ПАРИ

Как компартията ГЕРБ се готвят да лапнат €20 млрд. от резерва на валутния борд, преди да избягат…

Тайно са променили закона, левът не е фиксиран към Еврото
По неясни причини, ГЕРБ тайно са внесли поправки в закона за БНБ, които фактически отменят валутния борд.
Вместо фиксирания курс от 1,95 лв. за евро, предстои да имаме курс, който “правителството договори с ЕС”.
Т.е. безумието е пълно – не само, че не се гарантира курсът, но и той няма да е определя от БНБ (на която това и е работа), а от правителството.
Разделянето на валутата от правителството е основополагащ елемент на всички съвременни финансови системи, вкл. на Еврото!
Промените са авторство на Менда Стоянова, която председателва бюджетната комисия към парламента и нейни колеги ГЕРБ. Самите текстове са отправени чрез преходните и заключителни разпоредби на поправките във валутния закон между първо и второ четене.

Внасянето им е станало по класическия начин в последния момент преди да изтече крайния срок, без да се обявят за публично обсъждане, въпреки, че касаят изключително сериозната тема за спестяванията на населението, финансовата стабилност и са аспект на националната сигурност.
Какво се променя
Валутният курс на лева към еврото в отношение 1.95583 лв. за едно евро е фиксиран в чл. 29 от Закона за Българска народна банка. Той постановява, че левът е вързан към германската марка в отношение едно към едно, а след като Германия влезе в еврозоната, курсът на лева към еврото ще се получи като се умножи по курса, по който марката се конвертира в евро. С промените в Закона за БНБ, към чл. 29 се добявя трета алинея, която гласи следното:
Считано от датата на участие на България в механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism ІІ) официалният курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 година между Европейската централна банка и централните банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричн съюз.
Съвкупността от документи, към които този текст препраща, очертават процедурата, по която всяка държава членка на Европейския съюз, трябва да мине, за да приеме еврото. В това отношение България не е уникален случай. Процедурата включва преговори между правителството на кандидатстващата държава, Европейската централна банка и Еврогрупата (страните от еврозоната и тези, които вече са в ERM2), за курса, по който държавата желае да бъде наблюдавана в продължение на две години.
Опитът с балтийските държави показва, че е напълно възможно една страна да посочи курса, желан от нея и той да бъде приет. Опасността някоя държава, или ЕЦБ да посочат че сегашния курс лев/евро надценява валутата ни е само теоретична, но не може да се отписва. Запознати с по-стари сондажи на България за присъединяване към еврозоната, посочват, че влиятелни представители на германското правителство са били против сегашния курс. Дали тези нагласи са останали, не е известно.
Но подобно удобно искане от Германия, ще дойде “дюшеш” на Бойко, който ще каже, че трябва да променим курса, по нареждане на “началниците”. И всички левове ще се обезценят.
Това може да се избегне, ако се запази твърдия запис в закона, и се изключи възможността правителството да договаря друг курс.
Но явно не тази е целта на ГЕРБ.
За разлика от всички останали нови страни членки, които влязоха в еврозоната през изминалото десетилетие, в България валутният борд и стабилността на валутния курс имат статут на догма. Те са гарант за финансова стабилност, след като политическата класа и централната банка се провалиха да осигурят финансова стабилност в условията на плаващ валутен курс през 90-те години на миналия век.
Именно с цел запазванена на доверието в действащата досега система, преди да се подходи към преговори, ще е полезно рисковете да се отстранят. Това може да стане като се допише текст, който дава мандат на правителството да преговоря само и единствено при условие, че присъединяването на България към механизма („чакалнята“) и по-късно към еврозоната ще стане при сегашния курс лев/евро и той няма да се променя. Същото трябва да е гарантирано със закон и за срока на престой в “чакалнята на еврозоната”, колкото и дълго той да продължи. При натиск за обезценка на валутата, трябва правителството да е задължено да изтегли България от механизма, защото противното ще може да предизвика фактическо ограбване на българите.

ПАРИ

От днес влизат в сила новите по-високи цени на винетките

Цените на винетките за превозните средства до 3,5 тона се повишават от днес. Годишната винетка вече е 97 лв., тримесечната – 54 лв., месечната – 30 лв., седмичната – 15 лв., а уикенд – 10 лв., съобщиха от Агенция „Пъта инфраструктура“. Електронните винетки до 30 април 2025 г. струваха съответно: 87 лв., 48 лв., 27 лв., 13 лв. и 9 лв.

От пътната агенция съобщиха в края на март, че с влизането в сила на новите цени един месец по-късно от обнародването им и предстоящите пътувания през отминалите почивни дни за Великден се дава възможност на шофьорите, които все още не са купили винетка, да планират своевременно пътуването си и да я вземат на по-ниската цена. От началото на годината се наблюдава тенденция за купуването на винетки за по-кратък период и с едномесечния допълнителен срок шофьорите ще може да планират купуване на годишна винетка на по-ниска цена, посочиха тогава от Агенцията.

В края на миналия месец от АПИ отчетоха, че от началото на годината до 21 април са продадени 1 875 176 броя електронни винетки. Приходите от тях са 101 730 971 лв. Най-предпочитани са годишните – 1 020 489 броя, следвани от седмичните – 559 478 бр. Купени са и 155 070 уикенд винетки, 116 528 месечни и 23 611 тримесечни. През 2024 г. са продадени над 6,5 млн. е-винетки, а приходите са над 281 млн. лв., съобщиха от АПИ в началото на годината.

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене в началото на април три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В законопроекта, внесен от Министерския съвет на 24 март 2025 г., се предлага въвеждането на еднодневни винетки за леки автомобили до 3,5 тона, които ползват републиканската пътна мрежа. Проектът за промяна на Закона за пътищата въвежда и европейските изисквания за еконорми при определяне на цената на толтаксите за камиони, предаде БТА.

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г., беше публикуван в Портала за обществени консултации през втората половина на март. Тогава бе посочено, че очакваните резултати от прилагането на проекта на акт са приходите от винетни и тол такси да достигнат нива от 1 077 930 199 лв. на годишна база. Това нарастване се постига чрез поетапно увеличение на Тарифата от 1 април 2025 г. с 10 на сто на винетна такса, тол такса, компенсаторна такса и максимална такса и с последващо увеличение от 10 на сто на тол такса и максимална такса – от 1 септември 2025 г., се предвиждаше в проекта, където бе посочено, че увеличението на приходите ще бъде целево използвано за финансиране на дейности, свързани с поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, без да се налага допълнително натоварване на държавния бюджет.

Поскъпването на тол таксите, предвидено в проекта на Бюджет 2025, няма да допринесе за увеличение на цените на храните, каза в края на февруари министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Увеличението на цените на винетките и на тол таксите е заради лошото състояние на пътищата и малкото средства, които тази година са заложени в проектозакона за държавния бюджет за поддръжка и ремонт на пътища, допълни тогава той.

Иванов каза още, че разчетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са за близо 3 милиарда лева, а за тази година сумата ще бъде 1,280 млрд. лева. Изчисления сочат, че предложеното увеличение на тол таксата с 20 процента няма да се усети драстично от превозвачите, каза тогава министърът.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.

Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).

Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.

Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.

“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.

Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.

Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.

Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.

“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.

ПАРИ

Златото счупи нов рекорд за всички времена

Китай изкупува ценния метал, което води до рекордни цени

Цената на златото достигна нов рекорд за всички времена и за първи път надхвърли 3400 долара за тройунция. Юнските фючърси върху златото на Чикагската стокова борса (CME) се повишиха с 2,19%, достигайки 3401,3 долара за тройунция.

Златото се покачва на фона на допълнително отслабване на щатския долар и опасения от търговска война, отбелязва Bloomberg.

Търговският конфликт, започнат от президента на САЩ Доналд Тръмп, извади пазарите от баланс, подкопавайки апетита за рискови активи, като същевременно предизвика бърз поток от участници на пазара към активи-убежища. Така инвестициите в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, са показали ръст през последните 12 седмици и това е най-дългият период от 2022 г., изчислява изданието.

Подкрепа на пазара на злато оказаха и критиките на Доналд Тръмп към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Bloomberg. Тръмп обмисля отстраняването на Пауъл, каза директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет.

Инвеститорите активно се насочват към физически обезпечени със злато борсови фондове. „По-специално се откроява Китай, където инвестиционните потоци в златни фондове достигнаха 29,1 тона през първите 11 дни на април – повече, отколкото през цялото първо тримесечие (23,5 тона)“, казват експертите.