ФОКУС

Подлата игра по унищожаването на нациите

Англо-американците два пъти са изхвърляни от Афганистан: поуки от историята и от настоящия момент. В тази статия световноизвестният австралийски кинорежисьор и журналист Джон Пилджър отново разкрива истини, които евроатлантическата пропаганда днес грижливо крие. Въпреки, че е награждаван два пъти с престижна награда за журналистика във Великобритания, където живее, „освободеното“ от пазара българско книгоиздаване не вижда смисъл в превеждане на книгите му на български език. Така е, защото творбите му свалят маската на англо-американския империализъм и разкриват уродливото лице на западнодемократичните престъпления по света – с техните убийства, поробване, поддържане на мизерия и насилие.

Тук е нашата роля – да запознаваме изстрадалия от капиталистическите престъпления български народ за истинската същност и цели на „партньорите ни от Запада“. Разкритията на Пилджър дават ясна отправна точка защо партиите на „демократичния преход“ у нас /с всичките им разновидности и в настоящия несъставящ правителство парламент/ изразходваха огромни пари от българския народ през последните 20 години за да са в услуга на унищожаването на нации – големите войни на САЩ-НАТО за грабежа на Афганистан и Ирак. Готови сами да разрушат българската нация, за местните проамерикански либерали и антикомунисти няма престъпления, които да не си заслужават, стига това да гарантира техните печалби и власт. Пилджър дава пример, че независимо от усилията на пропагандната индустрия на корпоративните магнати нищо да не се промени, истината намира начин да прокара свой път. Истината насърчава нови и нови хора да се включват в борбата за бъдещ некапиталистически обществен модел – в него войните, грабежа и неграмотността ще са само поучителна част от мрачното минало на човечеството. Минало, което не бива да се повтаря.

Историята: През 1978 година едно освободително движение, ръководено от Народно демократичната партия на Афганистан /комунисти/ сваля диктатурата на Мохамед Дауд Кан. Сваленият е братовчед на последния крал на страната Мохамед Захир Шах. Събитието е една необикновена народна революция, която заварва противниците й – американците и британците неподготвени.

Сега, когато цунами от крокодилски сълзи облива политиците на Запад по повод победата на талибаните, историята бива потулена. А тя е, че преди две поколения Афганистан вече спечели свободата си – тази, която през 2001 година чрез война САЩ, Великобритания и „съюзниците им“ /сред които и натовска България/ унищожиха.

Връщаме се към народната революция от 1978 година. „Ню Йорк Таймс“ съобща, че тогава западните журналисти в столицата Кабул разбират, че „почти всички афганистанци, които интервюират, изказват радостта си от победата на революцията“. А американският вестник „Уолстрийт джърнал“ съобщава: „150 000 местни жители тържествено посрещнаха новото знаме на страната …маршируващите изглеждат истински въодушевени от случващото се“.

《1985 година, Афганистански жени, които са готови да защитават социалистическата революция.》

Друг вестник – „Вашингтоун пост“ пише: „Верността на афганистанците към новото правителство не подлежи на съмнение“. А новото правителство е светско /нерелигиозно/, насочено към модернизирането на страната и социалистическо. Новата червена власт обявява програма за цялостни реформи на обществото. Измежду многото промени програмата включва равни права между мъже и жени, защита на отделни малцинства. Политическите затворници от времето на сваления крал са освободени, а старите полицейски досиета са публично изгорени.

При краля средната продължителност на живота е едва 35 години. Детската смъртност е потресаваща: на всеки 3 деца оцелява само 1. Неграмотността сред населението е 90%. Каква е промяната? Победилата социалистическа революция създава ново безплатно здравеопазване. Започва масова кампания по ограмотяване на населението.

Напредъкът при жените спрямо предишното им безправно положение е безпрецедентен /непознати темпове на подобрение/. Само за 10 години до края на 80-те години на ХХ век жените са 50% от студентите, 40% от лекарите, 70% от учителите и 30% от всички държавни служители.

Тези промени дълбоко се врязват в паметта на поколението. Такъв е случая с Саира Нурани, която е хирург и бяга от Афганистан през 2001 година. Тя си спомня:

„Всяко момиче след революцията можеше да ходи на училище и университет. Можехме свободно да се разхождаме, да носим дрехи, каквито харесваме…Посещавахме кафенета, ходехме петъците на кино – тогава бяха на мода индийските филми. Но когато муджахидините започнаха да побеждават, нещата се влошиха коренно…муджихидините бяха хората на Запада.“

《Национално знаме по време на правителството на НДПА》

За правителствата на САЩ проблемът със социализма в Афганистан /и Народно демократичната партия на Афганистан/ беше, че е подкрепян от СССР. Но афганистанското управление никога не се е превръщало в нечие „чучело“, както се опитват да го осмиват на Запад, нито пък падането на монархията се дължи на „дългата ръка“ на Москва – както се опитват да го изкарат американци и британци по това време.

Американският държавен секретар Сайръс Ванс при президента Джими Картър по-късно признава това в своите спомени:

“Ние нямахме нито едно доказателство за вмешателството на СССР в афганистанската революция /от 1978 година/“.

В същия президентски екип е друга известна фигура – полякът Збигнев Бжежински. Той е съветник на Картър по националната сигурност – емигрант в САЩ, фанатичен антикомунист и краен моралист. Бжежински оказва влияние на редица президенти след Картър и влиянието му изчезва едва със смъртта му през 2017 година.
Фактите: На 3 юли 1979 година в пълна тайна от американския народ и от Конгреса на САЩ, президентът Картър разпорежда началото на специална операция на стойност 500 милиона долара. Тази операция ЦРУ нарече „Циклон“, целта й – сваляне на първото светско /нерелигиозно/, носещо прогрес за народа си правителство на Афганистан.
С тези огромни пари – половин милиард американски долара трябваше да бъдат склонени към сътрудничество, подкупени и тежко въоръжени племенни и религиозни фанатици. Това са муджахидините. Само директните подкупи, които ЦРУ изразходва възлизат, според репортера Боб Уудлърд от „Вашингтон пост“, на 70 милиона долара. Той описва история, в която на проведена среща между американски разузнавач и местен племенен вожд, се случва следното:

„Агентът на ЦРУ слага на масата сериозно количество пари: 500 000 долара в пачки по 100 доларови банкноти. Той е убеден, че това ще подейства по-силно от традиционно раздаваните при подобни случаи 200 000 долара. Посланието е – ние сме с вас, сериозни сме, ето ви пари, които знаем, че ви трябват…Не много след тази случка същият агент иска от централата на своята служба нови 10 милиона долара…“.

По този начен САЩ създават постепенно тайна армия – мъжете са набирани от ислямски държави от целия свят, а се тренират в лагери в съседен Пакистан. Обучители са пакистански агенти, американската ЦРУ и британските служби МИ-16. Такива наемници, които да се сражават в Афганистан, са привлечени дори в район Бруклин, град Ню Йорк. Иронията е, че това става в едно Ислямско училище, което съвсем не е далеч от взривените на 11 септември 2001 година „кули-близнаци“ – небостъргачите на Световния търговски център. А един от участниците е инжинер от Саудитска Арабия – Осама бин Ладен.

Емблематична фигура на световния антикомунизъм – президентският съветник Збигнев Бжежински в тренировъчев лагер на антисъветските муджахидини, Пакистан. Всякъкви престъпления са оправдани, угризенията – изключени.

Целта на намесата за американските политици не е само Афганистан. Целта е СССР. Разпространението на краен ислямизъм, на религиозни фанатици в Средна Азия ще нанесе вреди на Съветския съюз и може дори да го унищожи.

„Големите ни интереси“

Сега ще прочетете кратко, но много запомнящо се съобщение.

То е от посланика на САЩ в Кабул от 1979 година:

„Големите интереси на САЩ…ще се осъществят с премахването на правителството на Народно демократичната партия на Афганистан, независимо от всички отрицателни последствия, които това може да причини на бъдещите социални и икономически реформи в Афганистан“.

Читатели, прочетете пак горното съобщение! И пак.

Много рядко в историята за подобно цинично намерение се е говорило толкова открито. Това което САЩ казват и правят тогава е, че едно наистина носещо прогрес правителство и едни наистина защитавани права на жените там трябва да…отидат по дяволите.

Междувременно 6 месеца по-късно на бойното поле проамериканските джихадисти /купените и въоръжените/ застрашават границите на СССР и Москва взима фатално решение – праща свои войски в Афганистан. Муджахидините и джихадистите вършат своята работа – от ЦРУ и САЩ те са много богато снабдявани с тежки оръжия като преносимите ракети „Стингър“, а от британският министър-председател Маргарет Тачър са възхвалявани пред света като „борци за свобода“. Червената армия води война на изтощение с тях и е принудена да се изтегли.

Водеща роля сред муджахидините имат т.нар господари на войната, които контролират търговията с хероин и оказват терор над жените. Талибаните като ултрарелигиозна фракция възникват по-късно през 90-те години – техните религиозни тълкуватели /молли/ са облечени в черно, устройват съд над бандитизма, изнасилванията и убийствата, но същевременно изключват напълно жените от обществения живот.

През 80-те години се свързах с Революционната асоцияция на жените в Афганистан /РАЖА/, която се опитваше да предупреди света за случващото се с жените в страната. По време на периода на талибаните те тайно заснемаха извършвани престъпления и разобличиха с материали жестокостта на поддържаните от Запад муджахидини. Ето какво сподели пред мен членка на РАЖА: „Кадрите предоставихме на всички основни медии на Запад, но нито една от тях не пожела да се ангажира…“.

През 1992 година правителството на НДПА отслабва и пада от власт. Президентът Мохамед Наджибула отива в Организацията на обединените нации, за да търси помощ. Завръщайки се в Афганистан е заловен от талибаните и обесен на уличен стълб.

Подлата игра

Британският лорд Кързън през 1898 година признава:

„За мен държавите са пионки на шахматната дъска, върху която се състои голяма игра за господството над света“.

Кързън е вицекралят на владяната от Великобритания като колония Индия и той прави това изказване конкретно по повод на Афганистан.
100 години по-късно британският министър-председател Антъни Блеър използва почти същите думи след атентатите на 11 септември 2001 в САЩ:

„Сега е нашият момент. Калейдоскопът е разтърсен. Образите са разбъркани. Скоро те ще се подредят отново. Но преди това да стане, нека ние подредим света съгласно нашите интереси.“

Блеър добавя за Афганистан и това: „Ние няма да пренебрегнем бедността, която характеризира вашето мизерно съществуване, а ще потърсим решение за нея“.

Управляващият Великобритания всъщност приглася по темата на своя учител президента Джордж Буш – син. Буш се обръща към жертвите на американските бомбардировки от кабинета си в Белия дом:

„Подтиснатият народ на Афганистан ще усети щедростта на Америка. Докато поразяваме военни цели, ние ще хвърляме от въздуха също и храна, лекарства и ще снабдяваме гладуващите и страдащите…“.

Почти всяка от тези думи е лъжа. Уверенията им в загриженост са чисти илюзии, прикриващи свирепостта на империализма – същият, който „ние“ на Запад като по правило не забелязваме.

Една загубила всичко жена – Орифа

Нахлуването на САЩ-НАТО и окупацията на Афганистан /2001-2021/ превърна тези кадри в ежедневие: убити афганистански деца.

През 2001 година Афганистан е изравнен със земята от войната на САЩ-НАТО и направен напълно зависим от хуманитарните конвои от съседен Пакистан.

Журналистът Джонатън Стийл съобщава, че американското нахлуване причинява косвено смъртта на не по-малко от 20 000 афганистанци. Спират помощите за районите, обхванати от суша, гладът рязко нараства и хората напускат домовете си.

Година и половина след началото на войната бях в Афганистан. Сред руйните на столицата Кабул се виждаха неизбухнали американски касетъчни бомби, които често се бъркат с жълтите хранителни пакети, хвърляни от самолетите. Попаднали в ръцете на ровещите за храна деца, те избухват и откъсват крайниците им.

Бях в село Биби Мару. Там видях местната жена Орифа на гробищата. Тя ридаеше пред гроба на мъжа си Гул Ахмед – тъкач на килими. До съпруга й бяха погребани и всичките им 6 деца, а също и 2 съседски деца.

Насред чистото синьо небе американски изтребител F-16 хвърля по дома на Орифа една 230- килограмова бомба Мк82. По това време жената не е в дома си. Като се завръща заварва своя изграден от камъни, кал и слама дом помлян от бомбата и разхвърляните човешки останки на цялото й семейство.
Няколко месеца по-късно група американци посещават Орифа. Връчват й плик с 15 парични банкноти – общо 15 американски долара. „По 2 долара за всеки член на убитото ми семейство“, казва тя.

Американско-натовското нахлуване в Афганистан е измама – в нея участват както демократите, така и републиканците. Във връзка с атентатите в Ню Йорк от 11 септември самите талибани се разграничават от Осама бин Ладен. Но повечето от талибаните по това време винаги са били с властите на САЩ и с правителството на демократа Бил Клинтън. Поредица от тайни срещи с талибаните трябваше да гарантират изграждането на огромен газопровод на стойност 3 милиарда долара, започнат от американски петролен консорциум.

《Хиляди млади американци се простиха с живота си в окупацията за сметка на колосалните нови печалби на корпорациите.》

Ръководители на талибаните са канени в САЩ и гостуването им е било пазено в строга тайна. Те са били на срещи в луксозната резиденция на шефовете на компанията Унокал в Тексас, а също и в централата на ЦРУ във Вирджиния. Един от посрещачите и преговарящите с тях е Дик Чейни, а той после стана вицепрезидент при републиканеца Джордж Буш.

Като журналист през 2010 година в столицата Вашингтон успях да си уредя интервю с изобретателя на цялата тази ера на страдание за Афганистан – Збигнев Бжежински. В разговора с него цитирах собствената му автобиография. В нея той признава, че грандиозният план за въвличането на СССР във война с Афганистан е родил „някои неконтролируеми ислямисти“. По повод на техните престъпления, го попитах:

„Нямате ли някакви угризения на съвестта?“

Бжежински подскочи: „Угризения?! Угризения?! Какви угризения?“.

В подкрепа на САЩ-НАТО: Български наемнически части редовно бяха пращани „на мисии“ в Афганистан, като за това стотици милиони левове бяха платени от народа ни.

Сега през лятото на 2021 година, когато ни показват сцените на панически бягащи на летището в Кабул, а журналисти от лъскави отдалечени студиа оплакват липсата на „нашето военно присъствие там“, е време да се замислим.

Време е да извадим истината от миналото, за да не повтаряме никога повече страданието, което причинихме на народите – на техния и нашия.

Post Views: 12

ФОКУС

Румен Овчаров (който е енергиен експерт) погреба БСП и Президентката по стратегията “клин, клин избива”😆😆😀

Румен Овчаров (който е енергиен експерт) погреба БСП и Президентката по стратегията ” клин , клин избива “😆😆😀

Без да си иска 😄😄😄 потвърди това , което и говорещи глави го говорят от много години.

“🔴 ДОКОГА БЪЛГАРСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ, ДЕПУТАТИ И РАЗСЛЕДВАЩИ ОРГАНИ ЩЕ СЕ ПРАВЯТ НА ГЛУХИ И СЛЕПИ ПРЕД АФЕРАТА “БОТАШ”?!

Абсурден договор, не само с дългосрочните си неизгодни финансови условия за данъкоплатците на България, но и с потенциалното погазване на редица национални закони, Конституцията на Република България, Решения и Директиви на Европейския съюз. Само аз ли разбирам за какво грандиозно нарушение на законите на България и ЕС става въпрос?

България закупува чрез “Булгаргаз” танкери LNG газ от световните пазари на борсова цена с пари от бюджета. После го доставя и инжектира на терминалите на Боташ, за което плащаме отделна фиксирана цена от близо 500 000 USD всеки ден. По този начин плащаме два пъти. Веднъж за закупуване на газ и втори път за регазификация. И Румен Радев нарича това изгодна сделка?! ТОВА Е ПЪЛЕН АБСУРД. СЪБУДЕТЕ СЕ!

🔴 ЕДИН ТАНКЕР НЕ ПРАВИ ДОГОВОРА „БОТАШ“ ИЗГОДЕН

Продължават лаишките опити договорът „Булгаргаз – BOTAŞ“ да бъде представян като работещ и полезен за България. Сега се съобщава, че „Булгаргаз“ търси 1 LNG товар от 1 млн. MWh за доставка на турския терминал. Всъщност един танкер не променя икономиката на договора. Защото по договор България плаща не само за един танкер, а е поела ангажимент за 14 танкера LNG, както и за резервиран капацитет и достъп, с фиксиран разход, който тече всеки ден.

Ако договорният параметър с BOTAŞ е 53 200 MWh на ден, това означава приблизително 19.4 млн. MWh годишно платен капацитет.

Според публикации в медиите от 30.04.2026г.:

“Държавният газов доставчик “Булгаргаз” ЕАД стартира тръжна процедура за доставка на 1 танкер втечнен природен газ на терминал в Турция. Поканени са 37 международни компании. От съобщението става ясно само, че се търси 1 товар от 1 млн. МВтч за осигуряване на необходимите за пазара количества през летния сезон. Не се посочва конкретен период на доставка, нито докога ще се приемат оферти. Те ще бъдат класирани според доставна цена, срок и начин на плащане, което означава, че ще се търси най-ниската цена и най-изгодните условия за разплащане.”

Тоест обществото трябва да повярва, че използването на около 5% от годишния капацитет доказва „работещ договор“. След години плащания, след повърхностни и незадълбочени спорове, след “опити” за предоговаряне и след признания, че „Булгаргаз“ не плаща дължимите суми поради неизгодността на споразумението, но досега сме издължили над 600 милиона лева, според разнопосочни официални изказвания на министри на енергетиката досега, в момента “Булгаргаз” търси единична доставка, която да създаде впечатление за активност.

🔴Има ли финансисти, икономисти, юристи и експерти в тази държава?!

– Плащаме със средства от държавния бюджет по договор, по чиито параметри до момента сме платили над 600 милиона лева, но никой не дава обяснение колко разходни средства са заложени в държавния бюджет?

– На каква цена и какво количество газ закупува България от световните пазари, преди разтоварването им на терминалите на BOTAŞ?

– Кой ще провери публичните твърдения на Румен Радев, който апропо е договарял политически сделката в Турция с Реджеп Тайип Ердоган, за несъответствие на доставено количество газ на терминалите на BOTAŞ и обявените данни от “Булгаргаз”?

– Как се отпускат средства от държавния бюджет за дългосрочна газова сделка за 13 години, без знанието и одобрението на Парламента на Републиката и без нотификация към Европейската комисия?

– Как договор официално обявен за междудържавен и междуправителствен от Република Турция в Република България се представя за “търговски”?

– Как първо подписваш международен договор, а после МС извършва съгласувателна процедура и за 24 часа приема решение, с което служебният МС одобрява вече подписания договор с Турция? Забележете одобрява договор, който не е виждал нито един министър и нито една институция!

– Как се подписва договор за милиарди без да е извършен финансов анализ, оценка на риска, без никаква финасова обосновка?

– Как КЕВР е била оставен в неведение за параметрите на сключения договор и без държавният регулятор да го е виждалопределя цените на електроенергията?

Има още поне 100 въпроса и недоумявам как е възможно от 6 милиона българи само една шепа да си задават логични въпроси. Онези по институциите мълчат, но искат правов ред и законност в България?!

Тоест Вие говорите за борба с корупцията и олигархията, а с мълчанието си, с бездействието си, с толерирането на потенциални престъпни действия, със замитането на ужасявящ проблем, Вие, които влизате и излизате от Парламента вече 3 години, мълчите за незаконни действия и корупцията?!

Е как ще постигнете законност, когато огромно по своя мащаб потенциално престъпление е премазало държавността, нормативите, законите на Републиката и ЕС, а навсякъде по институциите се носи страховито безхаберие, поднасят се жалки
оправдания, документални и фактически несъответствия. Този договор крещи! Той е скандален. Какъв парламент, какво начало, когато институциите са ИЗБУШЕНИ!

И не само това!

Мълчат основните замесени в този държавен резил лица. Нещо повече, момента в Народното събрание се настаняват депутати, които преди това са действали и бездействали, зад гърба на българските граждани, на тъмно, тайно и скрито, заобикаляйки Конституцията на Република България и законите на държавата ни.

Плащаме за 19.4 млн. MWh годишно, а търсим 1 млн. MWh. Проблемът става още по-видим.

ПО “БОТАШ” ПЛАЩАМЕ ЗА 19.4 МЛН. MWh/ГОД., А ПОЛЗВАМЕ 3.5 – 4.5 МЛН.?

Румен Радев в предаването “Панорама” на БНТ (30.01.2026 г.) твърди, че за 2024 година по договора с “Боташ” са пренесени 3 500 000 МWh газ, а за 2025 г. – 4 500 000 МWh.

На въпроса на водещия Бойко Василев, доколко е изгоден този договор, Радев отговори с въпрос: “Как и на какво основание смятате, че е безспорно неизгоден?” Василев уточни: “Загуби от 1 милион лева на ден успешни ли са?” Радев пак с въпрос на въпроса: “А Вие на това казвате загуби?!”

По своята икономическа конструкция договорът представлява:

– дългосрочен договор за ДОСТЪП до LNG
– инфраструктура и резервиране на трансграничен капацитет с фиксирано плащане тип take-or-pay, при който плащането е обвързано с капацитет (наличност), а НЕ с реално доставени количества газ.

Период на действие:
13 години или ~4 700 календарни дни

Основният финансов ангажимент:
~486 000 USD/ден

Този разход:
🛑НЕ се възстановява;
🛑НЕ зависи от използването на капацитета;
🛑НЕ включва цена на газ.

Факт:
Историческото годишно потребление на природен газ в България е в диапазона 3.0 – 3.3 млрд. куб. м. Така е всяка година с минимални и незначителни отклонения.

Тоест:
3.0 млрд. куб. м ≈ 31 500 000 MWh
3.3 млрд. куб. м ≈ 34 650 000 MWh

Договореният дневен обем от 53 200 MWh/ден (това не се отнася до транзит на реално количество газ в България, а само до възможен капацитет/услуга) съответства на приблизително 1.85 млрд. куб. м годишно, което представлява над 55 – 60% от средногодишното национално потребление.

Икономическото следствие е, че чрез един договорен параметър се „закотвя“ повече от половината от входния капацитет, необходим за снабдяване на вътрешния пазар.

Тоест:
53 200 MWh/ден × 365 ≈ 19 418 000 MWh/год
≈ 1.85 млрд. куб.м газ/год

Това има три преки ефекта:

1. Структурна доминация на входната точка. Значителна част от капацитета на ключовата входна точка Малкочлар/Странджа се резервира дългосрочно, което ограничава достъпа на други доставчици.

2. Вторично позициониране на алтернативните източници. Всеки друг потенциален доставчик – независимо дали през Гърция, LNG терминали или вътрешноевропейски маршрути – се конкурира за оставащия капацитет, който е по дефиниция по-малък и по-несигурен.

3. Промяна в пазарната структура без пазарен тест. Вместо капацитетът да се разпределя динамично според търсенето, той се фиксира договорно за дълъг период, което води до предопределяне на пазарни дялове извън нормалната конкурентна логика.

Параметърът 53 200 MWh/ден не е неутрална техническа величина, а обем със системно значение, който сам по себе си влияе върху структурата на газовия пазар, конкуренцията и достъпа до инфраструктура в България.

Сега да направим елементарна сметка, съобразно публичните твърденията на Румен Радев.

Ако за 2024 година по договора с “Боташ” са пренесени 3 500 000 МWh газ,
а за 2025 г. – 4 500 000 МWh, то тогава защо България заплаща фиксирана такса всеки ден от 486 000 USD/ден и защо договореният и заплащан всекидневен капацитет от 53 200 MWh/ден × 365 ≈ 19 418 000 MWh/год се смята за изгоден и според какви икономически и финансови анализи?!

Тоест:
България заплаща за резервирана наличност/капацитет в размер на 19 418 000 MWh/год., но реално използвала за 2024 г и 2025 г. от 3 500 000 до 4 500 000 MWh.

Изумителни постижения на българската енергийна и математическа мисъл. За разликата няма да питаме. В публичното пространство се прокрадва информация, че до терминалите в Турция са “кацнали” има няма 2 танкера LNG. Знаменит скок на енергийния политически гений.

“Великият договор”, по който България преобладаващо е натоварена със задължения обещава до 14 LNG танкера годишно. Това е около 3 000 000 MWh на танкер. Ако са рязговарени 2 танкера досега, то значи около 6 000 000 MWh, а не общо 8 000 000 MWh (за 2024 и 2025 г.), според твърденията на Радев.

Нека говорим с числа, защото те не се обиждат и не правят внушения. Те просто показват реалността. Необходимо е пак да повторим фактите!

Какво плащаме като капацитет?

Договорният параметър 53 200 MWh/ден означава: 53 200 × 365 = 19 418 000 MWh/год. резервиран/платен капацитет.

Това е приблизително ~1.85 млрд. куб. м газ/год., т.е. над 55 – 60% от историческото годишно потребление на България (около 3.0 – 3.3 bcm).

Това не е неутрална техническа величина, а параметър със структурно значение за достъпа до инфраструктура и пазарната структура.

Какво твърдим, че реално сме използвали?

Ако през 2024 г. са били 3.5 млн. MWh, а през 2025 г. – 4.5 млн. MWh, това означава усвояване:
🛑2024: ~18% от платения годишен капацитет
🛑2025: ~23% от платения годишен капацитет

Колко струва това „успешно“ ползване?

Фиксираната такса е 486 000 USD/ден, или ~177.4 млн. USD/год.

Само като проста аритметика (без да включваме цена на газа, LNG доставки, логистика и др.):

при 3.5 млн. MWh имаме ~ 50.7 USD/MWh (само за услугата/наличността)
при 4.5 млн. MWh имаме ~ 39.4 USD/MWh

Какво означават тези числа сравнително?

Пазарна цена на природния газ в Европа включва това, което купувачите плащат за самия газ на свободния пазар.

🛑”Уникалната цена“ на България (≈ 39 – 50 USD/MWh) е само за фиксиран капацитет/наличност, без да включва газ. Това е цена само за услугата, което е в същия порядък или по-високо от пазарните цени за самия газ. Това усилва икономическия аргумент, че фиксираната такса само за капацитет/услуга е значителна спрямо реалните пазарни условия. Или казано с други думи, българският народ плаща повече за капацитет/наличност, отколкото референтните пазарни цени за самия газ в Европа в последните месеци.

И тук идва ключовият въпрос:
На какво икономическо и финансово основание се твърди, че това е „изгодно“, ако плащаме за 19.4 млн. MWh/год., а използваме 3.5 – 4.5 млн.?

Договорът по същество е за плащане за наличност, не за газ. Това функционира като take-or-pay за капацитет/наличност, а не като нормална покупко-продажба на газ, защото плащането е фиксирано и не следва реалните количества.

🛑Когато се „закотвя“ над половината от входния капацитет за 13 години, без пазарен тест и динамично разпределение, резултатът е:

– ограничаване на алтернативни доставчици;
– предопределяне на пазарни позиции извън конкурентната логика;
– риск за сигурността на доставките при кризи.

Последният въпрос е институционален, не персонален и питам официално:

Кои институции са изготвили пълен финансов анализ на ефекта от фиксираната такса при частично усвояване?

Има ли официална оценка на структурните последици за капацитета и пазара?

Кой носи отговорността да информира обществото с пълните числа, а не с общи твърдения?

И тези ще ми говорят за морал и борба с корупцията! Е как отявлени безсрамни корумпета ще се борят с корупцията?!

🔴Запомнете добре тази дата – 19 април 2026 година. На тази дата ЛЕВСКИ беше обесен втори път.

Post Views: 9

ФОКУС

Фашистки геноцид над населението на Украйна

Нещо страшно става в Украйна: Киев прибира насилствено бежанците си от цял свят! Разкрития пред ООН: Жесток „лов на хора“ за фронта – извършват се побои и мъчения…

Разкритие от фронта: войниците губят съзнание от глад и пият дъждовна вода…

В Украйна и в редица европейски държави се появяват все повече твърдения за насилствено връщане на украински граждани, за жестоко напрежение около мобилизацията им на фронта и невиждани подходи от Европа към бежанците. Изказванията идват както от украински, така и от руски представители, както и от европейски политици.

Твърдения за депортации от Европа

Според депутат от украинската Рада, в Европа вече има случаи на връщане на украински мъже към границата.

„Принудителната депортация на украински мъже от Европа вече се случва. Те биват връщани към границите на Украйна, където ги посреща ТЦК“, съобщи депутатът Горбенко.

Той уточнява, че подобни действия могат да се извършват при нарушения на закона:

„Що се отнася до формата на връщане, юридически съществува официална депортация. И такива случаи на депортация на наши граждани от мъжки пол вече има, без решение на Фридрих Мерц или Доналд Туск или който и да е друг ръководител на държава.

Има примери с мъже, които нарушават закона или са го нарушили — те се депортират принудително и на практика вече са връщани до границите на Украйна, до граничните пунктове, където, включително, ТЦК ги посреща и им връчва повиквателни, тоест всичко е съгласно действащото законодателство.“

Остро изказване на Русия в ООН

Постоянният представител в ООН от Русия Василий Небензя направи серия от тежки обвинения относно ситуацията в Украйна.

„Ловът на украински мъже се случва посред бял ден. Извличат ги от апартаменти и частни домове, от обществен и личен транспорт, от болнични легла, от работните им места, причакват ги в аптеки и хранителни магазини. Хората се осакатяват, пребиват се до полусмърт, използват се сълзотворен газ и електрошок. Залавят дори инвалиди с тежки заболявания“, заяви Небензя.

Той допълни: „Ситуацията в Украйна е много тежка. Обикновените украинци отказват да воюват за затъналото в корупция ръководство на страната и се укриват от служба. Дезертират и оказват жесток отпор на военните комисари – „ловците на хора“ от ТЦК и присъединилите се към тях радикални националисти, които по същество отвличат хора, за да попълват все по-нарастващите загуби на ВСУ.
Такава „сигурност“ Зеленски иска да изнася по света. В действителност той изнася само наемници и оръжие, което се появява в конфликтни точки по целия свят. И, разбира се, своите театрални представления – основно на европейските сцени.“

„Украйна печели време за Европа“

Небензя постави и по-широк геополитически акцент: „Украйна печели време за подготовката на европейските страни за война с Русия. Именно за това на Киев се плащат пари, дават се кредити.“

По думите му именно това е една от причините конфликтът да не бъде урегулиран.

„Зеленски и повечето европейски лидери се стремят не към мир, а към продължаване на войната. И това е основната причина украинската криза все още да не е уредена. И макар европейските делегации днес пред камерите да леят крокодилски сълзи за страданията на украинския народ, всъщност съдбата му изобщо не ги интересува“, безкомпромисен е Небензя.

Ирландия променя политиката си

В Ирландия също се обсъждат сериозни промени, съобщава Sunday Times. Планира се прекратяване на настаняването на около 16 000 украинци и въвеждане на програми за доброволно връщане:

до 2500 евро на човек
до 10 000 евро на семейство

„Искаме да сложим край на ситуацията, при която 16 000 души вече разчитат на нас. Нито една друга държава от ЕС не предоставя такива условия“, заяви министърът по миграцията.

Полша депортира украинци

Разглежда се законопроект за депортиране на украинци от Полша дори за незаконно паркиране или разхождане на куче без каишка.

Полският Сейм регистрира законопроект, който би позволил дребни нарушения да бъдат основание за депортиране на бежанци. Депортиране заплашва тези, които извършат две нарушения в рамките на две години.

Нарушенията са: Превишаване на скоростта, незаконно паркиране, вдигане на шум през нощта, замърсяване на улиците, пиене на алкохол в забранени зони и нарушаване на мира и тишината, разхождане на куче без каишка или замърсяване. както и пътуване без билет.
Свидетелства от мобилизационната система

Украински медии публикуваха потресаващи разкази на служители в службата за набиране на жители на Украйна за фронта:

„Когато работиш в ТЦК, си мразен от всички: военни, цивилни и началство. Това е морално изтощителна и опасна работа.
ТЦК има план колко хора да изпрати в армията, полицията също. Ако не „ловиш“ достатъчно хора, теб самия ще те изпратят на фронта.“

Тежки условия на фронта

Появяват се и тревожни информации за състоянието на украинските войници: в социалните мрежи са разпространени снимки на изтощени войници от 14-та бригада на 2-ри

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 24

ФОКУС

Гяюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо

Проф. Пламен Киров: Гюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо

С преподавателя по конституционно право проф. Разговаряме за решението на КС по казуса „Борислав Сарафов“, което предизвика много коментари и немалко инсинуации. Питаме го какво точно казаха магистратите и какви ще са следствията от решението. Разговаряме и за несъстоялата се съдебна реформа и за екзотичните идеи на временния правосъден министър Андрей Янкулов.

– Преди Великденските празници Конституционният съд (КС) се произнесе по казуса Сарафов, но решението предизвика различни интерпретации. Какво всъщност казаха магистратите от КС?

– Решението на КС е добре издържано юридически в рамките на неговите правомощия но всъщност що се отнася до казуса „Борислав Сарафов“ и дали той е правна нула и нелегитимен, решението на КС не решава нищо, тъй като не решава казуса „Сарафов“. Всъщност магистратите от Апелативния съд във Варна атакуваха пред КС разпоредбата на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт, който въвеждаше фигурата на временно изпълняващия функциите на главен прокурор, председател на ВКС, ВАС и ограничаваше до 6 месеца изпълнението на тези функции от лицата, които се натоварват с въпросните правомощия. КС със своето решение каза, че текстът на Закона за съдебната власт не е противоконституционен. Това е единственото нещо, което каза КС. По-интересно обаче е какви становища бяха получени в КС по това конституционно дело от министъра на правосъдието, от ВКС от Съюза на съдиите, от Асоциацията на прокурорите в България, от Камарата на следователите, от Българския институт за правни инициативи и от колеги от Юридическия факултет на СУ, – гл. асистент Делян Начев. Както се очакваше министърът, ВКС, Българският институт за правни инициативи стоят на мнението, че всъщност нормата на закона има т. нар. несъщинско обратно действие и поради това, изпълняващия длъжността главен прокурор в момента Борислав Сарафов е с отдавна изтекъл мандат и отдавна той не е никой.

– А каква е ролята на тези становища, защо смятате, че са интересни?

– Защото те провокираха КС да излезе извън рамките на питането, отправено до него за конституционосъобразността на текста на Закона за съдебната власт и да кажат, че нормата на този текст има обратно действие, т. нар. несъщинско обратно действие на правната норма. КС не се хвана на тази въдица и изобщо не се произнесе. И в мотивите е казано, че ако някой има съмнение каква е нормата, има тълкувателна дейност на ВКС във връзка с тълкуването на законите, което КС не може да прави, защото може да тълкува само конституцията, но не и законите и ВКС да вземе едно тълкувателно решение и да уеднакви практиката на апелативните съдилища в страната. Това казва КС.

– Всъщност, не беше ли вкаран КС в политически спор?

– Направи се опит, но КС се произнесе единствено по конституционосъобразността на въпросната разпоредба, т. е. по текста на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт и КС казва: Тъй като има хипотези, при които не може да бъде избран нов главен прокурор, председател на ВКС, председател на ВАС, по необходимост може да бъде назначен временно изпълняващ функциите. И срокът в който въпросното лице може да осъществява функциите е 6 месеца, след което трябва да бъде избран нов изпълняващ функциите.

– Какво се случва, ако не може да бъде избран в рамките на този срок?

– КС показва хипотезите – когато предсрочно бъде прекратен 7-годишният мандат на някой от тримата висши магистрати, тогава е необходимо временно да задейства процедурата, при която ВСС предлага на президента, след като е извървял една сложна процедура за номинации, за гласуване във ВСС за да се оформи предложението по отношение на едно лице, което да бъде предложено за издаване на указ и назначаване на поста председател на ВКС, на ВАС и съответна главен прокурор. И понеже това е дълга и сложна процедура, за да не остане фактически съдебната власт в лицето на двете върховни съдилища и на прокуратурата без ръководство, законодателят е казал: излъчва се временно изпълняващ функциите и е посочил, че тези функции са в рамките на 6 месеца, защото това не е самостоятелен конституционен мандат, какъвто е мандатът на титулярите, които се избират за 7 години.

– Всъщност, защо в момента не може да се назначи титуляр?

– Защото ВСС е с изтекъл мандат и със закон е забранено ВСС с изтекъл мандат да извърви процедурата по предложение на титуляр на съответните длъжности. Две са вакантните длъжности – главен прокурор и председател на ВАС. И затова сме в тази ситуация, в която, може би ще трябва да действаме продължително време с временно изпълняващи функциите. Но всъщност целта на това питане беше КС да се произнесе за обратното действие на текста на Закона за съдебната власт. КС не го направи, защото не се хвана на политическата въдица, която му беше хвърлена от министъра на правосъдието, от Съюза на съдиите и центъра за правни инициативи. Решението на КС по никакъв начин не променя с нищо съществуващото статукво по отношение на главния прокурор.

– Защо за този правосъден министър махането на Сарафов изглежда като мисия на живота му? Сарафов ли е най-големият проблем на правосъдната ни система?

– Нашата правосъдна система има много големи проблеми, но те не могат да бъдат решени с магическа пръчка. Става въпрос за консервативна система, каквито са всички правосъдни системи в страните с либерална демокрация. Служебният правосъден министър си постави една единствена задача в краткото време, в което ще пребивава на поста служебен министър на правосъдието. Трябва да му признаем, че той с упорство пробва най-различни средства да прекрати мандата на изпълняващия длъжността главен прокурор Сарафов, докато от другата страна със същия успех имаме упорство от страха на прокурорската колегия на ВССС изобщо да не обръща внимание на инициативите на министъра на правосъдието и да си стои на мнението, че нормата на закона действа занапред и изобщо няма типично, асиметрично, успоредно и каквото и да е друго обратно действие. Това е в момента – статуквото се запазва въпреки неистовото желание и всякакви опити, които следват един след друг на служебния министър да проведе битката на своя живот с Борислав Сарафов.

– Нали съдебната система уж е деполитизирана, защо политиците непрекъснато искат да кадруват в нея и правят така, че магистратите да се съобразяват с тях? Не е ли това причината да не може да се избере ВСС и главен прокурор?

– Проблемът е хроничен за Третата българска държава – с един известен период от 45 г., защото тогава няма независима съдебна власт откровено, тя е политически доминирана. Но в останалото време като се започне с приемането на Търновската конституция и първия закон за съдебната власт, винаги съдебната власт е вървяла със силните на деня, т. е. с политиците които са управлявали България като те са злоупотребявали с тази зависимост. Със съдебната власт винаги се е злоупотребявало за политически цели. Може би първопричината е, че у нас властта винаги се е използвала от политиците, така да се каже, за усвояване, а не за осъществяване с оглед на висшите интереси на нацията. Тя се усвоява в личен, в персонален интерес на политиците и затова те са заинтересовани да има една зависима съдебна власт, за да не би когато паднат от власт някой да ги преследва и да ги пита откъде е натрупаното им богатство и благините, които те са успели да усвоят, упражнявайки властта.

– Няколко политически партии се кълнат, че ако имат мнозинство, ще направят съдебна реформа. Каква трябва да бъде тази съдебнареформа, която да накара системата да заработи?

– Съдебната реформа е като образователната реформа. Тя е започнала, но не се знае кога ще завърши. Тя припламва, започна активно през 2015 г. с разделянето на ВСС на две колегии и затова в момента върви спорът – кой трябва да излъчи временно управляващ дейността на ВАС, кой трябва да излъчи временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Едните казват: Това е Пленумът. Да, но от 2015 г. Пленумът има само една кадрова функция – предлага на президента кандидат за назначаване на поста главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС. Т. е очевидно Пленумът не може да назначава временно управляващ дейността, а това правят двете съдебни колегии.

Ето, съдебната колегия излъчи временно изпълняващ длъжността председател на ВАС, съответно прокурорската квота държи на Борислав Сарафов и не иска да стартира поради тълкуване на текста от Закона за съдебната власт, че той действа занапред, не иска да пристъпи към излъчването на друг временно изпълняващ. Проиблемът се състои в некадърния текст на промените в Закона за съдебната власт от началото на миналата година, когато трябваше изрично в преходна разпоредба да се каже, че нормата по чл. 173, ал. 15 има обратно действие. И тогава нямаше да има никакви спорове относно това колко дълго може да стои и да изпълнява длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Това нтай-вероятно ще стане, защото се очертават някакви мнозинства в бъдещия 52 парламент и най-вероятно ще се досетят, че с допълнение на една преходна разпоредба може да се реши въпросният казус.

– Какъв е оптимистичния срок за избор на парламентарната квота на ВСС?

– Няма оптимистични варианти, априори един такъв е да се съберат повече от 160 гласа, т. е. квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители, за да се изберат 11 членове на ВСС от т. нар. парламентарна квота, за да се формира нов състав на ВСС и той да изпълни конституционните си правомощия по чл. 130, а от Конституцията да предложи на президента назначаването на двама висши магистрати – председател на ВАС и главен прокурор. Но както гледам как се разпределят силите и как не си говорят политиците за постигане на такова мнозинство в НС. Така че ще бъде въпрос на някаква конкретна политическа ситуация и не съм особено голям оптимист, че ще се започне с формиране на такова мннозинство за излъчване на нов ВСС, защото имат да приематбюджет, имат да формират правителство, а преди това ще трябва да избират и председател на НС… Доколкото не се очертава една политическа сила да има мнозинство от 121 гласа и нагоре, малко трудно ще излъчат и председател на НС. Още повече, че вече има утвърдена практика в тази посока от предишните парламенти. Със съдебната власт вероятно пак няма да сколасаме, най-вероятно ще се сетят пак някъде към края на годината, ако дотогава няма други предсрочни избори.

– Как ще коментирате идеята на служебния правосъден министър да се назначава временно изпълняващ длъжността ВСС?

– На велика събота в интервю пред национална телевизия министърът на правосъдието очевидно подбра най-точния момент да заяви друго свое намерение – когато парламентът не може да излъчи парламентарна квота за подновяване състава на ВСС, то президентът на републиката да излъчи такава квота от 11 членове на ВСС, която да е временна, докато парламентът излъчи такава квота. Подобна идея е свързана обаче с промяна в конституцията. Все такива екзотични идеи му хрумват на този правосъден министър. Очевидно той няма да престане да ни изненадва в това отношение в рамките на следващите месеци.

– Ако парламентът не успее да състави правителство може ли Андрей Гюров отново да е служебен премиер?

– Не, не може да бъде, защото той е освободен с решение на НС от длъжността подуправител на БНБ. Той е така да се каже служебен министър-председател за еднократна употреба.

ВИЗИТКА
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия.

Post Views: 30