СВЯТ

Русия вече не признава легитимността на Зеленски

Историческо решение. Путин отказа легитимност не само на Зеленски

Изявлението на Владимир Путин за нелегитимността на Владимир Зеленски – „наясно сме, че легитимността на настоящия държавен глава приключи“ – беше очаквано, но това не отменя различните интерпретации на неговия смисъл и цели.

След изтичането на петгодишния мандат на президента на Украйна на 21 май, руското ръководство имаше отлична причина да постави под съмнение легитимността на Зеленски като глава на украинската държава – и би било странно, ако Кремъл не пое предимство на това.

Но в същото време Владимир Путин преследва и тактически, и стратегически цели. Да започнем с първите.

Тук всичко е на повърхността. Освен това Путин дори изрично обясни какво има предвид:

„Мисля, че една от целите на конференцията в Швейцария е именно западната общност – спонсорите на сегашния режим в

Киев – да потвърди легитимността на действащия държавен глава. Или вече не действащия.”

Наистина, на 14 юни Швейцария ще бъде домакин на така наречената мирна среща на върха, на която Западът иска да събере представители (или още по-добре лидери) на колкото се може повече държави.

Покани са изпратени до повече от 120 страни по света – почти две трети от съществуващите държави, а ако имате предвид малките островни държави от Океания и Карибите, то тогава до всичките три четвърти. И въпреки че само половината са отговорили досега, значението на това събитие не само за Украйна, но и за Запада е много голямо.

Първоначално конференцията беше замислена като опит за създаване на единен фронт (или поне илюзията за него), за да принуди Русия към мир. Вече е ясно, че няма да има нито масово участие на лидери (заради това дори пристигането на Байдън е под въпрос), нито широко представителство на страните от глобалния Юг (а това беше основното условие за успешен PR на конференцията – “ мнозинството от човечеството изисква от Русия да спре войната” ), дори не подобие на ултиматум към Русия (вместо „плана Зеленски” ще се обсъжда ядрената и продоволствената сигурност), но все пак PR значението на срещата на върха в Швейцария е много голямо.

И тук Русия, която не беше поканена, но нямаше и да отиде, казва, че централната фигура на събитието е нелегитимна. Тоест Москва потвърждава съгласието си за преговори, но няма с кого да ги води: „царят не е истински“. Путин обвързва въпроса за легитимността на Зеленски с преговорите – да, тези, които ще се проведат в бъдеще, но все пак са неизбежни.

И тук Западът трудно може да даде достоен отговор. Защото въпреки че самото украинско законодателство не дава ясен отговор относно отказа от президентски избори по време на военно положение, в самата Украйна има достатъчно сили, които поставят под съмнение легитимността на Зеленски. И ако той води някакви преговори и особено ако подпише споразумения за мир или примирие, ще има още повече хора, които да искат да му откажат това право.

Освен ако, разбира се, Зеленски не сложи подпис под капитулацията на Русия, поне под формата на изтегляне на войските на линията на 23 февруари 2022 г., но ще оставим тази възможност на писателите на ненаучна фантастика.

Всички останали варианти, включително така желания от Запада „корейски“ вариант, тоест замразяване по линията на бойно съприкосновение, ще бъдат възприети в Украйна като поражение и предателство с всички произтичащи от това последствия за президента. И засега не говорим, че самият Зеленски отдавна забрани на всички преговорите с Русия – на фона на останалото това е просто дреболия.

Тоест Путин повдига проста тема: дори (и когато) Русия се съгласи да седне на масата за преговори, няма с кого да ги води, защото няма гаранции, че постигнатото споразумение няма да бъде оспорено и отменено от бъдещото („легитимно“) украинско правителство. Но това е игра от първо, тактическо ниво.

Второто и основно ниво е стратегическо. В края на краищата Русия не само смята легитимността на Зеленски за изтекла, но и продължава своята линия по отношение на украинското правителство. По-точно ”

Киевския режим” – така Москва нарича лидерите на Украйна след февруари 2014 г., след свалянето на Янукович .

Вече десет години в

Киев седят нелегитимни управляващи – това е позицията на Путин. Да, през годините той се срещна няколко пъти с президентите на Украйна Порошенко и Зеленски и дори подписа споразумения с първия с участието на западни лидери.

Но всичко това беше игра и отстъпка – още повече, че се случи преди началото на СВО. През февруари 2022 г. позицията към украинските власти стана по-твърда. Путин не само предприе специална операция за нейната подмяна, но и на практика отказа легитимност на самата Украйна.

Достатъчно е да прочетете отново обръщението му към народа на Русия, направено няколко дни преди началото на СВО (след признаването на ДНР и ЛНР), за да се убедите, че Путин вече не крие, че той не възприема днешна Украйна като имаща право на съществуване. Президентът на Русия всъщност й отказва правото на приемственост с Украинската ССР, включително поради дегенерацията на властта след преврата от 2014 г.

Тоест позицията на Путин – и на мнозинството от руския народ – е напълно логична: след като започна да се превръща в анти-Русия (както вътре в себе си, така и чрез атлантизация, тоест пълноценно „движение на Запад“) , Украйна е загубила легитимност в очите на Русия, тоест законност на своето съществуване.

През 1991 г. руският народ беше разделен против волята си, но теоретично той можеше да търпи съществуването на няколко държави от един народ доста дълго време, ако между тях бяха поддържани братски и съюзнически отношения.

Но щом главният започна реална реинтеграция, която не изискваше другият да се откаже от суверенитета, другият пое курс към Запада и към дерусификация. По този начин, подписвайки собствената си смъртна присъда, защото съществуването на такава Украйна, „атлантическа анти-Русия“, е абсолютно несъвместимо не само с възстановяването, но и със съществуването на Русия.

Нито Путин, нито Русия дори направиха някакъв „съдбовен“ избор по отношение на Украйна; цялата хилядолетна руска история го направи вместо тях. След 2014 г. Путин просто не можеше да признае легитимността на Украйна. И въпреки че се опита да не рекламира позицията си до 2022 г., тя е формирана отдавна и не подлежи на преразглеждане.

За Русия Украйна не е независима, отделна държава с право на съществуване, тя е неразделна, но случайно и временно отпаднала част от Русия, руския свят, руския народ, руската цивилизация.

И ще бъде върната към Руския свят – не непременно чрез пълно включване в Русия, а по-скоро чрез разделяне и запазване на нейната част под формата на суверенна Украйна, която е в отношения с Русия, подобни на тези, които сега съществуват между Беларус и руската федерация.

Само като постоянно имаме предвид тази цел, ще можем да разберем значението на изявленията на Путин относно легитимността на Зеленски. Съдбата на Украйна няма да се реши в преговори с украинския президент или дори в преговори с президента на САЩ и европейските лидери – тя вече е решена по часовниците и везните на руската история.

„Незалежната“ не просто е „претеглена и сметната за твърде лека“, не просто й е отказана легитимност – цялата й „независимост“ се оценява като епизод от поредната „руска смута“. Кървава и трагична, но винаги завършваща със събирането на руските земи.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Related Topics:featured trending измама корупция кражба криза лъжа политика свят

Up Next

Орбан: Западът е на крачка от самоунищожение!

Don't Miss

Съдят истеричната вещица от Брюксел

СВЯТ

Уолц: САЩ вече няма да могат да финансират сигурността на Европа

Заради огромния национален дълг Съединените щати вече няма да могат да финансират сигурността в Европа. Това заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Майк Уолц.

„Съединените щати, със своя дълг от 33 трилиона долара, буквално вече не могат да си позволят да субсидират европейската сигурност“, каза той в интервю за New York Post и добави, че защитата на Украйна „трябва да бъде водена от Европа“.

Според него само Норвегия и Финландия са увеличили разходите за отбрана, а други страни от НАТО като Испания, Канада и Италия, харчат „изключително малко“ за това. И сега Вашингтон ще поиска повече финансиране от тях.

„Ще продължим да изискваме нашите съюзници да платят своя дял и да споделят това бреме със Съединените щати“, каза съветникът на Тръмп.

Преди и след встъпването си в длъжност американският президент многократно обяви намерението си да накара страните-членки на НАТО в Европа да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП.

Европейският съюз трябва да бъде готов да поеме отговорност за собствената си отбрана, тъй като САЩ постепенно се оттеглят от ангажиментите си в областта на сигурността, коментира ситуацията председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Заплахата от Русия няма да изчезне и знаем, че американският фокус все повече ще се измества към други региони. Така че няма съмнение, че мирът в Европа изисква да поемем много по-голяма отговорност за собствената си защита“, каза Фон дер Лайен в реч на конгреса на Европейската народна партия във Валенсия, Испания.

През март Фон дер Лайен обяви плана си за набиране на 800 милиарда евро за „превъоръжаване“ на Европа. Номинираният за германски канцлер Фридрих Мерц заяви през февруари, че Берлин трябва „постепенно да постигне независимост от САЩ“.

Френският президент Еманюел Макрон, който отдавна твърди, че ЕС вече не може да възлага отбраната си на Вашингтон, изрази готовност да разшири ядрения чадър на Франция, за да обхване Германия и други членове на ЕС.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Ще има ли война Индия – Пакистан?

Троен ядрен възел заплашва с Трета световна.

Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи заяви, че ще издирва терористите, участвали нападението в Пахалгам. При атаката в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години.

Индия миналата седмица обяви редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, предприе масирани антитерористични операции в Кашмир, както и военни учения. През последните няколко дни по границата между Индия и Пакистан постоянно избухват престрелки.

Пакистански младеж получава благословия от майка си преди да премине границата с Индия

В отговор Пакистан затвори въздушното си пространство за индийски самолети и преустанови търговските си отношения с Индия, включително и чрез трети държави. Пакистан също така отхвърли прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд и заяви, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като “акт на война”.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф миналата седмица предупреди, че светът трябва да се “притеснява” от перспективата за пълномащабен конфликт между две ядрени сили, каквито са Индия и Пакистан.

“Ако има тотална атака или нещо подобно, тогава очевидно ще последва пълномащабна война”, каза Асиф в интервю за телевизия “Скай нюз”.

Той подчерта, че пакистанската армия е “подготвена за всички сценарии”, но също така изрази надежда, че спорът може да бъде разрешен чрез преговори. Освен това министърът предположи, че Индия може да е “инсценирала” атаката в рамките на операция под фалшив флаг.

Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка “Кашмирска съпротива”. Според индийските служби за сигурност групировката, известна още като “Фронт на съпротивата”, е част от базираните в Пакистан терористични организации “Лашкар е Тайба” и “Хизбул Муджахидин”.

“Лашкар е Тайба” е основана през 80-те години по време на съветско-афганистанската война с финансиране от тогавашния лидер на “Ал Каида” Осама бин Ладен. “Лашкар е Тайба” е базирана в Пакистан и се твърди, че е подкрепяна от Междуведомствено разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence) и от пакистанската армия, пише Манджари Чатърджи Милър, експерт от американския мозъчен тръст “Съвет за международни отношения”. “Лашкар е Тайба” е смятана за инициатор на още много атаки на индийска територия, включително нападението в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г.

Атентатът в Пахалгам отне поне 26 живота

Самият Асиф заяви пред в. “Ню Йорк таймс”, че групировката “Лашкар е Тайба” “не съществува” и няма как да е планирала или извършила атаки от контролирана от Пакистан територия. Пакистанският военен министър призова за международно разследване на нападението в Пахалгам.

Кратка предистория на конфликта между Ню Делхи и Исламабад

Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.

Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.

Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.

През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.

През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.

През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.

След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.

През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка “Джем”. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.

През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като “тежка несправедливост”.

Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.

Ню Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.

Усилията за модернизация на индийската армия

Сраженията през 2019 г. изправиха Индия пред един неприятен факт – оказа се, че въоръжението на огромната ѝ армия е остаряло и силите ѝ не са достатъчно недостатъчно подготвени за непосредствените заплахи по индийските граници, пише в. “Ню Йорк таймс”.

В парламентарен доклад от 2018 г. се посочва, че 68% от военното оборудване на Индия е “остаряло”, 24% се оценява като “актуално” и само 8% попада в категорията “съвременно”.

Унижението, което Индия претърпя при въздушните сражения с Пакистан през 2019 г., ясно показа, че армията ѝ спешно се нуждае от модернизация, пише още “Ню Йорк таймс”. Правителството на премиера Нарендра Моди отпусна милиарди долари за нови оръжия и потърси нови международни партньори за закупуване на модерно военно оборудване. Освен това Ню Делхи положи увеличи капацитета за вътрешно производство на оръжия.

Индия се провали в най-големия икономически план

В доклад, представен пред индийския парламент през 2023 г., се казва, че за пет години делът на най-съвременното военно оборудване се е увеличил почти двойно. Въпреки това авторите на доклада предупреждават, че този дял далеч не покрива нуждите на една модерна армия. Над половината индийското военно оборудване продължава да е прекалено старо.

Анализатори смятат, че предизвикателствата пред модернизацията на индийската армия са многобройни – бюрократични и финансови, но и геополитически. Икономиката на Индия сега е петата по големина в света и е около 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан. Но разходите на Индия за отбрана все още възлизат на по-малко от 2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, което военните експерти определят като недостатъчно, пише още “Ню Йорк таймс”.

Индия демонстрира увереност, че може лесно да попречи на пакистанската армия. Ако това твърдение бъде подложено на изпитание, друг от съседите на Индия ще я наблюдава отблизо, а именно – Китай, отбелязва изданието.

През последните години Ню Делхи смяташе, че Китай създава по-неотложни предизвикателства по индийските граници, отколкото Пакистан, особено след смъртоносната схватка между техните войски високо в Хималаите през 2020 г. и многократните нахлувания на китайски сили на индийска територия. Индийските военните лидери се оказаха принудени да се подготвят за евентуална война на два фронта, коментира “Ню Йорк таймс”.

“Троен ядрен възел”

Откакто армиите на Индия и Китай се сблъскаха в Хималаите през 2020 г., връзките между азиатските гиганти се подобриха, но те все още държат голям брой войски по границите си. Пекин също контролира част от региона Кашмир, който според Ню Делхи принадлежи на Индия, с което в района се заформя единственият в света “троен ядрен възел”, коментира Асошиейтед прес. Експерти твърдят, че един при един военен конфликт между Индия и Пакистан е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори, отбелязва агенцията.

В края на август 2023 г. Индия съобщи, че е изразила остър протест пред Китай във връзка с нова карта, на която индийският щат Аруначал Прадеш и платото Аксай Чин са посочени като негова официална територия. Аксай Чин е спорно плато в западните Хималаи, за което Индия претендира, но което се контролира от Китай.

Китай твърди, че Аруначал Прадеш, намиращ се в източните Хималаи, е част от Южен Тибет и през април 2023 г. публикува карта, в която 11 области в щата са преименувани на “Цзаннан”, или Южен Тибет на китайски език, отбелязва Ройтерс.

Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, допълва АП. Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.

Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си Цзинпин “Един пояс, един път”, която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.

През февруари тази година президентът на Пакистан Асиф Али Зардари посети Китай, като по време на срещите му бе коментирано значението на пакистанското пристанище “Гвадар”. Тогава двете страни се споразумяха да разгърнат напълно потенциала на пристанището като “ключов център за свързаност и търговия”.

В Пакистан има хиляди китайски работници, които изграждат инфраструктурни съоръжения, но срещу тях нерядко се извършват терористични нападения от страна на сепаратистки бойци в югозападната пакистанска провинция Белуджистан. През август миналата година пакистанският премиер Шахбаз Шариф предупреди, цитиран от Ройтерс, че екстремисти целят да осуетят сътрудничеството между Пакистан и Китай.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

🇷🇺 Путин е обяви прекратяване на огъня в чест на 80-годишнината от Победата.

🇷🇺 Пълното изявление от Кремъл:

Руският президент Владимир Путин, вземайки предвид хуманитарните аспекти, обяви прекратяване на огъня по време на честването на 80-годишнината от Победата. Ще бъде в сила от полунощ на 7 май до полунощ на 11 май, като през това време всички военни операции ще бъдат преустановени.

Русия очаква украинската страна също да реагира съответно.

В случай на нарушаване на прекратяването на огъня от страна на Украйна, въоръжените сили на Руската федерация ще предприемат адекватни мерки.

Руската страна потвърждава готовността си за мирни преговори без предварителни условия, насочени към разрешаване на коренните причини за украинската криза и конструктивно сътрудничество с международните партньори.