СВЯТ

Търговска война ЕС – Британска Империя!

ЕС използва газа и електроенергията като оръжие

Европейският съюз се готви да наложи икономически санкции срещу Великобритания. Брюксел заплашва Лондон с прекъсване на доставките на газ и електричество, а Франция обещава на съседите си през Ламанша да прекъсне двугигаватовия кабел. Защо страните от Западна Европа се озоваха на ръба на енергийна война?

Номиналните съюзници на Великобритания – Франция, Германия, Холандия, Италия и Испания – призоваха Брюксел да подготви план за действие в случай на търговска война с Великобритания. Става дума за ответни мерки в ситуация, ако Лондон преустанови търговските споразумения със Северна Ирландия, залегнали в документите за Брекзит.

По-специално, ЕС настоява за поддържане на фактическата митническа граница между Северна Ирландия и Великобритания в Ирландско море, за да се избегне неконтролиран внос на британски продукти от Ълстър за Ирландия, която е страна от ЕС.
Ако Лондон наруши тези условия, ЕС обмисля следните възможности за ответни мерки: ограничаване на достъпа на Великобритания до енергийните доставки на блока, налагане на мита за британския износ или в краен случай прекратяване на търговско споразумение между двете страни. В същото време около 10% от електроенергията и 12% от природния газ, консумирани във Великобритания, идват от ЕС. Страната е готова да преговаря с ЕС за разрешаване на спора за статута на Северна Ирландия, предвиден от протокола като част от сделката за Брекзит, но е готов да се откаже от част от документа, ако Брюксел не се съгласи с основна ревизия .
Друг проблем е спорът за квотите за риболов. Преди три дни Франция, от името на 11 водещите риболовни държави в Западна Европа, заяви, че отговорът на Лондон „на искания за разрешителни за риболов е неадекватен“ – британската страна е ограничила риболова във водите на Джърси.
По-специално френските рибари са получили едва 200 лиценза – всъщност половината от това, което Париж изисква. Освен това, според “Файненшъл Таймс”, като част от спор за правата на риболов, Франция заплашва да изключи своя двугигаватов електрически кабел, водещ към Великобритания.

На 1 януари, преходният период между Великобритания и ЕС приключи, страната напусна единния пазар и митническия съюз на ЕС. На 30 декември миналата година британският премиер Борис Джонсън подписа споразумение за търговия и сътрудничество с Европейския съюз след Брекзит. През март тази година Европейската комисия започна производство за нарушения от Великобритания на споразуменията, постигнати при Брекзит.

„Справяйки се с бензиновата криза, Великобритания е доста зависима от Европейския съюз по отношение на доставките на електроенергия и газ“, каза Игор Юшков, експерт от Финансовия университет при правителството на Руската федерация и Националния фонд за енергийна сигурност. Според него „има доста големи потоци енергия от континента към Британските острови“.
„Ако спрат, Великобритания ще се сблъска със сериозни трудности. По -специално, тя ще трябва да произвежда повече електроенергия за себе си, а това изисква повече газ и въглища. На фона на енергийната криза в Европа всичко това е доста скъпо. Така че по отношение на енергетиката отделянето ЕС е ударило най-вече самата Великобритания “, обясни експертът.

Юшков припомни, че по -рано Великобритания е произвеждала доста газ и петрол в шелфа на Северно море и е изнасяла енергийни ресурси за континента. „Но сега тя вече не е страна износител. Тя все още произвежда малки обеми, но това дори не покрива вътрешните нужди на страната “, каза той. „Проблемът е, че поради постоянната реторика на Европейския съюз за предстоящия енергиен преход, тоест отхвърлянето на традиционните енергийни източници, енергийните компании във Великобритания загубиха стимула да инвестират в разработването на нови находища и поддържането на съществуващите в правилното ниво. ”
Освен това ЕС сега няма допълнителна енергия, която да споделя с Великобритания, убеден е събеседникът. „Ако имат възможност под някакъв предлог да не изнасят газ и електроенергия там, тогава ЕС би предпочел да се възползва от това в условията на собствен дефицит в навечерието на отоплителния сезон. И след началото на зимата ще започне борба за енергийни ресурси ”, прогнозира експертът.

Според Юшков, в условията на предстояща търговска война с ЕС, Великобритания може да отвори отново въглищните централи, за които се твърди, че уж са затворени. „В действителност тези централи бяха просто прехвърлени в така наречените пелети (горивни пелети, получени от торф и дървесни отпадъци). Всъщност те използват рециклирани дървени стърготини, от които получават пелети, които изгарят. Номерът е, че пелетите се считат за зелена енергия, докато въглищата или дървата за огрев не са. Но при настоящите условия ТЕЦ-овете с въглища са по-ефективни от тези, преобразувани в пелети, тъй като осигуряват повече енергия “, каза експертът.

„В случай на заплаха за прекъсване на достъпа до енергийни ресурси от ЕС, Великобритания ще използва всички възможни възможности, включително електроцентрали на мазут“, предлага източникът. “Сега страната ще се ръководи от желанието по някакъв начин да оцелее тази зима и тогава ще търси начини да се подготви за такава политика на Европейския съюз.” „Но в случай на сериозен недостиг на енергия, британците ще трябва да изключат индустрията от топлоснабдяването, за да я запазят поне в домовете на гражданите и социалната инфраструктура“, добави той.

В същото време експертът посочи доста либералния характер на британския пазар на електроенергия. „Потребителят винаги вижда на брояча колко му струват газът и топлината. При тези условия много британци не могат да си позволят да отопляват домовете си напълно и или напълно да прекъснат отоплението, или да го направят минимално. Затова много от тях страдат от последиците от липсата на отопление – от пневмония и други заболявания ”, обясни той.

Така, според Юшков, настоящата енергийна криза се наслагва върху съществуващите проблеми в двустранните отношения между Великобритания и ЕС. „Освен това ЕС има допълнителен лост за Великобритания по отношение на енергията“, каза той. “Малко вероятно е те да блокират напълно достъпа до енергийни ресурси за британците, тъй като това е доста трудно да се направи поради свободата на търговията. Но те със сигурност ще изискват от Великобритания някои отстъпки, вероятно по въпроса за Северна Ирландия. ”

„Но най -важното е, че европейските заплахи са очевидно използване на енергийните доставки като политическо оръжие“, заяви експертът. „Точно за това критикуват Русия по отношение на Украйна”, припомни той.
На свой ред германският политолог Александър Рар смята, че “икономическият конфликт между Лондон и Брюксел ще се засили”. „ЕС поиска границата в Ирландия да остане отворена поради опасения, че „Саламената война“ ще се превърне в гражданска война“, обясни той. “Ако търговска война избухне на границата между Ирландия и Северна Ирландия, това може да доведе до истинска война и терор”, припомни той.

Събеседникът припомни, че според постигнатите по -рано споразумения границата на остров Ирландия трябва да остане „прозрачна“, за да се запази споразумението от Белфаст от 1998 г., благодарение на което става възможно да се прекрати въоръжената конфронтация между лоялистите протестанти и католическите националисти в Ълстър.

„ЕС ще натисне Лондон с всички сили, но има проблеми в самия ЕС. Например Брюксел се опитва да окаже натиск върху Варшава, но прекалено големият натиск ще доведе до излизане на Полша от ЕС. Като цяло кавгите между Лондон и Брюксел ще доведат до там, че Великобритания ще отиде още по-близо до САЩ и ще затвори границата с Европа “, подчерта политологът.

Експертът нарече заплахите за Франция да “прекъсне” британския кабел вследствие на създаването на съюза АУКУС и унижението на Париж. „Французите погълнаха това горчиво хапче, защото зоната им на влияние в Азия им беше отнета. Със създаването на АУКУС Вашингтон и Лондон поставиха французите на тяхно място в един ред с другите страни от Европейския съюз. И това вероятно е по-сериозен конфликт от този, който се разгръща около Ирландия “, обобщи Рар.

Post Views: 3

СВЯТ

📊🏗️ 🎟️🇪🇺💰🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците

🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬

📊 Според прогнозите на МВФ за 2026 г., Турция официално се превръща в най-голямата мюсюлманска икономика в света с внушителен номинален БВП от $1.64 трилиона.

🏗️ Докато южната ни съседка строи мегапроекти, привлича глобални инвестиции и се позиционира като незаобиколим фактор между Азия и Европа, в България дебатът твърде дълго оставаше вкопчен в миналото.

Време е да си зададем въпроса: Как е възможно да имаме икономически гигант на границата си и да не извличаме максимални дивиденти от това?

🎟️ Златният билет: България като вход към 450 милиона европейци

Турската икономика произвежда с огромни темпове, но нейният най-голям и платежоспособен пазар остава Европейският съюз 🇪🇺. За да стигнат турските стоки до тези над 450 милиона потребители, те имат един основен, най-кратък и най-логичен сухоземен път: България.

🛑 Вместо да се възползваме агресивно от тази географска рента, ние често се държим като обикновен контрольор на билети. Опашките по границите ни са пословични, а инфраструктурата има нужда от сериозен тласък. Турция има крещяща нужда от безпроблемен достъп до Европа, а ние държим ключа. Този ключ струва милиарди! 💰

🛠️ Какво можем (и трябва) да направим веднага?

🛣️ Транспортни коридори и логистични хъбове: Границата ни не трябва да бъде просто място за проверка на тирове, а гигантска логистична зона. Изграждането на модерни интермодални терминали, разширяването на магистралната мрежа и високоскоростната железница към Истанбул са проекти, които биха генерирали огромни транзитни такси и хиляди работни места.

⚡ Енергетика и горива: Турция е огромен енергиен консуматор и разпределител на потоци от Каспийския регион и Близкия Изток. България може да се позиционира не само като ключов транзитьор на горива, но и като стратегически партньор в зелената енергетика и балансирането на електропреносните мрежи на Балканите.

🏭 Индустриални зони по границата: Турският бизнес търси начини да заобиколи административните бариери за директен достъп до ЕС. Съвместни икономически зони в Южна България биха позволили на турски компании да изнесат производство тук. Така те получават етикет “Made in EU”, а ние – сериозни инвестиции, данъци и реиндустриализация.

🏛️ Политически прагматизъм и смели ходове

В световната политика икономическият интерес диктува правилата. Не можем да си позволим лукса да бъдем пасивни, докато други държави развиват алтернативни коридори, за да ни заобиколят.

🎯 Този прагматичен геоикономически подход трябва да послужи като ясна препоръка към новото управление и Румен Радев. Ако амбицията е да изградим една по-уверена, проактивна и икономически “агресивна” в отстояването на интересите си България, то капитализирането на тези $1.64 трилиона по границата ни е първият задължителен ход.

Време е да спрем да бъдем просто географска граница и да започнем да бъдем модерен мост. Мост, по който България събира заслужените си дивиденти. 📈

Бъдещето принадлежи на смелите!

Post Views: 8

СВЯТ

Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо сред основните заплахи за американската национална сигурност, съобщава TIME. Документът бележи рязък завой спрямо досегашния фокус на Вашингтон върху джихадистки организации и крайнодесен вътрешен екстремизъм.

Новата стратегия на администрацията на Доналд Тръмп разширява традиционното разбиране за тероризъм и включва в него не само ислямистки групировки, но и транснационални престъпни организации, както и това, което Белият дом описва като „насилствени светски политически групи“ — включително Антифа. Според Reuters Себастиан Горка, директорът по контратероризъм в Белия дом, е заявил, че стратегията цели „неутрализиране“ на заплахи в Западното полукълбо и разбиване на картелни операции, но също така и идентифициране и неутрализиране на групи като Антифа в самите Съединени щати.

Както пише TIME, това е съществена промяна както спрямо контратерористичната рамка от първия мандат на Тръмп, така и спрямо подхода на администрацията на Джо Байдън. При Байдън акцентът беше поставен основно върху вътрешния тероризъм, свързан с крайнодесни и бели супремасистки идеологии. Сега Вашингтон обръща фокуса към леви радикални движения, които според Тръмп и съветниците му използват политическо насилие като инструмент.

„Ние приемаме идеологията и контраидеологията много сериозно“, заявява Себастиан Горка, цитиран от TIME. По думите му това важи за заплахи, насочени „срещу западната цивилизация, Америка, Конституцията на САЩ, нашите приятели, нашите съюзници, мира като цяло“.

Антифа като нов централен враг

Най-спорната част от новата стратегия е именно включването на Антифа и сходни движения в логиката на борбата с тероризма. Антифа — съкращение от „антифашистки“ — представлява разхлабена мрежа от активисти и групи, които се противопоставят на крайнодесни идеологии. Движението няма централизирано ръководство, а действията му често се изразяват в протести, част от които през годините са прераствали в насилие. Reuters описва Антифа като децентрализирано движение без ясна структура, командна йерархия или лидерство. В съвременния си вид той най-често обозначава разпръсната среда от леви, анархистки, антиавторитарни и антикапиталистически активисти, които се организират локално и често действат чрез малки групи. CSIS описва Антифа като децентрализирана мрежа от крайно леви активисти, които се противопоставят на това, което възприемат като фашистки, расистки или крайнодесни движения.

Именно тази неясна структура прави движението трудно за класифициране. Част от действията, свързвани с Антифа, са класически протестни форми — демонстрации, контрапротести, кампании срещу крайнодесни организации и онлайн активизъм. Но с движението се свързват и по-агресивни практики като блокиране на събития, сблъсъци с политически опоненти, повреждане на имущество, doxing (злонамерено публикуване на лична информация) и участие в т.нар. black bloc тактики, при които активисти се обличат в черно и действат колективно, за да затруднят идентификацията си.

TIME отбелязва, че консервативни политици и коментатори отдавна представят Антифа като координирана екстремистка заплаха.

От протестна мрежа към терористична заплаха

През септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която обяви Антифа за „вътрешна терористична организация“. В документа Белият дом описва движението като „милитаристично, анархистко начинание“, което според администрацията използва незаконни средства, организира насилие, напада служители на реда и се опитва да прикрива идентичността, финансирането и операциите си. Заповедта нарежда на федералните институции да използват наличните си правомощия, за да разследват, прекъсват и разбиват незаконни операции, извършвани от Антифа или от лица, които твърдят, че действат от нейно име.

Делото в Тексас и европейските групи под прицел

Най-сериозният аргумент на администрацията на Тръмп идва от делото за нападението срещу имиграционния център за задържане „Прериленд“ на ICE в Алварадо, Тексас, на 4 юли 2025 г. През март 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че деветима членове на т.нар. Антифа клетка от Северен Тексас са осъдени от федерално жури за роли в бунт, използване на оръжия и експлозиви, предоставяне на материална подкрепа на терористи, възпрепятстване и опит за убийство на полицай и служители на центъра.

Пам БондиСпоред Министерството на правосъдието още седем души са се признали за виновни по обвинение за предоставяне на материална подкрепа на терористи. Тогавашният главен прокурор Памела Бонди представи присъдите като част от систематичното разбиване на Антифа от страна на администрацията.

Паралелно с вътрешната линия срещу Антифа, администрацията на Тръмп вече насочи вниманието си и към конкретни европейски групи, които Вашингтон описва като „насилствени групи, свързани с Антифа“. През ноември 2025 г. САЩ обозначиха четири структури в Германия, Италия и Гърция като глобални терористи и обявиха намерение да ги включат и като чуждестранни терористични организации. Сред тях са германската Antifa Ost, италианската Informal Anarchist Federation/International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense.

Reuters съобщава, че Antifa Ost е свързвана с нападения срещу хора, определяни от групата като „фашисти“ или част от германската десница. В Германия седем членове на тази лява екстремистка мрежа са изправени пред съд по обвинения, включително за опит за убийство, тежки телесни повреди, утежнена кражба и имуществени щети при атаки между 2017 и 2023 г. Германското вътрешно министерство описва Antifa Ost като насилствена мрежа, известна и като „Hammer Gang“ заради използването на чукове при нападения.

В Гърция, според Reuters, Revolutionary Class Self-Defense е поела отговорност за експлозия при железопътния оператор Hellenic Train и за нападение срещу Министерството на труда в Атина, при които няма пострадали след евакуация. Държавният департамент на САЩ съобщава още, че Armed Proletarian Justice е поела отговорност за поставяне на бомба близо до щаба на гръцките сили за борба с безредиците в Гуди през 2023 г.

От десния към левия екстремизъм

Новият подход обръща посоката на политиката от времето на Байдън, когато американските служби и институции поставяха по-силен акцент върху заплахите от крайнодесен и бял супремасистки екстремизъм.

Чарли КъркСебастиан Горка говори за „възраждане на насилствената лява идеология“ и посочва като пример убийството на консервативния активист Чарли Кърк. По думите му американците са станали свидетели на увеличаване на политически мотивирани убийства на християни и консерватори, извършени от насилствени леви екстремисти.

TIME обаче включва и важен контрапункт. Изданието цитира анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания, според който през последното десетилетие крайнодесни екстремисти са извършили значително повече атаки и убийства в САЩ от левите екстремисти. Последващ анализ на CSIS от септември 2025 г. отчита ръст на левите атаки и заговори, но уточнява, че този ръст тръгва от ниска база и остава под историческите нива на насилие от крайнодесни и джихадистки извършители.

Така, според TIME, новата стратегия не просто добавя нова категория заплахи, а пренарежда политическия и институционалния фокус на американската контратерористична политика. В центъра на този спор стои именно въпросът дали държавата преследва реално политическо насилие, или получава инструмент да насочи контратерористичния апарат срещу цяла идеологическа среда.

Картелите и джихадистите в новата стратегия

Един от най-силните инструменти в тази рамка е определянето на дадена група като чуждестранна терористична организация. По правило такъв статут се прилага към структури, които извършват политически мотивирано насилие срещу цивилни и представляват заплаха за националната сигурност на САЩ.

Последиците са сериозни: финансови санкции, криминализиране на предоставянето на материална подкрепа от американски граждани и потенциално разширяване на правомощията за наблюдение и разследване. Именно затова включването на европейски леви екстремистки групи в американски терористични списъци има значение не само като политически сигнал, но и като правен инструмент.

Според TIME администрацията на Тръмп вече е приложила такъв статут към няколко латиноамерикански наркокартела, включително Трен де Арагуа и Картел Синалоа. Вашингтон също така разшири натиска си към леви екстремистки групи в Европа, а Горка определя като „историческа“ и стъпката на президента да обяви „Мюсюлмански братя“ за чуждестранна терористична организация, като ги описва като „прародител“ на съвременните джихадистки движения.

Втори стълб на стратегията е насочен към разбиването на ислямистки групировки, включително Ал Кайда и регионални филиали на ИДИЛ. Така администрацията се опитва да покаже, че не заменя старите заплахи с нови, а разширява периметъра на контратероризма. Reuters също посочва, че стратегията запазва натиска върху глобалното джихадистко движение, включително чрез „насочване и унищожаване“ на групи като Ал Кайда.

Разликата е, че сега в същата стратегическа рамка попадат едновременно джихадистки организации, наркокартели и леви политически движения, които според Белия дом оправдават насилие.

Изданието посочва още, че ключови елементи от контратерористичната инфраструктура във втория мандат на Тръмп са отслабени или оставени в несигурност. Джо Кент, избран от Тръмп за директор на Националния контратерористичен център, е подал оставка през март в знак на протест срещу войната с Иран, оставяйки центъра без постоянен директор.

Както подчертава TIME, най-големият политически спор тепърва ще се разгръща около Антифа — дали движението представлява реална терористична заплаха, или администрацията използва контратерористичния инструментариум, за да насочи силата на държавата срещу идеологически противници.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 12

СВЯТ

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.

В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.

ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.

Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.

Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.

Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:

JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина

Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори

Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест

ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.

Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.

За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.

Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.

Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.