БЪЛГАРИЯ
Даже и президента ни предупреждава. че ще обеднеем много след влизане в еврозоната
Радев предупреди за риск от обедняване след влизане в еврозоната: Референдумът не е срещу еврото, а за готовността ни да го приемем сега
Президентът Румен Радев изрази опасение, че цените ще се вдигнат веднага, след като излезе конвергентният доклад за България относно влизането ни в еврозоната. По думите му хората сами трябва да следят за необосновано покачване на цените в магазините.

Ако някой дължи отговори на българския народ за еврото – това са тези, които подадоха искане за извънреден конвергентен доклад. За които готовността ни за eврозоната се изчерпва с реклама и техническа подготовка на пощи и банки да обменят валута, които забравиха за хората с тежки социални проблеми, особено уязвими към всеки ценови скок. А такива са голяма част от българските граждани, казва държавният глава.
Управляващите говорят за мерки, с които ще ни защитават в бъдеще от евентуални ценови шокове след въвеждането на еврото. Но опитът от други държави, приели еврото, сочи, че още с обявяването на конвергентния доклад започва устойчив ръст на цените, особено на услугите, в националната валута и до времето на въвеждане на еврото се натрупва едно значително поскъпване. Силно се надявам това да не се случи при нас, но предвид безхаберието и слабостта на нашите институции рискът е реален.
Затова призовавам хората да следят за необосновано покачване на цените, защото явно няма кой друг да го прави вместо тях. А трябваше управляващите да имат пълна готовност още сега с органи, с мерки, с финансови буфери. Защото стандартът на хората от социално уязвимите групи може да се влоши рязко за няколко месеца, но на икономиката ще й трябват години да им върне този стандарт. Рискът от социално разслоение е налице и изисква мерки сега, а не някога след въвеждане на еврото. Защото в тичането да хванем първата скорост на ЕС, да не се окаже, че България може да се разпадне на две скорости.
България е най-бедната страна в ЕС и НСИ твърди, че всеки трети българин е в риск от бедност. Над 1.3 млн. българи са под прага на бедността и всеки един ценови шок може да обрече хиляди сънародници на маргинализация.

Очаквах управляващите с подаването на искане за извънреден конвергентен доклад да излязат и с откровена оценка на риска, с оценка на тяхната готовност да противодействат на всякакви спекулации и с финансови буфери. Не видях нищо такова, а месец по-късно, с приемането на бюджета не видях нито силен социален пакет, нито някакви финансови буфери. На 5 май, когато излезе и тримесечният отчет на Министерството на финансите, който е достатъчно красноречив на фона на спадащия износ и индустриално производство, стана ясно, че дори управляващите да имат намерение да противодействат с нещо на евентуален ценови шок, няма с какво.
Спекулациите по отношение на предложения от мен референдум прераснаха в истерия, но това не е предложение за референдум срещу еврото, а за нашата готовност да приемем еврото през 2026 г. Няма нищо страшно за управляващите в такава ситуация и е най-добре за тях да поискат подкрепата на българските граждани, след като са толкова убедени, че всичко е прекрасно. Ако я получат, да, разбира се, поемаме солидарно отговорност цялото общество и отиваме към еврозоната още от 1 януари 2026 г.. Ако не я получат обаче, те ще имат възможност една година, в която да убедят хората, но не със заклинания, а с реални мерки.
За разлика от други няма да коментирам какво е длъжен да направи Конституционният съд, но очаквам законите да се спазват. Всеки, включително и председателят на Народното събрание, трябва да се простира в рамката, определена му от закона – и в решенията, и в своето говорене.

Днес Румен Радев приветства участниците в Двадесетата световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция. Държавният глава участва в закриващата конференция на проекта на БТА „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, която се проведе във Вършец.
“Развитието на демократично общество е възможно само когато има свободни, независими медии, които да изобличават лъжата и подмяната и да бъдат реален коректив на властта”, подчерта президентът на закриващата конференция.
Радев каза, че за него е огромно удоволствие да се срещне с участниците на 20-ата Среща на българските медии. Този форум има широк кръгозор и за регионалните дисбаланси в България, и за нашите природни богатства и за перспективите на Северозапада, изключително важен край за България, и за знанието, и за талантите, и за бъдещето на България като равноправен и равностоен член на ЕС, заяви държавният глава.

По думите му, за да стане всичко това реалност, трябва да имаме най-силните инструменти, а именно информацията и знанието. Как ще разполагаме с тях, зависи много от медиите. Нашето внимание към медиите не трябва да отслабва, напротив, трябва да сме силно ангажирани с това какво става с нашите медии, каза Радев.
Той изтъкна, че форумът има голяма обществена значимост, защото дава възможност на журналистите да споделят опит и идеи и да обсъждат предизвикателствата. Професията на журналиста е призвание. Призвание да осигурява не само информация, но и да дава възможност да се възползват от силата на знанието, базирано на обективна и безпристрастна информация, основана на факти, а не на тяхната субективна интерпретация, посочи президентът.
Това според него е особено важно в свят, силно поляризиран от различни теми, когато именно професионалните стандарти на журналистиката различават истинските медии от техните пропагандни двойници, гарантират плурализма на гледните точки и разграничават фактите от субективната интерпретация. Борбата за истината ще изисква все повече от журналистите, не само да информират, а да не абдикират от основната си функция, да гарантират, че цензурата няма да ограничава достъпа до знанието, заяви Румен Радев.

Той смята, че държавните институции следва да обмислят отново нормативната уредба и новите подходи за финансиране на държавните медии, така че те да не бъдат зависими от властта или от чужди влияния. Радев очаква да има ревизия на нормативната уредба, така че да се повиши прозрачността не само на медийната собственост, но и на процесите, които се разгръщат в медиите. Хората имат правото да знаят кой им говори от ефира, кой създава съдържание, дали това съдържание съответства на реалните процеси в обществото и дали някой вече не е платил за това съдържание и не го е оформил, според своя собствен интерес, каза държавният глава.
Радев отчете приноса на българските медии в чужбина за утвърждаването на българщината. Обичаме да казваме, че България се простира дотам, докъдето има българи. За да бъде това духовно пространство, тези духовни граници на България, жизнени и здрави, трябва да има и здрава връзка с нашите сънародници зад границата, каза президентът. Той подчерта, че именно медиите съхраняват и укрепват тази връзка с родината, на всички наши сънародници зад граница. Той изтъкна, че българските медии в чужбина са не само трибуна, но и защитник на техните интереси и на техните проблеми. Медиите имат функцията да ги приобщават, но и да ги обединяват около българската култура, идентичност и традиции, отбеляза той.

България вече се разпознава като високотехнологична страна с принос към бъдещето, на развитие на космическите технологии, на изкуствения интелект, информационните технологии, каза Радев и подчерта, че това до голяма степен се дължи на медиите. Длъжни сме тази съвременна приказка за България, да я разпространяваме по целия свят, защото това е нашият шанс да се вписваме много по-активно и солидно във всички глобални и регионални процеси, заяви държавният глава.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.








