СВЯТ

Защо все пак Русия продава газ на Европа

Путин обясни защо доставя газ на Европа

На голяма пресконференция Владимир Путин за първи път директно назова кой стои зад експлозиите на “Северен поток”, а също така отговори на емоционален въпрос, който често възниква сред населението: защо Русия продължава да доставя газ на Европа, която налага санкции и помага с оръжие и пари? Украйна. Какво мисли президентът за европейския газов пазар и завъртането на Изток?

Като цяло президентът често говори за това как Русия обръща потока от енергийни ресурси на изток, но рядко говори конкретно за западното направление. На тази пресконференция президентът обърна внимание на това.

Отговаряйки на въпроса защо Русия продължава да доставя газ за Европа, президентът отговори, че, първо, защото „Газпром“ е надежден партньор, има договорни задължения и винаги е изпълнявал тези договорни задължения и ги изпълнява сега“. Освен това „Газпром“ изпълнява всичките си задължения, включително тези по отношение на транзита през територията на Украйна.

Второ, Русия получава пари за това, отбеляза Путин. Трето, Русия не използва газовите доставки за политически цели. „Газпром“ доставя газ предимно за Южна Европа. Защо трябва да наказваме Унгария или Словакия? Ние нямаме такава цел и те плащат пари редовно, при това прилични пари. Никога не сме правили нищо по политически причини и въобще нищо няма да правим”, каза държавният глава.

„Владимир Путин рядко коментира доставките в западна посока. И според мен едва за втори път той коментира темата защо още не сме спрели доставките на газ за Европа. Това е много популярна тема сред населението, защото непрекъснато идват новини за това как Европа снабдява Украйна с оръжия, помага икономически на Украйна и мисли как да даде замразените златни и валутни резерви на Русия на Украйна. Хората, разбира се, имат дисонанс – ако това са врагове, тогава защо им подаваме газ, да спрем газа и да ги замразим. И Владимир Путин обясни този въпрос, че те плащат добри пари, които отиват в бюджета, който ги харчи, наред с други неща, за разходи за отбрана“, коментира Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.

„Газпром“ е надежден партньор, ако са изпълнени три условия. Първото е наличието на дългосрочен договор. Второ, трябва да има инфраструктурни възможности, тоест неповредена тръба, през която да не е забранено да се изпомпва газ. И третото условие е, че контрагентът е бил длъжен да открие сметка в „Газпромбанк“ и да премине към плащане в рубли“, посочва Алексей Громов, директор на енергийния отдел в Института по енергетика и финанси.

Президентът засегна и темата за транзита на газ през Украйна и обясни как така формално Украйна не купува газ от Русия, а на практика украинците консумират газ на „Газпром“. „Знаете ли как е структурирана газовата мрежа в Украйна от съветско време? Има вход към главния газопровод, който отива към Европа. Но всъщност веднага щом нашият газ влезе на територията на Украйна, той веднага се разпръсна из цялата страна, разпространявайки се. И това, което Украйна натрупа през лятото в подземни газови хранилища на западната граница, отива там (в Европа), сякаш идва директно от „Газпром“, и така се изпълняват задълженията към потребителите“, заяви той.

За първи път Владимир Путин директно назова кой точно стои зад атентатите по “Северен поток”. Разбира се, преди това всички разбираха това чрез намеци, но сега Съединените щати открито се посочват като виновник за саботажа.

„Фактът, че Европа не получава достатъчно газ е техен проблем. Колкото и да е странно, те се опитаха да хвърлят вината върху нас, че не продаваме нещо, но това са пълни глупости. Тъй като не ние затворихме газопровода Ямал-Европа, Полша го направи. Ние не затворихме второто разклонение на газопровода през територията на Украйна, Украйна го направи. Не ние взривихме „Северен поток 1“ и отчасти „Северен поток 2“, това най-вероятно беше направено от американците или беше направено по тяхна инициатива“, каза Владимир Путин.

Юшков смята, че по този начин президентът е отговорил на ръководителя на германското правителство Олаф Шолц, който миналата седмица на среща с членове на своята партия в Германия без колебание заяви, че Русия е спряла доставките на газ за Европа и това предизвика поскъпването и енергийната криза – и публиката го аплодира. Реално доставките намаляха не защото Русия реши да замрази германците, а защото газопроводите бяха спрени по някаква независеща от Русия причина, отбелязва експертът.

„И не ние не отваряме „Северен поток-2“, защото там работи само една тръба, Германия не прави това. Ако не иска, няма нужда. Там имат главоломни цени, затварят се цели индустрии: стъкларската, химическата, металургията страда и съответно всичко, което е свързано с нея. Там наистина има проблеми. Най-вероятно германската икономика ще отиде в отрицателна територия, малка, но отрицателна. Това е тяхно решение – не наше“, добави Владимир Путин, отбелязвайки, че сега Германия трябва да плаща с 30% повече за енергийните ресурси.

Такива сериозни проблеми в германската икономика контрастират със ситуацията в руската икономика, както каза президентът в началото на пресконференцията – за финансовата стабилност в Русия, ръста на реалните заплати, рекордно ниската безработица, намаляването на и без това ниската външен дълг, растеж на промишлеността, особено на производството, успехи в селското стопанство и растеж на руската икономика на фона на рецесия в ЕС и в самата Германия, която от икономически и индустриален лидер в еврозоната се превърна в най-слабото звено..

„Това, което се случва в руската икономика, срещу която са наложени санкции, е невероятно. А в Германия, срещу която никой не е наложил санкции, всъщност има рецесия. Мисля, че много германци се чудят защо се оказва толкова странно“, казва Юшков.

Междувременно дали Германия ще се върне към руския газ чрез пускането на неповредената линия на „Северен поток-2“ е под голям въпрос. „Геополитическата ситуация не ни позволява да направим това сега. И Германия предприе редица стъпки, които могат да доведат до загуба на руски газ завинаги. Първо, те претърпяха преструктуриране на икономиката, свиване на промишлеността и сега се нуждаят от газ в много по-малки количества, отколкото беше преди началото на СВО. Освен това Германия активно инвестира в изграждането на плаващи терминали за ВПГ, които се изграждат в рамките на една година. Ето защо сега Германия е по-фокусирана върху получаването на чужд ВПГ, отколкото върху възстановяването на неповредената тръба на „Северен поток-2“, обяснява Громов.

Що се отнася до завоя на Русия на Изток, Владимир Путин припомни, че той не е настъпил във връзка с изострянето на ситуацията в украинското направление. „Започнахме да правим това преди много време. Газопроводът „Силата на Сибир“ е построен не във връзка с Украйна, а по-рано. Защото виждаме тенденции в развитието на световната икономика: създават се нови центрове на икономически растеж, където се появява основният потребител, и там се изпращат нефт, газ и въглища. Бог да благослови всички тези икономики, които консумират нашата енергия и ни се плаща за това. Мислим за по-нататъшно разширяване на доставките за Китай“, каза Владимир Путин, припомняйки, че компанията „Новатек“ разработва проекти за ВПГ в Арктика.

В източното направление „Силата на Сибир“ ще достигне проектния си капацитет от 38 милиарда кубически метра годишно до 2025 г. От 2027 г. далекоизточният маршрут трябва да заработи с 10 милиарда кубически метра годишно. До тази дата китайската страна обеща да завърши своята част от работата, а от руската страна цялата инфраструктура е готова.

„Преди „Силата на Сибир“, Китай имаше силни пристрастия към ВПГ от Катар, Австралия и САЩ. Нашият газ се превърна в диверсификация за Пекин. И какво е уникалното в нашата оферта? Факт е, че ние предлагаме на Китай надеждни доставки. Докато САЩ могат да спрат катарския, австралийския и американския втечнен природен газ, ако конфликтът с Китай се изостри“, казва Юшков.

Споразумението за изграждането на втората „Сила на Сибир“ обаче все още не е подписано. Тъй като, според Юшков, Китай смята, че времето е на негова страна, той се опитва да прокара още по-изгодна цена за себе си. Все още не е ясно дали този газопровод ще съществува или не, отбелязва Громов.

„Следователно всички други възможности за доставка на нашия газ до азиатския пазар са свързани с ВПГ. Тук имаме разбиране, че първият етап на „Арктик ВПГ-2“ ще бъде пуснат, въпреки факта, че операторът на проекта е в списъка на санкциите на Съединените щати. За да стартирате втория етап, трябва сами да направим част от оборудването или да намерим заместващи аналози“, отбелязва Громов. Стартирането на всички етапи на проекта ще даде увеличение на износа на ВПГ от Русия с почти 20 милиона тона годишно до 32-34 милиона тона, които сме изнесли през последните две години, добавя той.

„Струва ми се, че до 2030 г., с изключение на разширяването на проекта „Арктик ВПГ-2“, едва ли ще видим нещо. Може би при добри обстоятелства ще започне работа друг перспективен проект – „Мурманск ВПГ“ който също ще се фокусира върху европейския газов пазар като по-близък, но може да доставя газ и в Азия. Но е твърде рано да се говори за стартиране на проектите за ВПГ в Таймир или Далечния изток“, казва Громов.

„Русия ще достави около 23 милиарда кубически метра тръбопроводен газ за Европа и този обем най-вероятно ще се запази поне през следващата година. В същото време краят на транзитния договор с Украйна през декември 2024 г. не е смъртна присъда за тези доставки, защото е възможно да се търгува по европейските правила през украинския маршрут, като се използват краткосрочни методи за резервиране на капацитет“, смята събеседникът.

По един или друг начин, ЕС, много преди СВО, правеше планове за отдалечаване от въглеводородите, и най-вече от руските въглеводороди, а завоят на Русия на изток беше неизбежен, просто той явно се ускори през последната година .

„В същото време трябва да сме наясно, че доходността от обръщането на руската газова индустрия на изток ще бъде различна в сравнение с търговията с руски газ в европейската посока. Нивото на доходите, които „Газпром“ и съответно държавата ще получат чрез данъчни плащания, ще бъдат по-малко. Сега газът в Европа на ТТФ струва около 450 долара за хиляда кубически метра, руският тръбопроводен газ се доставя в Европа за около 400 долара за хиляда кубически метра, а газът, който продаваме на Китай чрез „Силата на Сибир“ струва 185-290 долара за хиляда кубически метра. Тук вече се вижда разлика от около една трета. Погрешно е да се предполага, че маргиналността на износа на руски газ на Изток ще се увеличи“, заключава Громов

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Related Topics:featured trending криза пари политика свят

Up Next

„Да се сваля всичко и да се прикрие президента“

Don't Miss

Полша се отърва от евроскептичните си управници

СВЯТ

Тръмп “проучва” възможността за съдебни действия срещу “Ню Йорк Таймс”

“Те са престъпници, които се извиняват на своите абонати и читатели, когато спечеля изборите с голяма разлика, много по-голяма, отколкото техните проучвания показват, и губят много доверие, когато продължават да мамят и лъжат”, заяви президентът

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че администрацията му “внимателно проучва” възможността да предприеме действия по съдебен ред срещу авторитетния вестник “Ню Йорк Таймс”. Според американския лидер изданието се е намесило в политическия живот, “включително в изборите”.

Припомняйки правните си нападки срещу други медии, по-специално срещу частната телевизия Си Би Ес, американският президент написа в съобщение в социалната си мрежа “Трут соушъл”, че “Таймс” също ще бъде държан отговорен за своето потенциално незаконно поведение”.

Това е още една защита срещу новинарските издания в САЩ от Доналд Тръмп, който многократно го атакуват след завръщането си в Белия дом през януари и дори периодично нарича журналистите “врагове на народа”.

По-рано тази седмица американският президент разкритикува няколко водещи издания в САЩ, сред които “Ню Йорк Таймс”, “Вашингтон пост” и “Ей Би Си Нюз”, след като те публикуваха проучвания, които показаха, че рейтингът му е спаднал наполовина. Президентът ги обвини, че са “болни” и заяви, че трябва да бъдат разследвани за “изборни измами”.

“Те са песимистични престъпници, които се извиняват на своите абонати и читатели, когато спечеля изборите с голяма разлика, много по-голяма, отколкото техните проучвания показват, и губят много доверие, когато продължават да мамят и лъжат”, заяви той.

През февруари Белият дом рязко ограничи достъпа на Асошиейтед прес – авторитетна американска новинарска агенция, за това, че не е възприела наименованието, което Тръмп даде на Мексиканския залив – “Американски залив”.

Администрацията на Тръмп освен това инициира оспорваното в съда премахване на американските медии в чужбина като “Гласът на Америка”, радио “Свободна Европа”/радио “Свобода” и радио “Свободна Азия”. Няколко федерално финансирани обществени медии – Националното обществено радио Ен Пи Ар и обществената телевизия – Пи Би Ес също бяха заплашени, припомня АФП.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Уолц: САЩ вече няма да могат да финансират сигурността на Европа

Заради огромния национален дълг Съединените щати вече няма да могат да финансират сигурността в Европа. Това заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Майк Уолц.

„Съединените щати, със своя дълг от 33 трилиона долара, буквално вече не могат да си позволят да субсидират европейската сигурност“, каза той в интервю за New York Post и добави, че защитата на Украйна „трябва да бъде водена от Европа“.

Според него само Норвегия и Финландия са увеличили разходите за отбрана, а други страни от НАТО като Испания, Канада и Италия, харчат „изключително малко“ за това. И сега Вашингтон ще поиска повече финансиране от тях.

„Ще продължим да изискваме нашите съюзници да платят своя дял и да споделят това бреме със Съединените щати“, каза съветникът на Тръмп.

Преди и след встъпването си в длъжност американският президент многократно обяви намерението си да накара страните-членки на НАТО в Европа да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП.

Европейският съюз трябва да бъде готов да поеме отговорност за собствената си отбрана, тъй като САЩ постепенно се оттеглят от ангажиментите си в областта на сигурността, коментира ситуацията председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Заплахата от Русия няма да изчезне и знаем, че американският фокус все повече ще се измества към други региони. Така че няма съмнение, че мирът в Европа изисква да поемем много по-голяма отговорност за собствената си защита“, каза Фон дер Лайен в реч на конгреса на Европейската народна партия във Валенсия, Испания.

През март Фон дер Лайен обяви плана си за набиране на 800 милиарда евро за „превъоръжаване“ на Европа. Номинираният за германски канцлер Фридрих Мерц заяви през февруари, че Берлин трябва „постепенно да постигне независимост от САЩ“.

Френският президент Еманюел Макрон, който отдавна твърди, че ЕС вече не може да възлага отбраната си на Вашингтон, изрази готовност да разшири ядрения чадър на Франция, за да обхване Германия и други членове на ЕС.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Ще има ли война Индия – Пакистан?

Троен ядрен възел заплашва с Трета световна.

Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи заяви, че ще издирва терористите, участвали нападението в Пахалгам. При атаката в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години.

Индия миналата седмица обяви редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, предприе масирани антитерористични операции в Кашмир, както и военни учения. През последните няколко дни по границата между Индия и Пакистан постоянно избухват престрелки.

Пакистански младеж получава благословия от майка си преди да премине границата с Индия

В отговор Пакистан затвори въздушното си пространство за индийски самолети и преустанови търговските си отношения с Индия, включително и чрез трети държави. Пакистан също така отхвърли прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд и заяви, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като “акт на война”.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф миналата седмица предупреди, че светът трябва да се “притеснява” от перспективата за пълномащабен конфликт между две ядрени сили, каквито са Индия и Пакистан.

“Ако има тотална атака или нещо подобно, тогава очевидно ще последва пълномащабна война”, каза Асиф в интервю за телевизия “Скай нюз”.

Той подчерта, че пакистанската армия е “подготвена за всички сценарии”, но също така изрази надежда, че спорът може да бъде разрешен чрез преговори. Освен това министърът предположи, че Индия може да е “инсценирала” атаката в рамките на операция под фалшив флаг.

Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка “Кашмирска съпротива”. Според индийските служби за сигурност групировката, известна още като “Фронт на съпротивата”, е част от базираните в Пакистан терористични организации “Лашкар е Тайба” и “Хизбул Муджахидин”.

“Лашкар е Тайба” е основана през 80-те години по време на съветско-афганистанската война с финансиране от тогавашния лидер на “Ал Каида” Осама бин Ладен. “Лашкар е Тайба” е базирана в Пакистан и се твърди, че е подкрепяна от Междуведомствено разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence) и от пакистанската армия, пише Манджари Чатърджи Милър, експерт от американския мозъчен тръст “Съвет за международни отношения”. “Лашкар е Тайба” е смятана за инициатор на още много атаки на индийска територия, включително нападението в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г.

Атентатът в Пахалгам отне поне 26 живота

Самият Асиф заяви пред в. “Ню Йорк таймс”, че групировката “Лашкар е Тайба” “не съществува” и няма как да е планирала или извършила атаки от контролирана от Пакистан територия. Пакистанският военен министър призова за международно разследване на нападението в Пахалгам.

Кратка предистория на конфликта между Ню Делхи и Исламабад

Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.

Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.

Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.

През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.

През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.

През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.

След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.

През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка “Джем”. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.

През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като “тежка несправедливост”.

Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.

Ню Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.

Усилията за модернизация на индийската армия

Сраженията през 2019 г. изправиха Индия пред един неприятен факт – оказа се, че въоръжението на огромната ѝ армия е остаряло и силите ѝ не са достатъчно недостатъчно подготвени за непосредствените заплахи по индийските граници, пише в. “Ню Йорк таймс”.

В парламентарен доклад от 2018 г. се посочва, че 68% от военното оборудване на Индия е “остаряло”, 24% се оценява като “актуално” и само 8% попада в категорията “съвременно”.

Унижението, което Индия претърпя при въздушните сражения с Пакистан през 2019 г., ясно показа, че армията ѝ спешно се нуждае от модернизация, пише още “Ню Йорк таймс”. Правителството на премиера Нарендра Моди отпусна милиарди долари за нови оръжия и потърси нови международни партньори за закупуване на модерно военно оборудване. Освен това Ню Делхи положи увеличи капацитета за вътрешно производство на оръжия.

Индия се провали в най-големия икономически план

В доклад, представен пред индийския парламент през 2023 г., се казва, че за пет години делът на най-съвременното военно оборудване се е увеличил почти двойно. Въпреки това авторите на доклада предупреждават, че този дял далеч не покрива нуждите на една модерна армия. Над половината индийското военно оборудване продължава да е прекалено старо.

Анализатори смятат, че предизвикателствата пред модернизацията на индийската армия са многобройни – бюрократични и финансови, но и геополитически. Икономиката на Индия сега е петата по големина в света и е около 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан. Но разходите на Индия за отбрана все още възлизат на по-малко от 2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, което военните експерти определят като недостатъчно, пише още “Ню Йорк таймс”.

Индия демонстрира увереност, че може лесно да попречи на пакистанската армия. Ако това твърдение бъде подложено на изпитание, друг от съседите на Индия ще я наблюдава отблизо, а именно – Китай, отбелязва изданието.

През последните години Ню Делхи смяташе, че Китай създава по-неотложни предизвикателства по индийските граници, отколкото Пакистан, особено след смъртоносната схватка между техните войски високо в Хималаите през 2020 г. и многократните нахлувания на китайски сили на индийска територия. Индийските военните лидери се оказаха принудени да се подготвят за евентуална война на два фронта, коментира “Ню Йорк таймс”.

“Троен ядрен възел”

Откакто армиите на Индия и Китай се сблъскаха в Хималаите през 2020 г., връзките между азиатските гиганти се подобриха, но те все още държат голям брой войски по границите си. Пекин също контролира част от региона Кашмир, който според Ню Делхи принадлежи на Индия, с което в района се заформя единственият в света “троен ядрен възел”, коментира Асошиейтед прес. Експерти твърдят, че един при един военен конфликт между Индия и Пакистан е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори, отбелязва агенцията.

В края на август 2023 г. Индия съобщи, че е изразила остър протест пред Китай във връзка с нова карта, на която индийският щат Аруначал Прадеш и платото Аксай Чин са посочени като негова официална територия. Аксай Чин е спорно плато в западните Хималаи, за което Индия претендира, но което се контролира от Китай.

Китай твърди, че Аруначал Прадеш, намиращ се в източните Хималаи, е част от Южен Тибет и през април 2023 г. публикува карта, в която 11 области в щата са преименувани на “Цзаннан”, или Южен Тибет на китайски език, отбелязва Ройтерс.

Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, допълва АП. Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.

Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си Цзинпин “Един пояс, един път”, която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.

През февруари тази година президентът на Пакистан Асиф Али Зардари посети Китай, като по време на срещите му бе коментирано значението на пакистанското пристанище “Гвадар”. Тогава двете страни се споразумяха да разгърнат напълно потенциала на пристанището като “ключов център за свързаност и търговия”.

В Пакистан има хиляди китайски работници, които изграждат инфраструктурни съоръжения, но срещу тях нерядко се извършват терористични нападения от страна на сепаратистки бойци в югозападната пакистанска провинция Белуджистан. През август миналата година пакистанският премиер Шахбаз Шариф предупреди, цитиран от Ройтерс, че екстремисти целят да осуетят сътрудничеството между Пакистан и Китай.

#thesofiatimes #bulgaria #news