ЗДРАВЕ

Защо момичетата у нас масово имат кистозни яйчници, а на момчетата им растат гърди, а ние не спираме да дебелеем

Месото на масата ни е пълно с отрови, а сиренето – с тебешир, пазарувайте внимателно, съветват експерти по храните.
Непрекъснато четем и слушаме за опасната храна, която ядем и какво има в дадени продукти. Тъй като информацията се дава на час по лъжичка, когато човек отиде да пазарува в магазина, се опитва да се сети какво да гледа и за какво да внимава и обикновено не се сеща за повечето неща.
Рибите
Сьомгата е една от най-полезните и предпочитани риби не само у нас, но по света.
Първото нещо, което трябва да знаете обаче, е, че 90% от сьомгата у нас се внася от балтийските държави, където се лови в мръсни и дори отровни води. Въпреки че е установено, че норвежката сьомга е пълна с диоксини, страната ни продължава да внася предимно такава. Ако искате да ядете чисто сьомга, то трябва да купите атлантическа.
Една от най-мръсните и опасни, но в същото време и най-купувана риба в България е пангасиуса. Нашенците предпочитат въпросната риба по различни поводи и дори измести шарана на Никулден. Причината е ясна, цената й е доста по-ниска от другите. Пангасиусът обаче се внася от Виетнам, където се храни с отпадни продукти като кости. Това не е всичко. Оказва се, че рибата се инжектира с урина от бременни жени, за да дава повече хайвер. Освен това й инжектират и хормони, за да расте и да се размножава по-бързо. Голяма част от другите вноснириби също се тъпчат с хормони.
Месо
Колбасите присъстват традиционно на родната трапеза. Те са вкусни и са идеалното мезе за всякакъв алкохол. Следващия път преди да си купите колбаси обаче, помислете какво има в тях- всичко друго, но не и месо. Телешкият суджук се смята за деликатес заради скъпото месо, от което се произвежда и защото уж е чист продукт. В това обаче няма нищо вярно. Суджуците се правят от птиче месо, свински кожички, сухожилия, нишесте и разбира се глутен. Всичко останало са оцветители, подобрители и консерванти. Дифосфатите, с които е пълен телешкият суджук, могат да предизвикат сериозни стомашни разстройства. Глутаматът, който се слага вътре, за да ни се услажда и да искаме да ядем още и още пък въздейства на мозъка ни, като ни пречи да преценим какво количество сме изяли. Така пълнеем неусетно и на всичко отгоре се забавя метаболизмът ни.
Голяма част от колбасите, които ядем са пълни със сушени бръмбари. Гадините се слагали, за да оцветят саламите в червено и да им придадат вид на месни. Екзотичните бръмбари се внасят у нас в пресушен, готов вид, за да могат да се вложат в колбасите още при приготвянето им. Въпросните бръмбари се отглеждат специално за целта и оцветяват колбасите в розово и червено. Този вид оцветител е изключително вреден, защото масово предизвиква алергии. По-страшното е, че е един от виновниците за развитие на рак на щитовидната жлеза и бъбреците. Сушеният бръмбар може да предизвика увреждане на плода при бременните жени. Различните отпадъци от животни се преработят и смилат, добавят се сушените бръмбари за цвят, овкусители с мирис на месо и саламът е готов! Към него разбира се се слага глутаматът, който се обозначава на опаковката с Е621 и продуктът, който хапвате за мезе вече е по щандовете в магазините.
Повече от 20 години страната ни е един от най-големите вносители на субстанцията „кръв на прах“ или „суха кръв“ в Европа. Това е отпадъчен продукт от кланиците, която се пакетира и заравя в специални септични ями. Вместо обаче да я изхвърлят големите европейски компании са намерили идеалния вариант – да я внасят у нас, тъй като родните производители я изкупуват и влагат в колбасите и ред други храни. Според експерти „сухата кръв“ в родните продукти е около 30%. Наред с този отпадъчен продукт, страната ни е и една от най-големите вносителки на суха мас на прах, която също се влага в продуктите. Тя се употребява обаче не само в саламите, но и в кашкавала, сиренето, млякото, шоколада, сладоледа.
Пилешкото месо се води най-диетичното, но в същото време е и месото, което се тъпче с най-много боклуци. Българските поризводите успяват да правят 1,5 килограма филе от 1 кг месо. И това не става с фокуси, а с високотехнологични машини. С тумблер и шприцове всяко парче мръвка може да „порасне“ с до 65%. Тумблирането или шприцоването на пилешкото представлява машинна обработка, при която продуктите се инжектират със специални разтвори. Целта е месото да бъде по-крехко, да се увеличи трайността му и естествено грамажът. Български производители обаче признават, че в пилетата се инжектира саламура от фосфати, карагенан, цитрати, ксантан, гума-гуар и др. Допустимата доза е 3-5% в ЕС, а у нас стига до 60-80%, което прави продуктите много вредни за здравето. Според лекари консумацията на такива продукти води до проблеми с костите, бъбреците и черния дроб.
Освен тези разтвори, в пилешкото месо у нас се инжектират и много хормони. Множество изследвания вълху пилешкото месо на българския пазар, показва, че в него има огромни количества антибиотици и хормон на растежа. Стероидите, които приемаме без да сме информирани, се поставят в левите бутчета на пилетата. Отново обаче се оказва, че у нас има не само вредни, но и животозастрашаващи продукти. Доказателство за това е фактът, че по магазините могат да се открият само леви бутчета, които доставят повечето месопреработвателни фирми. Причината левите бутчета да са видно по-големи от десните е, че при отглеждането им всички „подобрители“ за растеж се инжектират именно от лявата страна. Именно това месо е и причината момичетата у нас масово да имат кистозни яйчници, а на момчетата да им растат гърди.
Млечните продукти
Млечните продукти също се тъпчат с боклуци. Експертите отдавна съветват да не се пие “киселото мляко за пиене”, защото много производители го правят от пача с нишесте. Затова, преди да купите т.нар. кисело мляко за пиене, задължително четете дребния шрифт на етикета. Иначе ще ви пробутат продукт, забъркан от свински желатин, модифицирано царевично нишесте, концентрат от моркови, грозде, арония, набухватели, както и млечнокисели бактерии.
Не си мислете, че сирене се прави само от мляко, става и от телешко шкембе и тебешир . Търговците, които правят такова сирене разтварят сухото мляко с вода, за да се получи от 2,8 до 3,5 литра течност. Към нея се прибавя палмовата мазнина в хомогенизатор. Така се постига нужната масленост, като мазнините и водата се свързват с различни емулгатори и се добавя протеин, извлечен от телешкото шкембе. При тази процедура обаче се получават трансмазнини, които се натрупват в кръвоносните съдове на организма и може да ви докарат инфаркт.
Кашкавалът у нас масово се прави от палмово масло. Палмата се познава при рязане с нож, престоял в хладилника. Причината е, че растителните мазнини полепват по острието при ниска температура, а млечните – не. Обяснението е, че в палмата има ненаситени мастни киселини, докато животинските са наситени.
Храни, пълни с химия
Бонбони – в производството им се използва силна химическа есенция.
Мармалади и сладка , които са мощни антиокислители. Никога не можете да съхраните плода във вида, в който го купувате от магазина. Конфютюрите и мармаладите там нямат нищо общо с натуралните сладка, които приготвяме вкъщи. Просто чудо на химическата промишленост, и то смъртоносно опасно.
Пържените картофи в заведенията за бързо хранене.
Продуктите за бързо приготвяне, юфки, разтворими супи, картофено пюре, бульонни кубчета, всичко това е истинска химия, която нанася вреда на организма.
Гъбите от магазина – те съдържат отровите цитотоксини. Най-опасните отрови, които се съдържат в тях са аманитините, които потискат образуването на клетки в РНК, който управлява синтеза на белтъчините, което води до дисфункция на черния дроб, а е възможен и летален изход.
Опаковани кексове , бонбони, шоколад- 90% от шоколада не е шоколад, а оцветители и заместители на захарта и какаовото масло; шоколадите са с много калории, съчетани с химически добавки, ГМ-продукти, оцветители и ароматизатори.
Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!

ЗДРАВЕ

Америка киха, Европа плаща: кой ще преглътне горчивото хапче за цените на лекарствата?

Вашингтон ги ограничава, а това е натиск за поскъпване на европейския фармацевтичен пазар

Миналата седмица Белия Дом издаде заповед за ограничаване на цените на лекарствата, което откри нов фронт в презокеанските отношения с Европейския съюз. Съединените щати, които отдавна са двигател на печалбите в световната фармацевтична индустрия, се стремят да ограничат разходите за лекарства у дома си. Тази промяна е на път да преразпредели ценовия натиск към Европа. Тъй като Вашингтон оспорва традиционния дисбаланс в цените на лекарствата, европейските здравни системи и регулаторни органи се готвят за сътресения. Спорът за това кой плаща за лекарствата отразява дълбоките различия между фармацевтичните пазари на САЩ и ЕС и повдига сложни въпроси за глобалните вериги на доставки и бюджетните приоритети от двете страни на Атлантика.

Реформите на цените на лекарствата в САЩ и техните глобални последици

Подписаната на 15 април 2025 г. заповед има за цел да намали цените на лекарствата с рецепта в САЩ чрез комбинация от регулаторни и търговски мерки. Тя разширява новата програма за договаряне на цените по Medicare и насърчава щатите да внасят по-евтини медикаменти от чужбина, като едновременно инструктира американската Агенция по храните и лекарствата (FDA) да ускори одобряването на генерични и биоподобни лекарства. Още по-интересното е, че Белият дом паралелно стартира преглед на веригата за доставка на лекарства от съображения за национална сигурност – ход, смятан за прелюдия към евентуални мита върху фармацевтичния внос. Тези регулаторни рокади нагнетяват допълнително отношенията със Евросъюза. Десетилетия наред високите цени на медикаментите в САЩ фактически субсидират фармацевтичните иновации, позволявайки на европейските здравни системи да осигуряват лекарства на значително по-ниски цени. Сега, когато Вашингтон оспорва този модел, на Европа може да се наложи да поеме по-голяма част от разходите за нови лекарства.

Разнопосочни структури на ценообразуване: Пазарите в САЩ и ЕС

В основата на тези напрежения са коренно различните подходи към ценообразуването от двете страни на океана. Основните разлики включват:

⦁ Цени на брандовите лекарства: В САЩ фармацевтичните компании традиционно могат да предлагат много по-високи цени на нови патентовани лекарства – към 2022 г. средно над четири пъти по-високи от тези в други богати страни. В Европа правителствата могат централизирано да договарят и регулират цените, изискват отстъпки и понякога отказват да плащат за терапии, които не се считат за достатъчно ефективни. Затова и цените на новите медикаменти в Европа са значително по-ниски от американските.

⦁ Използване на генерични лекарства: След изтичане на патента американският пазар масово преминава към евтини генерици – близо 90% от рецептите (срещу под половината в Европа). Силната конкуренция в САЩ сваля цените на генериците до символични нива. В Европа навлизането на генериците исторически е по-бавно и неравномерно. На места цените им се обвързват като процент от цената на оригинала – подход, който държи разходите умерени, но не толкова ниски, колкото при свободния пазар в САЩ.

⦁ Печалби и иновации: Фармацевтичните компании извличат лъвския пай от печалбите си на американския пазар, което финансира голяма част от глобалните инвестиции в нови лекарства. По оценки около три четвърти от приходите на най-продаваните медикаменти идват от САЩ, докато Европа – макар и голям пазар – осигурява по-малък дял при по-ниски маржове. Тази динамика подклажда обвиненията, че европейците „се возят гратис” на гърба на американските пациенти – упрек, който сега Вашингтон се стреми да адресира. Имплицитно новата политика на САЩ посочва, че ако американците плащат по-малко, другите ще трябва да плащат повече, за да се поддържа темпото на иновациите, или нагледно „Принципът на Парето”.

Преместване на натиска върху европейските здравни системи

Промяната в американската политика е външен шок за модела на финансиране на европейското здравеопазване. Ако фармацевтичните гиганти вече не могат да разчитат на високи приходи от САЩ, способността на Европа да извоюва ниски цени може да отслабне. Вашингтон дава сигнал, че е готов да прибегне до мита и други мерки, за да наложи „по-справедливо” споделяне на разходите за лекарства. Фармацевтичните и медицински продукти са сред водещите европейски експортни стоки за САЩ (близо 120 млрд. евро през 2024 г.), осигуряващи работни места в страни като Ирландия, Германия и Белгия. Така европейските лидери са изправени пред двоен натиск: от една страна риск от остър конфликт с Вашингтон, ако се смята, че Европа не плаща „достатъчно”, а от друга – вътрешен натиск да реформират ценообразуването и да стимулират иновациите, за да предотвратят изтичане на инвестиции. Европейската фармацевтична индустрия предупреждава, че съчетанието от американския натиск и собствените европейски политики за ниски цени може да изнесе производство и развойна дейност извън ЕС. Водещи компании зоват Еврокомисията към бързи и радикални действия – модернизиране на патентните стимули, ускоряване на разрешителните процедури и др. В противен случай континентът рискува дългосрочна ерозия на своята фармацевтична производствена база.

Факторът Китай и Индия в глобалната верига на доставките

В глобалната верига за доставки на лекарства ключова роля играят Китай и Индия. Заедно те осигуряват около 2/3 или съответно 45% и 20% от активните съставки и генерични медикаменти в света, така че всяка сериозна промяна в цените и търговията с фармацевтични продукти неминуемо ги засяга. Американските усилия за по-евтини лекарства по същество значат засилено снабдяване от тези нискоразходни доставчици – например повече индийски генерици на американския пазар. Геополитическата сметка обаче продължава да е сложна. Вашингтон се опасява от прекомерна зависимост от чуждестранни източници за жизненоважни медикаменти, най-вече от Китай. Администрацията вече загатва готовност за драстични мерки – високи мита върху китайски фармацевтични суровини – за да насърчи производството на родна земя или поне в „приятелски” държави. Такъв завой би намалил ролята на Китай (а отчасти и на Индия) във веригата на доставки на САЩ в дългосрочен план, но междувременно би вдигнал разходите в противоречие с целта за по-ниски цени.

Европейският съюз също търси стратегическа автономия. Неотдавнашният недостиг на базови лекарства като антибиотици разкрива рисковете от зависимостта от шепа азиатски производители, които работят с изключително ниски маржове. И САЩ, и ЕС сега се стремят да подсигурят своите лекарствени доставки, без да повишават драстично цените.

В отговор китайските и индийските фирми може да потърсят по-печеливши пазари или да преминат към производство на продукти с по-висока добавена стойност. Така или иначе, всяко пренареждане на правилата между Вашингтон и Брюксел ще отекне и в Делхи, и в Пекин: глобалната взаимозависимост е толкова голяма, че подобно напрежение може едновременно да създаде нови възможности за азиатските доставчици и да провокира протекционистки реакции.

Последици за европейските бюджети и политическата автономия

Европейските здравни системи се оказват в центъра на икономически и геополитически водовъртеж. Необходимостта да плащат повече за лекарства идва в момент, когато правителствата на ЕС едновременно засилват разходите за отбрана и инвестират милиарди в зеления преход – комбинация, която свива свободните им бюджетни ресурси. Здравеопазването, традиционно един от най-големите публични разходи, е под натиск да прави повече с ограничени средства.

В този контекст рязко увеличение на плащанията за лекарства би било особено болезнено. Европейските ръководители вече търсят креативни решения. Наскоро група здравни министри дори предложи част от фондовете за отбрана да се насочат към запасяване с основни лекарства – аргументът бе, че ключовите медикаменти са и въпрос на стратегическа сигурност. Тази необичайна идея, смесваща отбрана и здраве, подчертава сериозността на бюджетния натиск. Ако Европа трябва да плаща повече на фармацевтичните компании, тези пари почти сигурно ще дойдат за сметка на други сфери – било то превенция, модернизация на болници или социални програми.

Освен това европейската регулаторна рамка може да се окаже под натиск отвъд океана. Вашингтон открито негодува, че европейските практики „изнудват” индустрията, и може да настоява за повече прозрачност или дори разхлабване на ценовия контрол. Но европейското общество и политици държат на широкия достъп до достъпни лекарства и едва ли лесно ще изоставят този модел. Ако не друго, ЕС по-вероятно ще удвои усилията за достъпност – например чрез по-бързо внедряване на биоподобни лекарства или създаване на общоевропейски орган за колективно договаряне, който да увеличи покупателната сила на съюза. Подобни мерки биха спомогнали да се удържат разходите ниски.

ЕС трябва да опази устойчивостта на здравните си системи и конкурентоспособността на своята фармаиндустрия, като същевременно избегне търговска война с най-близкия си съюзник. Трансатлантическото сътрудничество традиционно е силно в научните изследвания и регулациите, но сега въпросът за разпределението на огромните разходи за нови терапии заплашва да се превърне в ябълка на раздора. Европейски дипломати вече предупреждават Вашингтон, че внезапното прехвърляне на разходи би навредило на европейските пациенти, и призовават към координиран подход.

Ново равновесие?

Докато САЩ прокарват реформите си, напрежението около цените на лекарствата вероятно ще се засилва. Но това не е просто спор за ценообразуване – залогът е преустройството на модела, по който се финансират животоспасяващите терапии в глобален мащаб.

В краткосрочен план американските потребители може да усетят известно облекчение, докато Европа ще трябва да вземе трудни решения как да отговори на това предизвикателство. Вашингтон показва готовност да използва всички средства – включително мита и други търговски мерки, за да гарантира, че американците занапред няма да поемат непропорционално голям дял от световната сметка за лекарства. В Брюксел и европейските столици внимателно следят тези действия, съзнавайки, че здравните им бюджети и фармацевтичният им суверенитет са поставени на карта.

През следващите години се очертават сложни преговори – както между правителствата, така и с фармацевтичната индустрия – за намиране на нов баланс. Компромисите ще са неизбежни. Ако Европа приеме по-високи цени, това ще натовари публичните финанси и ще изисква съкращения другаде. Ако се противопостави, компаниите и Вашингтон може да отвърнат с наказателни мита или ограничаване на достъпа. Ролята на трети страни като Китай и Индия внася допълнителна стратегическа сложност, преплитайки търговската политика със сигурността на доставките. Всичко това се разиграва между съюзници, които въпреки спора споделят общ интерес – гарантиран достъп до терапии и сигурни доставки на достъпни лекарства за населението си.

Засега Европа е в отбранителна позиция и се стреми да запази своя модел на здравеопазване сред настъпващите промени. САЩ демонстрират сила, за да поправят онова, което смятат за несправедлива система. Никоя от страните не желае пълномащабна търговска война за лекарства, имайки предвид залога както за пациентите, така и за индустрията. Развръзката на този спор ще определи не само бъдещето на трансатлантическите отношения, но и на глобалния фармацевтичен пейзаж – кой плаща, кой печели и как ще се произвеждат и разпространяват лекарствата в свят на затегнати колани.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ЗДРАВЕ

Предупреждение: Не стъпвайте в Банско!

Случаите на тежки стомашно-чревни разстройства в Банско не намаляват.

През личните лекари са минали десетки хора с едни и същи симптоми. Основната версия на хората в града е, че масовото заразяване е от водата. Днес екипи от РЗИ-Благоевград и служители на ВиК-Благоевград ще вземат проби от водата, съобщи БНР.

За масово разпространение на сезонен вирус в Банско алармираха местни медици още в понеделник. Лекарствата за лечение за гастроентерит в местните аптеки свършиха.

Стотици жители и гости на Банско са потърсили помощ в Спешния център през празничните дни около Великден. Всички са със симптоми на сезонен вирус, характерен с повръщане, разстройство, повишена температура и силна отпадналост.

„Такива чревни инфекции са възможни навсякъде, но ме учудва фактът, че пет дни никой не е направил това, което трябва“, коментира пред БНР епидемиологът проф. Тодор Кантарджиев.

Той подчерта, че при много случаи на заразени първото нещо, което трябва да се направи, е да се изясни причинителят. И добави:

„Това трябваше да бъде решено преди пет дни, за да има някакъв механизъм, за да се намалят случаите.“

При някои от по-тежките случаи спешните екипи са направили и вливания на медикаменти. Лекарствата, които изписват лекарите, се изкупиха от местните аптеки само за два дни. До момента няма постъпили в болнично заведение, но вирусът се разпространява агресивно. Великденските празници и събиранията на много хора на едно място също са причина за масовото пренасяне на заразата.

Лекарите от РЗИ обаче са категорични, че епидемична обстановка засега няма.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ЗДРАВЕ

Плъхове плъзнаха по лъскавите заведения на „Витошка“.

Гризачите са истинска напаст в столицата, а експерти твърдят, че са около 4 млн.

Всички заведения на централната столична улица „Витоша“, са превзети от гигантски плъхове. За това алармират възмутени столичани. Гризачите са се самонастанили удобно в кухненските помещения на заведенията и смело изскачат от долапите, дори когато край тях се разхождат хора.

Анонимен източник подал сигнал, придружен със снимки на плъхове, които любопитно надничат през стъклата на заведение за гироси в центъра на София. Интересното в случая е, че подобни „вредители” не са нещо ново за ресторантите в София, претендиращи за високо ниво. Въпреки проверките от ХЕИ, глобените и наказаните собственици се боят на пръстите на едната ръка. На повечето места хигиената е нула. Огромните тави, в които се пекат баниците и пиците, са потънали в мазнина, която е прегоряла до черно отстрани на съдовете.

Мазните петна са и по стените на кухнята, в която се блъскат по няколко готвачи и помощник-готвачи. Брашното се закупува с големи чували, които често биват продупчвани от прегладнелите

мишки. Запознати издават, че цели миши семейства живеят в брашно, там създавали потомства дори и умирали.
„Плъховете са стара напаст за София, с която няма да се справим, ако мързелуваме и не вземем необходимите мерки.

Собствениците на ресторанти, дюнерджийници и баничарници твърдят, че пръскат против гризачи, но полза няма, защото препаратите били неефективни. Може би трябва да се поддържа по-добра хигиена, мазетата да се проверяват редовно. Намирали сме малки мишлета мъртви, в кофи с лютеница. Знаете, че масово се използва лютеница с нишесте в големи разфасовки. Именно нишестето провокира гризачите да я нападат. Плъховете прегризват всяка пластмаса, след тях идват мишоците. Нападат и кабелите на различните електрически уреди в заведенията. Да не говорим, че носят куп болести и могат да ухапят и човек. Никак не е приятно да гледаш как плъх претърчава от една маса към друга маса в търсене на прехрана”, разказва Силвия М., която 4 години работи в едно от най-оборотните заведения на централната столична улица.

С днешна дата много български градове имат проблеми с плъхове и съсели. Говори се, че на всеки софиянец се падат по два плъха, които се размножават изключително бързо. Ако опуснем, че столицата е обитавана от 2 млн. души, това означава, че плъховете в нея, са 4 млн. , твърди „Уикенд“.

Оказва се, че гризачите се размножават мълниеносно. Плъхът ражда на 2-3 месеца между 6 и 9 бебета. Битката между тях става безкрайна и неефективна особено когато гражданите не полагат усилия да пръскат мазетата си. Гадинките упорито се крият в избените помещения, но са изключително опасни за хората. Когато не им достига храна, тръгват и по жилищата. Толкова са агресивни, че могат да прегризат човек, защото по размери и тежест достигат до малка котка.

Придвижват се и по високите етажи, защото безпроблемно минават през канализацията. Не е проблем да направят дрехите ви на дрипи, а храната ви неизползваема. Може да се тъпчат с всичко – от храна до сапун. Често правят гнезда покрай щранговете, които могат да бъдат от хартия, но и от трева, която са намерили в кварталната градинка.

У нас през последните години слабо се пръска срещу какъвто и да било вид вредители, което доведе до бум в тяхното размножаване. Дъждовете допълнително ги провокират да излизат на улиците, за да търсят прехрана в контейнерите.