ПАРИ

Защо България не трябва да приема еврото?

През последните месеци потенциалното влизане на България в Еврозоната отново стана една от най-обсъжданите теми в публичното пространство. Това, което е забележително обаче, е че този казус се превърна не толкова в тема на дебат, колкото в тема на…проповед. Проповед от страна на политици от всякакви партии и икономисти и финансови експерти от всякакви институции относно това колко голям позитив би било членството в Еврозоната за България и защо трябва да влезем в паричния съюз възможно най-скоро. Нивото на консенсус и единомислие по темата е толкова забележителен, че няма как да не буди съмнение у всеки критично мислещ гражданин. Все пак, старата мъдрост е, когато всички политици са съгласни, че нещо е много добра идея, най-вероятно става въпрос за пари. Много пари, които ще излязат от джоба на данъкоплатците.
В този контекст на мен и моите колеги от ЕКИП и БЛО се падна нелеката задача да сме единствените „десни“ спектици и противници на това прибързано присъединяване на България към Еврозоната, чиито доводи не се изчерпват с манипулативни популистки лозунги за удвояване на цените при приемане на еврото. Затова и е крайно време нашият скептицизъм и аргументите, които стоят зад него, да бъдат, доколкото е възможно, синтезирани в един монолитен текст. И сега вече има конкретен повод за това.
Докладът на ИПИ за Еврозоната и промяната в тяхната позиция
Наскоро към въпросния хор от ентусиасти за еврото се присъедини и Институтът за пазарна икономика, който с финансовата подкрепа на българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел, изготви и публикува забележително задълбочен доклад относно потенциалните икономически ефекти от присъединяването към Еврозоната.Това, което е по-забележително обаче е обратът в мнението на самият Институт за пазарна икономика по темата за евентуалното присъединяване на България към Еврозоната. Едва преди година и половина-две, главният икономист на института (и автор на доклада, който разглеждам в момента), Десислава Николова, дава интервюта пред редица медии, в които твърди, че, цитирам „до голяма степен вече сме изчерпили позитивите от членството в Еврозоната“ и „Колкото по-късно приемем еврото, толкова по-добре“.
Изведнъж обаче, мнението на ИПИ рязко се променя и през настоящата 2018 г. този институт вече е един от най-силните поддръжници на идеята, че България трябва да се присъедини към валутният механизъм ERM-II (т.нар. чакалня за еврото) и в последствие към Еврозоната възможно най-скоро. Аз няма да спекулирам на какво се дължи този рязък обрат в мнението на експертите от ИПИ по темата. Сигурен съм, че промяната в тяхното мнение по темата се дължи на добре обмислени и логически издържани доводи, поне от тяхна гледна точка.
След като задълбочено разучих техните доводи обаче, за съжаление аз лично ги намерих за крайно неубедителни. Същото се отнася и за доводите на всички онези знайни и незнайни икономисти и политици, с които през последните месеци споря из публичното пространство относно присъединяването на България към Еврозоната. Повсемество икономисти, финансисти и политици в България не осъзнават какви са ключовите структурни недостатъци на Еврозоната като паричен съюз, които стимулират натрупването на прекомерно много системни рискове, които фундаментално дестабилизират финансовата стабилност на всички страни-членки и цялата европейска банкова система. Изглежда много от родните ни „експерти“ въобще не са наясно с това какво въобще е това „системен“ и „морален“ риск, „трагедия на общото ползване“, и т.н.
Какво представлява настоящия анализ?
ИПИ заслужават похвала за това, че в рамките на един доклад са синтезирали всички тези аргументи, които витаят в публичното пространство в един кохерентен и подробен текст. Именно затова и избрах да структурирам моите несъгласия, критики и опасения относно влизането на България в Еврозоната, като отговор и критика на техния доклад по темата. Смятам, че този формат е изключително плодотворен за теми от толкова висока за цялото българско общество важност, защото именно в дебата и сблъсъка на идеи се ражда истината, както гласи древната мъдрост.
Структурата на настоящия анализ до много голяма степен отразява и структурата на самия доклад на ИПИ. Понеже съм несъгласен с болшинството от техните аргументи и т.нар. „позитиви“ от влизането на България в Еврозоната, които те излагат и аргументират структурирани като отделни глави на доклада си, моята критика следва много сходна форма със съвсем леки размествания (самият доклад на ИПИ можете да прочетете тук). Някои части от доклада на ИПИ не са адресирани, защото или са твърде кратки и маловажни или така или иначе съм съгласен с доводите изложени там. Такъв пример е първата глава от доклада, която се фокусира върху мита, че при евентуално присъединяване към Еврозоната, ценовата инфлация в България рязко ще се покачи. Този довод на някои други скептици относно влизането на България в Еврозоната е безпочвен и според мен – нито има данни, че нещо подобно е вероятно, нито е логично да очакваме да се случи, следвайки икономическата теория. Затова и съм съгласен с колегите от ИПИ, че това е мит.

ПАРИ

От днес влизат в сила новите по-високи цени на винетките

Цените на винетките за превозните средства до 3,5 тона се повишават от днес. Годишната винетка вече е 97 лв., тримесечната – 54 лв., месечната – 30 лв., седмичната – 15 лв., а уикенд – 10 лв., съобщиха от Агенция „Пъта инфраструктура“. Електронните винетки до 30 април 2025 г. струваха съответно: 87 лв., 48 лв., 27 лв., 13 лв. и 9 лв.

От пътната агенция съобщиха в края на март, че с влизането в сила на новите цени един месец по-късно от обнародването им и предстоящите пътувания през отминалите почивни дни за Великден се дава възможност на шофьорите, които все още не са купили винетка, да планират своевременно пътуването си и да я вземат на по-ниската цена. От началото на годината се наблюдава тенденция за купуването на винетки за по-кратък период и с едномесечния допълнителен срок шофьорите ще може да планират купуване на годишна винетка на по-ниска цена, посочиха тогава от Агенцията.

В края на миналия месец от АПИ отчетоха, че от началото на годината до 21 април са продадени 1 875 176 броя електронни винетки. Приходите от тях са 101 730 971 лв. Най-предпочитани са годишните – 1 020 489 броя, следвани от седмичните – 559 478 бр. Купени са и 155 070 уикенд винетки, 116 528 месечни и 23 611 тримесечни. През 2024 г. са продадени над 6,5 млн. е-винетки, а приходите са над 281 млн. лв., съобщиха от АПИ в началото на годината.

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене в началото на април три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В законопроекта, внесен от Министерския съвет на 24 март 2025 г., се предлага въвеждането на еднодневни винетки за леки автомобили до 3,5 тона, които ползват републиканската пътна мрежа. Проектът за промяна на Закона за пътищата въвежда и европейските изисквания за еконорми при определяне на цената на толтаксите за камиони, предаде БТА.

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г., беше публикуван в Портала за обществени консултации през втората половина на март. Тогава бе посочено, че очакваните резултати от прилагането на проекта на акт са приходите от винетни и тол такси да достигнат нива от 1 077 930 199 лв. на годишна база. Това нарастване се постига чрез поетапно увеличение на Тарифата от 1 април 2025 г. с 10 на сто на винетна такса, тол такса, компенсаторна такса и максимална такса и с последващо увеличение от 10 на сто на тол такса и максимална такса – от 1 септември 2025 г., се предвиждаше в проекта, където бе посочено, че увеличението на приходите ще бъде целево използвано за финансиране на дейности, свързани с поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, без да се налага допълнително натоварване на държавния бюджет.

Поскъпването на тол таксите, предвидено в проекта на Бюджет 2025, няма да допринесе за увеличение на цените на храните, каза в края на февруари министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Увеличението на цените на винетките и на тол таксите е заради лошото състояние на пътищата и малкото средства, които тази година са заложени в проектозакона за държавния бюджет за поддръжка и ремонт на пътища, допълни тогава той.

Иванов каза още, че разчетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са за близо 3 милиарда лева, а за тази година сумата ще бъде 1,280 млрд. лева. Изчисления сочат, че предложеното увеличение на тол таксата с 20 процента няма да се усети драстично от превозвачите, каза тогава министърът.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.

Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).

Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.

Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.

“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.

Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.

Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.

Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.

“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.

ПАРИ

Златото счупи нов рекорд за всички времена

Китай изкупува ценния метал, което води до рекордни цени

Цената на златото достигна нов рекорд за всички времена и за първи път надхвърли 3400 долара за тройунция. Юнските фючърси върху златото на Чикагската стокова борса (CME) се повишиха с 2,19%, достигайки 3401,3 долара за тройунция.

Златото се покачва на фона на допълнително отслабване на щатския долар и опасения от търговска война, отбелязва Bloomberg.

Търговският конфликт, започнат от президента на САЩ Доналд Тръмп, извади пазарите от баланс, подкопавайки апетита за рискови активи, като същевременно предизвика бърз поток от участници на пазара към активи-убежища. Така инвестициите в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, са показали ръст през последните 12 седмици и това е най-дългият период от 2022 г., изчислява изданието.

Подкрепа на пазара на злато оказаха и критиките на Доналд Тръмп към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Bloomberg. Тръмп обмисля отстраняването на Пауъл, каза директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет.

Инвеститорите активно се насочват към физически обезпечени със злато борсови фондове. „По-специално се откроява Китай, където инвестиционните потоци в златни фондове достигнаха 29,1 тона през първите 11 дни на април – повече, отколкото през цялото първо тримесечие (23,5 тона)“, казват експертите.