АНАЛИЗИ

Всички знаем, но си траем: Бандити управляват България

Една турска поговорка гласи: „Да му имаш втория акъл на българина!“. Смисълът е ясен и насочва към първосигналното невежество на нашенеца, коригирано понякога от мъчителен катарзис и закъсняло осъзнаване. Мъдростта на тази сентенция е доказвана безброй пъти от живота, но защо ми се струва, че в наши дни и „вторият акъл“ се оказва също толкова нефелен и сбъркан като първия.

Нашето общество, ако все още имаме право да се отъждествяваме с тази социално-историческа категория, се лута като племе от зрящи слепци, които не могат да разчетат и най-елементарната истина. Или не искат, защото е по-удобно и по-безопасно да бъдеш едноклетъчен организъм вместо човек с „втора сигнална“, тоест морална, мисловна, критична система. При „комунизма“ поне съществуваше битовото дисидентство в кухнята и под юргана, а сега и това го няма…

Култът към Бойко записа две десетилетия

и все още е в действие. Наистина, удивителна устойчивост на първобитните масови инстинкти, дресирани най-вече чрез екрана и въобще чрез цялата медийно-информационна среда, преливаща от „мисирки“, „баджаци“ и „баджанаци“.

Впрочем, не трябва да подценяваме предварителната подготовка и стратегическата визия на сценаристите и режисьорите, създали явлението „Борисов“. Без съмнение, те са изчислили изключително точно и първия, и „втория“ акъл на българите. В сметката, естествено, трябва да бъдат включени и личните качества на родния „Франкенщайн“, многократно надминал очакванията на своите родители.

Природна дарба за манипулация на околните, харизма, чар, усет за ситуация и… „ротация“ на 180 градуса. Плюс гениална способност за измъкване от всяка неприятна галимация. Тоест, култът към личността на Бойко Борисов придоби екзистенциални, паранормални, направо сексуални стойности, недостижими за предшествениците в жанра Вълко Червенков и Тодор Живков. Дори за „Вожда и Учителя на народа“ Георги Димитров.

А сега се чудим и маем как, защо, нима, докога ще продължава така? Онзи ден Къро, вчера Галев, безкрайна кървава сеч по пътищата, украински рекет и съответните корупционни схеми плюс обяснения между разни твари от породата „Мата Хари“?! Много просто – откакто майорът от Пожарната и „лейтенант“ от силовия сектор сложи голямата шапка и лъскавите генералски пагони на Главен секретар на МВР, назначен от „царя“, се очертаха контурите на операция „Любимец-21“, ако използваме числото на новото столетие.

Постепенно, методично и садистично чрез технологията на масовата мозъчна трапанация от екрана и Мрежата на нацията бе внушено, че на Земята е слязъл българският Месия, съчетаващ политически идеологеми, фолклорни песнопения и еротични видения.

За всекиго по нещо и всичко в един Образ: „най-младият син на Партията с баща партиен секретар“ – наше момче за „червените бабички“; „…дедо ми го утрепаха комунистите“ – попътен на античервения реванш; строител на пътища като римски Цезар; парче от народа чрез „филията с мас“ и, разбира се – „аз съм прост, и вие сте прости…“; един от елита с пурата, Джипката и топлата връзка с „Лукойл-Правец“ и трибуна „Моци“ в Разград; куче за Путин и кучешка поза в полата на Меркел…

И, може би най-важното и най-фаталното за България от култа към Банкя – от Главното секретарство в МВР през трите премиерски мандата у нас бе наложена Матрицата на „улицата“, като метафорично обобщение на бандитския диктат. Бойко и ГЕРБ не са създатели на групировките, но поради природата на Лидера и на неговата Корпорация за осребряване на Властта цялата държавна и обществена система у нас бяха деформирани, опорочени и криминализирани до степен на тотален разпад, направил възможна трагикомичната история около Ангел Христов. Уви, днес нашата страна се асоциира по света най-вече с Галеви, Къро, Таки, Брендо, Пепи Еврото и подобните герои от сивата фауна.

А ние с гайдите знаем немалко за шуробаджанашките, землячески, роднински, любовни и спортни назначения, за „обществените поръчки“ с белязани карти от белота в „Дианабад“, за източването на еврофондовете чрез виртуални проекти, кухи декари земя и мъртви глави добитък. Да не стигам до чудовищните комисионни за стотици милиони покрай поръчките за имагинерни „фантоми“, излишното оръжие, „енергийната диверсификация“ и „зелената фалшификация“.

Да, всичко това е ясно, а много остава зад Стената на Омертата, но и досега Бойко Борисов е прав, когато съгреши дори. Също като Партията от легендарния стих на Христо Радевски. Точно така, след като и онези „отличници“ от Харвард, които уж искаха да го арестуват, сега го бранят като френската комунистка Раймонда Диен. Преди 73 години смелата девойка ляга пред влага с танкове за окупационните сили на Париж в Индокитай. Ще се намери ли подобна героиня у нас, която да изрази несъгласието на българския народ с оръжейните доставки за бандеровската хунта в Киев? Съмнявам се заради „първия акъл“…

Всички знаем, но си траем

Но да попитам – сега ли все още Главният прокурор се сети за това, което от близо десетилетие бе ясно на всеки втори футболен запалянко у нас? Очевидно „вторият акъл“ на българина действа на втора скорост и винаги изостава от Истината, консумирана по правило студена. Всички знаем, но си траем, за да не паднем от коня на Винету. Виж, Царя Освободител си плаче за демонтаж, наред с Гурко, Скобелев, Столетов…

И малко отклонение за освежаване. Тези дни пътувах из Балканите и в един момент маршрутът ме срещна с набор от Хърватия, който типично по нашенски изрече каламбура: Тито -беше електричар, Живков – печатар, а Бойко – пожарникар! Оказва се, че и не толкова близките комшии са наясно с нашето дередже.

Продължихме лафовете на студено пиво със Сталин и Путин, без да пропуснем Хитлер, цар Борис, Милошевич и Вучич, а събеседникът ми, явно силно зависим от Мрежата, се възмущаваше от своя президент Зоран Миланович, който тези дни заяви, че няма да допусне неонацистка риторика в Хърватия под мотото „Слава на Украйна“. Както и оръжие за Зеленски. Аз от своя страна си помислих, че Зоран и Орбан са светъл лъч в тъмата на Слугинажа, но предпочетох да сложа точка и да се разделим без усложнения. Пардон, а какъв „русофил“ е Румен Радев?

Продължавам с футболната разходка, тъй като на зеления терен и наоколо се преплитат видимите и невидимите вектори на официалната и задкулисната държава. Мастит доскорошен футболен президент, ерудиран и информиран човек, ми разказа съвсем откровено как Бойко Борисов е изпратил една от „главните строителни корпорации“ да изградят част от стадиона в Подуяне срещу ресто по „обществени поръчки“.

Успоредно с идентична схема с фирма, участваща в магистрала „Хемус“ на североизток. И още. Цял Пловдив знае за политическата поръчка за десетки милиони с адрес „Колежа“ и „Лаута“, от която общинарите се видяха в чудо, а местните и националните данъкоплатци продължават да покриват. Кметът на ГЕРБ Здравко Димитров се опита да каже нещо по темата, но на секундата му бе отнет микрофонът, а мандатът му на практика приключи предсрочно. Ето това представлява Системата „Бойко“, докарала страната до пълен институционален и морален колапс.

Национални предатели? Не, жалки ласкатели!

Напоследък доби актуалност темата за „националните предатели“, активирана след записите на Руди Василев от седянката на ПП. Вече обсъждахме това неформално СРС, от което за сетен път се убедихме, че плащаме още едно ДДС, а именно – Данък Добавен Слугинаж. Така излиза от откровенията на „кирчовците“ как всичко съгласуват, координират и рапортуват пред Посолството. Впрочем, българите извън „първия“ и „втория“ акъл са наясно и без самопризнанията на харвардските пудели.

Национални предатели? Не, тази квалификация е прекалено силна за този евро-атлантически планктон от вида „цаца“. По-точно е да се каже – жалки ласкатели, готови да плюят на баща, майка и родина, само и само да угодят на глобалната Директива за осигуряване на тил, финансиране, снабдяване и, ако се наложи, пушечно месо за войната на САЩ и сателити срещу Русия в Украйна.

Именно това е целият зор за редовно правителство на всяка цена, защото един служебен кабинет не разполага с пълномощия за пълноценно включване в поредната „Коалиция на желаещите“ без право на отказ…

Всички други алабализми за Шенген, Еврозоната и т.н. са добавка към основната Директива на „началниците“, а именно – всичко за фронта, всичко за победата в Украйна! За това им трябва „правителство на всяка цена“, ако ще и за сметка на индулгенция за Мафията-държава от близо две десетилетия насам. С уточнението, че Тройната коалиция с всичките си грехове бе детска игра в сравнение с „чудото“ ГЕРБ. И така до ПП-ДБ…

Между другото, Гешев започва да ми става симпатичен, защото спокойно можеше да си трае и да замине посланик по живо, по здраво. Но той очевидно се удари челно в сентенцията, гласяща, че няма ненаказано добро. Тоест, чувството му за елементарна справедливост възнегодува срещу номерата на Бойко и ГЕРБ след всичко, което Главният прокурор е направил за Системата.

Това не го оправдава, но обяснява много неща. Защо обаче ми се струва, че Брюксел ще се направи на три и половина за „Барселонагейт“ и всичко от този порядък, за да наложи новото ДДС. Разбирай, Слугинаж докрай, точно по вкуса на родния „елит“, готов да посреща с един букет Сталин и Хитлер, Байдън и Путин. Първият и „вторият акъл“ на нашенеца са зомбирани със заклинания за Диктатурата на Кремъл до 10 ноември 1989-та, а оттогава досега е все същото с обратен знак и цвят.

Post Views: 1

Related Topics:featured trending анализ българия коментар конспирация корупция скандал

Up Next

Какво значи “борба с дезинформацията”

Don't Miss

Започна да ни омръзва непрекъснатото бърборене на „военни експерти“ за война

АНАЛИЗИ

Някой трябва да излекува шизофренията на англосаксонците!

infoBRICS:Лондон дава на Киев ядрени оръжия, но ръката на Путин няма да трепне, докато натиска Старт.

В “стратегическия” си преглед Британия се кани да сдържа едновременно Москва, Пекин, Пхенян и Техеран.

Политическият Запад е готов да поеме риска и да инициира “ограничена размяна на ядрени удари”, която ще унищожи “само” Русия и Украйна. Това, според него, ще елиминира Москва като геополитически противник.

Обединеното кралство ще се конкурира с Китай и Русия, пише независимият геополитически и военен анализатор Драголюб Боснич в infoBRICS. И докато Лондон все още няма стратегия срещу Пекин, британците планират да “унищожат” Москва, като предадат ядрени оръжия на Украйна. Те обаче не вземат предвид едно нещо: ръката на Путин няма да трепне, когато реши най-накрая да излекува шизофренията на англосаксонците.

В разцвета си Обединеното кралство беше мощна колониална империя, която контролираше около една четвърт от света. Днес по-голямата част от държавите-членки на ООН празнуват независимостта си от Лондон. Най-известната таласокрация в историята (държава, в която икономиката, политиката и културата са фокусирани върху морските дейности, корабоплаването и контрола върху морските и крайбрежните територии) се стремеше към глобално господство и беше завладяла 90% от цялата планета.

В момента Обединеното кралство е (в най-добрия случай) второразрядна сила. Тя е изправена пред сериозна демографска и социална криза, както и пред морален упадък и други вътрешни проблеми, които изискват спешни решения. Вместо да се фокусира върху това обаче, Лондон продължава да играе ролята на велика сила. В последния документ за стратегическите приоритети на британските въоръжени сили се казва, че те трябва да се съсредоточат върху Русия и Китай. Да, прочетохте правилно. Обединеното кралство вярва, че може да противодейства едновременно на двата (евро)азиатски гиганта.

Британските военни трябва да са подготвени за конфликт не само с Русия и Китай, но и със Северна Корея и Иран. Това се посочва в публикувания Стратегически преглед на отбраната на Обединеното кралство. Лондон твърди, че е навлязъл в “нова ера на заплахи, където дронове, изкуствен интелект и други технологии променят характера на войната по-бързо от всякога”. 140-страничният документ съдържа препоръки за британските военни, с особен акцент върху конфликта в Украйна, разгърнат от НАТО.

Той се превърна в най-големия и най-бруталния след Втората световна война. Москва и Пекин бяха посочени като основни противници, въпреки че последният официално се разглежда като “сложно и постоянно предизвикателство”. В същото време Пхенян и Техеран бяха представени като “регионални разрушители”, заплашващи интересите на Мъгливия Албион.

Екипът от автори се ръководи от Джордж Робъртсън, който е пожизнен член на Камарата на лордовете и бивш генерален секретар на НАТО в края на 90-те и началото на 2000-те години. Те потвърдиха необходимостта от увеличаване на военните разходи (очаква се да достигнат почти 70 милиарда долара) до 2,5% от БВП до 2027 г., а след това до 3% в следващия мандат. В доклада се обсъжда и въпросът за намаляване на числеността на британските въоръжени сили.

Особено внимание беше обърнато на съобщенията за разногласия между Министерството на отбраната и Министерството на финансите относно финансирането на съответните инициативи. Според последните данни “числеността на британската армия е паднала под целевото ниво до най-ниското си ниво от времето на Наполеон, като към 1 април броят на редовните войници е 70 860, което е с 2,3% по-малко от предходната година”. С други думи, целите британски сухопътни сили не биха могли да удържат фронтова линия от 100 километра.

За сравнение, фронтовата линия в украинския конфликт е дълга поне 1300 километра. Остава загадка как Лондон очаква да противодейства на 2-милионната руска армия само със 70 000 войници, като същевременно “сдържа” Китай в Азиатско-тихоокеанския регион. Докладът отбелязва, че увеличаването на размера на сухопътните сили “само с 5000 войници би струвало 3 милиарда долара годишно допълнителни разходи за заплати, настаняване, оборудване и други ресурси”.

В същото време Обединеното кралство няма недостиг на адмирали. То може да се изправи срещу китайците с флот, в който има повече адмирали, отколкото бойни кораби. Някои експерти, като бившия съветник по националната сигурност Питър Рикетс, твърдят, че би било по-разумно да се “инвестира повече в дронове, кибертехнологии и изкуствен интелект”.

Според тях “в крайна сметка не повече от 3,5% от БВП ще трябва да бъдат разпределени за военни нужди”. Докладът споменава и планове за създаване на “доброволческа гвардия за защита на летищата и друга критична инфраструктура от дронове или други изненадващи атаки от враждебни държави и терористи”. Това е особено иронично, като се има предвид, че британските тайни служби са едни от най-активните в много горещи точки по света, включително Украйна.

Има сериозни индикации, че MI6 е разработила плана за атака срещу руската стратегическа авиация, а неонацистката хунта е била просто инструмент за неговото изпълнение. Участието на Обединеното кралство в конфликта в Украйна не може да остане незабелязано, особено като се има предвид, че висшите офицери планираха и дори извършваха операции срещу стратегическите активи на Русия. Тяхната очевидна цел беше да отслабят глобалното влияние на Москва.

В панела участваха и генералът в оставка сър Ричард Баронс и бившият съветник на Доналд Тръмп по въпросите на Русия Фиона Хил, които по-рано заявиха, че “Третата световна война вече е започнала, защото нормите на международното право са подкопани от Новия световен ред и войната в Близкия изток”. Ясно е, че всеобхватната агресия на политическия Запад срещу целия свят е “съвсем нормална” и “не подкопава общоприетото поведение”.

Ръководителят на панела, Джордж Робъртсън, определи Русия, Китай, Северна Корея и Иран като “смъртоносен квартет, който все по-често действа заедно”. Изненадващо е, че никой не е забелязал, че именно постоянната враждебност на НАТО към “смъртоносния квартет” е основната (ако не и единствената) причина Москва, Пекин, Пхенян и Техеран да се обединят, за да се противопоставят на общата заплаха.

За съжаление, този смехотворен преглед на “отбраната” не е най-лошата част от все по-заблудяващата външна политика на Великобритания. Например, “Мъгливият Албион” се стреми да провокира ядрена ескалация в украинския конфликт.

Пенсионираният британски полковник Ричард Камп, по време на дискусия на тема “Интересите на Обединеното кралство в Черно море”, проведена като част от Форума за сигурност на Черно море в Одеса, заяви, че Лондон трябва да “помогне” на неонацистката хунта да “възстанови ядрения си арсенал”.

“Мисля, че част от това споразумение [за стратегическо сътрудничество между Обединеното кралство и Украйна] е трябвало да бъде ангажимент от страна на Обединеното кралство да разработва тактически ядрени оръжия. Знам колко е скъпо това. Това би могло да помогне на Украйна да развие собствен ядрен капацитет”, каза Камп, добавяйки: “Не можете да възпрете страна, която има ядрени оръжия, без да имате ядрен капацитет. Не можете да възпрете тактически ядрени оръжия без стратегически ядрени оръжия. Няма смисъл. Мисля, че част от това споразумение е трябвало да бъде ангажимент от страна на Обединеното кралство да разработва ядрени оръжия [за Украйна].”

Той подчерта, че Лондон разполага само със стратегически ядрени оръжия. След това той продължи да критикува, както обикновено, “неспазването на минали обещания”, очевидно визирайки Будапещенския меморандум от 1994 г., подписан също от Обединеното кралство, който гарантира сигурността на Украйна в замяна на отказ от ядрени оръжия и запазване на неутралитет.

Никой от участниците в дискусията обаче не спомена, че този неутралитет е бил нарушен от експанзионизма и агресията на НАТО. Въпреки това, Камп продължи безумната си реч.

“Трябва да помогнем на Украйна да развие собствения си ядрен потенциал, защото тя се отказа от него в замяна на предполагаеми западни гаранции, които никога не бяха изпълнени. Вярвам, че не бива просто да игнорираме ядрения проблем, който днес сякаш се потулва – и съм убеден, че това е грешка.”

С други думи, политическият Запад е готов да поеме риска и да инициира “ограничена размяна на ядрени удари”, който ще унищожи “само” Русия и Украйна. Това, според него, ще елиминира Москва като геополитически противник.

Има само един “малък” проблем. Руското ръководство многократно е предупреждавало, че подобни стратегии са илюзорни и няма да доведат до желания резултат. Освен това, прилагането им може да доведе до необратими последици за политическия Запад.

За съжаление, някои лидери на НАТО, пленени от илюзии, продължават да игнорират тези предупреждения.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Пророческото интервюто на Радев за еврото по CNN, което ще бутне диктатурата на Шишкото с бухалката ВСС!

Аз съм от хората, които смятат, че Радев вече е единственият начин да строшим корупционната система и да изградим държавните институции наново почти от нулата.

Не казвам, че Радев е идеалният вариант – допусна брутална грешка с Кирил Петков и Промяната, но няма друг #КОЙ, който да направи партия и да вдигне онези 30% от 80-те% дебили от диваните, който дадоха вече кредит на доверие на такива като Борисов и Слави Трифонов.

Трябва нова партия с голям потенциал, за да мине бариерата от 120 депутати, за да строши Кочината, която се крепи на Диктатурата на трите абривиатури.

Само такова абсолютно мнозинство може да изхвърли всички подлоги и маши на Шишкото от неговите любими трибуквени бухалки – КПК, КЗК, КЗП, НАП, МВР, ДАНС и разбира се черешката на тортата – ВСС, ВАС и Прокуратурата. Почти всички бухалки на шишкото са като негов образ и подобие – нямат легитимност, защото ги оглавяват И.Ф. – та и са с отдавна изтекли мандати. Никой за нищо не е избиран, а само е посочван извън законите и институциите от друг, който също никой и за нищо не е избирал, освен за обикновен депутат с купени гласове – Шишкото.

Интервю за предаването на Ричард Куест по CNN за войната в Украйна и предложението за провеждане на национален референдум за въвеждането на еврото в България през 2026 г.#thesofiatimes #bulgaria #news #viral pic.twitter.com/09G9BzsL2T

— The Sofia Times (@thesofiatimes) June 11, 2025

Тези трибуквени бухалки са силата на шишкото, колкото и знакови интервюта да дава Румен Радев по CNN. При Шишко всичко е схема, която не произтича от волята на народа и законността, а от един самодостатъчен и самовъзпроизвеждащ се модел – като в сицилианската мафия. При шишкото изборите са досадна украса в пейзажа, а не фундамент на демокрацията. Това е вече бивш демократичен модел, болен с метастазите на рак в последна терминална фаза. Законите вече не важат, Конституцията вече не важи, те са само декорация за шишковия театър на абсурда.

Докато днес Радев говори по CNN за фундаментални теми (Еврото, ЕС, Тръмп, Украйна) пред знаковия Ричард Куест, мой добър познат, между другото, Шишкото мъкне кметове от Мадан и Кирково в кабинета на Тодор Живков и то благодарение на трибуквените си бухалки. ВСС – бухалката на бухалките кадрува яко в прокуратурата и я обръща с хастара нагоре в очакваме да си избере Сарафов за главен прокурор. Въпреки, че органът, който ще го избира – ВСС -той е с отдавна изтекъл мандат, деградирал морално и обществено компрометиран.

Делян Пеевски вече направи и немислимото – превърна и Конституционния съд в бухалка, след като инсталира в него метресите си Деса Атанасова, Орлин Колев и с (не)извинение – и човека на Христо Иванов – БелаЗелков.
Държавата е деградирала до една кочина, защото институциите в нея функционират по Модела КОЙ, а това са свинските схеми на Пеевски.

И все пак Радев ще се окаже прав. Прав е и Борисов да пришпорва Костя Костадинов за протестите за Еврото. Гласът на разума в политиците им подсказва да слушат народа си и че настоящата власт няма минимум кредит на доверие за въвеждането на еврото.

Този глас народен няма как да го чуе Шишкото между дебелите стени в кабинета на Тодор Живков. За шишкото в политиката всичко е схема и гласът на народа няма значение. Язък, че кабинетът на Бай Тошо имаше уши за народните тежнения навремето. Самият Шишко е прав за себе си – за него никой не гласува без финансов интерес и 90% от гражданите на България го ненавиждат. Шишкото опъва ластиците до безкрай и скоро ще ги скъса пред лицето си.

Бързайки да наложи еврото и газейки наред купените душици и опонентите си, Пеевски не се усеща, че ще се препъне в едното евро и в мъките и страховете на българския народ.

Шишкото е от тези играчи, които трупат милиарди с бруталност и мачкане, но накрая ще се спъне фатално и ще се пребие само в едно евро.

Запомнете тези думи на Радев от днес пред Куест – защото ще се окажат пророчески:

Конституционна криза няма и не може да има, ако българският министър-председател продължи да настоява за присъединяване към еврозоната, а президентът – това да не става толкова бързо и да се случи само след референдум. Това обаче ще подкопае обществения договор между правителството и българските граждани. През последните четири години в страната ни бяха проведени седем парламентарни избори и сме свидетели на спад в доверието към институциите. Референдумът може да върне доверие в българското правителство, защото една от целите на страните, провели референдум, е именно да укрепи легитимността на този процес.

Николай Бареков

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

АНАЛИЗИ

Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!

“Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“

Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.

Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.

Къде точно ни удря Брюксел:

Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.

Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.

Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.

Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).

Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.

Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.

Какво означава това?

Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.

Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.

И Брюксел го знае.

България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.

Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.

Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.

Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:

Какво означава това за доклада за конвергенцията:

Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.

Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.

Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.

Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.

А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?

България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.