Нека е ясно, че министър Ангелкова носи пряка отговорност за днешната пустота по курортите у нас

Признавам, че се поколебах преди да споделя видеото на напълно пусти плажове на Златните, но разгледах внимателно сянката – да не е утринна от 6 сутринта, например, а почти по обяд, както казва и авторът на записа. И после заваляха снимки от Черноморието – празни, пусти плажове, празни, пусти плажни ивици. Поморие, Какао бийч, друг плаж, публикуван от колега-журналист – от всякъде е едно и също.
Това не е моментен удар по туризма ни, това тепърва ще се стовари с адска сила върху цялото Черноморие.

Българите са гневни и с право.

През 2015 година, министърът на туризма Николина Ангелкова заяви: „Имаме примерна концепция за развитие на туризма, в която е заложено чадърите и шезлонгите на плажа да са безплатни и търсим варианти как да стане това.“

Ангелкова обеща, че стратегията ще бъде обсъдена с представители на бранша, като предстоят и обиколки из страната за среща с тях, за да се видят плюсовете и минусите на предложенията. Министърът обясни, че се проучва опитът на страните с традиции в морския туризъм.

„Концесионната такса не е обвързана с шезлонгите и чадърите, достатъчно е, че концесионерите могат да отдават части от плажовете под наем за заведения“, разсъждаваше министърът през 2015 година.

Тогава тя обеща също създаване на фонд, който да осигури качествена довеждаща пътна инфраструктура до най-популярните туристически обекти, а също и информационни табели. Крачеше насам-натам, въртеше мъдро носа си – пардон – глава, кимаше и даваше интервюта.

От всички обещания, факт останаха обиколките. Из страната, извън страната, до Китай, до Индия, до Южна Америка, докъдето лети самолет. И резултатите не закъсняха: снимки, снимки, снимки – тонове снимки от срещите на министъра с всяка знаменитост, до която успя да се докопа.

От общините у нас стана популярно от туристическия бранш да казват: „Ей сега пак ще ни посети и пак ще обещае на всеки всичко, а после ще забрави, че е идвала.“

Да, това се оказа устойчивата практика на министъра.

Нека е ясно, че министър Ангелкова носи пряка отговорност за днешната пустота по курортите у нас. Българите възнененавидяха морето, услугата, настаняването, кръшкането от осигуряване на качествени продукти в ол инклузива, цените за настаняване на плажа. Българите не са идиоти, не са тъпаци, не са слепи, не са прости – те отдавна знаят какво значи качество, какво значи спокойствие и почивка.

Ангелкова направи рекламно лице на вътрешния туризъм Кобрата: човек, чиято кариера и битие се развиват извън България, просто защото работата му го предполага. Не можа да го убеди поне да стъпи на Седемте Рилски езера или поне на Черни връх и оттам да каже: „Българи, вижте колко е хубаво! Нека обикаляме страната си!“

Рекламните послания на България (вътрешни и международни) са не просто боза – те са жалки, архаични, безсмислени, безпосочни. Наточи се министърът и ново лого да прави, а това води след себе си цялостно ре-брандиране и нови рекламни материали до милион и едно (лева, естествено, па и повече). Ама не се получи този път. Открадна и направи некадърна компилация от клип на киностудия, като така показа, че американски актьори искали да почиват у нас. И за да е този резил пълен, показа клипа на среща на министрите на туризма на Световното туристическо изложение WTM в Лондон.

Всъщност от начинанията й нищо не се получи. Ама като казвам нищо, то значи НУЛА. Рече Ангелкова да забрани дивото къмпингуване. Рас-трас-прас – нема вече диваци на палатки. Ама къде да идат, при какви условия, с какви правила, с какви изисквания… – абе, няма, бе!

Е, три дни по-късно нарочи тъпия си екип за виновен в предобрянето на новата наредба. Години по-късно, дори вече под шапката на Закон за Черноморското крайбрежие, идеята още не може да мине. И проблемът е, че в текстовете са заложени наказания, а не система от правила.

Превеликата колективна глупост на Ангелкова и нейния екип докара нещата дотам, че да не са в състояние да прокарат абсолютно нито един свой проект до текст, годен да бъде одобрен като закон. Тя (министерството) получи плажовете, които да отдава на концесия и достатъчно хора, запознати с тези игри, постоянно разказват на кого и защо ги е дала.

По плажовете масово не достигат спасители. В хотелите не достига персонал. В курортните градове не достига канализация. Под удара на данъчни и всякакви проверки попадат единствено официалните обекти, които работят възможно най-прозрачно, което не значи, че 70 на сто от местата за настаняване не са в сивия сектор и там ведомството е безпомощно като пасаж от цаца сред акули. Не веднъж съм го казвала, но пак ще напомня: общият брой на леглата, които отчита Националният статистически институт е по-малък от броя на леглата на Слънчев бряг. Това може би обяснява как в България влизат според НСИ 12 млн. туристи и под 4 млн. са отседнали на хотел. Другите или нощем ползват празните шезлонги, или така, както сме напълно готови за Шенген, не можем да кажем къде са се дянали чужди гости, повече по брой от населението на България.

Липсата на национална политика за представянето на България е причина и Пловдив, като Европейска столица на културата, да е в десета глуха.

Проблемите, свързани с шума и безкрайните музикални купони във всякакъв стил побъркаха десетки хиляди туристи от всички държави, които ни посещават и те вече не желаят да чуят за България.

Пълната липса на визия за развитието на българския туризъм го остави на индивидуално спасяване: кой каквото знае от бранша, там, където му стигат силите да го приложи, доколкото може да се справи, благодарение на дългогодишни партньори от други държави… И това е.

От туристическите камари вече съобщават за сигурен спад с около 20 на сто на чужденците по Черноморието. В същото време министърът застава на подиума на напудрено и кухо като кратуна браншово събитие (организирано от хора, които държат да са близки до министъра, не до същинската работа) и обяснява как ще привлечем високия сегмент туристи, защото предлагаме все по-качествена услуга.

А българите се заливат от смях и приемат като част от условието за добра почивка да прекарат около 6 часа на границата. Ами да – 6 часа чакане, ама после спокойствие, чистота и удоволствие. В същото време, докато се издига новият „временен“ двуетажен ресторант на поредния плаж – в Ахтопол, Ангелкова отговаря, че проблем няма: така било по проект. Но ресторантът се строи докато хората са на плажа, те чуват постоянно тропане, резачки, грохот. Ами наложило се, кво – да потърпят, вярно тази смяна на почивка и следващата няма да успеят да чуят прибоя на вълните, но случват се такива неща.

ЩО НЕ СЕ СЛУЧВАТ В ТУРЦИЯ? ЩО НЕ СЕ СЛУЧВАТ В ГЪРЦИЯ? ЩО НЕ СЕ СЛУЧВАТ В ХЪРВАТИЯ?

КЪДЕ ДРУГАДЕ СЕ СЛУЧВАТ, ГУСЖА МИНИСТЪР?

Преди години бях на остров Тортола – един от атолите на Британски Вирджински острови. Последните два кадъра са оттам. На плажа за плажуване няма бар, няма шезлонги, няма чадъри, просто палми, пясък и вода. На втора линия на палмите, към тях са привързани торби за боклук. И друго не е предвидено. В друга част на острова, пак на пясъка и в самата вода са разположени барове с жива музика. Бурната музика беше до 23 часа. И после хората могат просто да си седят и да си поръчват. На Британски Вирджински Острови със закон са забранени франчайз веригите – там не може да стъпи хотел от еди коя си марка, ресторант за бързо хранене, щом ще отнеме от местната икономика и местната инициатива.

Навсякъде по света хората първо правят политиката си, решават какво искат да им се случи и после го осъществяват. Хърватия, която е два пъти по-малка от България, посреща два пъти повече туристи.
У нас е време да отваряме нови гранични пунктове – дано и гърците, и турците се съгласят – все пак тяхната икономика ще храним за още много, много години напред.

Лияна Панделиева, Фейсбук