АНАЛИЗИ

Американската прислужница изживяваща се като кралица на ЕС Урсула фон дер Лайен готви блока за война

Попитайте повечето европейци какво мислят за ЕС и те ще ви кажат, че той е безмилостно скучен. Това са бюрократи с претенциозни очила, които следят за тайнствени разпоредби за кривината на краставиците; непроницаеми коридори в строгите постове в Люксембург и Страсбург; множество съвети, комисии, парламенти и съдилища, чиито точни правомощия са напълно загадъчни за неспециалистите.

Но тази скука е неделима от целта на Съюза като проект за мир. Политическият философ Луук ван Мидделар забелязва в книгата си „Passage to Europe“, че ЕС трябваше да представлява „бягство на историята в бюрокрацията“ – опит да се заменят „непредсказуемостта и патосът“, които дълго време характеризираха отношенията между европейските държави, с „трезво преплитащи се интереси“. Войните щяха да бъдат заменени от консенсус, закон и досадни регулации; потенциално възпламенителните политически и идеологически разделения щяха да бъдат притъпени от тежък технически жаргон и компромис. Произтеклото от това безличие беше въплътено в апокрифната фраза, приписвана на Кисинджър: „На кого да се обадя, ако искам да говоря с Европа?“

Но всичко се променя. ЕС става по-малко скучен и по-малко демократичен и придоби лице: Европейският комисар Урсула фон дер Лайен, която миналия месец потвърди, че ще се кандидатира за нов петгодишен мандат.

„Кралицата на Европа“ е била описвана от недоброжелатели като носителка на „наполеонови“, „диктаторски“ и „властолюбиви“ влечения, които се засилват от личните ѝ особености и пламенното ѝ патрицианско излъчване. Тя, все пак, е жената на Хайко фон дер Лайен, потомък на аристократична фамилия, която е направила богатството си от коприна. Тя е също и жокей на обездка и участва в конни събития, ездаческата ѝ страст е наследена от покойния ѝ баща Ернст Албрехт, един от първите държавни служители в новосъздаващия се ЕС и виден политик в германския ХДС. Когато през 2022 г. понито на Фон дер Лайен беше разкъсано до смърт от вълк, Комисията обяви, че ще промени протекцията за вълците, за да разреши избиването им, за ужас на защитниците на дивата природа. Твърди се, че тази енергична майка на седем деца спи в скромна стая от 25 квадратни метра на 13-тия етаж на сградата Berlaymont на Комисията. Говори се също, че тя поддържа аскетична дисциплина и в други сфери на живота, въздържайки се както от алкохол, така и от месо

Но подобни ексцентричности не успяват да уловят трансформацията, която се случва вътре в Европейския съюз, откакто тя дойде на власт. Всъщност нейното управление се определя от редраматизирането на европейската политика – нещо, което ще продължи, ако тя успее да си осигури нов мандат през юни, което вероятно ще се случи.

Мандатът на Фон дер Лайен беше белязан от така наречените от Пери Андерсън „европейски преврати“ – постепенната агломерация на властта в Брюксел. Дори начинът, по който тя стана Комисар през 2019 г. представляваше пробив на нова процедура, целяща да придаде на изпълнителната власт на ЕС по-голяма демократична легитимност. През 2003 г. френско-германско споразумение полага основите на процес, наречен „Шпиценкандидат“ („водещ кандидат“), при който политическото семейство с най-много гласове на изборите за Европейски парламент осигурява поста Комисар за своя предварително избран кандидат. Но през 2019 г. Фон дер Лайен не беше „Шпиценкандидат“ на Европейската народна партия (ЕНП) – тя беше посочена от лидерите на ЕС Ангела Меркел и Еманюел Макрон. Шпиценкандидатът на ЕНП Манфред Вебер беше възпрепятстван от Макрон, който го смяташе за некомпетентен. Фон дер Лайен, от друга страна, беше дългогодишна лоялистка на Меркел и, както отбеляза Макрон, говореше френски изключително добре. Тогавашната германска министърка на отбраната беше податлива също и на близко военно сътрудничество с Франция и говореше за нуждата от създаване на „армия от европейци“ – още една точка в нейна полза пред Макрон.

С други думи, самото издигане на Фон дер Лайен представляваше тих преврат. Зад красивите словеса за защитаване на демокрацията, всичко опира до това, което Андерсън нарича „тихото уреждане на нещата между елитите in camera, над главите на инертната популация отдолу“. Може би в резултат на това Фон дер Лайен започна да пренаписва собствената си история, заявявайки че е „кандидатствала през 2019 г.“ – имайки предвид кампания, която никога не се е състояла. За Кралицата на Европа както реалността, така и демокрацията са податливи понятия.

Но най-тежкият ревизионизъм на Фон дер Лайен касае външната политика на ЕС. През 2019 г. тя идентифицира създаването на „геополитическа комисия“ като един от основните си приоритети като комисар. ЕС, заяви тя, трябвало да стане голям „геополитически“ играч, за „да формира по-добър световен ред“. Хаосът и кризата изискваха ЕС „да се научи да говори на езика на силата“. След това дойде двойната заплаха от Русия и ново президентство на Тръмп, като и двете придадоха на тези цели по-голяма неотложност. Резултатът е, че ЕС на Фон дер Лайен постепенно се преоборудва за война.

Преди две години официални представители на ЕС нарушиха табуто за финансиране на смъртоносни оръжия, когато решиха да платят за доставянето на смъртоносни военни оръжия за Украйна. И тъй като член 41.2 от Договора за Европейския съюз изрично забранява „разходи, произтичащи от операции с военни или отбранителни последици“, се изискваше известна изобретателност, за да се заобиколи тази пречка. За тази цел ЕС мобилизира Европейския фонд за мир (ЕФМ) – неправилно наименование на инструмент, създаден за финансиране на военни ангажименти в чужбина. За да заобиколи забраната за финансиране на войни, ЕФМ е замислен като извънбюджетен инструмент на стойност 5 милиарда евро.

Но барабанният ритъм на войната не спира до тук. Във вторник Комисията ще представи „мащабна“ стратегия за европейската отбранителна промишленост, която ще преориентира отбранителната индустрия на ЕС към военни действия и ще „промени начина на финансиране и продажба на оръжия“. Фон дер Лайен каза, че тя ще се стреми към „ускоряване на нашия промишлен отбранителен капацитет през следващите пет години“, с акцент върху съвместните поръчки.

Този подход се основава на прецедента на съвместното възлагане на обществени поръчки за ваксините срещу Ковид от страна на Комисията – усилие, което сега се изтъква като модел за успех, но все още тъне в сериозни противоречия. Личните текстови съобщения на Фон дер Лайен и шефа на „Pfizer“ Алберт Бурла за изработване на подробностите по сделката от април 2021 г. за 1,1 милиарда дози от ваксината бяха забулени в тайна и както журналистите, така и Европейската сметна палата бяха блокирани в опитите си да получат достъп до разговора.

Достатъчно е да се каже, че подобен прецедент не предвещава нищо добро за прозрачността на новия мащабен процес на възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната. Нито пък другите му компоненти. Съобщава се например, че новата стратегия ще включва откриването на Бюро за иновации в отбраната в Киев и създаването на нова длъжност на Комисар по отбраната. Много вероятно е новият цар по отбраната да произхожда от Полша или от някоя от Балтийските републики. Радослав Сикорски, сегашният външен министър на Полша, е разлгеждан като топ кандидат. Ако това се случи, ще видим гравитационният център на Европа да се измества на Изток, а по-ястребската реторика и политика на някога наречената от Джордж У. Буш „нова Европа“ ще превземат „старата Европа“. Има и други начини, по които новата отбранителна стратегия на Комисията също ще направи ЕС по-американски: една от предложените мерки копира схемата на САЩ за чуждестранни военни продажби – програмата, която позволява на Вашингтон да подписва директно договори с чуждестранни капитали , като по този начин оптимизира продажбите на оръжия.

Фон дер Лайен търси и други начини, по които да укрепи своята „геополитическа комисия“, подновявайки спящия процес на разширяване на ЕС. Или поне така твърди. Ефективно мъртъв след присъединяването на Хърватия към блока през 2013 г., той по всяка вероятност беше върнат към живот от руската инвазия в Украйна. През юни 2022 г. ЕС разшири статута на кандидатстване на Украйна и Молдова, като този ход беше подкрепен от Фон дер Лайен. Съвсем наскоро тя заяви, че „работим по нашите собствени реформи, за да се подготвим за съюз с над 30 държави членки“.

Разбира се, нямаше споменаване на факта, че приемането е пословично бавно и мъчително: Сърбия е страна кандидат от 12 години, а Черна гора от 14. Междувременно в края на миналия век Турция получи официално статут на кандидат за членство. Но Фон дер Лайен смята, че знае как да накара това да проработи. И това, естествено, ще означава нарушаване на нови табута.

Критиците на разширяването се страхуват, че новите страни членки от Източна Европа ще упражняват правото си на вето при взимането на решения по външната политика, парализирайки Съюза и ерозирайки единството му. Ето защо Фон дер Лайен настоява за премахване на единодушието при вземането на решения в областта на външната политика, което ще замени с гласуване с „квалифицирано мнозинство“ – ход, който според опонентите ще подкопае националния суверенитет, лишавайки държавите членки от заветното право на вето.

Но дори и Фон дер Лайен да получи желаното, което ще подкопае и непримиримостта на Унгария, е малко вероятно това да означава бърза лента за членството на Украйна. Поради това вътрешни хора от ЕС отхвърлиха подновения ѝ разговор като „доброжелателен сигнал“, а други посочиха, че абсорбирането на земеделска сила като Украйна ще бъде извънредно скъпо и рискува да провокира нови фермерски протести из целия континент. Полша, която преживя месеци на демонстрации заради пренасищането с евтино украинско зърно, в момента е сред най-отявлените привърженици за запазване на правилото за единодушие при вземането на решения в областта на външната политика и политиката за сигурност на ЕС. Други защитници на ветото казват, че единодушието насърчава по-трудните преговори и спомага за постигането на консенсус. Мидделаар се съгласява, отбелязвайки че „психологическата убеденост, че имаш възможност да блокираш резолюция, ако наистина си против нея, е онова, което прави консенсуса възможен“. Освен това, както пише Андерсън, „Алхимията на Съюза е постигането на единодушие чрез заплаха от мнозинството“.

И накрая, дори идеята за независима европейска отбранителна индустрия и външна политика да изглежда доста предвидлива в сегашния геополитически контекст, подходът на Фон дер Лайен не е. В момента нейната реторика и действия не са нещо много по-различно от имитация на овехтелия неоконсерватизъм, така ценен от някои във Вашингтон. Тя не се опитва да артикулира собствената си визия, или пък да предложи реална алтернатива, а по-скоро цели да запълни теоретичния вакуум, оставен след оттеглянето на САЩ със собствената логика на залязваща империя.

Но подхождането към отбраната с мускули служи също така и на политическа цел от по-личен интерес. В навечерието на изборите за Европейски парламент през юни т.г. Фон дер Лайен ухажва и европейската десница. Това бележи промяна от 2019 г., когато тя бе смятана за нещо като либерал в германския ХДС. Тогава тя подкрепяше джендърски въпроси като грижа за децата на работещи майки, както и зелените политики. Когато дойде юни обаче, популистката десница е тази, която се очаква да просперира.

Важно е да се отбележи, че Фон дер Лайен прави увертюри само на специфична част от европейската десница – фракцията, която е про НАТО. Разделителната линия тук е ясна, Фон дер Лайен критикува AfD, Марин льо Пен и Герт Вилдерс от групата „Идентичност и демокрация“ (ID), но приема членовете на групата „Европейски консерватори и реформисти“ (ЕКР), в която влизат италианската партия „Братя“ на Джорджа Мелони и полската PiS.

Няма почти никаква субстанциална разлика между двете групи в каквото и да е, освен за НАТО: ID е критична към алианса, докато ЕКР се състои от някои от неговите най-горещи привърженици.

За онези крайнодесни, които сега прегръщат НАТО, приемането на атлантическата външна политика има определен смисъл: тя предлага своеобразно пречистващо опрощение и билет за влизане в политическия мейнстрийм. Да вземем „Шведските демократи“ и „Финландците“ (преди това „Истински финландци“), които сега са членове на ЕКР. И двете партии преди бяха против членство в НАТО, но през последните години изоставиха това противопоставяне, когато видяха ясно, че властта е на хоризонта. Шведската център-дясно коалиция разчита на подкрепа от Шведските демократи за мнозинството си в парламента, а Финландците сега са част от консервативна управляваща коалиция. И в двата случая една достатъчно пронатовска позиция е политически златен прах. Всички останали предполагаеми принципи и ценности изглежда са предмет на договаряне.

И най-важното е, че това важи и за двете страни. След сближаването си през последните месеци, Фон дер Лайен прегърна твърдото отношение на Мелони за имиграцията: миналата година двойката пътува до Тунис, за да постигнат споразумение за ограничаване на напускането на имигранти и заедно обиколиха приемния център за мигранти в Лампедуза. И двете пътувания бяха израз на промяната в сърцето на ЕС – докато сегменти от популистката десница се придвижват към основното течение по отношение на външната политика, центърът се измества надясно по повечето други въпроси, особено по отношение на миграцията.

Точно както Фон дер Лайен, така и ЕС като цяло е креатура на идеологическата пластичност, която постоянно отразява събитията от другата страна на Атлантическия океан. В САЩ, докато страната се укрепва за собствените си избори, много от либералите, които някога осъждаха „децата в клетки“ като доказателство за фашизма на Тръмп, сега подкрепят двупартийните предложения за засилване на граничната сигурност в замяна на продължаване на военната помощ за Украйна. По този начин един не толкова скучен ЕС изглежда по-американски, управляван от властна кралица, която взима пример от Вашингтон. В стремежа си да създаде блок, който „се е научил да говори на езика на силата“, Фон дер Лайен рискува постепенно да превърне един бюрократичен проект за мир в пленник на собствения си милитаризъм.

Лили Линч е писателка и журналистка, живееща в Белград.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Related Topics:featured trending измама конспирация корупция кражба криза лъжа политика свят

Up Next

Ако ви предлагат работа в „Кауфланд“ с начална заплата 1800 лв. или като професионален войник с 1400 лв., питайте Тагарев кой път да изберете

Don't Miss

Предложението на Макрон за изпращане на войски в Украйна е проява на политическа некадърност. Франция е цирк, ръководен от клоуни

АНАЛИЗИ

След Херсон и Запорожие корейчетата тръгват на запад

„Берсерките“ от КНДР ще участват в превземането на Херсон и Запорожие: Ким Чен Ун направи сензационно изявление. Путин напомни за точка 4

След като Русия официално призна участието на “Соколите на Ким” в освобождаването на Курска област, новина дойде от Пхенян. Корейският лидер направи официално изявление защо е решил да изпрати своите бойци на фронта.

Тази сутрин Путин му отговори – каза добри думи за подвига на корейските специални сили и също така припомни 4-та точка от споразумението между Русия и КНДР. И в Украйна има паника. Има мнение, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техниката и оборудването им, което в крайна сметка ще срине украинския фронт.

В понеделник сутринта Корейската централна новинарска агенция (KCNA) излезе с изявление относно участието на корейски бойци в освобождаването на района на Курск. Между другото, телеграфната агенция на републиката съобщи:

При вземането на решението за започване на военни действия другарят Ким Чен-ун определи, че участието на нашите въоръжени сили е свещена мисия за монолитно укрепване на традиционното приятелство и солидарност между двете страни – КНДР и Руската федерация, гарантирайки развитието и просперитета на двете страни и защитавайки честта на КНДР.

Кремъл, на свой ред, сутринта в понеделник, 28 април, публикува изявление на Владимир Путин, в което руският президент лично благодари на бойците от КНДР за безценната им помощ, заявявайки, че „корейските приятели са действали въз основа на чувство за солидарност, справедливост и истинско другарство“. И припомни, че те са участвали в нашата СВO в съответствие с член № 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и КНДР, който предвижда „незабавно предоставяне на военна помощ в случай на въоръжено нападение срещу една от договарящите страни“.

Съобщението завършва с думите:

Руският народ никога няма да забрави подвига на бойците от корейските специални части. Ние винаги ще почитаме корейските герои, дали живота си за Русия, за нашата обща свобода, наравно с техните руски братя по оръжие. Уверени сме, че отношенията на приятелство, добросъседство и сътрудничество между нашите страни, изградени на бойното поле, ще продължат да се развиват успешно и динамично във всички посоки.

Четири милиона отпускари

Всичко това предполага, че въпросът може да не се ограничава само до района на Курск. Северна Корея е една от малкото държави, които признават Русия в новите й граници, което означава, че от гледна точка на Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство част от територията на страната ни е под окупация.

Войници от Северна Корея, а има много от тях, могат да помогнат за освобождаването на тази земя. Само редовната армия на КНДР наброява повече от милион души, има и мощен резерв от „отпускари“ и „доброволци“. Техният брой се оценява на около 4 милиона души. Те са идейни, невероятно издръжливи и мъжествени воини.

Междувременно Министерството на отбраната показа с какви оръжия са тренирали севернокорейските бойци в Русия. На кадрите, публикувани от военното ведомство, се вижда, че войниците държат автомати АК12 с и без колиматорни прицели, гранатомет РПГ-7 и снайперска пушка СВД.

Освен това е известно, че те са били обучени да боравят с FPV дронове, които сега доминират на бойното поле. В условията на съвременна война това е безценен опит, който липсва на потенциалните противници на държавата на Ким.

Нито един корейски войник не наруши нито своята клетва, нито своите съюзнически задължения. За Пхенян беше важно да натрупа опит в провеждането на съвременни военни операции, да изучи тактиката и технологиите на потенциалния враг (колективния Запад) и да придобие знания, които бяха недостъпни поради режима на санкции. И тези задачи бяха изпълнени. Но корейците също имаха значителен принос за поражението на украинската групировка на наша земя в рамките на широкообхватно двустранно споразумение,- отбеляза военният кореспондент Александър Коц.

Как се казва “Крещатик” на корейски?

В същото време на Банкова цари паника. Първо, не случайно корейците бяха извадени от мъглата на войната. Този ход най-малко прилича на опит на Русия да преговаря “без предварителни условия”, както крещят някои западни “инсайдери”. Второ, севернокорейската армия може да ни позволи рязко да увеличим групировката си, без да е необходимо да извършваме друга частична мобилизация.

Разбирате, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техника, което в крайна сметка ще срине украинския фронт. Разбира се, това е намек за всички, че Кремъл е готов за ескалация и още повече за разширяване на конфликта,- отбелязва украинския TG канал “Легитимний”.

Така че е време да очакваме, че “берсерките на Ким” скоро ще тръгнат да превземат Киев заедно с нашите войници.

Според полковника в оставка, първият министър на държавната сигурност на ДНР, докторът на политическите науки Андрей Пинчук, появата на нови фактори под формата на „железните корейци“ на Ким е много навременна. Това е, което Тръмп нарича да имаш или да нямаш козове. Американският президент открито казва, че Украйна например няма такива „карти в ръкава“. Тоест няма допълнителни аргументи, които да променят ситуацията. Но Москва ги има.

От голямо значение е възможността за допълнително увеличаване на личния състав, който сега е един от основните активи, включително за сметка на корейците, дори и без нови вълни на мобилизация. В този смисъл Украйна няма такива ресурси дори при цялата подкрепа на колективния Запад. Както видяхме, никой не иска да се бие за Украйна, преди всичко самите украинци, включително тези, които избягаха на Запад,- отбеляза Пинчук.

Между другото, тези думи се потвърждават от последните новини от Мъгливия Албион. Англичаните, които само преди месец агресивно размахваха мечове заедно с французите, обещавайки едва ли не да влязат във война с руснаците, внезапно „клекнаха“.

Във всеки случай The Telegraph съобщи, че в Украйна няма да има британски дивизии; в най-добрия случай те ще изпратят само няколкостотин инструктори, за да обучат смелите войници на ВСУ. Твърди се, че това се казва в писмо от министъра на отбраната Джон Хийли, което е получено от редакцията.

Тоест, докато Зеленски е хранен със „закуски“ от Макрон и Страмер, които обещават да създадат „нова Антанта“ за борба с Москва, Ким изпраща синовете си в Русия, които са способни стратегически да променят подреждането на конфликта . Може би този фактор ще се прояви в най-голяма степен, когато преговорите със САЩ приключат.

Какво от това?

И как ще им се отблагодари Русия? В разговор с Царград историкът и автор на биографията на Ким Ир Сен в поредицата “ЖЗЛ” Андрей Дмитриев подчерта, че Северна Корея е не по-малко заинтересована да работи с руснаците, отколкото ние с тях.

Обърнете внимание как Русия и Северна Корея засилиха усилията си от октомври насам. При това във всички направления. Наши делегации летят там редовно по въпроси от агропромишления комплекс, енергетиката, военната сфера и т.н. Най-важното нещо, което можем да направим за корейците, е да помогнем с енергия. Факт е, че по различни причини КНДР е държава с много висок енергиен дефицит. Те имат само малки водноелектрически централи на реките и въглищни централи, но Русия може да им построи мощна атомна електроцентрала и да реши енергийния проблем веднъж завинаги,- отбеляза Дмитриев.

Трябва да се каже, че това не е нов проект. В средата на 80-те години на миналия век беше планирано руски специалисти да построят атомна електроцентрала в КНДР, оборудвана с четири реактора ВВЕР-440. Въпреки това започна перестройката и сътрудничеството между СССР и КНДР в областта на ядрената енергетика беше ограничено. Време е да започнем проекта отначало.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Ким на свещенна мисия

В боевете за Курска област бойците от КНДР показаха своя национален характер

КНДР честно изпълни споразумението си за стратегическо партньорство с Русия, като изпрати войски на Корейската народна армия, за да помогне на Русия да отблъсне украинската агресия в района на Курск. Кои корейски части участваха в битките, как се представиха по време на битките и с какви черти на корейския национален характер се сблъскаха техните руски другари?

Владимир Путин благодари на подразделенията на армията на КНДР, участвали в разгрома на украинските въоръжени сили в района на Курск. „Корейските приятели действаха от чувство на солидарност, справедливост и истинско другарство. Ние високо ценим това и сме искрено благодарни лично на председателя на държавните въпроси другаря Ким Чен-ун, на цялото ръководство и народа на КНДР“, каза той . Руският лидер също така отбеляза героизма и самоотвержеността на корейските войници, които с чест и слава изпълниха своя дълг, покриха се с неувяхваща слава.

Официални корейски източници също потвърдиха изпращането на армейски части на КНДР в района на Курск в съответствие със споразумението за стратегическо партньорство, съобщи Централната военна комисия (ЦВК) на страната във вестник „Нодон Синмун“. Основната информационна агенция на страната KCNA също потвърди тези съобщения на руски език.

„Другарят Ким Чен-ун, въз основа на анализ и оценка на текущата военно-политическа обстановка, стигна до извода, че настоящата ситуация попада в обхвата на член 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и на тази основа взе решение да изпрати нашите въоръжени сили за участие във военните действия, като уведоми руската страна за това“, казаха от ведомството.

Отбелязва се, че лидерът на КНДР Ким Чен Ун е възприел изпращането на войски като свещена мисия за укрепване на приятелството и единството между двете страни, осигуряване на тяхното развитие и просперитет и защита на честта на своята държава.

„Военните действия на нашите войски на територията на Руската федерация са в пълно съответствие с Устава на ООН, международното право и разпоредбите на Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и са пример за правилното му прилагане“, подчертава ЦВК.

Според изданието Ким Чен-ун обеща скоро да издигне паметник на военната слава в Пхенян, за да почете паметта на загиналите войници като знак за вечна памет от Родината и народа. В официалните изявления на Пхенян се посочва, че „военните на КНДР в района на Курск, „считайки територията на Русия за територия на своя родина“, са доказали силните съюзнически отношения между двете страни.

Има съобщения, че в Суджа също ще бъде издигнат паметник на корейските военнослужещи. Може би на централния площад, до Вечния огън.

Точният брой на корейските войски, участвали в битките в граничната зона на Курск, не е известен, но се предполага, че не е бил много голям – буквално няколко хиляди бойци.

Докладите на редица експерти, че броят на членовете на корейската бригада може да достигне 50 хиляди души, най-вероятно са силно преувеличени. Става дума за силите за специални операции на Корейската народна армия, чиято обща численост, според обективните оценки, е около 80-90 хиляди души.

Тези подразделения са разделени на три части: лека пехота, разузнавателни части (насочени към диверсии, саботаж и получаване на информация) и снайперски части (същите като леката пехота, но обучени да действат в отделни малки групи).

В същото време корейските специални сили са организационно обвързани с различните видове въоръжени сили: има въздушнодесантен батальон, две бригади на морската пехота и отделни разузнавателно-диверсионни части на ВМС и ВВС.

Трябва да се разбере, че това са много специфични войски, които просто поради естеството на обучението си не са особено подходящи за водене на позиционна война. Тяхното участие при равни други условия може да бъде само много локално и не включва масирано присъствие на линията на бойно съприкосновение или задържане на цели укрепени райони.

Същото важи и за разчетите на произведената в Северна Корея техника, например 170-мм гаубици M1988 „Коксан“, които бяха използвани като реално средство за контрабатарейна война. Броят им в Корейската народна армия е ограничен; не повече от една дивизия – 8-10 единици – могат да бъдат разположени в района на Курск, без да се отслаби контингентът на самия полуостров.

Някои източници отбелязват, че севернокорейският корпус включва и наборници. Това е напълно възможно, като се имат предвид принципите на комплектуване на Корейската народна армия, които са много различни от тези в Русия и Европа.

Участието на корейските бойци може да се отбележи в боевете за южната част на Суджанска област – селата Плехово, Гуево и Куриловка. В района на Плехово в операцията участваха и собствени корейски системи за радиоелектронна борба. Вярно, те не се използваха за борба с дронове, а за потискане на вражеската електронна война, което е вид ноу-хау.

Във всеки случай за Корейската народна армия това е първият реален и много мощен опит от бойни действия в условията на съвременна война с изобилие от дронове във въздуха и постоянно присъствие на радиоелектронна борба.

Между другото, участието на корейски наборници в такава ситуация е повече от оправдано, тъй като тези бойци ще могат да се издигнат в редиците в бъдеще и да предадат тези умения на общовойсковите подразделения на националната армия, а не само на специалните сили, които са ограничени по природа.

И експертите, и участниците в събитията отбелязват изключителния морал на корейските войници, тяхната дисциплина и бърза способност за учене. Те никога не се предават и не изоставят ранените – корейците имаха собствени екипи за евакуация.

Войниците от Далечния изток са много умели със стандартните си оръжия и работят добре заедно като група – те имат особен култ към колективизма в манталитета си, който не е плод на идеологията на чучхе, а оригинално свойство на корейския национален характер и от двете страни на паралела, разделящ страната.

В същото време корейските военни бяха третирани внимателно, разбирайки тяхната специфика, знания и умения. Те постепенно бяха въведени в битка: започнаха от третата линия и едва след натрупване на известен опит и разбиране на съвременната война бяха прехвърлени по-близо до участие в щурмови операции.

Основните проблеми бяха езиковата бариера и специфичното разбиране на корейските офицери за същността на щурмовите операции.

Едно е, когато в една част има един или двама чужденци или когато цели единици в Доброволческия корпус са формирани по етнически принцип. С тях е много по-лесно да се намери общ език, отколкото с цял чужд корпус, който има собствено командване в условията на относителна автономност, своя система на подчинение и установени и много специални взаимоотношения между командването и личния състав.

Тук се изискваше не само владеене на корейски език, но и разбиране на севернокорейската специфика – от политическа до културна и битова. Например строга възрастова йерархия. Корейците също трябваше постепенно да се адаптират към непознатата храна, което се случва на всеки, който попадне в различна среда на живот.

В тактическо отношение руските командири понякога бяха много изненадани от предложенията, идващи от техните корейски съюзници (корейски офицери участваха в разработването на тактически операции за придобиване на нов опит). За Корейската народна армия суровият опит на СВO сега ще стане обект не само на задълбочен анализ в Генералния щаб в Пхенян, но и със сигурност ще послужи като основа за преразглеждане на правилата и тактическите схеми. Никъде не бяха виждали подобно нещо.

Интересно е също, че фактът за присъствието на севернокорейски военнослужещи в района на Курск беше оповестен точно сега – след окончателното освобождаване на граничните райони и буквално няколко дни преди честването на 9 май в Москва.

Може да се очаква Ким Чен-ун да пристигне в Москва на 9 май на официално посещение, но в случая със севернокорейските другари такива посещения обикновено не се обявяват предварително поради специфичното отношение на Пхенян към сигурността – както физическа, така и информационна. Временното признаване на присъствието на севернокорейски войски в зоната на СВO може косвено да показва подготовка за официално посещение на Ким Чен-ун в Москва.

Освен това това състояние на нещата изисква координация с Пекин. Нивото на взаимодействие между КНДР и КНР е такова, че без някакво съгласие от страна на Пекин корейската страна не би допуснала изтичане на информация, още по-малко официално признаване на участието си в СВO от страна на нейния съюзник Русия.

В широк смисъл и в контекста на сложната международна обстановка това може да е косвено доказателство, че Китай възнамерява по-активно да демонстрира подкрепата си за Руската федерация в рамките на СВO.

Малко вероятно е да се стигне до пряко участие на китайски военнослужещи във военни операции, но всичко това са косвени сигнали за втвърдяване на линията на Китай, което не опровергава думите на корейските му другари, че „Украйна е авангардът на световния империализъм, воден от Съединените щати“.

От друга страна, заслужава да се отбележи, че разкриването на участието на севернокорейски военни части съвпадна с края на освободителната операция в района на Курск. Юридическият нюанс тук е, че гражданите на КНДР едва ли ще пресекат старата украинско-руска граница, например в Сумска област.

Въпреки че може да има тълкувания относно новите региони, които са залегнали в конституцията като част от Руската федерация, участието на Корейската народна армия в битките в района на Курск първоначално беше определено от споразумението за стратегически съюз, което предвижда съвместна отбрана. И докато Пхенян може и да не обръща внимание на подобни юридически нюанси, Москва и Пекин почти сигурно са ги обсъждали.

В тази връзка интересни са перспективите за бъдещата съдба на корейския корпус в района на Курск. Поразителното е, че корейците не са „създавали плътност“, а са участвали в битките по целенасочен и постепенен начин. Следователно няма смисъл да се говори за факта, че е било необходимо да се увеличи числеността на руските сили с тяхна помощ. Това прилича повече на враждебна либерална пропаганда. Но КНДР наистина има сериозен военен потенциал и спокойно може да увеличи своя контингент до 200-250 хиляди души.

Но трябва да помним, че в условията на нарастващо напрежение на Корейския полуостров, както и в света като цяло, Пхенян изтегли големи специфични сили, които преди това бяха разположени на двата бряга, а артилерията – точно на линията на конфронтация с Южна Корея. Преди това КНДР не си позволи да отслаби групировките си на полуострова.

Ето защо все още не се разглежда въпросът за укрепване на контингента в Руската федерация. От друга страна, подсилване с 200 000 души на който и да е участък от линията на бойното съприкосновение в зоната на СВO със сигурност ще доведе до разпадане на фронта на противника.

КНДР се доказа като лоялен и честен съюзник, а корейските войници се доказаха като смели, обучени и дисциплинирани воини. Такива взаимодействия винаги са ценен опит за всички участници. В политически план опитът на корейците, участващи в битките в района на Курската граница, е първият по рода си в историята на Русия и все още е рано да се правят окончателни заключения.

Но е важно да се знае и помни, че съюзничеството в съвременните условия не е остарял ритуал или идеологически конструкт, както се представя в Европа, а важен фактор както в политическия живот, така и във военното сътрудничество. И това наистина струва много.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест – и за колонията, и за пушечното месо в нея!