СВЯТ

Неадекватния Байдън губи Латинска Америка

Байдън и Латинска Америка: пешките взеха царицата

Вашингтон губи позиции в стария си феод с удивителна скорост.

В различни брифинги във Вашингтон съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан излага политическия подход на администрацията на Байдън към Близкия изток, дава приоритет на Индо-тихоокеанския регион, сплашва Китай и Русия със заплахи, прехвърля вината за окаяното състояние на Глобалния север върху войната в Украйна. А за южните си съседи – Латинска Америка и Карибите (ЛАК) се казва почти нищо или нещичко изключително пестеливо и дребно.

На юг от Рио Гранде имаше вълнение и съмнение: дали Съединените щати изобщо имаха съвременна политика към региона? Или през всичките тези 200 години Вашингтон живее според предписанията на доктрината Монро с пълната увереност, че това е неговата „вечна зона на изключителни национални интереси“?

Съветникът по националната сигурност на президента Тръмп Джон Болтън е уверен, че „доктрината Монро е жива и здрава“ и отразява стремежите на мнозина в Съединените щати за правото им да управляват региона. Така или иначе, това мнение се споделя и до днес както от републиканците, така и от демократите, които се стремят да съчетаят политиката на агресия и преговори (амер. „colts and cookies”) в името на възстановяването на предишната американска мощ.

На „голямата шахматна дъска“ на Збигнев Бжежински страните от ЛАК са предназначени само за позицията на второстепенни играчи или пешки, които имат значение само за прокарването на интересите на „царицата“, т.е. Съединените щати, особено във времена на криза и засилена конкуренция за власт.

Това, което винаги е отличавало американското господство в Латинска Америка и Карибския басейн, е тяхната пряка, открита и решителна намеса. Вашингтон винаги решава проблемите на латиноамериканските страни с удивителна прямота и традиционализъм – с помощта на натиск, бил той дипломатически, икономически или военен. И всичко това, защото независимо от смяната на партийните места, Капитолия винаги е разглеждал този регион като просто продължение на собствената си територия.

Нека ви напомня, че само между 1948 и 1990 г. Държавният департамент участва в свалянето на 24 правителства на ЛАК. В четири случая са пряко замесени американски военни, в три случая ЦРУ е извършило убийства на държавни глави, а в 17 случая са организирани и извършени военни преврати от уж местни сили под „дистанционен“ контрол от Вашингтон.

Президентът Джо Байдън дойде на власт с обещания да промени заплашителната и твърда политика на своя предшественик Доналд Тръмп спрямо Латинска Америка. И го изгради върху „трите стълба“: миграцията, борбата с трафика на наркотици и защитата на демокрацията и правата на ЛГБТ.

Защитата на демокрацията, борбата срещу авторитаризма и корупцията – централният фокус на дейността на Байдън по отношение на Латинска Америка – се изрази във въвеждането на нови, още по-йезуитски санкции срещу Куба, Венецуела, Никарагуа и, в скрита форма, срещу правителства на “розовата вълна” в страните от Южна Америка.

Вместо да намалее, миграцията на десетки хиляди латиноамериканци към южната граница на Съединените щати се увеличи и се превърна в едно от “главоболията” на Вашингтон. През фискалната 2021 г. митническата и гранична защита на САЩ регистрира 1 734 686 души, опитващи се да пресекат южната граница, през 2022 г. броят им вече достигна рекордните 2,2 милиона души, а само през първите шест месеца на фискалната 2023 г. граничният патрул съобщи за задържането на повече от милион мигранти.

Продължителната „война“ на САЩ срещу наркотрафикантите при Байдън, както и при Тръмп, също е загубена, защото, според многобройни доклади, американските разузнавателни агенции са сътрудничили и продължават да си сътрудничат с латиноамериканските наркокартели, снабдявайки престъпниците с оръжия и позволявайки им продажбата на наркотици, парите от които се използват за подривни операции и прокси войни както в ЛАК, така и в други региони на света.

Че не всичко върви по план, беше демонстрирано от деветата среща на върха на двете Америки, проведена в Лос Анджелис от 6 до 10 юни 2022 г. под обикновено обещаващата тема „Изграждане на устойчиво, устойчиво и справедливо бъдеще“.

Администрацията на Байдън е подготвила екранен дневен ред с всички горещи теми: чиста енергия, цифрова инфраструктура, зелена икономика, демократично управление. Но веднага разкри същността си, отказвайки да допусне участието на Венецуела, Куба и Никарагуа. Лидерите на Латинска Америка, раздразнени от хегемонията на САЩ, не пропуснаха да се възползват от това, което тотално шашна Белия дом.

Президентът на Мексико Андрес Лопес Обрадор отказа да участва в срещата, повечето от останалите участници също открито изразиха протеста си срещу това решение на Вашингтон. Президентите на Боливия, Хондурас, Гватемала и Ел Салвадор решиха да не участват в срещата, като изпратиха представители от нисък ранг вместо високопоставени служители. Няколко малки карибски държави направиха същото.

В резултат нещо се обърка и завърши с пълен провал на външната политика на САЩ в региона.

Администрацията на Белия дом не успя да прокара почти нито едно свое „жизненоважно решение“: нито за обвинението на Русия в агресия в Украйна и участие в антируските санкции, нито за доставката на оръжие на режима в Киев, нито за ограничаване на мигрантския поток от различни страни от Централна и Южна Америка. И най-важното, САЩ не успяха да сдържат „контранастъплението“ на Китай в своя „заден двор“.

Промени ли се нещо през последната година? Администрацията на Байдън проведе ли работа над грешките? Изобщо не. Търсенето на външен враг замъглява „зеницата на окото“ на Капитолия. Първо бяха комунистите, след това талибаните (организация, забранена в Руската федерация), след това наркодилърите, терористите и накрая Китай и Русия.

Цялата външноикономическа, външнополитическа дейност на администрацията на Белия дом вече е насочена не към укрепване на добросъседските отношения със страните от ЛАК, не към подпомагане на нуждаещите се, а към борба с „руско-китайската намеса“, която ги наранява болезнено.

Бързата експанзия на Китай в Латинска Америка вече подкопа неприкосновеността на северноамериканското господство – огромното мнозинство от латиноамериканските и карибските държави са влезли в Пътя на коприната. Изненадата на американския истаблишмънт беше толкова голяма, че той все още не успява да отвърне на удара. Вашингтон никога не е предполагал, че азиатското настъпление може да достигне такъв мащаб в „собствения му заден двор“.

Изправен пред шокиращата атака от страна на Китай, Тръмп организира изграждането на „отбранителна стена“ от 2019 г. като част от своя проект America Grow. „Възходът на Америка“ обаче се изпари, преди да предизвика смислен интерес.

Джо Байдън, действайки въпреки и противно на своя предшественик, заяви: „America is back“ („Америка се завръща“) с нова помпозна програма Americas Partnership for Economic Prosperity („Американско партньорство за икономически просперитет“). Той взе за основа “Алианса за прогрес”, с който президентът Кенеди спря революционните движения в Южното полукълбо. Но той не можеше да „подложи“ каквато и да е военно-политическа и икономическа „постелка“.

Дипломатическата контраофанзива на САЩ беше опит за геополитическо подчинение на латиноамериканските външни министерства. Държавният департамент все още маниакално се опитва да използва войната в Украйна, за да ангажира латиноамериканските правителства в кампания за изобличаване на Кремъл.

За тази цел Държавният департамент възобнови тежките си разходи за дипломация, финансиране на фондации и операции на посолства, за да промени партньорствата си с латиноамериканския истаблишмънт. Почти всеки месец Държавният департамент измисля и провежда събития в различни страни, където протежето му Зеленски претърпява едно поражение след друго.

На всички стана ясно, че САЩ нямат ресурс. И латиноамериканската буржоазия, от 60-те години на миналия век автоматично по всички въпроси, солидарна със своя северен лидер, сега се дистанцира от него и играе своя собствена игра.

Напълно проамериканската Организация на американските държави (ОАД) се дискредитира и не се ползва с авторитет, създадената през 2017 г. антивенецуелска „Група Лима“ се разпадна, а други междуамерикански общества и организации, които някога са следвали политиката на САЩ, нямат влияние днес. Съединените щати практически нямат останал ефективен управляващ орган в ЛАК, казва Майкъл Маккинли, бивш посланик на САЩ в Бразилия, Афганистан, Колумбия и Перу.

Това ярко контрастира с подчинението, което Вашингтон постигна от страните от Европейския съюз. Очевидно в дългия си и травматичен опит с потисниците си янки, Латинска Америка е развила повече антитела срещу провокациите на Държавния департамент, отколкото Европа.

Наскоро в комисията по външни отношения на Сената законодателите „разпитваха“ служители на държавата и Министерството на финансите защо Белият дом игнорира Латинска Америка.

От екипа на Байдън казаха, че имат „мисъл“ и я обмислят.

КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!

***

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Related Topics:featured trending актуално война политика свят

Up Next

Путин си създаде свой собствен свят, по мощен от НАТО и Англо-Саксонската империя

Don't Miss

Щатите колонизират Монголия

СВЯТ

Уолц: САЩ вече няма да могат да финансират сигурността на Европа

Заради огромния национален дълг Съединените щати вече няма да могат да финансират сигурността в Европа. Това заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Майк Уолц.

„Съединените щати, със своя дълг от 33 трилиона долара, буквално вече не могат да си позволят да субсидират европейската сигурност“, каза той в интервю за New York Post и добави, че защитата на Украйна „трябва да бъде водена от Европа“.

Според него само Норвегия и Финландия са увеличили разходите за отбрана, а други страни от НАТО като Испания, Канада и Италия, харчат „изключително малко“ за това. И сега Вашингтон ще поиска повече финансиране от тях.

„Ще продължим да изискваме нашите съюзници да платят своя дял и да споделят това бреме със Съединените щати“, каза съветникът на Тръмп.

Преди и след встъпването си в длъжност американският президент многократно обяви намерението си да накара страните-членки на НАТО в Европа да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП.

Европейският съюз трябва да бъде готов да поеме отговорност за собствената си отбрана, тъй като САЩ постепенно се оттеглят от ангажиментите си в областта на сигурността, коментира ситуацията председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Заплахата от Русия няма да изчезне и знаем, че американският фокус все повече ще се измества към други региони. Така че няма съмнение, че мирът в Европа изисква да поемем много по-голяма отговорност за собствената си защита“, каза Фон дер Лайен в реч на конгреса на Европейската народна партия във Валенсия, Испания.

През март Фон дер Лайен обяви плана си за набиране на 800 милиарда евро за „превъоръжаване“ на Европа. Номинираният за германски канцлер Фридрих Мерц заяви през февруари, че Берлин трябва „постепенно да постигне независимост от САЩ“.

Френският президент Еманюел Макрон, който отдавна твърди, че ЕС вече не може да възлага отбраната си на Вашингтон, изрази готовност да разшири ядрения чадър на Франция, за да обхване Германия и други членове на ЕС.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Ще има ли война Индия – Пакистан?

Троен ядрен възел заплашва с Трета световна.

Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи заяви, че ще издирва терористите, участвали нападението в Пахалгам. При атаката в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години.

Индия миналата седмица обяви редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, предприе масирани антитерористични операции в Кашмир, както и военни учения. През последните няколко дни по границата между Индия и Пакистан постоянно избухват престрелки.

Пакистански младеж получава благословия от майка си преди да премине границата с Индия

В отговор Пакистан затвори въздушното си пространство за индийски самолети и преустанови търговските си отношения с Индия, включително и чрез трети държави. Пакистан също така отхвърли прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд и заяви, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като “акт на война”.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф миналата седмица предупреди, че светът трябва да се “притеснява” от перспективата за пълномащабен конфликт между две ядрени сили, каквито са Индия и Пакистан.

“Ако има тотална атака или нещо подобно, тогава очевидно ще последва пълномащабна война”, каза Асиф в интервю за телевизия “Скай нюз”.

Той подчерта, че пакистанската армия е “подготвена за всички сценарии”, но също така изрази надежда, че спорът може да бъде разрешен чрез преговори. Освен това министърът предположи, че Индия може да е “инсценирала” атаката в рамките на операция под фалшив флаг.

Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка “Кашмирска съпротива”. Според индийските служби за сигурност групировката, известна още като “Фронт на съпротивата”, е част от базираните в Пакистан терористични организации “Лашкар е Тайба” и “Хизбул Муджахидин”.

“Лашкар е Тайба” е основана през 80-те години по време на съветско-афганистанската война с финансиране от тогавашния лидер на “Ал Каида” Осама бин Ладен. “Лашкар е Тайба” е базирана в Пакистан и се твърди, че е подкрепяна от Междуведомствено разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence) и от пакистанската армия, пише Манджари Чатърджи Милър, експерт от американския мозъчен тръст “Съвет за международни отношения”. “Лашкар е Тайба” е смятана за инициатор на още много атаки на индийска територия, включително нападението в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г.

Атентатът в Пахалгам отне поне 26 живота

Самият Асиф заяви пред в. “Ню Йорк таймс”, че групировката “Лашкар е Тайба” “не съществува” и няма как да е планирала или извършила атаки от контролирана от Пакистан територия. Пакистанският военен министър призова за международно разследване на нападението в Пахалгам.

Кратка предистория на конфликта между Ню Делхи и Исламабад

Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.

Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.

Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.

През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.

През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.

През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.

След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.

През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка “Джем”. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.

През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като “тежка несправедливост”.

Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.

Ню Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.

Усилията за модернизация на индийската армия

Сраженията през 2019 г. изправиха Индия пред един неприятен факт – оказа се, че въоръжението на огромната ѝ армия е остаряло и силите ѝ не са достатъчно недостатъчно подготвени за непосредствените заплахи по индийските граници, пише в. “Ню Йорк таймс”.

В парламентарен доклад от 2018 г. се посочва, че 68% от военното оборудване на Индия е “остаряло”, 24% се оценява като “актуално” и само 8% попада в категорията “съвременно”.

Унижението, което Индия претърпя при въздушните сражения с Пакистан през 2019 г., ясно показа, че армията ѝ спешно се нуждае от модернизация, пише още “Ню Йорк таймс”. Правителството на премиера Нарендра Моди отпусна милиарди долари за нови оръжия и потърси нови международни партньори за закупуване на модерно военно оборудване. Освен това Ню Делхи положи увеличи капацитета за вътрешно производство на оръжия.

Индия се провали в най-големия икономически план

В доклад, представен пред индийския парламент през 2023 г., се казва, че за пет години делът на най-съвременното военно оборудване се е увеличил почти двойно. Въпреки това авторите на доклада предупреждават, че този дял далеч не покрива нуждите на една модерна армия. Над половината индийското военно оборудване продължава да е прекалено старо.

Анализатори смятат, че предизвикателствата пред модернизацията на индийската армия са многобройни – бюрократични и финансови, но и геополитически. Икономиката на Индия сега е петата по големина в света и е около 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан. Но разходите на Индия за отбрана все още възлизат на по-малко от 2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, което военните експерти определят като недостатъчно, пише още “Ню Йорк таймс”.

Индия демонстрира увереност, че може лесно да попречи на пакистанската армия. Ако това твърдение бъде подложено на изпитание, друг от съседите на Индия ще я наблюдава отблизо, а именно – Китай, отбелязва изданието.

През последните години Ню Делхи смяташе, че Китай създава по-неотложни предизвикателства по индийските граници, отколкото Пакистан, особено след смъртоносната схватка между техните войски високо в Хималаите през 2020 г. и многократните нахлувания на китайски сили на индийска територия. Индийските военните лидери се оказаха принудени да се подготвят за евентуална война на два фронта, коментира “Ню Йорк таймс”.

“Троен ядрен възел”

Откакто армиите на Индия и Китай се сблъскаха в Хималаите през 2020 г., връзките между азиатските гиганти се подобриха, но те все още държат голям брой войски по границите си. Пекин също контролира част от региона Кашмир, който според Ню Делхи принадлежи на Индия, с което в района се заформя единственият в света “троен ядрен възел”, коментира Асошиейтед прес. Експерти твърдят, че един при един военен конфликт между Индия и Пакистан е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори, отбелязва агенцията.

В края на август 2023 г. Индия съобщи, че е изразила остър протест пред Китай във връзка с нова карта, на която индийският щат Аруначал Прадеш и платото Аксай Чин са посочени като негова официална територия. Аксай Чин е спорно плато в западните Хималаи, за което Индия претендира, но което се контролира от Китай.

Китай твърди, че Аруначал Прадеш, намиращ се в източните Хималаи, е част от Южен Тибет и през април 2023 г. публикува карта, в която 11 области в щата са преименувани на “Цзаннан”, или Южен Тибет на китайски език, отбелязва Ройтерс.

Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, допълва АП. Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.

Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си Цзинпин “Един пояс, един път”, която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.

През февруари тази година президентът на Пакистан Асиф Али Зардари посети Китай, като по време на срещите му бе коментирано значението на пакистанското пристанище “Гвадар”. Тогава двете страни се споразумяха да разгърнат напълно потенциала на пристанището като “ключов център за свързаност и търговия”.

В Пакистан има хиляди китайски работници, които изграждат инфраструктурни съоръжения, но срещу тях нерядко се извършват терористични нападения от страна на сепаратистки бойци в югозападната пакистанска провинция Белуджистан. През август миналата година пакистанският премиер Шахбаз Шариф предупреди, цитиран от Ройтерс, че екстремисти целят да осуетят сътрудничеството между Пакистан и Китай.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

🇷🇺 Путин е обяви прекратяване на огъня в чест на 80-годишнината от Победата.

🇷🇺 Пълното изявление от Кремъл:

Руският президент Владимир Путин, вземайки предвид хуманитарните аспекти, обяви прекратяване на огъня по време на честването на 80-годишнината от Победата. Ще бъде в сила от полунощ на 7 май до полунощ на 11 май, като през това време всички военни операции ще бъдат преустановени.

Русия очаква украинската страна също да реагира съответно.

В случай на нарушаване на прекратяването на огъня от страна на Украйна, въоръжените сили на Руската федерация ще предприемат адекватни мерки.

Руската страна потвърждава готовността си за мирни преговори без предварителни условия, насочени към разрешаване на коренните причини за украинската криза и конструктивно сътрудничество с международните партньори.