АНАЛИЗИ
Това не е апокалипсис. Не е край на света. Това е просто Франция

Наблюдавайки буйното поведение на разсърдените французи по улиците, особено ако това се вижда за първи път, веднага в главата изскача мисълта: ето я революцията! Властите няма да устоят! Край с Франция. Правителството ще падне. Не е важно кой се бунтува този път – арабските и африкански юноши от предградията, популистките “жълти жилетки”, недоволните фермери, привържениците на сексуалните малцинства, противниците на сексуалните малцинства и напротив, защитниците на семействата и традиционните ценности, националистите, антифашистите, анархистите, студентите, пенсионерите, колоездачите, защитниците на животните, профсъюзите, еколозите и пенсионерите. Те са тълпи от хиляди, десетки и стотици хиляди, понякога милиони. Те запълват улиците на френските градове, спират движението, блокират гари и летища, обявяват автономия в отделно превзетите университети и училища, палят бензин, обръщат автомобили, диво реват, размахвайки знамена и хвърляйки се да хапят полицаите. А след това… се успокояват, идват на себе си, пият си хапчетата и отново отиват на работа, на обяд шумно обсъждайки цените, живота, съседите и политиката в малки уютни ресторантчета, където отново реват, но вече много по-тихо, преди да се разотидат по домовете си.
След 1968 година дори най-масовите многомилионни протести не постигат никакъв ефект. Нулев резултат. Винаги и при всякакви обстоятелства. Ако познавате Франция по-добре, разбирате, че това е простно нация от психопати. И не става дума изобщо за мигрантите. На френските власти просто не им пука за мигрантите, както и за обикновените коренни французи. И това ледено безразличие на свой ред превръща мигрантите в психопатите. Това е нова форма на социална интеграция – да пристигнеш в цивилизация на психопатите и да станеш същия като тях.
Жан Бодрияр смята, че французите са нация от пълни дебили. Според него те не са способни да разберат каквото и да е от изкуствотио и се набиват в музея “Бобур” с хиляди чисто и просто някой път той да рухне под тежестта на тези идиоти. Вътрешната дивотия и постоянните приснтъпи на истерия заменят за французите и култура и политика. Ако
Генерал Дьо Гол познаваше по-добре собствения си народ, нямаше да обърне през 1968 година никакво внимание на безобразията, които либералите творят на улицата. След известно време те просто щяха да се пръснат. А той приема случващото се насериозно. След това никой от президентите повече не повтаря подобна грешка. Каквото и да се случва на улицата, а също в икономиката, политиката, обществото, финансите, френската власти винаги запазва спокойствие. И пълен контрол над пресата. Режи Дебре, съветник на Митеран, признава, че по време на мандатите на Митеран, номинално ляв, той и неговият шеф не успяват да осъществят нищо от замисленото, защото всеки път инициативите им се сблъскват с невидима съпротива. И намирайки се на самия връх на властта, нито самият Дебре, нито Митеран така и не разбират откъде идва това противодействие. Чак по-късно Дебре разбира, че работата е в пресата. Пресата е всичко за Франция. А психопатите по улицата, тоест населението – това е нищо.
Когато Макрон го избират за първи път, а дясната и доста рационална Марин Льо Пен има добри перспективи, влиятелният вестник “Либерасион” излиза със заглавие “Прави каквото искаш, но гласувай за Макрон!”. Много френско. Десен, ляв, за миграцията, против миграцията, за повишаване на данъците, против повишаването на данъците – няма значение. Гласувай и туй то. За Макрон. Това е заповед, която не се обсъжда. И никаква отговорност не се носи след акта на гласуване. И Макрон не носи.
Намразиха Макрон още по време на първия му мандат. Не помня защо. Явно заради всичко. Но го избраха отново. Същите тези французи. Смята се, че руснаците са непредсказуеми – и това е безумие. Французите са предсказуеми, но това е безумие. Да изберат пълен некадърник за втори път… Кой с всичкия си е способен на това? Но го избраха и отново се заеха да протестират, славят, палят машини и разбиват витрини. Може да си спомним Бодрияр: французите са идиоти, но и Макрон е французин. Равновесието е постигнато.
Затова размахът на настоящите безредици, ожесточението на имигрантските банди от младежи (Макрон предположи, че просто са прекалили с компютърните игри), резкия спад на икономиката, увеличените лихви по държавните облигации, рецесията, сривът на курортния сезон, огромните загуби от вандализма не трябва да ни лъжат: французите са на печалба.
Макрон няма да прави нищо. Той той никога нищо не е правил. Ще подкрепи екологията, ще се срещне за всеки случай с Грета Тунберг, ще изпрати на Украйна някой друг ешелон с оръжие, ще изплати баснословни бари за известна, но напълно неефективна пиар-компания от САЩ, свързана с ЦРУ, ще си побъбри по телефона с Шолц, ще влезе в гей-дискотека, ще се огледа в огледалото. След това отново ще се взре в огледалото. Ще погледа и всичко ще се нареди. Винаги се е случвало това. Това не е апокалипсис. Не е край на света. Това е просто Франция.
Остава да допуснем едно нещо: никога досега в тази доста привлекателна и стилна държава не се е случвал апокалипсис. А сега на нейните наводнени с дявол знае кого улици показват масова халюцинация.
Има ли там някой, който да иска и може да промени ситуацията? Ако внимателно изследваме френската култура от XIX и ХХ век, то изводът е еднозначен: френският дух, като Орфей (например у Кокто или Бланшо), иска само едно, колкото по-надолу да се спусне в ада. Получи му се. И това е необратимо. Колко може да продължава още? Не се знае. Прекрасната Франция, най-голямата дъщеря на Църквата, както я наричат католиците през Средновековието, безвъзвратно се превърна в сметище – започвайки се от душите и завършвайки се с улиците и предградията. Нотр Дам изгоря. От Лувъра са изнесли всички картини и скулптури, способни да развалят настроението на мигрантите и феминистките.
Само Макрон и неговото огледало. Като в пиесата на Жан Кокто “Орфей” с декорации на Жан Гюго и костюми на Коко Шанел.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
АНАЛИЗИ
Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

- Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
- “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“
Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.
Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.
Къде точно ни удря Брюксел:
Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.
Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.
Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.
Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).
Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.
Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.
Какво означава това?
Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.
Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.
И Брюксел го знае.
България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.
Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.
Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.
Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:
Какво означава това за доклада за конвергенцията:
Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.
Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.
Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.
Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.
А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?
България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.
Заключение:
Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.
Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.
Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)
Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.
Еврозоната – фасада за пред Брюксел
Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.
Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.
Борисов е на крачка да развали правителството
През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.
Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.
Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.
Алчността срещу алчността
Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.
И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.
Какво следва?
Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.
Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.
Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!
Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.
Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:
“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.
Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…
Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.
Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.
Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…
Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.
Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”
Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…
Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!
Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!
P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!