СВЯТ
Охлюва Денков се изказа пред празни столове и чистачките в Брюксел
Чистачките чакаха отегчени по вратите Денков да свърши по бързо за да почистят залата.
Министър-председателят акад. Николай Денков участва в дванадесетия пленарен дебат “Това е Европа” на Европейския парламент в Страсбург. Той изнесе дълга и скучна антируска реч в почти празната зала на ЕП, след което отговори на депутатски въпроси. Ето какво каза българския премиер на столовете:
Уважаеми членове на ЕП,
За мен е чест да застана пред вас, представителите на обединена Европа, в този красив и изпълнен със символика град. На този ден преди 105 години, броени дни след примирието, което слага край на ПСВ, френските войски навлизат в Страсбург. А на утрешния ден преди 79 години генерал Филип Льоклер и 2-ра бронирана дивизия на Френската свободна армия, подпомогнати от съюзниците, освобождават Страсбург от нацистката окупация.
Страсбург е град с богата и бурна история. Бил е част от Римската империя, след това е бил в пределите на Франкската империя и на Свещената Римска империя, за кратко е бил независим свободен град, а в последните два века е преминавал ту във Франция, ту в Германия.
Етимологията тълкува Страсбург като град на пътищата. В миналото по тези пътища са се движели повече войници и танкове, отколкото търговци и стоки, по тях са ехтели повече изстрели и стонове на ранени и умиращи хора, отколкото песни на пътуващи музиканти. В миналото да се намираш на кръстопът често е било проклятие, а не предимство. В миналото тези пътища са разделяли хората, днес те ги свързват. В миналото небето над Страсбург е било раздирано от зловещият вой на снаряди, изтребители и бомбардировачи, днес там летят пътнически самолети, цветни балони и шарени детски хвърчила. В миналото Страсбург е бил Ябълка на раздора, днес Страсбург е Белият гълъб на мира.
В миналото Юлий Цезар, Карл Велики, Карл Пети, Наполеон Бонапарт, Адолф Хитлер и Йосиф Сталин са се опитвали да обединят Европа чрез завоевателни войни и да подчинят останалите народи със силата на оръжието. И колкото по-жестоки и безскрупулни ставали войните, толкова по-краткотрайни били успехите им.
Днес, за пръв път в своята многовековна история, Европа е обединена по мирен път в равноправен съюз на независими държави, в който основни ценности са солидарността, свободата, демокрацията, равенството пред закона, правовата държава, зачитането на човешкото достойнство и основните права на всички граждани. И в Страсбург заседавате вие, парламентът на обединена Европа, гарант и пазител на тези ценности.

Уважаеми членове на ЕП,
Моята родина е една от най-старите държави в Европа, запазила името България от създаването си през 681 г. до наши дни. В своята хилядолетна история, тя е била присъединявана насилствено за 167 години към Византия и за близо пет века към Османската империя. Но страната ни успява да възкръсне, благодарение на дейците на българското Възраждане Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Георги Бенковски и много други. Един от тях, Васил Левски, когото българският народ нарича Апостолът на Свободата, е духовният вдъхновител на независима европейска България.
Още през 1872 година той прокламира, че България трябва да бъде, цитирам, “демократична република, в която всички народности, българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение и всички ще живеят под един общ закон, който ще се избере по вишегласието на всички народности. Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от собствените ни задружни сили.”
В най-новата си история България е била обект на непрекъснати опити за доминация, част от тях успешни, от страна на Руската империя и Съветския съюз. За съжаление тези великоруски апетити продължават и в наши дни и страната ни е обект на целенасочени хибридни атаки. Тайните служби и пропагандата на Путин се възползват от икономическата и суровинна обвързаност на страната ни с Русия, както и от историческите и културните връзки между народите ни, за да разделят и противопоставят обществото ни на русофили и евроатлантици.
Затова пълноправното членство на България в ЕС и НАТО е най-голямата гаранция за продължаването на демократичния и европейски път на развитие на родината ни. Затова трябва да завършим европейската си интеграция с присъединяване към Шенген и Еврозоната.
Въпреки изпълнения с предизвикателства исторически път на страната ни, България винаги е била неразделна част не само от военните постижения на Европа (нека да напомня спирането на инвазията на Арабския халифат пред Константинопол от Хан Тервел през 718 г.), но и от европейската култура и просвещение – вероятно най-яркият пример е кирилицата, създадена от св. Климент Охридски в края на IX в. на базата на глаголицата на св. св. Кирил и Методий. Стремежът ни е съвременна България също да даде своя достоен и съществен принос в развитието на ЕС. Разбираемо е, че в повечето от последно-присъединилите се страни, особено в по-бедните, битува нагласата ЕС да се приема основно като източник на щедри фондове, помощи и място за по-добре платена работа. Убедени сме, че този стереотип на мислене трябва да бъде разбит, затова позволете ми да перифразирам известната мисъл на президента Джон Ф. Кенеди: “Не питайте какво може да направи ЕС за страната ви, питайте какво може да направи страната ви за ЕС.”
Уважаеми членове на ЕП,
За съжаление, ЕС не е изолиран остров на мира и благоденствието. На границата му вече близо две години бушува опустошителна война, в която руските агресори се опитват да сломят порива на украинския народ да живее в независима, свободна и демократична страна. Не по-малко кръвопролитен е и подновеният въоръжен сблъсък в Близкия изток, предизвикан от бруталната терористична атака на Хамас срещу цивилни граждани, жени и деца и широкомащабният военен отговор на Израел, при който вече загинаха хиляди палестинци, включително много жени и деца.
Перспективите за разширяване на конфликта и превръщането му в регионален не са за подценяване, особено като се има предвид нестабилната ситуация в Ливан, Сирия, Ирак и Йемен, както и режимите на аятоласите в Иран и на талибаните в Афганистан.
Тревожно е и положението в Далечния изток, където Северна Корея продължава да предизвиква световната общност с ядрената си програма за военни цели и редовното изстрелване на ракети, способни до носят ядрени бойни глави. Голям риск крие и непрекъснато растящото напрежение между Китай и Тайван.
Нестабилна е и обстановката на юг от Европа. В последните години, в няколко страни в Централна и Западна Африка – Габон, Нигер, Чад, Гвинея, Мали и Буркина Фасо, демократично избраните правителства бяха свалени от военните. Притеснителното е, че някои от тези преврати бяха извършени с решаващата помощ на наемници от ЧВК “Вагнер” и доведоха до идването на власт на про-руски режими. Като прибавим към това продължаващите граждански войни в Либия, Судан и Етиопия, анархията в Сомалия и множеството терористични атаки в Тунис, Египет, Кения, Нигерия и други страни, виждаме една изключително тревожна картина на нестабилност в по-голямата част от континента.
ЕС не може да си затваря очите пред тези геополитически предизвикателства. За да се справи с тях Европа трябва да бъде силна, а за да бъде силна, трябва да бъде обединена. Двете основни идеологически и политически течения в ЕС, консерватизмът и либерализмът, могат и трябва да се развиват не в остро противопоставяне, а във взаимно разбиране и сътрудничество. Границите на нашите държави, историята и традициите на нашите народи, християнството и семейството са консервативни ценности, от които съвременният свят продължава да има нужда.
Границите на Европа, които станаха толкова видими през последните години заради кризата с мигрантите и войната в Украйна, са естествено обобщение на тази консервативна ценност. Но светът се променя и става все по-глобален, либералните идеи си пробиват път не само в икономиката, но и в политиката, културата и международното сътрудничество. Правата на жените, на малцинствата, на различните, на имигрантите вече са неразделна част от либералната демокрация.
Трябва да отсеем крайностите и да се обединим около най-добрите консервативни и либерални ценности в името на Европа. Трябва да се преборим с омразата като политически инструмент и с поляризацията като политическа платформа за завоюване на властта. Само така ще си върнем доверието на гражданите и ще продължим напред. Обединена и силна Европа трябва да играе по-активна роля в международните отношения, като влиятелен и силен посредник и гарант на мира.
Едновременно с това ЕС трябва да укрепва връзките със стратегическите си съюзници от НАТО и да засилва отбранителните си възможности в сътрудничеството между страните вътре в съюза, включително да обмисли внимателно идеята за създаване на единна европейска армия.
Уважаеми членове на ЕП,
Предвид сложната международна обстановка, разширяването на ЕС придобива изключителна важност. България винаги е била решителен поддръжник и радетел за приемането на Западните Балкани в ЕС. В същото време вярваме, че страните от този критичен за стабилността и мира в Европа регион трябва да бъдат приети, когато изпълнят всички необходими изисквания. Присъединяването трябва да се основава на реални постижения, които отразяват желанието на кандидатите да се развият като интегрална част от европейското семейство, а не на политически сметки.
Приветстваме решението на ЕК да препоръча започване на преговори за присъединяване с Украйна и Молдова. Надяваме се в близко бъдеще към тази група да се включи и Грузия. Безспорно ЕС се нуждае от укрепване на институциите и усилване на капацитета за разширяване, но смятаме, че този важен процес и работата по присъединяването на нови страни трябва да вървят едновременно.
Решението докладите за върховенство на закона да важат и за новоприетите страни е една добра гаранция за контрол. А и те да се чувстват оценявани по мярка, прилагана и за държавите – членки. Всички досегашни разширявания на ЕС показват, че увеличаването на страните-членки не само не намалява силата на съюза, напротив, той става все по-мощен.
Уважаеми членове на ЕП,
Днес в Европа все по често се забелязват известни признаци на умора от войната в Украйна и се надигат гласове против помощта за украинския народ и украинските бежанци. Все повече европейци си задават въпроса защо трябва ние да понасяме тежестите и несгодите от една далечна война между две страни, които не са част от ЕС. Не е ли по-добре да се направят някои отстъпки на Путин и войната да приключи. Цитира се латинската сентенция “Pax potior bello” и нейният съвременен вариант: “И най-лошият мир е по-добър от най-добрата война”. Но също така е хубаво да си припомним една мисъл на американския философ Джордж Сантаяна, цитиран от Уинстън Чърчил във връзка с Мюнхенското споразумение от 1938 г.: “Тези, които не помнят миналото, са осъдени да го повтарят.” Печално известно е как завършиха опитите Хитлер да бъде омилостивен с непрекъснати отстъпки. Същото важи и днес. Войната на Путин срещу Украйна всъщност е война на Путин срещу Европа. Като помагаме на Украйна, помагаме на Европа. Като защитаваме Украйна, защитаваме Европа. Иначе утре в положението на Украйна може да се озове Молдова, вдругиден балтийските републики, после Полша, Румъния, България и други европейски държави.
Уважаеми членове на ЕП,
Непосредствено следствие от войните и нестабилната глобална среда е и увеличаващата се имигрантска вълна. Поради голямата привлекателност като място за работа и живот, огромното мнозинство от търсещите сигурно убежище се насочва към Европа. Но ЕС не е в състояние да приеме неограничен брой имигранти, без това да застраши нормалното функциониране на институциите му. Още повече, че интеграцията на голяма част от вече приетите имигранти върви бавно и незадоволително, за което свидетелстват редица инциденти, нападения и атентати, извършени от радикализирани елементи, голяма част от които родени, израснали и получили образованието си в страни от ЕС.
Нуждаем се от нова стратегия, която да разграничава ясно бежанците от войните от икономическите имигранти. ЕС трябва да направи всичко възможно за улесняване приема на бежанците и да предприеме всички необходими мерки за спиране и обезкуражаване на икономическите мигранти. Освен това, трябва да се намери необходимият баланс между солидарността и реалните възможности, както на отделните страни, така и на Европейския съюз като цяло.
Надяваме се, че всички тези въпроси и предизвикателства ще бъдат взети предвид в Новия пакт за миграцията и убежището. В тази връзка бих искал да напомня, че България е изпълнила всички изисквания за приемането ѝ в Шенгенското пространство и всяко по-нататъшно отлагане е неприемливо и демотивиращо за нашата страна.
Разбираме, че в момента самото функциониране на Шенгенското споразумение е изправено пред сериозни проблеми и много страни възобновяват проверките по границите си, но не смятаме, че това може да бъде аргумент за неприемането на България и Румъния. С нашите две държави в Шенгенското пространство, границите на Европа ще са по-добре защитени, а Европа ще е по-силна.
Уважаеми членове на ЕП,
Позволете ми накрая да ви припомня една трогателна история за войната, помощта и солидарността.
На 5 март 2022 г., броени дни след нахлуването на руските войски в Украйна, в официалната ФБ страница на словашката гранична полиция е публикувано следното съобщение:
“Едно едва 11-годишно момче от Запорожието премина пеша граничния пункт от Украйна в Словакия. С една найлонова торбичка, паспорт, завързан на врата и телефонен номер, написан на ръката. То дойде съвсем само, защото майка му трябвало да остане в Украйна.”
“Казвам се Хасан, на 11-години. Имам две сестри и трима братя,” представя се детето на изумените граничари. Четири дни продължава пътуването от дома му до словашката граница, след като майка му го изпраща до жп гарата.
“Нашето семейство има известен опит. Ние избягахме от армията на Путин, когато живеехме в Сирия. Тогава бях на 12. Баща ни беше убит и трябваше да се преместим в Украйна при семейството на майка ми. И така, минаха осем години и отново Русия, отново армията на Путин”, разказва по-големият брат Закария, студент в Словакия, чийто телефон е написан на ръката на Хасан.
“Искам да благодаря на всички словашки граничари и доброволци. Не мога да оставя майка си сама, тя е неподвижна, затова заведох сина си на гарата и го качих на влака. Моля, спасете нашите украински деца и им дайте безопасност”, допълва майката на момчето, Юлия Владимировна.
“Сълзи в очите ни… Това е най-великият герой от предишната нощ,” завършва публикацията на словашката гранична полиция.
Детето е пропътувало 1200 км., първоначално с влак, а накрая пеша. Съвсем самичко, денем и нощем в суровата украинска зима, гладно, премръзнало, уплашено и преследвано от воя на сирените и грохота на снарядите. В очите на граничните полицаи може и да е имало сълзи, но в очите на детето не. Както се вижда от публикуваните снимки, малкият герой дори опитва да се усмихне.
Уважаеми членове на ЕП,
Започнах словото си със символиката на днешната и утрешната дата. Позволете ми да завърша с още две знакови събития, случили се на тези дати. На този ден преди 133 години е роден героят на Френската съпротива срещу нацистката окупация, първият премиер на свободна следвоенна Франция, първият президент на Петата република, генерал Шарл де Гол. А на 23 ноември 1959 г. президентът де Гол произнася своята знаменита реч “От Атлантика до Урал”, в която изразява увереността си, че един ден цяла Европа от Атлантическия океан до планинската верига на Урал ще бъде единна. Тогава, преди 64 години, в разгара на Студената война, когато Желязната завеса разделя Европа “от Шчечин на Балтийско до Триест на Адриатическо море”, това твърдение е звучало абсурдно. Още по-абсурдно звучи то днес в разгара на горещата война в Украйна, когато всеки ден загиват стотици европейски мъже, жени и деца.
Но един ден, когато днес ще стане вчера, а утре ще бъде днес, когато путиновци и лукашенковци ще бъдат само една срамна страница от историята на техните страни, а децата ни няма да бъдат принуждавани да бягат от войната сами, с паспорт, завързан за вратлетата им и телефон номер, изписан на ръчичките им, тогава мечтата на Шарл де Гол ще се сбъдне. Наша е отговорността свободна, демократична и обединена Европа да пребъде!
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
СВЯТ
📊🏗️ 🎟️🇪🇺💰🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците
🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬
📊 Според прогнозите на МВФ за 2026 г., Турция официално се превръща в най-голямата мюсюлманска икономика в света с внушителен номинален БВП от $1.64 трилиона.
🏗️ Докато южната ни съседка строи мегапроекти, привлича глобални инвестиции и се позиционира като незаобиколим фактор между Азия и Европа, в България дебатът твърде дълго оставаше вкопчен в миналото.
Време е да си зададем въпроса: Как е възможно да имаме икономически гигант на границата си и да не извличаме максимални дивиденти от това?

🎟️ Златният билет: България като вход към 450 милиона европейци
Турската икономика произвежда с огромни темпове, но нейният най-голям и платежоспособен пазар остава Европейският съюз 🇪🇺. За да стигнат турските стоки до тези над 450 милиона потребители, те имат един основен, най-кратък и най-логичен сухоземен път: България.
🛑 Вместо да се възползваме агресивно от тази географска рента, ние често се държим като обикновен контрольор на билети. Опашките по границите ни са пословични, а инфраструктурата има нужда от сериозен тласък. Турция има крещяща нужда от безпроблемен достъп до Европа, а ние държим ключа. Този ключ струва милиарди! 💰
🛠️ Какво можем (и трябва) да направим веднага?
🛣️ Транспортни коридори и логистични хъбове: Границата ни не трябва да бъде просто място за проверка на тирове, а гигантска логистична зона. Изграждането на модерни интермодални терминали, разширяването на магистралната мрежа и високоскоростната железница към Истанбул са проекти, които биха генерирали огромни транзитни такси и хиляди работни места.
⚡ Енергетика и горива: Турция е огромен енергиен консуматор и разпределител на потоци от Каспийския регион и Близкия Изток. България може да се позиционира не само като ключов транзитьор на горива, но и като стратегически партньор в зелената енергетика и балансирането на електропреносните мрежи на Балканите.
🏭 Индустриални зони по границата: Турският бизнес търси начини да заобиколи административните бариери за директен достъп до ЕС. Съвместни икономически зони в Южна България биха позволили на турски компании да изнесат производство тук. Така те получават етикет “Made in EU”, а ние – сериозни инвестиции, данъци и реиндустриализация.
🏛️ Политически прагматизъм и смели ходове
В световната политика икономическият интерес диктува правилата. Не можем да си позволим лукса да бъдем пасивни, докато други държави развиват алтернативни коридори, за да ни заобиколят.
🎯 Този прагматичен геоикономически подход трябва да послужи като ясна препоръка към новото управление и Румен Радев. Ако амбицията е да изградим една по-уверена, проактивна и икономически “агресивна” в отстояването на интересите си България, то капитализирането на тези $1.64 трилиона по границата ни е първият задължителен ход.
Време е да спрем да бъдем просто географска граница и да започнем да бъдем модерен мост. Мост, по който България събира заслужените си дивиденти. 📈
Бъдещето принадлежи на смелите!
СВЯТ
Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи
Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо сред основните заплахи за американската национална сигурност, съобщава TIME. Документът бележи рязък завой спрямо досегашния фокус на Вашингтон върху джихадистки организации и крайнодесен вътрешен екстремизъм.
Новата стратегия на администрацията на Доналд Тръмп разширява традиционното разбиране за тероризъм и включва в него не само ислямистки групировки, но и транснационални престъпни организации, както и това, което Белият дом описва като „насилствени светски политически групи“ — включително Антифа. Според Reuters Себастиан Горка, директорът по контратероризъм в Белия дом, е заявил, че стратегията цели „неутрализиране“ на заплахи в Западното полукълбо и разбиване на картелни операции, но също така и идентифициране и неутрализиране на групи като Антифа в самите Съединени щати.
Както пише TIME, това е съществена промяна както спрямо контратерористичната рамка от първия мандат на Тръмп, така и спрямо подхода на администрацията на Джо Байдън. При Байдън акцентът беше поставен основно върху вътрешния тероризъм, свързан с крайнодесни и бели супремасистки идеологии. Сега Вашингтон обръща фокуса към леви радикални движения, които според Тръмп и съветниците му използват политическо насилие като инструмент.
„Ние приемаме идеологията и контраидеологията много сериозно“, заявява Себастиан Горка, цитиран от TIME. По думите му това важи за заплахи, насочени „срещу западната цивилизация, Америка, Конституцията на САЩ, нашите приятели, нашите съюзници, мира като цяло“.

Антифа като нов централен враг
Най-спорната част от новата стратегия е именно включването на Антифа и сходни движения в логиката на борбата с тероризма. Антифа — съкращение от „антифашистки“ — представлява разхлабена мрежа от активисти и групи, които се противопоставят на крайнодесни идеологии. Движението няма централизирано ръководство, а действията му често се изразяват в протести, част от които през годините са прераствали в насилие. Reuters описва Антифа като децентрализирано движение без ясна структура, командна йерархия или лидерство. В съвременния си вид той най-често обозначава разпръсната среда от леви, анархистки, антиавторитарни и антикапиталистически активисти, които се организират локално и често действат чрез малки групи. CSIS описва Антифа като децентрализирана мрежа от крайно леви активисти, които се противопоставят на това, което възприемат като фашистки, расистки или крайнодесни движения.
Именно тази неясна структура прави движението трудно за класифициране. Част от действията, свързвани с Антифа, са класически протестни форми — демонстрации, контрапротести, кампании срещу крайнодесни организации и онлайн активизъм. Но с движението се свързват и по-агресивни практики като блокиране на събития, сблъсъци с политически опоненти, повреждане на имущество, doxing (злонамерено публикуване на лична информация) и участие в т.нар. black bloc тактики, при които активисти се обличат в черно и действат колективно, за да затруднят идентификацията си.
TIME отбелязва, че консервативни политици и коментатори отдавна представят Антифа като координирана екстремистка заплаха.

От протестна мрежа към терористична заплаха
През септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която обяви Антифа за „вътрешна терористична организация“. В документа Белият дом описва движението като „милитаристично, анархистко начинание“, което според администрацията използва незаконни средства, организира насилие, напада служители на реда и се опитва да прикрива идентичността, финансирането и операциите си. Заповедта нарежда на федералните институции да използват наличните си правомощия, за да разследват, прекъсват и разбиват незаконни операции, извършвани от Антифа или от лица, които твърдят, че действат от нейно име.
Делото в Тексас и европейските групи под прицел
Най-сериозният аргумент на администрацията на Тръмп идва от делото за нападението срещу имиграционния център за задържане „Прериленд“ на ICE в Алварадо, Тексас, на 4 юли 2025 г. През март 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че деветима членове на т.нар. Антифа клетка от Северен Тексас са осъдени от федерално жури за роли в бунт, използване на оръжия и експлозиви, предоставяне на материална подкрепа на терористи, възпрепятстване и опит за убийство на полицай и служители на центъра.
Пам БондиСпоред Министерството на правосъдието още седем души са се признали за виновни по обвинение за предоставяне на материална подкрепа на терористи. Тогавашният главен прокурор Памела Бонди представи присъдите като част от систематичното разбиване на Антифа от страна на администрацията.
Паралелно с вътрешната линия срещу Антифа, администрацията на Тръмп вече насочи вниманието си и към конкретни европейски групи, които Вашингтон описва като „насилствени групи, свързани с Антифа“. През ноември 2025 г. САЩ обозначиха четири структури в Германия, Италия и Гърция като глобални терористи и обявиха намерение да ги включат и като чуждестранни терористични организации. Сред тях са германската Antifa Ost, италианската Informal Anarchist Federation/International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense.
Reuters съобщава, че Antifa Ost е свързвана с нападения срещу хора, определяни от групата като „фашисти“ или част от германската десница. В Германия седем членове на тази лява екстремистка мрежа са изправени пред съд по обвинения, включително за опит за убийство, тежки телесни повреди, утежнена кражба и имуществени щети при атаки между 2017 и 2023 г. Германското вътрешно министерство описва Antifa Ost като насилствена мрежа, известна и като „Hammer Gang“ заради използването на чукове при нападения.
В Гърция, според Reuters, Revolutionary Class Self-Defense е поела отговорност за експлозия при железопътния оператор Hellenic Train и за нападение срещу Министерството на труда в Атина, при които няма пострадали след евакуация. Държавният департамент на САЩ съобщава още, че Armed Proletarian Justice е поела отговорност за поставяне на бомба близо до щаба на гръцките сили за борба с безредиците в Гуди през 2023 г.

От десния към левия екстремизъм
Новият подход обръща посоката на политиката от времето на Байдън, когато американските служби и институции поставяха по-силен акцент върху заплахите от крайнодесен и бял супремасистки екстремизъм.
Чарли КъркСебастиан Горка говори за „възраждане на насилствената лява идеология“ и посочва като пример убийството на консервативния активист Чарли Кърк. По думите му американците са станали свидетели на увеличаване на политически мотивирани убийства на християни и консерватори, извършени от насилствени леви екстремисти.
TIME обаче включва и важен контрапункт. Изданието цитира анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания, според който през последното десетилетие крайнодесни екстремисти са извършили значително повече атаки и убийства в САЩ от левите екстремисти. Последващ анализ на CSIS от септември 2025 г. отчита ръст на левите атаки и заговори, но уточнява, че този ръст тръгва от ниска база и остава под историческите нива на насилие от крайнодесни и джихадистки извършители.
Така, според TIME, новата стратегия не просто добавя нова категория заплахи, а пренарежда политическия и институционалния фокус на американската контратерористична политика. В центъра на този спор стои именно въпросът дали държавата преследва реално политическо насилие, или получава инструмент да насочи контратерористичния апарат срещу цяла идеологическа среда.

Картелите и джихадистите в новата стратегия
Един от най-силните инструменти в тази рамка е определянето на дадена група като чуждестранна терористична организация. По правило такъв статут се прилага към структури, които извършват политически мотивирано насилие срещу цивилни и представляват заплаха за националната сигурност на САЩ.
Последиците са сериозни: финансови санкции, криминализиране на предоставянето на материална подкрепа от американски граждани и потенциално разширяване на правомощията за наблюдение и разследване. Именно затова включването на европейски леви екстремистки групи в американски терористични списъци има значение не само като политически сигнал, но и като правен инструмент.
Според TIME администрацията на Тръмп вече е приложила такъв статут към няколко латиноамерикански наркокартела, включително Трен де Арагуа и Картел Синалоа. Вашингтон също така разшири натиска си към леви екстремистки групи в Европа, а Горка определя като „историческа“ и стъпката на президента да обяви „Мюсюлмански братя“ за чуждестранна терористична организация, като ги описва като „прародител“ на съвременните джихадистки движения.
Втори стълб на стратегията е насочен към разбиването на ислямистки групировки, включително Ал Кайда и регионални филиали на ИДИЛ. Така администрацията се опитва да покаже, че не заменя старите заплахи с нови, а разширява периметъра на контратероризма. Reuters също посочва, че стратегията запазва натиска върху глобалното джихадистко движение, включително чрез „насочване и унищожаване“ на групи като Ал Кайда.
Разликата е, че сега в същата стратегическа рамка попадат едновременно джихадистки организации, наркокартели и леви политически движения, които според Белия дом оправдават насилие.
Изданието посочва още, че ключови елементи от контратерористичната инфраструктура във втория мандат на Тръмп са отслабени или оставени в несигурност. Джо Кент, избран от Тръмп за директор на Националния контратерористичен център, е подал оставка през март в знак на протест срещу войната с Иран, оставяйки центъра без постоянен директор.
Както подчертава TIME, най-големият политически спор тепърва ще се разгръща около Антифа — дали движението представлява реална терористична заплаха, или администрацията използва контратерористичния инструментариум, за да насочи силата на държавата срещу идеологически противници.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!
Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.
В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.
„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.
ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.
Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.
Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.
КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.
През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.
Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:
JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина
Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори
Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест
ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.
Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.
За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.
Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.
Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.









