АНАЛИЗИ
Обиграната севернокорейска дипломация се отплаща на Ким Чен-ун
Подготовката за срещата между Ким Чен-ун и Доналд Тръмп към момента продължава без засечки. Важна стъпка бе и историческата среща между Мун Дже-Ин, лидер на Южна Корея, и Ким Чен-ун, лидер на Северна Корея. Съществуват няколко възможности. Стратегията на Пхенян изглежда много по-прецизна, отколкото изглежда.
Новините около преговорите на Корейския полуостров са обещаващи. Всички въвлечени страни остават оптимистично настроени. През последните седмици от Пхенян се чуват важни послания. Ръководството на Северна Корея наскоро установи някои ръководни принципи, свързани с вътрешното социално и икономическо развитие през следващите години. След цялостното разработване на ядрено оръжие, следващата цел е развитието на икономиката и материалното благоденствие на севернокорейците. Отхвърлянето на ядрения статут на страната е част от по-мащабен план, който носи със себе си някои съществено важни изисквания, като например повторното обединение на двете Кореи, мирен договор със Съединените щати и изтеглянето на чужди военни части от полуострова. Възможността за постигане на икономическо развитие за севернокорейците зависи от това дали ще бъдат покрити тези изисквания. В този смисъл срещата между Мун Дже-Ин и Ким Чен-ун открива нови възможности за разрешаване на дългогодишните проблеми, като се има предвид добрата воля на лидерите на двете страни. От друга страна, срещата между двамата лидери трябва да проправи път към много по-важната среща между Доналд Тръмп и Ким Чен-ун. Тепърва предстои да се вземе решение къде да се проведе тя, но мястото трябва да има символично значение.
Избягвайки прекомерния оптимизъм, въпреки очевидната промяна в тона, реториката и действията в сравнение с тези преди година, трябва да разгледаме цялостната стратегия на САЩ в региона. През последните месеци стана ясно, че обитателят на Овалния кабинет няма голямо влияние върху това, което диктува истаблишмънтът (дълбоката държава) по отношение на външната политика. Това е токсичен коктейл от индустриалци, политици, експерти по мозъчни тръстове, бивши политици, войници и филантропи, посветени единствено на запазването на американското превъзходство. Техният стремеж е глобална хегемония, диктувана от (неправилното) схващане, че Америка е изключителна, необикновена страна. В този смисъл, както се подчертава в доклада за състоянието на ядрения арсенал на САЩ (Nuclear Posture Review), Вашингтон е изправен пред две страни, които са големи конкуренти (Китай и Русия), които сътрудничат с две страни, които са второстепенни опоненти (Иран и Северна Корея), и трябва да планира действията си в дългосрочен план. Американските военни, изпратени в Южна Корея, отразяват желанието на политиците да обградят най-важната част от страната и периферията ѝ, за да удържат Русия и Китай.
Присъствието на американски войници в Южна Корея е част от този геостратегически проект и е от съществено значение за баланса на силите. Всички тези фактори, както и нуждата от запазване на притока от южнокорейски пари, които се вливат в касите на американските отбранителни компании, показват как преговорите, инициирани от Корейската народно-демократична република (КНДР), Южна Корея и Съединените щати, са всичко друго, но не и открити.
Ако погледнем голямата картина на региона и скорошните новини от Пхенян, възниква въпросът дали Северна Корея е развивала своята програма за ядрено оръжие, за да се откаже от нея на по-късен етап и да накара американците да направят важни отстъпки в рамките на този процес. Така или иначе, придобиването на ядрено оръжие има своя логика на фона на опасността, която идва от Вашингтон и неговата агресивна империалистическа външна политика.
Но както е известно, истинската възпираща сила срещу каквото и да било американско нахлуване на полуострова или удар срещу ръководството на Пхенян, се крие в това, че Северна Корея притежава внушителен арсенал от конвенционални оръжия, разположени по демилитаризираната зона. Една война, дори и в нея да не бъдат използвани ядрени оръжия, символизира червена линия, която не бива да бъде прекрачвана. Ако САЩ започнат война със Севера, това ще доведе до непоправима криза и със Сеул, към който също ще бъдат изстреляни стотици неуловими ракети. Това ще доведе до пробив в дипломатическите отношения между Южна Корея и Съединените щати, а Сеул ще бъде принуден или да развее бялото знаме, или да преговаря със Севера. Американските политици ще се окажат в неизгодно положение, тъй като използват Корейския полуостров, позиционирайки войски и военно оборудване (като американската система за противоракетна отбрана THAAD), като ракетна площадка за удържане на Китай.
Реално погледнато, това прилича на стратегия, която е умело разработвана от ръководството на Северна Корея в продължение на няколко години. Пхенян иска да доведе САЩ до масата за преговорите, но в същото време да гарантира съществуването си, поради което продължи да развива ядрената си програма. Изглежда във Вашингтон са разбрали, че решението за военна намеса не е приложимо, особено като се има предвид натискът от неговите съюзници, които са наясно с това, че КНДР има ядрени оръжия. Пхенян сега е готов да покаже добрата си воля, като реши да изненада света и да се заеме с преговорите, като се откаже от ядрените си оръжия, които ще използва като разменна монета. При тези условия Пхенян е готов да сътрудничи, а Южна Корея приветства инициативата с отворени обятия, като ускори срещата между двамата лидери и проправи пътя за мир на полуострова. Китайската народна република приветства дипломатическите усилия и насърчи Южна Корея, а по-късно и Америка в тези дипломатически усилия.
Сеул, Пекин и Пхенян имат интерес да постигнат всеобхватна сделка, със или без участието на Вашингтон. Дипломатическите способности на трите държави успяват да притиснат САЩ до стената, задължавайки ги преди всичко да седнат на масата на преговорите (което е революционен напредък), а след това да изискат от тях сериозно облекчаване на санкциите. В противен случай Северна Корея ще бъде разглеждана като страната, която желае да постигне мир, докато Вашингтон ще остане изолиран и ще бъде приеман като подстрекател на войни.
Северна Корея печели при всички положения. Ако санкциите бъдат облекчени и мирните преговори се проведат по подходящия начин, тогава процесът на социо-икономическо прераждане, което Ким Чен-ун счита за приоритет, може да започне. Ако военната реторика надделее във Вашингтон, тогава позициите на Вашингтон ще бъдат в разрез с тези на Сеул, който е основен негов съюзник. Вероятно и в Китай могат да намерят оправдание, за да се откажат от санкциите си срещу КНДР, обвинявайки САЩ в това, че не постигат никакъв напредък на фона на удивителното предложение на Ким Чен-ун да се откаже от ядрените си оръжия.
Вашингтон ще се прояви като страната, която отказва съдействие, което ще даде свобода на останалите страни, включително на съюзниците, да не вземат под внимание позицията на САЩ. Пекин лесно ще заеме мястото на Вашингтон като посредник между Северна и Южна Корея, като започне тристранни преговори, вземайки предвид интересите на всички, освен тези на Вашингтон. Фокусът на Съединените щати ще бъде върху това да постигнат най-малко негативни резултати за себе си, знаейки, че имат едни от най-слабите карти на масата на преговорите.
АНАЛИЗИ
Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

- Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
- “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“
Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.
Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.
Къде точно ни удря Брюксел:
Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.
Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.
Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.
Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).
Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.
Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.
Какво означава това?
Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.
Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.
И Брюксел го знае.
България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.
Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.
Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.
Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:
Какво означава това за доклада за конвергенцията:
Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.
Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.
Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.
Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.
А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?
България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.
Заключение:
Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.
Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.
Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)
Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.
Еврозоната – фасада за пред Брюксел
Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.
Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.
Борисов е на крачка да развали правителството
През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.
Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.
Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.
Алчността срещу алчността
Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.
И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.
Какво следва?
Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.
Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.
Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!
Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.
Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:
“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.
Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…
Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.
Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.
Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…
Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.
Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”
Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…
Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!
Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!
P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!