, и двете съдебни инстанции са имали пример, че дружеството не е бездействало, напротив, то е пробвало опциите по ГПК, но без резултат поради нежеланието на прокуратурата, а невъзможността да се посочи в къде точно се намира конкретният документ по конкретния спор с конкретния клиент.

През 2011 г. „Голд лизинг“ завежда дело във Варна срещу един от нередовните си клиенти, ЕООД, което акуратно си е плащало лизинговите вноски до 10 февруари 2010 г. – денят, когато офисът е претърсен, а медиите гръмват, че фирмата е „пералнята“ на „Октопода“, но след това престава да плаща. По това дело „Голд лизинг“ посочва, че оригиналните документи са иззети и моли съда да ги изиска от прокуратурата. Отговорът на следствието е, че такива документи не са намерени сред иззетите. Длъжникът оспорва заверените преписи и настоява ищецът да ги представи в оригинал. Понеже това не може да бъде сторено, искът е отхвърлен.

По самото дело срещу прокуратурата за вреди, въпреки искането да се представят тези документи и издадените няколко съдебни удостоверения, това не е сторено нито пред първата, нито пред втората инстанция, т.е. повече от три години, докато тече процесът досега. Представителят на прокуратурата заявява, че няма представа какви документи има по наказателното дело.

За „Голд лизинг“ проваленото дело във Варна е достатъчно основание да направи извода, че няма разумна причина да започне нови дела срещу останалите си длъжници, да плати огромни държавни такси за тези искове, както и други разходи, да рискува да бъде осъден и на сериозни съдебни разноски, без да има възможност да се снабди с иззетите от прокуратурата оригинали. След като вече е преживяло тежък финансов шок, завеждането на множество търговски дела без документи би го изложило на „необичаен търговски риск“, по смисъла на това понятие в практиката на Съда на Европейския съюз, сочи защитата. Българският съд трябва да прилага този стандарт, за да не стига казусът до европейските институции.

САС присъжда само 3000 лв. за неимуществени вреди за накърнената репутация на фирмата от действията на прокуратурата. Но независимо от размера, това е своеобразен пробив в практиката за възможността да се претендират неимуществени вреди за дружество от процесуална дейност на обвинението.

Post Views: 2

Related Topics:българия скандал

Up Next

КОРУНПИРАНИ “ПРАВОРАЗДАВАЩИ”!

Don't Miss

Замесваме цял свят със скандалите си

ЗАКОН

Конституционният съд отхвърли искането на президента за референдум за еврото

Конституционният съд отхвърли като недопустимо искането на президента Румен Радев за отмяна на решението на председателя на Народното събрание Наталия Киселова,

… с което тя отказа да внесе за разглеждане в парламента искането на държавния глава за свикване на референдум за влизане в еврозоната от 1 януари 2026 година.

Конституционният съд публикува на страницата си следното изявление по повод решението си:

Конституционният съд се произнесе с определение по конституционно дело, с което допусна за разглеждане по същество искането на президента на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 84, т. 5 от Конституцията във връзка с отговор на следния въпрос: Съобразно конституционните си правомощия разполага ли председателят на Народното събрание с компетентност да преценява изискванията, при които е допустимо произвеждане на национален референдум, като отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон?.

Съдия Соня Янкулова и съдия Борислав Белазелков подписаха диспозитива в тази му част с особени мнения.

Съдът отклони като недопустимо искането на президента на Република България за тълкуване на чл. 1, ал. 2, чл. 10, чл. 42, ал. 1 и 2 във връзката им с чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 84, т. 5 от Конституцията.

Диспозитивът в тази част е приет с единодушие.

Съдът отклони като недопустимо искането за даване на задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 77, ал. 1, т. 1- 2 и чл. 84, т. 5 във връзка с чл. 1, ал. 2, чл. 10 и чл. 42, ал. 1 и 2 от Конституцията, относно въпроса: Задължено ли е Народното събрание да се произнесе по предложение за провеждане на национален референдум, направено от конституционен орган, овластен в закон?.

Диспозитивът в тази част е приет с особенo мнениe на съдия Атанас Семов, съдия Янаки Стоилов и на съдия Сашо Пенов, и със становище на съдия Невин Фети.

Съдът единодушно отклони като недопустимо искането за обявяване нищожност на Разпореждане № 51-550-01-301/ 13.05.2025 г. на председателя на Народното събрание.

Съдия Атанас Семов и съдия Янаки Стоилов подписаха диспозитива в тази част със становище.

В заседанието участваха всички дванадесет конституционни съдии.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

ЗАКОН

Отказът на парламента от референдум за еврото противоречи на демокрацията

Конституционният съдия Янаки Стоилов: Отказът на парламента от референдум за еврото противоречи на демокрацията

„В преамбюла на Конституцията на Република България народните представители от VII-то ВНС са прогласили своята решимост да създадат демократична, правова и социална държава, а в чл. 1, ал. 2, изр. второ те са предписали, че държавната власт се осъществява от народа непосредствено и от органите, предвидени в Конституцията. След като по въпрос, свързан със замяната на един от символите на държавността – националната валута с общата европейска валута – националната представителна институция е отказала произвеждане на референдум, трябва да се запита има ли въобще важни за националната съдба на България въпроси, по които такъв би се допуснал.“ Това пише в особеното мнение на проф. Янаки Стоилов – конституционен съдия по к.д. 13/ 2023г. към решението на Конституционния съд (КС), че отказът на депутатите да насрочат референдум не противоречи на Конституцията.

„Отказът на Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум по въпроса кога да се въведе еврото като единствена валута в Република България, предложен от инициативен комитет и подкрепен от стотици хиляди български граждани с избирателни права, противоречи на принципа на демокрацията, прокламиран в чл. 1, ал. 2 от Конституцията“, посочва Янаки Стоилов. Единствено той гласува с особено мнение за разлика от останалите членове на съда, които се произнасят в полза на решението на парламента да няма референдум за еврото.

„КС се е произнесъл по въпроса – противоречи ли на Конституцията решението на НС, с което не е прието предложението за произвеждане на референдум по поставения въпрос“, коментира бившия съдия Румяна Ченалова.

Предмет на делото е конституционосъобразността на решението на НС, а не на референдума.

В решението е записано:

„Чл. 6, ал. 1 ЗПУГДВМС гласи: „Споровете за конституционност на решението на Народното събрание ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ на национален референдум се решават от Конституционния съд до определяне на датата за неговото произвеждане“.

Тази разпоредба следва да се тълкува в контекста на установеното в чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията правомощие на Конституционния съд да се произнася по конституционосъобразността на „законите и другите актове на Народното събрание“. Това означава, че приетите от Народното събрание решения, в частност и решението, предмет на настоящото дело, попадат в обхвата на актовете на парламента, предмет на контрол за конституционосъобразност, по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.

В тази разпоредба конституционният законодател „не прави разграничение между актове на Народното събрание с положително и актове с отрицателно съдържание с оглед на компетентността на Конституционния съд“ (определение от 27.10.1992 г. по к.д. № 22/1992 г.). Следователно на контрол за конституционосъобразност по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията подлежи НЕ САМО РЕШЕНИЕ на Народното събрание, което ПОДКРЕПЯ произвеждането на национален референдум, НО И РЕШЕНИЕ, което ОТХВЪРЛЯ направено предложение за произвеждане на национален референдум“.

На 9 май президентът Румен Радев обяви, че ще предложи на парламента свикване на референдум за приемане на еврото въпреки произнасянето на Конституционния съд.

„Това, което най-много липсва обаче, е зачитането на базовите принципи на демокрацията при вземане на едно толкова важно решение. Институции с критично ниска легитимност вземат стратегическо решение за нашето общо бъдеще, без да се вслушват в мнението на гражданите. Като президент съм убеден, че възвеждането на единната европейска валута може и трябва да стане с убедителен национален консенсус. С вътрешното убеждение на хората, а не с пренебрежително незачитане на тяхната воля. Всеки български гражданин има правото да се произнесе за своите пари, за своето благосъстояние и бъдеще. Затова внасям в Народното събрание предложение за произвеждане на национален референдум с въпроса „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута – евро, през 2026 година?”, каза във видеообръщение към нацията държавният глава.

„Референдумът ще бъде проба за демократичност на Народното събрание и ще покаже кой следва принципите на демокрацията и кой отказва на българите правото да определят своето бъдеще. Референдумът ще бъде оздравителен за българската демокрация. Той ще даде думата на хората и ще даде възможност да се чуят всички аргументи „за“ и „против“. Ще даде възможност и на политическата класа да възстанови диалога с избирателите и да се бори за тяхното доверие. Доверие, което загуби през последните години. Всенародното допитване ще върне към урните хиляди българи”, заяви Румен Радев.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 38

ЗАКОН

Бездарниците от прокуратурата изкарват Божков най големият звяр

Бизнесменът обяснявал, че “била много лесна”, дал на Бухлев снимка на Бойка Стоянова, точния й адрес, както и номер на автомобила ѝ

Убиецът Бухлев за Божков: Прати ме в Швейцария да застрелям една баба – любовницата на Мутафчийски!

Подготовка за убийството на Бойка Стоянова е най-малко известният случай от криминалното дело на Васил Божков. Описан е в обвинителния акт на прокуратурата, с който разполагаме. От него не става ясно защо Божков е искал убийството на жената.

В сряда Софийският градски съд е прекратил делото срещу Васил Божков за убийствата и е върнал папките на прокуратурата. Причината – допуснати са сериозни нарушения, липсват факти и подсъдимият не разбира за какво е обвинен. По делото са опит за изнасилване на Мария Филипова, бивша шефка на комисията по хазарта и подбудителство към убийствата на Йордан Динов, Манол Велев и Бойка Стоянова.

Бойка Стоянова е близка до хотелиера и оръжеен търговец Младен Мутафчийски, който почина през 2013 г. Историята разказва свидетелят Константин Бухлев, който лежи в затвора за убийството на диджей Теди във Варна. Мъжът беше убит пред дома си през 2015 г. Година по-рано, през юни 2014 г., Божков се свързал с Бухлев, когото познавал от началото на 1990 г., поне според показанията на свидетеля и обвинителния акт на прокуратурата. Срещнали се на паркинга на столично кино.

“По време на срещата Васил Божков казал на свидетеля: “Има една баба в Швейцария, която трябва да се премахне”, като добавил, че “била много лесна”, пише в обвинителния акт, който е върнат за поправка. Бизнесменът дал на Бухлев снимка на Стоянова, точен адрес в Швейцария, както и номер на автомобила ѝ.

По време на разговора Божков обяснил на Бухлев, че Стоянова е любовница на Мутафчийски. Обещал да му плати 100 хил. евро. Дал му аванс от 20 хил. евро и контакт с албанец, който има ресторант в Швейцария. Той щял да му даде пистолет със заглушител. С него щял да се види, след като вече е проучил навиците на мишената и е готов да извърши убийството. Бухлев твърди, че след тази среща са имали още една. На нея Божков го упрекнал, че се бави с изпълнението. Бухлев отговорил, че вече си е купил билет за Швейцария. После два пъти пътувал със самолет до Цюрих, а оттам с влак до адреса на Бойка Стоянова. Намерил къщата на три етажа, която била до езеро. Три дни Бухлев наблюдавал имота, но не видял Стоянова да излиза, нито колата ѝ. В разпита си твърди, че останал и през нощта, като направил много снимки и клипове, за да ги покаже на Божков. След това се прибрал в България и пак се срещнали на паркинг пред един от моловете в София. Дал му цялата информация, която събрал.

Божков се разочаровал, че не е свършил работата. Бил сигурен, че Бойка обитавала точно този адрес. Тогава решили Бухлев пак да отиде до Швейцария, за да я търси. Планът бил да купят фотокапан, който се използва от ловците, за да я заснеме при излизането ѝ от къщата. Бухлев пак тръгнал на път – през Милано, оттам с автобус до Лугано, където си наел автомобил, за да стигне до адреса. Тогава вече заложил фотокапана. Чакал я, обикалял с колата наоколо, но отново не я намерил. Тогава бил спрян от полицаи за проверка на документите. След това Бухлев преценил, че лесно могат да го хванат, ако извърши убийството. Въпреки това на следващия ден отишъл да види къде се намира ресторантът на албанеца. Седнал вътре и го видял, но си тръгнал, без да му се обади. Пак се върнал в България, за да докладва на Божков какво е свършил. Помолил за отсрочка от 7-8 месеца. Убийството така и не е извършено. Доказателствата на прокуратурата са два разпита на Бухлев от май 2020 г., когато вече е в затвора за убийството на диджей Теди, както и протокол за разпознаване.

Константин Бухлев беше защитен свидетел по делото срещу Роман Логвиненко за атентата срещу Алексей Петров от 2015 г. и за подготовка на убийството на Делян Пеевски.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 30