Uncategorized

Кой диктува политиката, провеждана от Корнелия Нинова?

Тези дни бях крайно изненадан не от решението на Корнелия Нинова и на нейния контролен орган (ОПКК) да лишат от правото да участват и гласуват на партийните конференции неизбраните на последния конгрес членове на Националния съвет на БСП (90 души). Според мен, това решение би било правилно, ако са нарушени уставни норми (вероятно е да има и други форми за тълкуване на устава на социалистическата партия по този въпрос, щом е с традиции в живота на партията).

Но Нинова съзнателно постави ударение върху този несложен казус, за да унизи допълнително своите „другари” и да им покаже къде им е мястото. А също, за да формира предизборните листи на БСП по начин, по който да наложи за депутати своите преторианци. Другото лице на замисъла е да продължи овладяването на организациите на БСП по места, установявайки тотално единомислие. Показателно е, че по-голямата част от бламираните от Нинова членове на НС спадат към високо подготвените интелектуалци в БСП, способни в далеч по-голяма степен от нейните фаворити да мислят творчески и самостоятелно.

Крайно ме изненада друго. Фактът, че делегатите на 50-я конгрес са подменили най-малко половината от състава на Националния съвет. И то при положение, че привържениците на Георги Гергов и Кирил Добрев, общо взето, запазиха местата си. Във връзка с последвалото следконгресно влошаване на отношенията между Нинова с Гергов и Добрев, реалистично е да предположим, че на следващия 51 конгрес ще бъдат отстранени и други, не малко на брой, членове от висшия партиен орган.

Така ще бъде осъществена изцяло основната насока в политика на Нинова: да прочисти редиците на БСП от нейните дейци с памет, участници в живота на партията през времето на социализма и през трите десетилетия на прехода, провеждали партийната политика в тежки моменти от нейното развитие.

Като слушам презрителните реплики на Нинова за голямата част от тези дейци – били вкупом корумпирани, разрушили партията, нямали и грам авторитет в родните села и градове, благодарение на тях БСП стигнала дъното, и как тя, като Райна княгиня шие знамето на изкованата от нея победа на лява България – имам усещането, че пред мен стои производителка на думи, която сее в лявото пространство взаимна омраза и масов разпад. В същото време Нинова запазва позициите на отделни млади и по-възрастни кандидати за слава, на хора, свикнали да изпълняват безропотно заповедите на началството (каквато и политика да провежда), поставили личния си интерес през партийния и общонародния интерес.

През тридесетте години на прехода в нашата партия има три големи чистки. И досега шампион в тази сфера остава екипът на Луканов и Младенов през 90-те години на ХХ в. До този момент мислех, че второто място заема Георги Първанов, който през 1997 г. прочисти партията от „провалилите се” жановисти. Сбъркал съм. Второто място принадлежи на Корнелия Нинова, която подобно на Първанов се явява охранител – с други средства и форми – на перестроичния модел от 90-те години.

Що се отнася до моето мнение, практиката на гонения и търсене на врага с партиен билет, упражнявана от Нинова, е извънредно вредна. Тя обозначава както отмъстителните инстинкти на конкретния ни ръководител, така и замисъла на кръга/кръговете, които стоят зад Нинова: БСП да продължи да се раздира от противоречия; да намалява интензивно своя членски състав и броя на симпатизантите; да се попречи БСП да упражнява водещи функции в държавното ни управление; в партията да се размножава така нареченият „стаден инстинкт”. Колко изгодно за нашите зложелатели е, че Нинова и нейните общоделци сами ликвидират наши кадри, с качества, професионално подготвени да провеждат сериозна партийна и държавна дейност и издига най-често нови лица върху принципа на лоялността. И всякога да се започва от началото под претекст, че се извършва дългоочакваната кадрова реформа.

Последният случай с кадровите подмени в Националния съвет ме подтикна да проследя и нещо, което досега съм смятал за ненужно: биографичния път на Нинова до избора ѝ за председател на БСП. Досега в в своите текстове не съм използвал подобен подход, в който коментарът на биографичните факти да се базира върху анализ на странните, ненадейните, шокиращите, почти невъзможните моменти в жизнения път на дадената личност. Иначе казано, тук се интересувам от генезиса на чудодейните преходи, от причините за скокообразната и противоречива политическата кариера на Нинова. Дали нейният възход като политически ръководител е резултат на самостоятелно гражданско поведение, или е резултат на ангажирането ѝ със задкулисни фактори (а може би „микс”). Слабостта на този подход е, че авторът на такъв текст може лесно да изпадне в субективизъм, тъй като едно са фактите и друго – логиката на тяхното обяснение. Ето защо мисля, че е естествено да се публикуват и други интерпретации (хипотези) на обсъжданите факти.

Що се отнася до мен аз установих от интернет-информацията, че в кариерния възход на Корнелия Нинова съществуват такива странни (до невъзможност) случаи и „тайни”, такива главоломни и успешни пробиви в двете идейно-конфликтуващи партии – СДС и в БСП, които навеждат на мисълта, че тя отрано е попаднала в зависимости от среди, способни в еднаква степен да оформят политиката и на десните, и на левите партии. Не че на Нинова ѝ е забранено да разиграва самостоятелни ходове, напротив, но в границите на „позволеното” от нейния/нейните политически режисьори. Ще повторя – аз самият нерядко се колебаех, докато пишех текста си, дали дадено действие на Нинова е подсказано „отвън”, или е неин самостоятелен акт.

Никога не съм отричал качествата на Нинова като политик: волева, отличен тактик, борбена личност с талант на оратор и пр. Самият аз съм респектиран, че едно момиче от врачанските села е могло да завърши с пълно отличие елитната Национална гимназия за древни езици и култури в София, че с пълно отличие завършва Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски”. Дотук мога само да адмирирам поривите за познание, амбициите за реализация и налагане на своето Аз, характерни за младата Нинова.

Но неяснотите и „тайните”, за които споменах, се появяват след като Нинова завършва специалността „право” и две години работи в качеството си на стажант-съдия, следовател, юрисконсулт на Софийска община. Така до преломната 1997 г., когато внезапно, изневиделица, като в приказката за Пепеляшка, започва кариерният ѝ летеж! И то като партийно обвързана: със Съюза на демократичните сили!

Няколко месеца след като СДС и Иван Костов оглавиха на 10 януари 1997 г. антидържавния преврат, сваляйки БСП от власт, Нинова, момичето от врачанските села, без опит и доказани качества в управленските структури, я назначават за изпълнителен директор на стратегически важното външно-търговско предприятие „Техноимпекс АД” (!), чест, оказана по лично разпореждане на премиера Иван Костов. По този начин „Техноимпекс”, предприятието с внушителни финансови активи, с официално и неофициално обявените „сектори” за действие главно в Близкия изток, Африка, Латинска Америка, с кадри, много от тях агенти на външно-разузнавателните ни служби, бива дадено на тепсия, ей така, в ръцете на 28 годишната Нинова. Риск, и то огромен, необичаен за почерка на държавника Иван Костов! Трудно ми е да приема, че този неин скок в кариерата е бил лотариен билет или фиш от тотото с неочаквано голяма печалба. В живота, особено в политиката, такива изключителни ансове намират друго обяснение. Реалистичното!

Но да продължа. Доколкото съм запознат с характера му (висш чиновник – делови, потаен властолюбец, жесток, когато тоягата е в ръцете му, подготвен ръководител) премиерът Костов не би позволил на такава високо отговорна длъжност да бъде назначено случайно лице. Още повече, че на Нинова се възлага да проведе работническо-мениджърската приватизация в „Техноимпекс”. Почти нулева е вероятността Иван Костов да е познавал отблизо Нинова. От друга страна, доколкото ми е известно, той не се е доверявал на лековати препоръки, а и не е от ръководителите, който се поддават на импровизации.

Така че натискът върху Костов във връзка с назначаването на Корнелия Нинова в „Техноимпорт” би трябвало да е дошъл „отвън”! За нея да е гарантирала персона/персони, с които премиерът е бил длъжен да се съобрази/подчини. Тук партийната окраска не би трябвало да играе голяма роля, щом става въпрос за управляването на „много пари”. Ето защо допускам онзи Някой, застанал зад кандидатурата на Нинова, да не е бил „син”, а „червен”. Жив е горчивият ми спомен от периода 1995 г. – 1996 г., когато в антидържавния преврат с връхна точка 10 януари, 1997 г. взеха участие субекти, имащи вземане-даване с кръга на Андрей Луканов. Срещу Жан Виденов тогава застанаха както мощните лидери на Генералското движение начело с ген. Любен Гоцев, така и крупни бизнесмени и финансисти като Емил Кюлев, или Илия Павлов с неговата паралелна държава – „Мултигруп” и др.

Всеизвестно е, че тогава, в края на 90-те години, определени фактори, спечелили от прехода, с командни позиции в обществото и с нова геополитическа ориентация, овладяваха позиция след позиция в държавната власт и в частния сектор. Логично е, както проличава, те да са проектирали развитието на Корнелия Нинова, да са я взели под своето крило, за да остане тя и досега в безпределна зависимост от тях. Сума сумарум, Нинова, назначена от синята власт за изпълнителен директор на „Техноимпекс”, пребивава на поста си от 1997 г. до 2005 г., тоест цели осем години: от време на управлението на Иван Костов, а след това и на Симеон Сакскобурготски.

Две години преди да напусне „Техноимпекс”, през 2003 г., Нинова подава молба за членуване в БСП, акт, който шокира не малко нейни колеги. Погрешно е тази нейна постъпка да се оценява единствено като политическо преориентиране, тъй като и сега, според мен, Нинова изпълнява воля извън себе си. Молбата ѝ за влизане в БСП бива удовлетворена незабавно! Тук шокиращото е защо ръководството на БСП така форсира приемането и по-нататъшното кариерното израстване на Нинова в партията, въпреки нейната дотогавашна биография, въпреки реномето ѝ на перспективен кадър на младежкото СДС.

Нямам обяснение как само две години след светкавичнотоѝ приемане в БСП (през 2003 г.) Нинова бива назначена скорострелно през (2005 г.) за зам.-министър на икономиката и енергетиката в коалиционния кабинет на Сергей Станишев, от квотата на БСП. Тя става председател на УС на две стратегически предприятия (до 2009 г.): „Международния панаир – Пловдив” и ”Булгартабак АД”, чиито истории на приватизирането им и до днес остават недоизяснени. Отговаря за държавния резерв, за търговията с оръжие и за доставките за армията.

Въпрос: Сергей Станишев самостоятелно ли е нарушил традиционните норми на своята партия, подсигурявайки партийната и държавна кариера на Нинова в БСП, или са го притиснали среди и субекти?

През 2007 г., т. е. само две години след като назначава Нинова за зам.-министър, премиерът Станишев я освобождава от заеманата длъжност (по данни от прокуратурата, Нинова е оказала въздействие върху следователя да „пази” бизнесмена Красимир Георгиев (Фронтиер) от наказателно преследване по делото „Топлофикация”).

Следват нови изненади! След едно такова свое наказателно действие, Станишев подкрепя Нинова за член на Висшия партиен съвет на БСП; в съкратени срокове я включва в Изпълнителното бюро на партията, като я определя за негов говорител; през 2009 г. Нинова вече е депутат от парламентарната група на БСП, нейн заместник-председател.

Сергей Станишев, който днес влиза в титанични сблъсъци с Нинова и търпи тежките й оскърбления, упорито мълчи тъкмо във връзка с подробностите около назначаването на Нинова за зам.-министър и за член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на партията. Защо? И той ли се страхува от Някого си или от Някои си?

Въпрос: Защо Нинова, която в момента сочи благодетеля си Станишев за главен враг на каузата и преуспяването на БСП, определи за заместник-председател на БСП, ръководител на външнополитическия курс на партията, „дясната ръка” на същия Станишев – Кристиян Вигенин (като секретар на БСП и външен министър той легитимира през 2014 г. преврата на Майдан в Украйна, а също и самозванеца -президент Турчинов)? В този акт на Нинова няма и елементарна логика, освен ако така нареченият неин наставник-попечител (български или чуждестранен) не ѝ е наредил да отдаде външнополитическия курс на партията във владение на западно ориентирания Вигенин.

Според мен, ясното отграничаване на Нинова от „руския въпрос”, от Русия и Руската социалистическа партия на справедливостта, мижитурското мълчание на нашите депутати, които и словце не промълвят да внесем у нас незабавно руската ваксина „Спутник V” и пр., също идват след нашепванията на субекти, които влияят решаващо върху решенията, които взема Нинова.

Ако имаше самостоятелно поле за действие, Нинова, така ми се струва (може би си въобразявам!), не би провела гибелната и за нея борба срещу другояче мислещите в БСП. Би подготвила с грамотни професионалисти новата управленска програма на партията. Би се съобразила с факта, че без възвръщане на „остатъчния си суверенитет” България не може да реши нито икономическите, нито социалните си въпроси! Би се обявила се срещу превръщането на отечеството ни в протекторат на САЩ! Като председател на партия в страна-член на ЕС, би разширявала политическите, икономическите и културните отношения преди всичко с Руската федерация, Китай, Индия, Казахстан и др. (по примера на унгарския министър-председател Виктор Орбан).

Би се отказала от „прекия избор” на председателя на БСП, защото така се възвръща, в карикатурни форми, култът към личността. Не би извършила такава непродуктивна от политическа гледна точка постъпка като напускането на парламента от нашите депутати, само три месеца преди Евроизборите (така БСП остана без най-мощната си трибуна в самото навечерие на изборите). Не би се отдавала толкова яростно на собствените си фобии и отрицания, най-малко, защото това я представя като жена със слаби нерви. Не би слагала прът в коалиционната ни политика и не би си служила с измислици като тази, че БСП ще получи на парламентарните избори гласове, които са достатъчни за самостоятелно нейно управление (сега, с приближаването наизборите, започна да дава заден ход), и пр., и пр.

По темата Георги Геров.

Въпрос: Кога точно, при какви обстоятелства Георги Гергов осигури гласовете на пловдивската конгресна делегация, благодарение на които Нинова беше избрана за председател на БСП? Станала ли е тази вътрешнопартийна сделка в деня на самия избор на членовете на Висшия съвет и на каква цена?

Въпрос: По убеждение ли Нинова направи Гергов втори човек в партията, преди нея никой не се е сещал да стори това? Вярно ли е, че тя дълбоко в себе си изпитва неприязън и води принципна борба срещу човека от Пловдив? Според мен това не е вярно! В качеството си на зам.-министър тя отговаряше за Пловдивския панаир, оставайки в ръководството му до 2009 г. През този период Гергов получавал ли е удовлетворение на свои икономически искания към държавата с помощта на Нинова (според закона)?

Според мен доводът на Нинова за раздялата ѝ с Гергов беше поръчков. Колкото и да е мнителна, Нинова не би обърнала такова внимание на една проведена среща между главния прокурор Цацаров с бизнесмена Сашо Дончев (в присъствието на „явочника” Гергов). Не разбирам каква е тук вината на Гергов? От същия десен е абсурдът, че член на партийното ни ръководство нямал право да посредничи за такива срещи! Излиза, че Нинова се е усъмнила в етиката и антикорупционните нагласи на главния прокурор на републиката или на Сашо Дончев, който продължава да е български неосъждан гражданин, с икономически приноси за страната ни.

Това поведение на Нинова, което съдържа в себе си човешка непризнателност, си обяснявам пак с това, че не тя, а някой друг, Онзи, който можеше да разговаря като господар с Костов или Станишев, вече разлюбил Гергов, е наредил на Нинова пловдивският бизнесмен да бъде изхвърлен от партията. Така ли е? А може би този същият Някой – поради геополитически ангажименти – да е държал Георги Гергов, почетният консул на Руската федерация в Пловдив, да бъде публично опозорен и наказан.

Подобно е положението и с конфликта на Корнелия Нинова с Бойко Борисов. От една страна, тя е непримирим неприятел на Борисов, от друга, трудно е да се намерят съществени разлики между външнополитическите курсове на БСП и ГЕРБ. Във вътрешен план различията между двете партийни формации – и те не са толкова водоразделни. Но по-важно е, че преди четири години, по време на съставяне на новото правителство, Нинова отказа категорично да преговаря с парламентарно избраните партии, в това число и с ГЕРБ. Така тя без диалог с партията, вероятно след консултации с доверените ѝ лица, поведе смъртоносна битка срещу самата възможност от съставяне на Голяма коалиция у нас.

Зрелите политици не постъпват по този начин – преди да вземат решение те разговарят, дискутират, преговарят с опонентите, търсят и намират опорни точки за сътрудничество или взаимодействие, и чак след това решават ”какво да се прави”: в случая „голяма”, „малка” коалиция или излизане в опозиция. Понастоящем вариантът Голяма коалиция, с оглед на новата обществена ситуация, е вече невъзможен. Според мен, най-вероятно тогава интересите на покровителя/покровителите на Нинова и интересите на Борисов и неговото задкулисие са се сблъскали още преди Нинова да е била избрана за председател на социалистическата партия. Като на Нинова е възложено да зачеркне не политиката на Борисов, а политика Борисов. Струва ми се, че нещата натам водят.

От подобен ъгъл би могло да се оцени и системното „разобличаване”, на което през последните месеци президентът Румен Радев бе подложен от медийното войнство на Корнелия Нинова (и на онзи Някой!). Във вестници и сайтове, контролирани от Нинова, се създаваше методично впечатление, че за ръководството на БСП повторният избор на Радев за президент би бил трън в петата. Впрочем, Нинова действително няма сериозни причини за ожесточеността, която проявяваше първоначално. Нещо повече, наскоро тя и Радев потвърдиха, че между тях липсват поводи за дълбоки разминавания. Нима – питам се – Радев, след такава размяна на любезности, да няма право да обяви самостоятелно, още в началото на 2021 г., своята кандидатура за нов мандат, заедно с кандидатурата на социалистката Илияна Йотова за вицепрезидент? Едва след като Радев обяви кандидатурата си за втори мандат, Нинова се нае да твърди, че президентът направил този свой акт под нейната диригентска палка. Въпрос на стил и!…

Днес Нинова изживява своя апогей като председател на БСП. Тя се разпорежда с партията, както амбициозна домакиня със своята кухня. Назначава и уволнява с жестове на безсърдечен господар. Обкръжението ѝ трепери пред нея, обсипва я с ласки и ѝ обещава светло бъдеще. Вътре в партията Нинова не среща съпротива. Среща апатия, но апатията не я трогва. Чуват се нарядко отделни гласове на несъгласие: на част от тях Нинова вече сложи намордници. Със съжаление отбелязвам, че остаря прекалено поколението социалисти, което модернизира България преди 10 ноември: хронични болести, възрастова безпомощност, загуба на енергия и инициативност, своеобразно безволие, което дори и дребните партийни апаратчици с лекота манипулират.

Но утре? Царствената кариера на лидерите като Корнелия Нинова обикновено завършва не така, както са очаквали. За своето „самодурство” те се разплащат с лихвите. Закон на живота…

За финал: Кой все пак диктува политиката, провеждана от Корнелия Нинова? Или бъркам?

Проф. Чавдар Добрев

Uncategorized

Мелони покорява всички в САЩ

Италианският премиер предлага на Тръмп да започне преговори с ЕС, но не в Брюксел, а в Рим

— Страхотен човек! – заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп , обръщайки се към журналисти на верандата на Белия дом, когато се срещна с италианския премиер Джорджия Мелони, която пристигна на посещение във Вашингтон на 17 април. “Наистина я харесвам, тя е един от истинските лидери на света. “Изключителен министър-председател и върши изключителна работа в Италия “, продължи да хвали гостенката си президентът на САЩ, демонстрирайки публично специалното си отношение към нея.

Наистина, Мелони стана първият европейски държавен глава, който пристигна в Съединените щати на 17 април, за да се срещне с американския президент, след като Тръмп обяви опустошителни търговски мита за Европа на 2 април. И така всички в Европа с нетърпение чакаха тя да убеди Тръмп да пощади ЕС и да разхлаби икономическата хватка около врата му.

Тръмп посреща Мелони. Да направиме запада велик отново. pic.twitter.com/vBP2lhUjBB

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 18, 2025

Наистина, въпреки възхвалата на Тръмп и широките усмивки за Мелони във Вашингтон, европейският пратеник всъщност пристигна в САЩ с протегната ръка, нещо, което САЩ разбират много добре. Неслучайно именно тази снимка публикува New York Times, за да илюстрира началото на нейното посещение.

Колкото и да целува Мелони американския президент, на него наистина не му пука за Европа. В крайна сметка посещението на Мелони в САЩ само по себе си е унижение за Брюксел, тъй като от правна гледна точка италианският премиер няма право да преговаря по икономически въпроси, засягащи Европа.

Това е изключителен прерогатив на Брюксел, т.е. на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, с която Тръмп категорично отказа да се срещне. Това е като в армията, ако майор през главата на командира на полка се обърна директно към генерала.

Да направиме запада велик отново. pic.twitter.com/oFootaeE1C

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 18, 2025

Тръмп обаче дори не се сети да покани Урсула във Вашингтон, както не я покани и на инаугурацията си през януари, където от Европа присъстваше само Мелони. Която след това бе удостоена с лична среща с президента в резиденцията му Мар-а-Лаго. „Много е вълнуващо, тук съм с една фантастична жена, италианският премиер“, каза Тръмп пред гостите, събрали се в стаята.

Така че още тогава ЕС получи пренебрежителен шамар от Тръмп. В Брюксел, разбира се, разбраха това, но си избърсаха ръцете и преглътнаха хапчето, правейки се на възмутени. И след това напълно утихнаха, след като Тръмп удвои търговските тарифи за Китай, който се осмели да се съпротивлява.

Поради тази причина всички погледи в Европа преди посещението бяха насочени към Мелони, където се смяташе, че основната й задача във Вашингтон ще бъде да убеди Тръмп да се срещне с фон дер Лайен, за да обсъдят въпроса с митата. Италианският вестник Corriere della Sera постави това в заглавието си: „Залогът на Мелони във Вашингтон: да накараме Доналд Тръмп да говори с Урсула фон дер Лайен“.

pic.twitter.com/dJZhFUJZ2r

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 19, 2025

Но кой каза, че упоритият Тръмп може да бъде принуден да направи аквото и да е? Дори използвайки красноречието и женския си чар, с които Мелони стана известна. Поради тази причина в САЩ медиите я нарекоха “шепнещата”, имайки предвид известната снимка, на която тя е изобразена по време на първото си посещение в САЩ, седнала до Тръмп, който навежда глава пред нея и шепне нещо поверително в ухото му.

Но какво иска Европа от Тръмп? Първо, намалете митата. Второ, не принуждавайте ЕС да прекъсва тесните икономически връзки с Китай, който е основният икономически партньор на ЕС. Не принуждавайте хората да купуват втечнен газ само от САЩ на прекомерни цени. Е, ако имаме късмет, можем да поискаме от вече упорития чичо Сам да върне отношенията между ЕС и САЩ в предишното състояние.

Но какво се случи с настоящата среща между италианския „шепот“ и страховития Доналд? Нищо специално. Според италианските медии той не й е обещал нищо конкретно. И тя е успяла само да го покани в Италия. „Искам да поканя президента Тръмп да дойде в Италия на официално посещение и да видя дали има възможност, когато той дойде, да организира среща с Европейския съюз.

pic.twitter.com/dJZhFUJZ2r

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 19, 2025

„Можем да намерим основания за взаимно разбирателство “ , цитират думите й италианските медии. “Не съм привърженик на западния национализъм, но и двамата можем да излезем по-силни, искаме да укрепим и двете страни на Атлантическия океан… Аз съм тук, за да работя и да направя Запада по-силен. Вярвам в западното единство, ние просто трябва да говорим и да постигнем някакви резултати… Ако смятах, че САЩ не са надежден партньор, нямаше да съм тук.”

Тогава Мелони увери американския съюзник: „Италия ще се появи на следващата среща на върха на НАТО, като обяви, че е увеличила военните разходи до 2% от БВП “, както изисква Тръмп.

А по темата за превъоръжаването тя допълнително изясни: „Европа, както е добре известно, се стреми да направи повече и работи върху специализирани инструменти, които ще помагат на държавите-членки да „увеличат“ своите разходи за отбрана. Вярваме, че всеки трябва да направи повече.“

Тръмп отговори, като отново засипа с похвали Мелони, като каза, че тя „свърши страхотна работа в Италия, ние сме много горди с нея. “ Според него „няма съмнение относно взаимното разбирателство с Брюксел: „няма да има проблеми със сключването на споразумение с ЕС за тарифите, няма да има проблеми с никого “ и „това ще бъде справедливо споразумение“ . ” Но не уточни кое точно. Президентът даде да се разбере, че не бърза и повтори: „Разговорите вървят добре, ще има честни споразумения”.

Мелони на спецмисия при Тръмпhttps://t.co/pARP1btTMh pic.twitter.com/LYuoSQdcby

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 18, 2025

Както виждаме, собственикът на Белия дом се измъкна с общи думи, без да каже нищо конкретно. В края на обяда двамата лидери се срещнаха с репортери в Овалния кабинет, където Тръмп благодари на Италия за подкрепата й за Украйна и увери, че „ние сме близо до края на войната, но ще го видим в следващите дни“. „Станахме приятели, имаме страхотни отношения “, каза Тръмп и добави, че Мелони е „специален човек“.

Самата ръководителка на Европейската комисия вярва, че италианският премиер Джорджа Мелони е способна да установи диалог между Европейския съюз и президента на САЩ Доналд Тръмп на фона на нарастващия търговски конфликт, каза неназован високопоставен италиански служител пред Washington Post : „Фон дер Лайен казва на Мелони, че ако има друг европейски лидер, който поддържа контакти със САЩ и който може да улесни диалога между ЕС (не само Италия) и Тръмп, това е тя.“

В същото време медиите отбелязват, че пътуването на Мелони е получило пълно одобрение не само от Европейската комисия, но и от германския лидер Фридрих Мерц, който след създаването на управляващата коалиция в Германия е на път да стане неин канцлер.

А Манфред Вебер, лидер на Европейската народна партия в Европейския парламент, каза направо: “Приветствам всички опити за разговор с Тръмп. Мелони и Таяни (италиански външен министър) работят за защита на интересите на Европа.”

Не всичко обаче е толкова просто. На европейската сцена има политически актьори с много повече политически опит и наполеонови амбиции от италианката Мелони, която все още е сравнително новак в този бизнес. Като например френския президент Еманюел Макрон, който отдавна се смята за европейската примабалерина.

Всъщност затова той веднага започна да ревнува Мелони. До такава степен, че неговият министър на индустрията Марк Ферачи си позволи публично да нарече предстоящото й пътуване до Вашингтон „риск за европейското единство“.

Подобни намеци от Париж предизвикаха възмущение в Италия. “Как става така” , пита в това отношение министърът по европейските въпроси Томазо Фоти, “че когато президентът Макрон отиде във Вашингтон, изглежда, че всичко върви добре, но когато не е той този, който отива, вече не е така? Уважение и реципрочност, скъпи френски приятели. Няма държави от серия “А” и държави от серия “Б”.

Такива преговори “са изключителна компетентност на Европейската комисия “, но “ние можем да помогнем на ЕС, като се опитаме да накараме американските преговарящи да имат положително отношение”, добави Таяни. Така Макрон, почесвайки се по главата, беше принуден да отстъпи.

И скоро прессекретарят на френското правителство, Софи Примас, беше принудена да посочи, че Париж „изобщо не е загрижен“ и че всичко, което „позволява диалог със САЩ, е добре дошло “. Какво друго може да направи Макрон? Към момента никой не го е канил във Вашингтон.

Мелони я ревнуват и в Лондон. „Колкото и да са преплетени политическите им инстинкти, Мелони може да се наложи да намали очакванията си за способността си да бъде „шепотът“ на Тръмп в Европа “ , пише британският „Гардиън“.

„Тя създаде илюзията, че е „избраната“ от Тръмп, но става все по-ясно, че не е“, каза Сандро Гози, евродепутат от групата Renew Europe и бивш италиански външен министър. – Тръмп вижда ЕС като пречка пред империалистическата му стратегия и не го крие. Но ако иска да преговаря с нас, ще бъде чрез фон дер Лайен, а не чрез Мелони “, цитира го вестникът.

Тръмп обаче направи обратното и започна да преговаря чрез Мелони. А плюнките по посока на Брюксел започнаха да се украсяват с хвалби за италианския премиер. Но ако отиде да преговаря с ЕС, няма да е в Брюксел, а в Рим. И Европа послушно ще чака пристигането на „господаря“.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Uncategorized

Световния елит в надпревара да целува ръка на новият “кръстник

Световният елит на опашка да целуват ръка и правят “дарения” във Флорида.

Тече ожесточена надпревара между световните лидери да присъстват на церемонията на Тръмп.

Зеленски и Дявола Урсула НЕ СЕА поканени нарочно.

Тече ожесточена надпревара между световните лидери да присъстват на церемонията на Тръмп: Инаугурацията на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп предизвиква истинска надпревара сред световните лидери, които отчаяно се стремят да получат покана за събитието на 20 януари.

Традиционно чуждестранни лидери не присъстват на встъпванията в длъжност на американски президенти, но Тръмп, както обикновено, реши да наруши и това правило, като отправи покана към китайския президент Си Дзинпин. Макар Си да е отказал лично участие, се очаква високопоставен представител на Китай да присъства на церемонията.

Според източници ред Post, много други лидери се опитват по всякакъв начин да получат достъп до събитието, като активно използват своите агенти във Вашингтон. „Те полудяват – Чили, Перу, Нигерия, Мозамбик. Всички те искат да присъстват“, споделя регистриран чуждестранен агент. Същевременно, той отбелязва, че не всички страни имат реален шанс да бъдат поканени. „Ако сте Коста Рика, няма как да получите покана. Каква е добавената ви стойност? Вие не носите големи бизнес възможности или значителни инвестиции от вашата страна.“

Инаугурацията на Доналд Тръмп, който ще стане 47-ият президент на САЩ, ще се състои на западната фасада на Капитолия. След клетвата, столицата ще бъде изпълнена с празненства и балове, отбелязвайки мирния преход на властта

Инаугурацията на Доналд Тръмп, който ще стане 47-ият президент на САЩ, ще се състои на западната фасада на Капитолия. Церемонията ще бъде ръководена от председателя на Върховния съд Джон Робъртс. След клетвата, столицата ще бъде изпълнена с празненства и балове, отбелязвайки мирния преход на властта – нещо, което много чуждестранни лидери виждат като уникална черта на американската демокрация, добавя изданието

Както богатите американски граждани и корпорации, които вече са дарили над 170 милиона долара за инаугурационния фонд на Тръмп, така и чуждестранните лидери се водят от своите собствени интереси. Те искат да използват възможността да представят своите приоритети пред новата администрация.

Например, президентът на Нигерия, Бола Ахмед Тинубу, вероятно се стреми към американска помощ за справяне със сигурността в проблемните северни райони на страната, както и към икономически инвестиции в по-стабилния юг.

Освен това, Тръмп е поканил лидери, които споделят неговите политически и идеологически възгледи. Сред тях са италианският премиер Джорджа Мелони, която заяви, че ще се опита да присъства, и президентът на Аржентина Хавиер Милей, който също планира да присъства. Президентът на Ел Салвадор, Найиб Букеле, известен със своята успешна борба срещу насилието на банди, също е получил покана, както и бившият бразилски президент Жаир Болсонаро. За унгарския премиер Виктор Орбан няма и съмнение, че ще е сред присъстващите.

Зеленски за церемонията на Тръмп: Ако иска да отида, ще се радвам да го видя

Един от най-активните кандидати за присъствие е украинският президент с изтекъл мандат в далечния 20 май миналата година Владимир Зеленски, който публично изрази желание да участва. Макар че Тръмп не е отправил официална покана, той заяви миналия месец: „Ако иска да отида, ще се радвам да го видя.“

Според източници, близки до Тръмп, около Зеленски има хора, които се опитват да уредят поканата по различни канали, включително чрез съюзници на Тръмп. „Силен интерес има, защото през последните четири години международната обстановка се промени драстично. Много световни лидери искат първи да се срещнат с него, за да изразят своята позиция и да повлияят върху начина, по който Тръмп ще отговори на глобалните кризи“, обяснява Брайън Ланца, бивш старши съветник в кампанията на Тръмп, който сега работи като външен консултант.

Тази новина подчертава както дипломатическата динамика, така и личните интереси, които движат световните лидери в опитите им да се позиционират спрямо новата администрация.

Сал една-единствена Уркула фон дер Лайен няма вероятно да присъства. Всъщност към този етап и Зеленски. Дали пък с това Тръмп не иска да им каже нещо?

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Uncategorized

Микроинфарктът често протича без никакви симптоми

Според много кардиолози най-опасният рисков фактор е… преяждането

Много хора не приемат сериозно тази диагноза, но това е наистина опасно състояние, което изисква сериозна консултация със специалист.

Всъщност, става дума за разновидност на исхемичната болест на сърцето, при която в отделните части от мускулната тъкан на миокарда се развива некроза. То се диагностицира трудно, тъй като в началото не се проявява с почти никакви симптоми.

Особено, ако човек страда от стенокардия, той въобще не би обърнал внимание на едва доловимите болки в сърцето. Специалистите посочват характерните признаци на това състояние:

1. Различна по интензивност болка. Внезапните остри болки са характерни за същинския инфаркт, но могат да се проявят и при микроинфаркт.

Типичната болка е пареща, стягаща, нетърпима. Тя се локализира между лопатките и преминава към гърдите, като се спуска и към корема. Може да ирадиира и към шията и ръката, а някои пациенти се оплакват от болки в долната челюст.

Атипичните варианти на микроинфаркта протичат с липса на болкови усещания. В такива случаи само ЕКГ може да открие микроинфаркта.

2. Нитроглицеринът не помага, което означава наличие на некроза на миокардната тъкан.

3. Слабост и студена пот по цялото тяло.

4. Страх и тревога. Типичен признак и за паническа атака, но ако не преминава 20-30 минути, вече става дума за микроинфаркт.

Много често признаците на микроинфаркта са подобни на тези на инфаркта, но когато само определени малки области от сърдечния мускул са подложени на некроза, всички тези симптоми се проявяват в по-малка степен.

Има няколко форми на микроинфаркта, които се проявяват с определени, характерни за тях черти:

1. Астматичната. Среща се обикновено при възрастни хора и такива, които страдат от хипертония или исхемична болест.

Обикновено, няма болка, а лек задух, чувство за недостиг на въздух. Когато задухът е ключов симптом на някакво състояние, трудно е да се мисли за увреждане на миокарда.

2. Абдоминална. Възниква при т.нар. диафрагмален инфаркт, при който болките се появяват в епигастралната област, като наред с това възниква и метеоризъм. Всичко това насочва специалистите към патологии, свързани със стомашно-чревния тракт.

3. Аритмична. При нея е възможна умерена болка, а може и въобще да няма такава. След изследване се установява нарушение на сърдечния ритъм и лекарите обикновено поставят диагнозата аритмия.

4. Церебрална. Симптоматиката напомня проявите на преходно мозъчно кръвообращение. Могат да се появят и двигателни нарушения, както и главозамайване.

Атипичните варианти на микроинфаркта се характеризират с наличие на болки на нетипични места, като например дясната ръка и десния крак, областта на гърба също.

Микроинфарктът се среща по-често при мъжете.

Причините за възникване на микроинфаркта съвпадат с тези, провокиращи същинския инфаркт.

Най-характерните, позволяващи да се разпознае болестта, са: увеличаване нивото на холестерола; промяна в някои места на стените на кръвоносните съдове; увеличаване агрегацията на тромбоцити; физически и емоционални претоварвания; тютюнопушене; спазми на коронарните съдове, провокирани по различни причини.

Микроинфарктът се среща по-често при мъжете. Жените, особено в по-млада възраст, са защитени от половите си хормони, но за съжаление, навлизайки в менопаузата, тази защита отпада.

Може и да не ви се вярва, но според много кардиолози преяждането може би е най-опасният рисков фактор, способен да провокира микроинфаркт.

Пушените и консервираните храни, както и солените ястия, затрудняват сърдечната дейност. Не злоупотребявайте и с животинските мазнини. За вас най-полезни са зеленчуците и задушената риба, но и тях трябва да употребявате умерено, за да не допуснете преяждане, защото това натоварва миокарда.

Симптомите за мъжете и жените може да се различават. Мъжете страдат по-често, освен това при тях в повечето случаи болестта протича с усложнения.

Но при жените няма ясни симптоми или ако се появят, се приемат за болести на стомашно-чревния тракт, затова при тях диагнозата се поставя много рядко, а това неминуемо влияе на прогнозата.

Не пренебрегвайте неблагоприятните симптоми, особено през първите дни, дори и часове. Именно тогава могат да се случат необратими последствия.

Ето в какво се изразява първата помощ:
1. Заемете хоризонтално положение и си осигурете достъп до свеж въздух (не се притеснявайте да поискате помощ от близките у дома или от други хора, ако се случи на улицата).

2. Сдъвчете таблетка аспирин и сложете под езика си нитроглицерин, но преди това измерете кръвното си налягане: запомнете: при ниско кръвно налягане никакъв нитроглицерин! Ако нямате под ръка апарат за измерване на кръвното, сложете под езика си не повече от 1 таблетка.

3. Позвънете на “Бърза помощ” и обяснете подробно състоянието си.

Ако се сблъскате с това състояние, докато сте съвсем сам, не се паникьосвайте. Направете следното:
1. Вдишайте дълбоко, за да проникне кислород във всички клетки и тъкани.

2. Започнете да кашляте колкото може по-силно, сякаш се опитвате да изплюете храчка. Това може да спаси живота ви. Опитайте да изпреварите всеки напън за кашлица с дълбоко вдишване. Изкашляйте се на издишване, така се нормализира кръвотокът. Повтаряйте през 2 секунди дълбоко вдишване и кашляне на издишване, без да спирате.

Правете това, докато дойде “Бърза помощ”. Специалистите препоръчват тази техника като най-добра в днешно време. Освен това, се постарайте да имате в аптечката си нитроглицерин, най-добре във вид на спрей. Той действа по-бързо. Запасете се и с аспирин, който в случай на непредвидени обстоятелства трябва да сдъвчете.

Микроинфарктът се лекува на същия принцип, както и инфарктът. Специалистът е този, който ще ви определи схемата на лечение. Обикновено препоръчват антикоагуланти за хората, които вече са преживели подобно състояние. Може да ви изпишат статини, антиаритмични лекарствени средства, хипотензивни препарати и допълнителни лекарства, в зависимост от симптомите.

Препоръки за възстановителния период:
1. Спазвайте режим на сън и почивка, като ги редувате с периоди на отпускане с посилни за вас физически упражнения. Не допускайте преумора, не носете тежки предмети.

Първите леки упражнения можете да започнете няколко дни след изписването от болницата. Полезни са кратките разходки, ходете пеша на свеж въздух в сутрешните и вечерни часове.

2. Избягвайте стреса. През възстановителния период са ви нужни положителни емоции, но без да прекалявате, защото понякога и те могат да навредят на сърцето.

3. Хранете се правилно, балансирано, без пушено, мазно и солено. Използвайте неутрални продукти, особено полезни за миокарда са сушените плодове.

Микроинфарктът в повечето случаи е заради небалансиран начин на живот и редовен стрес.

Често хора над 55 години получават микроинфаркт, затова е добре да ограничат употребата на мазна храна, да се откажат от алкохола и цигарите, за да избегнат неблагоприятните последствия. И не на последно място, никакво самолечение, просто спазвайте препоръките на специалистите.

Яна Бояджиева