ТЕМА

WSJ: Манията от изменението на климата е истинско психично разстройство

Тревожните истории за времето, а не самият топъл въздух, са в основата на тревогата и страха на левите.

Медиите искат да знаете, че навън е горещо. “Спешна ситуация, свързана с горещините: Почти половината от САЩ са изложени на риск”, обяви CNN миналата седмица, когато температурите в по-голямата част от страната се покачиха над 90 градуса по Фаренхайт (32 градуса по Целзий).

Ако горещите вълни бяха толкова смъртоносни, колкото се твърди в пресата, Хомо сапиенс не би могъл да оцелее хиляди години без климатик. И все пак сме тук. Хората са показали забележителна устойчивост и адаптация – поне до наши дни, когато половината от обществото загуби хладнокръвие заради климатичните промени.

“Екстремните температури вредят на психичното ни здраве”, предупреждава скорошно заглавие на Bloomberg. Очевидно всеки социален проблем под слънцето сега се дължи на изменението на климата. Но тревожните истории за лошото време са тези, които подхранват психични отклонения, достойни за DSM-5 (Диагностичният и статистически наръчник за психични разстройства в САЩ, пето издание), а не самият топъл летен въздух.

Статията на Bloomberg цитира анализ от юли в медицинското списание “Лансет”, който установява слаба връзка между по-високите температури и самоубийствата и психичните заболявания. Но в проучването колективните доказателства се оценяват като “ниско сигурни” поради противоречивите резултати от изследванията, методологиите, измерваните променливи и дефинициите. Авторите също така отбелязват, че “изменението на климата може да не увеличи непременно проблемите с психичното здраве, тъй като хората могат да се адаптират с течение на времето, което означава, че по-високите температури могат да станат нормални и да не се преживяват като аномални или екстремни”.

Е, да. Преди медиите да започнат да съобщават за предполагаемите температурни рекорди и за научните доказателства, които са доста несигурни – горещите вълни се третираха като нормална част от лятото. Неприятни, но в преносен смисъл – нищо, заради което да се поизпотиш, освен жегата.

Въпреки това според доклад на Световната здравна организация от миналата година самото “осъзнаване на изменението на климата и екстремните метеорологични явления и техните последици” може да доведе до множество болести, включително обтегнати социални взаимоотношения, тревожност, депресия, насилие от страна на интимния партньор, безпомощност, самоубийствено поведение и злоупотреба с алкохол и наркотици.

Проучване, проведено през 2021 г. сред младежи на възраст между 16 и 25 години в 10 държави, включително САЩ, показва, че 59% от тях са много или изключително загрижени за изменението на климата, а 84% са поне умерено загрижени. Четиридесет и пет процента твърдят, че са толкова притеснени, че се затрудняват да функционират ежедневно, което е определението за тревожно разстройство.

“На първо място е наложително възрастните да разберат, че младежката тревожност за климата (наричана още екотревожност, соласталгия, ековиновност или екологична скръб) е емоционално и когнитивно функционален отговор на реални екзистенциални заплахи”, се казва в редакционна статия от 10 май в списание Nature. “Въпреки че чувствата на безсилие, скръб и страх могат да бъдат дълбоко разрушителни – особено за младите хора, които не са свикнали с дълбочината и сложността на подобни чувства – важно е да се признае, че тази реакция е рационална.”

Тези тревоги не са по-рационални, както и заплахите от изменението на климата не са екзистенциални. По-подходящият термин за този страх е климатична хипохондрия.

В началото на този месец списание New Yorker публикува материал от 4 400 думи, озаглавен “Какво да правим с климатичните емоции”, от Джия Толентино, жена, която е обхваната от такава невроза. “Може би е невъзможно да се замислим сериозно за реалността на климатичните промени за повече от деветдесет секунди, без да се почувстваме депресирани, ядосани, виновни, огорчени или просто луди”, пише г-жа Толентино.

“Преди няколко години, когато четях доклад за климата на телефона си в ранните часове на сутринта, изпаднах в стандартна емоционална спирала, мислейки за всичко това”, спомня си тя. “Наскоро ни се беше родило и бебе, чийто въглероден отпечатък вероятно вече надхвърляше този на цели села в Бурунди. Играех си на игра с потребителските си желания.”

Г-жа Толентино описва как климатотерапевтите могат да помогнат на пациентите да се справят. “Целта не е да разрешим натрапчивото чувство и да го загърбим”, а както я съветва един терапевт, “да се стремим към средна точка на устойчив дистрес”. Дори отчаянието на климатичните левичари трябва да бъде “устойчиво”.

Не е трудно да се забележи, че днешните снежанки смятат горещото време за отклонение, подобно на начина, по който възприемат нормалните чувства като тревога или тъга. Но в климатичната тревога няма нищо нормално, въпреки твърденията на левите за обратното.

Прогресивните хора могат дори да използват климатичните промени, за да изместят други свои тревоги – например тази да имат деца. Репортер на Vox, който се занимава с психично здраве, наскоро писа за стреса, свързан с климата, и за това как “някои хора дори се борят с екзистенциалния въпрос дали да имат деца заради човешката тежест върху ресурсите на планетата”.

Изместването е неадаптивен механизъм, чрез който хората пренасочват негативните емоции от едно нещо към друго. Г-жа Толентино разказва как един от пациентите, които е интервюирала, е осъзнал чрез дълбок размисъл, че “понякога е използвал тревожността за климата като кошче за своите собствени, по-интимни проблеми”.

Климатичните хипохондрици заслужават да бъдат третирани със съчувствие, подобно на всички, които страдат от психични заболявания. Те обаче не трябва да очакват всички останали да разрешават техните неврози.
Източник: The Wall Street Journal

КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!

***

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Post Views: 7

Related Topics:featured trending криза свят тема

Up Next

Тазгодишният юли е бил най-горещият месец от 1880 г.

Don't Miss

Защо ги няма истинските пожарникари в Гърция

ТЕМА

СТАВА ГОРЕЩО: Земята навлиза в нова климатична ера

Планетата ни прекрачи прага от 1,5°C глобално затопляне

Земята официално навлиза в критична нова фаза на климатичните промени, сочат две мащабни проучвания, които алармират за преминаването на прага от 1,5°C глобално затопляне. Това е прагът, поставен като критично ограничение в историческото Парижко споразумение от 2015 г. за справяне с климатичната криза.

Целта на Парижкото споразумение е ограничаване на покачването на температурите до не повече от 1,5°C над прединдустриалните нива чрез намаляване на емисиите на парникови газове. Но според проучванията, публикувани в Nature Climate Change, Земята вече може да е преминала този ключов праг.

Според проучванията, през 2024 г. средната глобална температура е била с 1,6°C по-висока от тази през края на 19-ти век – периодът преди мащабната употреба на изкопаеми горива. Макар покачването на температурите през отделни години или месеци да не означава автоматично преминаване на климатичния праг, учените предупреждават, че това е сигнал за дългосрочно нарушение.

Европейското изследване показва, че когато средната температура достигне определен праг, това обикновено води до 20-годишен период на продължително затопляне. В същото време канадското проучване подчертава, че дори само 12 последователни месеца с температури над 1,5°C са показател за трайно нарушение на този праг.

Учените от години предупреждават, че ако затоплянето премине 1.5°C, ще станем свидетели на катастрофални последствия за природните системи, които поддържат живота на планетата. Ще бъдат застрашени уникални екосистеми, като Големия бариерен риф, океаните ще се затоплят допълнително, а морското равнище ще продължи да се покачва, заплашвайки крайбрежните общности и морските обитатели.

Освен това се наблюдават все по-чести и разрушителни природни бедствия като горски пожари, екстремни топлинни вълни и наводнения, които оказват натиск върху екосистемите, икономиките и обществата.

Дори при незабавно намаляване на емисиите, проучванията показват, че Земята вероятно ще остане над прага от 1,5°C за дълго време. За да бъде възможно връщане под тази граница, учените подчертават необходимостта от постигане на „нетно-негативни емисии“ – тоест отстраняване на повече парникови газове от атмосферата, отколкото се отделят.

Но това е изключително предизвикателна задача. Според Междуправителствения панел по климатични промени, въглеродните емисии са нараснали с 50% от първия му доклад през 1990 г. досега. Човечеството не само че не намалява емисиите в достатъчна степен, но и все още върви в грешна посока.

Въпреки мрачната картина, има и положителни признаци за напредък. Производството на енергия от възобновяеми източници се увеличава в глобален мащаб, а в много страни използването на изкопаеми горива започва да спада. Новите технологии в авиацията, строителството и други силно замърсяващи индустрии също водят до забавяне на растежа на емисиите.

Но тези успехи не са достатъчни. Богатите държави трябва да увеличат финансовата и технологична подкрепа за бедните страни, които са най-засегнати от климатичната криза. Макар да има известен напредък в тази насока, необходима е много по-мащабна международна координация.

Преминаването на прага от 1,5°C означава, че глобалното затопляне ще продължи да оказва дългосрочно въздействие върху планетата. Ако искаме да ограничим разрушителните последствия за бъдещите поколения, трябва спешно да ускорим действията по декарбонизацията на икономиките. Това включва преминаване към зелени технологии, намаляване на енергийната консумация и осигуряване на защита за най-уязвимите общности.

Има все още място за надежда, но времето ни изтича. Ако продължим да отлагаме необходимите действия, ще задълбочим кризата и ще поставим планетата и човечеството в още по-голям риск.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 11

ТЕМА

Най-продължителната магнитна буря от 2017 г. насам достигна 66 часа

Геомагнитната активност на Земята регистрира рекордно дълга серия от бури, сочат данни на руската академична общност.

Магнитна буря с продължителност от 66 часа бе регистрирана на Земята — най-дългият непрекъснат период на геомагнитна активност от 2017 г. насам. Това съобщи Лабораторията по слънчева астрономия към Института за космически изследвания на Руската академия на науките.

„Геомагнитните индекси отново са на зелено“, се посочва в съобщение на лабораторията, публикувано в канала ѝ в Telegram. „Последното геомагнитно събитие продължи 66 часа, превръщайки се в най-дългата серия от магнитни бури от април 2017 г. насам.“

За сравнение, тогавашната буря продължи 69 часа, отбелязвайки предходния рекорд. Геомагнитните бури могат да окажат влияние върху комуникационните системи, сателитите и електропреносните мрежи, като интересът към тях остава висок както в научната общност, така и в сектора на високите технологии.

Post Views: 11

ТЕМА

Чака ни масов мор в Европа заради бруталните жеги

Десет града на Стария континент да се готвят отсега за непосилните горещини

Ужасяващо проучване прогнозира точно колко хора ще умрат от изменението на климата до 2099 г.

Общо 5,8 милиона европейци ще бъдат убити от прекомерна топлина между 2015 г. и 2099 г., прогнозират учени от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, цитирани от “Мирър”.

Експертите обаче предупреждават, че тяхното проучване не включва ефектите от катастрофални метеорологични събития, причинени от изменението на климата, като горски пожари и тропически бури – така че действителната обща сума ще бъде още по-висока.

Въпреки че екипът признава, че покачващите се температури ще спрат хората да умират от студ, като цяло нарастването на смъртните случаи от топлина ще се повиши.

Ето кои са десетте града в Европа, в които се очаква най-висок брой смъртни случаи, свързани с температурите до 2099 г.:

Барселона (Испания) – 246 082

Рим (Италия) – 147 738

Неапол (Италия) – 147 248

Мадрид (Испания) – 129 716

Милано (Италия) – 110 131

Атина (Гърция) – 87 523

Валенсия (Испания) – 67 519

Марсилия (Франция) – 51 306

Букурещ (Румъния) – 47 468

Генуа (Италия) – 36 338

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА