БЪЛГАРИЯ
Земеделието е най важния раздел за България
🌾 Какво се случи с българското земеделие след ЕС – в числа:
През 2005 г., преди членството в ЕС, земеделието е около 10% от българската икономика и осигурява поминък на стотици хиляди семейства. Това не е бил маргинален сектор, а ключов за държавата и селските райони.
🇪🇺 След влизането в ЕС картината рязко се променя. Още около 2007 г. делът пада до 4-5%, а днес е едва около 3%. За малко повече от десетилетие земеделието губи по-голямата част от икономическата си тежест.
👨🌾 Заетостта казва още повече:
през 90-те в сектора работят над 1 милион души, а днес са под 200 хиляди. Селата се изпразват, дребните стопанства изчезват, а земята се концентрира в малко ръце, зависими от субсидии 📉➡️📈
🥦 Вместо да произвеждаме храна за българския пазар, ставаме все по-зависими от внос.
⚠️ Държава, която не може да изхрани народа си е зависима.

Даниел Петров: Нито един сектор не е толкова значим за нацията, колкото земеделието
„Някога наричахме земеделието си българското аграрно чудо. Но то беше престъпно пропиляно -така от страна износител, България се превърна в страна вносител на почти всичко, което слагаме на трапезата си.“ – започна своята декларация от трибуната на Народното събрание. народният представител от „Възраждане“ Даниел Петров.
Той допълни, че земеделието никога не е било лека дейност нито в миналото, нито в настоящето, нито вероятно и в бъдеще. Селското стопанство в България винаги е имало стратегическо значение, не само защото осигурява продоволствената сигурност на страната, предоставя суровини за множество други отрасли и сектори от националната ни икономика, но и създава заетост и носи доходи на значителна част от населението в селските райони.
„За съжаление всичко това днес съществува само на книга. В реалността положението е съвсем различно. Отдавна е прекъсната връзката между производство и преработка, между земеделец и потребител, между местен продукт и търговска мрежа. Налице е огромен структурен разлом и дълбока социална фрагментация, силно намаляване на семейната заетост, както и изключително нисък интерес на младите хора към земеделието.“, каза още Даниел Петров.
Той отбеляза също така, че всичко това се случва в момент, в който храната остава най-важният фактор за съществуването на човечеството. Земеделието е основен отрасъл на националната ни икономика и има огромно значение както за благосъстоянието ни, така и за здравето ни. То предоставя основните продукти за хранително-вкусовата промишленост и осигурява доходи на значителна част от населението в селските райони.
„Нито един друг икономически сектор не е толкова значим за нашата нация.“, подчерта Даниел Петров и добави, че е шокиращо в епохата на техническия прогрес България да има няколко милиона декара пустееща, необработваема земя. В същото време се е създало дълбоко и трайно неравенство между арендатори и арендодатели, между едри и дребни собственици – нещо, което не е съществувало в историята на българското земеделие.
Тревожно е и състоянието на подсекторите, свързани с производството на основни хранителни продукти – мляко, месо, зеленчуци и плодове. Местното производство на месо покрива едва 50% от потреблението в страната, а при плодовете и зеленчуците се наблюдава трайна и дългогодишна тенденция на спад.
„За годините, откакто България е член на Европейския съюз, загубихме 75% от много малките и средни стопанства, гръбнака на българското земеделие – от 500 000 до едва 130 000.“, заяви народният представител. От тях над 250 000 са семейни стопанства, което означава реален отлив от около 600-700 хиляди души косвено. В продължение на 20 години българското производство на плодове и зеленчуци е било бавно и методично унищожавано поради няколко основни фактора.
„Не бяха създадени условия то да бъде развивано, а в същото време големи борсови играчи с политическа протекция превърнаха сивия търговски сектор на селскостопанска продукция в пъти по-голям от регламентирания.“, посочи Даниел Петров. По думите му съсипването на българското земеделие е резултат основно от управлението на ГЕРБ и ДПС – партии, които са управлявали страната през целия „демократичен преход“, заедно с множество политически патерици.
Даниел Петров напомни за политика, провеждана чрез Министерството на земеделието – създаване на мерки, насочени към „свои хора“, за сметка на реално нуждаещите се. Той припомни и думите на Ахмед Доган , че е „разпределял порциите на властта и открито признаваше, че е поставил свой човек в ДФЗ – най-големият разпоредител с бюджетни средства“, както и натиска за промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, довели до масово клане на животни от дребни стопани, притиснати от непосилни изисквания и данъци.
„След това започна безконтролен и безмитен внос на стоки и суровини от трети страни, каквато е Украйна. Ние предложихме въвеждането на антидъмпингови такси, но предложението ни беше отхвърлено поради страх от санкции.“, допълни още той.
Последиците от тези решения се усещат и до днес – българският пазар е залят от по-евтини стоки със занижени фитосанитарни показатели, които конкурират местното производство именно заради липсата на задължителните зелени мерки и биопрепарати, изисквани в ЕС.
Като пример за подобни заплахи Даниел Петров посочи и споразумението Меркосур, което припомняме, че беше отхвърлено с гласовете на евродепутатите на „Възраждане“ и на групата „Европа на суверенните нации“.
И днес, през 2026 година, данните за българското селско стопанство остават трагични – „данни, достойни за документален филм“. Непосредствено преди членството в ЕС земеделието е било около 9-10% от БВП на България. Днес делът му е едва 4%. От 2007 година насам има 64% спад на броя на стопанствата. 89% от земята е съсредоточена в 9% от стопанствата. 80% от субсидиите се усвояват от 6% от фермерите. А хората, за които земеделието е основна дейност, са намалели с 81%.
„Но добрата новина е, че това няма да бъде завинаги.“, каза Петров, като допълни, че махалото на историята вече се движи в обратна посока под влияние на геополитическите фактори, а никой не може да избяга от закономерностите на историята и да заличи следите от престъпната си дейност.
„Ще има такива, някои от които присъстват и днес в тази зала, на които ще им се иска просто да останат в историята. Но заради разрухата, в която превърнаха българското земеделие, мястото им ще бъде друго. Идват по-добри времена за България.“, завърши той.
Оставете в коментар повече по темата 👇
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТО ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.








