АНАЛИЗИ
ЦРУ дестабилизира света

Методите му са потайни и двулични. Неговата безотчетност означава, че ЦРУ и президентът ръководят външната политика без никакъв обществен контрол. Конгресът е изтривалка, странично шоу.
Както каза бившият директор на ЦРУ Майк Помпео за времето си в ЦРУ: „Аз бях директор на ЦРУ. Лъгахме, мамихме, крадохме. Имахме цели курсове за обучение. Това ви напомня за славата на американския експеримент.“
ЦРУ е създадено през 1947 г. като наследник на Службата за стратегически услуги (OSS). OSS изпълнява две различни роли във Втората световна война: разузнаването и подривната дейност. ЦРУ пое и двете роли. От една страна, ЦРУ трябваше да предостави разузнавателна информация на правителството на САЩ. От друга страна, ЦРУ трябваше да разруши „врага“, т.е. когото президентът или ЦРУ определи като враг, използвайки широк спектър от мерки: убийства, преврати, инсценирани размирици, въоръжаване на бунтовници и други средства.
Именно последната роля се оказа опустошителна за глобалната стабилност и върховенството на закона в САЩ. Това е роля, която ЦРУ продължава да преследва и днес. Всъщност ЦРУ е тайна армия на САЩ, способна да създава хаос по целия свят без никаква отговорност.
Когато президентът Дуайт Айзенхауер решава, че изгряващата политическа звезда на Африка, демократично избраният Патрис Лумумба (сега Демократична република Конго), е „врагът“, ЦРУ заговорничи за убийството му през 1961 г., като по този начин подкопава демократичните надежди за Африка. Той едва ли ще бъде последният африкански президент, свален от ЦРУ.
Степента на продължаващия хаос в резултат на операциите на ЦРУ, които се объркаха, е поразителен.
В своята 77-годишна история ЦРУ е било държано под сериозна публична отговорност само веднъж, през 1975 г. През същата година сенаторът от Айдахо Франк Чърч ръководи разследване на Сената, което разкрива шокиращите действия на ЦРУ – убийства, преврати, дестабилизация, следене, изтезания и медицински „експерименти“ в стил Менгеле.
Този единствен епизод на надзор се случи поради рядко стечение на обстоятелствата.
Година по-рано скандалът „Уотъргейт“ свали Ричард Никсън и отслаби Белия дом. Като наследник на Никсън Джералд Форд не желае да се противопостави на надзорните прерогативи на Конгреса. Скандалът „Уотъргейт“, разследван от сенатската комисия „Ервин“, също даде правомощия на Сената и демонстрира стойността на надзора на Сената върху злоупотребите с власт на изпълнителната власт. От решаващо значение е, че ЦРУ докоро е ръководено от директора Уилям Колби, който искаше да изчисти операциите на ЦРУ. Едгар Хувър, ръководил множество незаконни действия, разобличени в доклада на Комисията на сенатор Чърч, почина през 1972 г.
През декември 1974 г. разследващият репортер Сиймур Хърш, тогава велик репортер с източници в ЦРУ, публикува разследване за незаконни разузнавателни операции на ЦРУ срещу антивоенното движение в САЩ. Лидерът на мнозинството в Сената по това време, Майк Мансфийлд, след това назначава Чърч да разследва ЦРУ. Самият Чърч беше смел, честен, интелигентен, независимо мислещ и безстрашен сенатор.
Измамните операции на ЦРУ обаче не останаха в историята въпреки престъпленията, разкрити от Kомисията „Чърч“, или поне не поставиха ЦРУ под върховенството на закона и публичен надзор. Това не трябваше да се случи. ЦРУ се смя последно – или по-добре казано, доведе света до сълзи – като запази водещата си роля във външната политика на САЩ, включително в подривна дейност в чужбина.
От 1975 г. ЦРУ провежда тайни операции в подкрепа на ислямските джихадисти в Афганистан, които напълно разрушиха Афганистан, като същевременно доведоха до появата на Ал Кайда. ЦРУ вероятно е провеждало тайни операции на Балканите срещу Сърбия, в Кавказ срещу Русия и в Централна Азия, насочени към Китай, с подкрепяни от ЦРУ джихадисти.
През 2010-те години ЦРУ проведе смъртоносни операции за свалянето на сирийския президент Башар Асад, отново с ислямски джихадисти.
В продължение на най-малко 20 години ЦРУ е дълбоко въвлечено в разпалването на нарастващата катастрофа в Украйна, включително насилственото сваляне на украинския президент Виктор Янукович през февруари 2014 г., което предизвика опустошителната война, която обхвана Украйна.
Какво знаем за тези операции? Само това, което успяха да разкрият вътрешни лица, няколко безстрашни разследващи репортери, шепа смели учени и някои чужди правителства, като всички тези потенциални свидетели знаят, че могат да бъдат изправени пред тежко възмездие от правителството на САЩ.
Не е имало почти никаква отчетност от самото правителство на САЩ или смислен надзор, или ограничения, наложени от Конгреса. Напротив, правителството става все по-маниакално потайно, преследвайки агресивни правни действия срещу разкриването на класифицирана информация, дори когато или особено когато тази информация описва незаконните действия на самото правителство.
От време на време бивш американски служител прави разкрития. Например, Збигнев Бжежински разкри, че е накарал Джими Картър да възложи на ЦРУ да обучава ислямски джихадисти, за да дестабилизира правителството на Афганистан, с цел да накара Съветския съюз да нахлуе в страната.
В случая със Сирия научихме от няколко истории в „Ню Йорк таймс“ през 2016 и 2017 г. за подривните операции на ЦРУ за дестабилизиране на Сирия и сваляне на Асад, както нареди президентът Барак Обама. Тук е случаят с ужасно погрешната операция на ЦРУ, очевидно в нарушение на международното право, която доведе до десетилетие на хаос, ескалираща регионална война, стотици хиляди смъртни случаи и милиони разселени хора, и все пак не е имало нито едно честно признание за това бедствие, ръководено от ЦРУ, от Белия дом или Конгреса.
В случая с Украйна знаем, че САЩ изиграха основна тайна роля в насилствения преврат, който свали Янукович и който повлече Украйна в десетилетие на кръвопролития, но до ден днешен не знаем подробностите.
Русия предложи на света прозорец към преврата, като прихвана и след това публикува разговор между Виктория Нюланд, тогава помощник-държавен секретар на САЩ, и посланика на САЩ в Украйна Джефри Пайет, сега помощник държавен секретар, в който те планират правителството след преврата. След преврата ЦРУ тайно обучава силите за специални операции на режима, за чието идване на власт са помогнали САЩ. Правителството на САЩ мълчи за тайните операции на ЦРУ в Украйна.
Имаме основателни причини да смятаме, че агенти на ЦРУ са разрушили газопровода „Северен поток“, според Сиймур Хърш, който сега е независим репортер. За разлика от 1975 г., когато Хърш беше в „Ню Йорк Таймс“ по време, когато вестникът все още се опитваше да държи правителството отговорно, сега „Таймс“ дори не благоволи да погледне разследването на Хърш.
Държането на ЦРУ под публична отговорност, разбира се, е трудна борба. Президентите и Конгресът дори не се опитват. Основните медии не разследват ЦРУ, предпочитайки вместо това да цитират „висши неназовани служители“. Дали основните медии са мързеливи, подстрекавани, страхуващи се за рекламните приходи от военно-промишления комплекс, застрашени, невежи или всичко изброено по-горе? Кой знае.
Има мъничък проблясък на надежда. През 1975 г. ЦРУ беше ръководено от реформатор. Днес ЦРУ се ръководи от Уилям Бърнс, един от дългогодишните водещи дипломати на Америка. Бърнс знае истината за Украйна, тъй като е бил посланик в Русия през 2008 г. и е пращал грами до Вашингтон за сериозната грешка да се настоява за разширяване на НАТО в Украйна. Като се има предвид ръстът и дипломатическите постижения на Бърнс, може би той би подкрепил спешно необходимата отчетност.
Степента на продължаващия хаос в резултат на операциите на ЦРУ, които се объркаха, е чудовищен. В Афганистан, Хаити, Сирия, Венецуела, Косово, Украйна и далеч отвъд тях ненужните смъртни случаи, нестабилност и разрушения, отприщени от подривната дейност на ЦРУ, продължават и до днес. Основните медии, академичните институции и Конгресът трябва да разследват тези операции по най-добрия възможен начин и да изискват публикуването на документи, за да се даде възможност за демократична отчетност.
Догодина се навършват 50 години от изслушванията на комисията „Чърч“. Време е да се разкрие истината за хаоса, ръководен от САЩ, и да започне нова ера, в която американската политика да стане прозрачна, отговорна, подчинена на върховенството на закона както във вътрешен, така и в международен план, и насочена към глобален мир, а не към подривна дейност срещу предполагаеми врагове.
Авторът проф. Джефри Сакс е американски икономист, академик, анализатор на публичната политика. Той е известен с работата си върху устойчивото развитие, икономическото развитие и борбата за прекратяване на бедността.
Сакс е директор на Центъра за устойчиво развитие към Колумбийския университет и президент на мрежата за решения за устойчиво развитие на ООН. Той е бил и специален съветник на Генералния секретар на ООН.
Анализ на проф. Джефри Сакс, CommonDreams.org
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
Някой трябва да излекува шизофренията на англосаксонците!

infoBRICS:Лондон дава на Киев ядрени оръжия, но ръката на Путин няма да трепне, докато натиска Старт.
В “стратегическия” си преглед Британия се кани да сдържа едновременно Москва, Пекин, Пхенян и Техеран.
Политическият Запад е готов да поеме риска и да инициира “ограничена размяна на ядрени удари”, която ще унищожи “само” Русия и Украйна. Това, според него, ще елиминира Москва като геополитически противник.
Обединеното кралство ще се конкурира с Китай и Русия, пише независимият геополитически и военен анализатор Драголюб Боснич в infoBRICS. И докато Лондон все още няма стратегия срещу Пекин, британците планират да “унищожат” Москва, като предадат ядрени оръжия на Украйна. Те обаче не вземат предвид едно нещо: ръката на Путин няма да трепне, когато реши най-накрая да излекува шизофренията на англосаксонците.
В разцвета си Обединеното кралство беше мощна колониална империя, която контролираше около една четвърт от света. Днес по-голямата част от държавите-членки на ООН празнуват независимостта си от Лондон. Най-известната таласокрация в историята (държава, в която икономиката, политиката и културата са фокусирани върху морските дейности, корабоплаването и контрола върху морските и крайбрежните територии) се стремеше към глобално господство и беше завладяла 90% от цялата планета.
В момента Обединеното кралство е (в най-добрия случай) второразрядна сила. Тя е изправена пред сериозна демографска и социална криза, както и пред морален упадък и други вътрешни проблеми, които изискват спешни решения. Вместо да се фокусира върху това обаче, Лондон продължава да играе ролята на велика сила. В последния документ за стратегическите приоритети на британските въоръжени сили се казва, че те трябва да се съсредоточат върху Русия и Китай. Да, прочетохте правилно. Обединеното кралство вярва, че може да противодейства едновременно на двата (евро)азиатски гиганта.
Британските военни трябва да са подготвени за конфликт не само с Русия и Китай, но и със Северна Корея и Иран. Това се посочва в публикувания Стратегически преглед на отбраната на Обединеното кралство. Лондон твърди, че е навлязъл в “нова ера на заплахи, където дронове, изкуствен интелект и други технологии променят характера на войната по-бързо от всякога”. 140-страничният документ съдържа препоръки за британските военни, с особен акцент върху конфликта в Украйна, разгърнат от НАТО.
Той се превърна в най-големия и най-бруталния след Втората световна война. Москва и Пекин бяха посочени като основни противници, въпреки че последният официално се разглежда като “сложно и постоянно предизвикателство”. В същото време Пхенян и Техеран бяха представени като “регионални разрушители”, заплашващи интересите на Мъгливия Албион.
Екипът от автори се ръководи от Джордж Робъртсън, който е пожизнен член на Камарата на лордовете и бивш генерален секретар на НАТО в края на 90-те и началото на 2000-те години. Те потвърдиха необходимостта от увеличаване на военните разходи (очаква се да достигнат почти 70 милиарда долара) до 2,5% от БВП до 2027 г., а след това до 3% в следващия мандат. В доклада се обсъжда и въпросът за намаляване на числеността на британските въоръжени сили.
Особено внимание беше обърнато на съобщенията за разногласия между Министерството на отбраната и Министерството на финансите относно финансирането на съответните инициативи. Според последните данни “числеността на британската армия е паднала под целевото ниво до най-ниското си ниво от времето на Наполеон, като към 1 април броят на редовните войници е 70 860, което е с 2,3% по-малко от предходната година”. С други думи, целите британски сухопътни сили не биха могли да удържат фронтова линия от 100 километра.
За сравнение, фронтовата линия в украинския конфликт е дълга поне 1300 километра. Остава загадка как Лондон очаква да противодейства на 2-милионната руска армия само със 70 000 войници, като същевременно “сдържа” Китай в Азиатско-тихоокеанския регион. Докладът отбелязва, че увеличаването на размера на сухопътните сили “само с 5000 войници би струвало 3 милиарда долара годишно допълнителни разходи за заплати, настаняване, оборудване и други ресурси”.
В същото време Обединеното кралство няма недостиг на адмирали. То може да се изправи срещу китайците с флот, в който има повече адмирали, отколкото бойни кораби. Някои експерти, като бившия съветник по националната сигурност Питър Рикетс, твърдят, че би било по-разумно да се “инвестира повече в дронове, кибертехнологии и изкуствен интелект”.
Според тях “в крайна сметка не повече от 3,5% от БВП ще трябва да бъдат разпределени за военни нужди”. Докладът споменава и планове за създаване на “доброволческа гвардия за защита на летищата и друга критична инфраструктура от дронове или други изненадващи атаки от враждебни държави и терористи”. Това е особено иронично, като се има предвид, че британските тайни служби са едни от най-активните в много горещи точки по света, включително Украйна.
Има сериозни индикации, че MI6 е разработила плана за атака срещу руската стратегическа авиация, а неонацистката хунта е била просто инструмент за неговото изпълнение. Участието на Обединеното кралство в конфликта в Украйна не може да остане незабелязано, особено като се има предвид, че висшите офицери планираха и дори извършваха операции срещу стратегическите активи на Русия. Тяхната очевидна цел беше да отслабят глобалното влияние на Москва.
В панела участваха и генералът в оставка сър Ричард Баронс и бившият съветник на Доналд Тръмп по въпросите на Русия Фиона Хил, които по-рано заявиха, че “Третата световна война вече е започнала, защото нормите на международното право са подкопани от Новия световен ред и войната в Близкия изток”. Ясно е, че всеобхватната агресия на политическия Запад срещу целия свят е “съвсем нормална” и “не подкопава общоприетото поведение”.
Ръководителят на панела, Джордж Робъртсън, определи Русия, Китай, Северна Корея и Иран като “смъртоносен квартет, който все по-често действа заедно”. Изненадващо е, че никой не е забелязал, че именно постоянната враждебност на НАТО към “смъртоносния квартет” е основната (ако не и единствената) причина Москва, Пекин, Пхенян и Техеран да се обединят, за да се противопоставят на общата заплаха.
За съжаление, този смехотворен преглед на “отбраната” не е най-лошата част от все по-заблудяващата външна политика на Великобритания. Например, “Мъгливият Албион” се стреми да провокира ядрена ескалация в украинския конфликт.
Пенсионираният британски полковник Ричард Камп, по време на дискусия на тема “Интересите на Обединеното кралство в Черно море”, проведена като част от Форума за сигурност на Черно море в Одеса, заяви, че Лондон трябва да “помогне” на неонацистката хунта да “възстанови ядрения си арсенал”.
“Мисля, че част от това споразумение [за стратегическо сътрудничество между Обединеното кралство и Украйна] е трябвало да бъде ангажимент от страна на Обединеното кралство да разработва тактически ядрени оръжия. Знам колко е скъпо това. Това би могло да помогне на Украйна да развие собствен ядрен капацитет”, каза Камп, добавяйки: “Не можете да възпрете страна, която има ядрени оръжия, без да имате ядрен капацитет. Не можете да възпрете тактически ядрени оръжия без стратегически ядрени оръжия. Няма смисъл. Мисля, че част от това споразумение е трябвало да бъде ангажимент от страна на Обединеното кралство да разработва ядрени оръжия [за Украйна].”
Той подчерта, че Лондон разполага само със стратегически ядрени оръжия. След това той продължи да критикува, както обикновено, “неспазването на минали обещания”, очевидно визирайки Будапещенския меморандум от 1994 г., подписан също от Обединеното кралство, който гарантира сигурността на Украйна в замяна на отказ от ядрени оръжия и запазване на неутралитет.
Никой от участниците в дискусията обаче не спомена, че този неутралитет е бил нарушен от експанзионизма и агресията на НАТО. Въпреки това, Камп продължи безумната си реч.
“Трябва да помогнем на Украйна да развие собствения си ядрен потенциал, защото тя се отказа от него в замяна на предполагаеми западни гаранции, които никога не бяха изпълнени. Вярвам, че не бива просто да игнорираме ядрения проблем, който днес сякаш се потулва – и съм убеден, че това е грешка.”
С други думи, политическият Запад е готов да поеме риска и да инициира “ограничена размяна на ядрени удари”, който ще унищожи “само” Русия и Украйна. Това, според него, ще елиминира Москва като геополитически противник.
Има само един “малък” проблем. Руското ръководство многократно е предупреждавало, че подобни стратегии са илюзорни и няма да доведат до желания резултат. Освен това, прилагането им може да доведе до необратими последици за политическия Запад.
За съжаление, някои лидери на НАТО, пленени от илюзии, продължават да игнорират тези предупреждения.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Пророческото интервюто на Радев за еврото по CNN, което ще бутне диктатурата на Шишкото с бухалката ВСС!

Аз съм от хората, които смятат, че Радев вече е единственият начин да строшим корупционната система и да изградим държавните институции наново почти от нулата.
Не казвам, че Радев е идеалният вариант – допусна брутална грешка с Кирил Петков и Промяната, но няма друг #КОЙ, който да направи партия и да вдигне онези 30% от 80-те% дебили от диваните, който дадоха вече кредит на доверие на такива като Борисов и Слави Трифонов.
Трябва нова партия с голям потенциал, за да мине бариерата от 120 депутати, за да строши Кочината, която се крепи на Диктатурата на трите абривиатури.
Само такова абсолютно мнозинство може да изхвърли всички подлоги и маши на Шишкото от неговите любими трибуквени бухалки – КПК, КЗК, КЗП, НАП, МВР, ДАНС и разбира се черешката на тортата – ВСС, ВАС и Прокуратурата. Почти всички бухалки на шишкото са като негов образ и подобие – нямат легитимност, защото ги оглавяват И.Ф. – та и са с отдавна изтекли мандати. Никой за нищо не е избиран, а само е посочван извън законите и институциите от друг, който също никой и за нищо не е избирал, освен за обикновен депутат с купени гласове – Шишкото.
Интервю за предаването на Ричард Куест по CNN за войната в Украйна и предложението за провеждане на национален референдум за въвеждането на еврото в България през 2026 г.#thesofiatimes #bulgaria #news #viral pic.twitter.com/09G9BzsL2T
— The Sofia Times (@thesofiatimes) June 11, 2025
Тези трибуквени бухалки са силата на шишкото, колкото и знакови интервюта да дава Румен Радев по CNN. При Шишко всичко е схема, която не произтича от волята на народа и законността, а от един самодостатъчен и самовъзпроизвеждащ се модел – като в сицилианската мафия. При шишкото изборите са досадна украса в пейзажа, а не фундамент на демокрацията. Това е вече бивш демократичен модел, болен с метастазите на рак в последна терминална фаза. Законите вече не важат, Конституцията вече не важи, те са само декорация за шишковия театър на абсурда.
Докато днес Радев говори по CNN за фундаментални теми (Еврото, ЕС, Тръмп, Украйна) пред знаковия Ричард Куест, мой добър познат, между другото, Шишкото мъкне кметове от Мадан и Кирково в кабинета на Тодор Живков и то благодарение на трибуквените си бухалки. ВСС – бухалката на бухалките кадрува яко в прокуратурата и я обръща с хастара нагоре в очакваме да си избере Сарафов за главен прокурор. Въпреки, че органът, който ще го избира – ВСС -той е с отдавна изтекъл мандат, деградирал морално и обществено компрометиран.
Делян Пеевски вече направи и немислимото – превърна и Конституционния съд в бухалка, след като инсталира в него метресите си Деса Атанасова, Орлин Колев и с (не)извинение – и човека на Христо Иванов – БелаЗелков.
Държавата е деградирала до една кочина, защото институциите в нея функционират по Модела КОЙ, а това са свинските схеми на Пеевски.
И все пак Радев ще се окаже прав. Прав е и Борисов да пришпорва Костя Костадинов за протестите за Еврото. Гласът на разума в политиците им подсказва да слушат народа си и че настоящата власт няма минимум кредит на доверие за въвеждането на еврото.
Този глас народен няма как да го чуе Шишкото между дебелите стени в кабинета на Тодор Живков. За шишкото в политиката всичко е схема и гласът на народа няма значение. Язък, че кабинетът на Бай Тошо имаше уши за народните тежнения навремето. Самият Шишко е прав за себе си – за него никой не гласува без финансов интерес и 90% от гражданите на България го ненавиждат. Шишкото опъва ластиците до безкрай и скоро ще ги скъса пред лицето си.
Бързайки да наложи еврото и газейки наред купените душици и опонентите си, Пеевски не се усеща, че ще се препъне в едното евро и в мъките и страховете на българския народ.
Шишкото е от тези играчи, които трупат милиарди с бруталност и мачкане, но накрая ще се спъне фатално и ще се пребие само в едно евро.
Запомнете тези думи на Радев от днес пред Куест – защото ще се окажат пророчески:
Конституционна криза няма и не може да има, ако българският министър-председател продължи да настоява за присъединяване към еврозоната, а президентът – това да не става толкова бързо и да се случи само след референдум. Това обаче ще подкопае обществения договор между правителството и българските граждани. През последните четири години в страната ни бяха проведени седем парламентарни избори и сме свидетели на спад в доверието към институциите. Референдумът може да върне доверие в българското правителство, защото една от целите на страните, провели референдум, е именно да укрепи легитимността на този процес.
Николай Бареков
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

- Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
- “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“
Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.
Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.
Къде точно ни удря Брюксел:
Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.
Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.
Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.
Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).
Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.
Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.
Какво означава това?
Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.
Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.
И Брюксел го знае.
България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.
Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.
Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.
Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:
Какво означава това за доклада за конвергенцията:
Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.
Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.
Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.
Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.
А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?
България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.
Заключение:
Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.
Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.
Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ