СВЯТ

Щатите започнаха да мачкат Саудитска Арабия!

• Путин им го предсказа, ама те не се усетиха, прекалено много вярват на Вашингтон!
• Интрига в триъгълника Пекин – Рияд – Вашингтон. За продажбата на Saudi AramcoSaudi
• Aramco е петролна компания, създадена през 1933 г. в резултат на концесионно споразумение между саудитското правителство и американската компания Standard Oil of California. Първоначалното име е California-Arabian Standard Oil Company; От 1944 г. компанията е наречена Arabian American Oil Company.

През 1950 г. крал Абдул Азиз ибн Сауд заплашва да национализира петрола в страната, принуждавайки американския партньор да се съгласи с разделянето на печалбите 50/50. Седалището на компанията е преместено от Ню Йорк в Саудитска Арабия (Dhahran). През 1973 г., след американската подкрепа на Израел по време на войната в Йом Кипур, правителството на Саудитска Арабия придоби 25% от капитала на компанията, като увеличи дела си до 60% през 1974 г. И накрая, през 1980 г. компанията става 100% собственост на саудитското правителство. През ноември 1988 г. компанията получи ново име – Saudi Arabian Oil Company (или Saudi Aramco). Това е най-голямата компания в Саудитска Арабия – основата на цялата саудитска икономика и финансова система. До неотдавна 90% от печалбите на компанията отиват в държавния бюджет.

Saudi Aramco не е публична компания, няма акции, търгувани на пазара и не публикува финансови отчети. Това прави оценката на компанията малко трудна, но никой не се съмнява, че Saudi Aramco е най-голямата петролна компания в света. Тя притежава над 100 нефтени и газови находища в Саудитска Арабия с резерви за най-малко 264 милиарда барела петрол, което се оценява на около една четвърт от известните световни запаси от тази суровина. Обемът на продукцията на компанията не е изчерпателна, има данни само за няколко години. Така че през 2013 г. “Saudi Aramco” произвежда 3.4 милиарда барела суров петрол. Според експерти, годишното производство на нефт и газ на саудитската компания е около два пъти по-голяма от най-голямата американска компания Exxon Mobil. Прави впечатление, че Saudi Aramco никога не е включвана в класацията на най-големите световни петролни компании, тъй като той не публикува финансови показатели като печалба, оборот, активи и пазарна капитализация. Ето защо, с най-висок рейтинг са американската Exxon Mobil и Chevron, китайската Sinopec и Petro China, англо-холандската Royal Dutch Shell, британската BP, френската Total. Всеки обаче разбира, че тези лидери на световния петролен бизнес са джуджета на фона на Saudi Aramco. Тя има клонове, съвместни предприятия и дъщерни дружества в Китай, Япония, Филипините, Република Корея, Сингапур, Обединените арабски емирства, САЩ и Великобритания. Има флотилия от супертанкери.

/рус.ез./

Настоящей сенсацией стало сделанное в начале 2016 года заявление руководства Saudi Aramco о планах приватизации части компании через процедуру IPO (предложение акций для продажи на фондовом рынке). Ряд официальных представителей правительства Саудовской Аравии заявляют, что доходы от приватизации Saudi Aramco будут преимущественно использованы для развития самой компании. Сегодня компания в основном занята добычей и экспортом сырой нефти, а нужно превратить Saudi Aramco в многопрофильную компанию с глубокой переработкой углеводородного сырья; привлечённые деньги будут направляться на создание мощностей по производству нефтепродуктов и широкого спектра нефтехимии.

Другая версия причин приватизации – деньги от частичной продажи Saudi Aramco пойдут на формирование национального суверенного фонда. Говорится о планах сделать его крупнейшим в мире суверенным фондом в размере 2 трлн. долл., чтобы финансировать из него масштабную программу диверсификации саудовской экономики. Страна должна заранее готовиться к завершению «нефтяного века», отходить от моно-продуктовой (нефтяной) специализации. В Саудовской Аравии действительно ведётся напряжённая работа по созданию такой программы. Недавно в Эр-Рияде завершилась работа первой конференции «Инвестиционная инициатива будущего», на которой представители Саудовской Аравии огласили некоторые параметры будущей программы перестройки своей экономики. Диверсификация будет осуществляться не только за счеёт структурной перестройки хозяйства на территории страны, но и за счёт приобретения Саудовской Аравией активов за границей.

На продажу предполагается выставить акции Saudi Aramco, эквивалентные примерно 5 процентам капитала компании. Чтобы понять, сколько это будет в абсолютном выражении, нужна оценка возможной рыночной стоимости компании. Чуть ли не на следующий день после заявления о возможной продаже части компании (это был январь 2016 года) в мировых СМИ появилась сенсационная оценка независимого нефтяного аналитика Мохаммеда аль-Саббана, который ранее работал старшим советником министерства нефти Саудовской Аравии. Он оценил компанию в 10.000.000.000.000 (десять триллионов) долларов США. Для сравнения отмечу, что капитализация самой крупной американской нефтяной компании ExxonMobil в 2016 году едва превышала 350 млрд. долл. Позднее, правда, пена сенсационности в оценках стала исчезать. Стали называться более обоснованные цифры, чаще 2 трлн. долл. Это означало, что Саудовская Аравия сможет выручить от продажи 5% компании сумму, равную примерно 100 млрд. долл. Главным козырем компании является даже не нынешний рекордный объём добычи нефти, а запасы углеводородного сырья, которыми располагает Saudi Aramco. Никто из фигурантов рейтингов мирового нефтяного бизнеса даже не приближается по этому показателю к саудовской компании.

В настоящее время Эр-Рияд уточняет и выверяет данные о запасах углеводородного сырья в месторождениях, которыми владеет Saudi Aramco. Тщательно готовится финансовая отчётность в тех форматах, которые необходимы для публичного размещения акций. Ведётся реструктуризация компании, оптимизация её организационной структуры и управления. Наконец, сделан такой важный ход, как снижение налогов на прибыль компании. Традиционно ставка налога была равна 90%, в этом году она установлена на уровне 50%, что примерно соответствует уровню налогообложения ведущих западных нефтяных компаний. Понижение ставки налога повышает дивиденды и делает компанию в инвестиционном отношении более привлекательной.

Руководство Саудовской Аравии вело переговоры с потенциальными биржевыми площадками, на которых могло бы проводиться размещение акций Saudi Aramco. Главными претендентами рассматривались фондовые биржи Нью-Йорка и Лондона. Между ними даже началась грызня за право провести операцию. Эр-Рияд стал достаточно умело играть на этой конкуренции, торгуясь по поводу комиссионных за размещение.

Однако с начала текущего года оценки рыночной стоимости компании Saudi Aramco стали неожиданно снижаться. Начали появляться оценки капитализации компании, равные 1,5 трлн. долл., затем – 1 трлн. долл. Консалтинговая компания Wood Mackenzie оценила Saudi Aramco вообще в 400 млрд. долл., что приблизило её к американской ExxonMobil. Неожиданно западные консультанты заговорили о необходимости «дисконтировать» цену саудовской компании, так как она является государственной, а на фондовых рынках бумаги всех государственных эмитентов по определению должны продаваться с «дисконтом». Мол, та же самая Saudi Aramco сегодня имеет налоговую ставку в размере 50% прибыли, а завтра правительство как хозяин компании одним росчерком пера опять вернётся к ставке в 90%. Кроме того, возникло опасение, что цены на нефть в ближайшие годы будут низкими, и Saudi Aramco не сможет дать большую прибыль. Однако всё это никак не объясняет, почему за год оценки саудовской компании так сильно просели.

Эксперты считают причиной этого давление Вашингтона на Эр-Рияд по вопросу, который отчасти можно назвать нефтяным, а отчасти валютным. Давление Вашингтона в свою очередь является реакцией на то давление, которое на Эр-Рияд оказывает Китай, который добивается, чтобы Saudi Aramco поставляла ему нефть не за доллары, а за юани. Китай на сегодняшний день стал крупнейшим в мире импортёром нефти, отодвинув США на второе место. Одновременно Китай – основной покупатель саудовской нефти, и он не желает более расплачиваться за чёрное золото американской валютой. Ряд экспортёров нефти в Китай уже совершили частичный или полный переход на расчёты в юанях. Это, прежде всего, Нигерия и Иран. С недавнего времени и Россия стала поставлять нефть в Китай за юани (пока, правда, их доля незначительна).

Саудовская Аравия, однако, находясь в зависимости от США, до сих пор отказывалась от юаневых расчётов. Правда, такой отказ ей дорого обходится: Китай постепенно замещает её другими поставщиками. До недавнего времени саудиты занимали первое место в поставках нефти в Китай, теперь их оттеснила на второе место Россия. Если дело так пойдёт и дальше, Saudi Aramco вообще может потерять китайский рынок.

Эр-Рияд оказался между молотом и наковальней. Трудно даже представить, какие удары могут обрушиться на Саудовскую Аравию из-за Атлантического океана, если она продаст хотя бы один баррель нефти за китайскую валюту. Ведь это будет прямой вызов нефтедоллару, который как раз родился в Саудовской Аравии в 70-е годы ХХ века после переговоров Генри Киссинджера и короля Фейсала.

Вашингтон строго предупреждает Эр-Рияд воздержаться от необдуманного шага по замене доллара юанем в торговле с Китаем. Это станет примером для других участников нефтяного рынка (может начаться торговля нефтью на рубли, рупии, риалы и т. п.). А завтра эпидемия перехода на национальные валюты может перекинуться на другие товарные рынки. Кстати, Пекин в текущем году начинает торговлю на своих товарных биржах нефтяными фьючерсами, номинированными в юанях, и заявляет, что это лишь первый шаг.

В окружении президента США уже звучат предложения заблокировать размещение акций Saudi Aramco на фондовой бирже Нью-Йорка. Видны признаки организованной игры на понижение в отношении саудовской нефтяной компании. В этих условиях Эр-Рияд сообщил о переносе сроков размещения акций на более отдалённое время. Однако сама собой ситуация не рассосётся, Саудовской Аравии всё равно придётся делать выбор между долларом и юанем.

Усиливая давление на Эр-Рияд, Пекин одновременно предложил саудовцам выкупить напрямую 5 процентов Saudi Aramco без использования привычного ритуала размещения акций на фондовых рынках Запада. И готов выложить за это «справедливую» цену (примерно 100 млрд. долл.). Китайские власти уже заявили, что формируют консорциум из энергетических и финансовых компаний, а также Суверенного фонда Китая с целью покупки «кусочка» саудовской компании. Этот консорциум, как сообщают китайские СМИ, готов стать якорным инвестором Saudi Aramco.

Беспроигрышный ход Пекина в шахматной игре с Вашингтоном нейтрализует угрозу США сорвать продажу Saudi Aramco и одновременно подталкивает Эр-Рияд к решению о переходе в торговле саудовской нефтью на юань.

Интрига в треугольнике Пекин – Эр-Рияд – Вашингтон принимает нешуточный характер, но на смену игре может прийти война. Именно поэтому саудовский король в начале октября посетил Москву.

Post Views: 29

СВЯТ

📊🏗️ 🎟️🇪🇺💰🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците

🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬

📊 Според прогнозите на МВФ за 2026 г., Турция официално се превръща в най-голямата мюсюлманска икономика в света с внушителен номинален БВП от $1.64 трилиона.

🏗️ Докато южната ни съседка строи мегапроекти, привлича глобални инвестиции и се позиционира като незаобиколим фактор между Азия и Европа, в България дебатът твърде дълго оставаше вкопчен в миналото.

Време е да си зададем въпроса: Как е възможно да имаме икономически гигант на границата си и да не извличаме максимални дивиденти от това?

🎟️ Златният билет: България като вход към 450 милиона европейци

Турската икономика произвежда с огромни темпове, но нейният най-голям и платежоспособен пазар остава Европейският съюз 🇪🇺. За да стигнат турските стоки до тези над 450 милиона потребители, те имат един основен, най-кратък и най-логичен сухоземен път: България.

🛑 Вместо да се възползваме агресивно от тази географска рента, ние често се държим като обикновен контрольор на билети. Опашките по границите ни са пословични, а инфраструктурата има нужда от сериозен тласък. Турция има крещяща нужда от безпроблемен достъп до Европа, а ние държим ключа. Този ключ струва милиарди! 💰

🛠️ Какво можем (и трябва) да направим веднага?

🛣️ Транспортни коридори и логистични хъбове: Границата ни не трябва да бъде просто място за проверка на тирове, а гигантска логистична зона. Изграждането на модерни интермодални терминали, разширяването на магистралната мрежа и високоскоростната железница към Истанбул са проекти, които биха генерирали огромни транзитни такси и хиляди работни места.

⚡ Енергетика и горива: Турция е огромен енергиен консуматор и разпределител на потоци от Каспийския регион и Близкия Изток. България може да се позиционира не само като ключов транзитьор на горива, но и като стратегически партньор в зелената енергетика и балансирането на електропреносните мрежи на Балканите.

🏭 Индустриални зони по границата: Турският бизнес търси начини да заобиколи административните бариери за директен достъп до ЕС. Съвместни икономически зони в Южна България биха позволили на турски компании да изнесат производство тук. Така те получават етикет “Made in EU”, а ние – сериозни инвестиции, данъци и реиндустриализация.

🏛️ Политически прагматизъм и смели ходове

В световната политика икономическият интерес диктува правилата. Не можем да си позволим лукса да бъдем пасивни, докато други държави развиват алтернативни коридори, за да ни заобиколят.

🎯 Този прагматичен геоикономически подход трябва да послужи като ясна препоръка към новото управление и Румен Радев. Ако амбицията е да изградим една по-уверена, проактивна и икономически “агресивна” в отстояването на интересите си България, то капитализирането на тези $1.64 трилиона по границата ни е първият задължителен ход.

Време е да спрем да бъдем просто географска граница и да започнем да бъдем модерен мост. Мост, по който България събира заслужените си дивиденти. 📈

Бъдещето принадлежи на смелите!

Post Views: 4

СВЯТ

Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо сред основните заплахи за американската национална сигурност, съобщава TIME. Документът бележи рязък завой спрямо досегашния фокус на Вашингтон върху джихадистки организации и крайнодесен вътрешен екстремизъм.

Новата стратегия на администрацията на Доналд Тръмп разширява традиционното разбиране за тероризъм и включва в него не само ислямистки групировки, но и транснационални престъпни организации, както и това, което Белият дом описва като „насилствени светски политически групи“ — включително Антифа. Според Reuters Себастиан Горка, директорът по контратероризъм в Белия дом, е заявил, че стратегията цели „неутрализиране“ на заплахи в Западното полукълбо и разбиване на картелни операции, но също така и идентифициране и неутрализиране на групи като Антифа в самите Съединени щати.

Както пише TIME, това е съществена промяна както спрямо контратерористичната рамка от първия мандат на Тръмп, така и спрямо подхода на администрацията на Джо Байдън. При Байдън акцентът беше поставен основно върху вътрешния тероризъм, свързан с крайнодесни и бели супремасистки идеологии. Сега Вашингтон обръща фокуса към леви радикални движения, които според Тръмп и съветниците му използват политическо насилие като инструмент.

„Ние приемаме идеологията и контраидеологията много сериозно“, заявява Себастиан Горка, цитиран от TIME. По думите му това важи за заплахи, насочени „срещу западната цивилизация, Америка, Конституцията на САЩ, нашите приятели, нашите съюзници, мира като цяло“.

Антифа като нов централен враг

Най-спорната част от новата стратегия е именно включването на Антифа и сходни движения в логиката на борбата с тероризма. Антифа — съкращение от „антифашистки“ — представлява разхлабена мрежа от активисти и групи, които се противопоставят на крайнодесни идеологии. Движението няма централизирано ръководство, а действията му често се изразяват в протести, част от които през годините са прераствали в насилие. Reuters описва Антифа като децентрализирано движение без ясна структура, командна йерархия или лидерство. В съвременния си вид той най-често обозначава разпръсната среда от леви, анархистки, антиавторитарни и антикапиталистически активисти, които се организират локално и често действат чрез малки групи. CSIS описва Антифа като децентрализирана мрежа от крайно леви активисти, които се противопоставят на това, което възприемат като фашистки, расистки или крайнодесни движения.

Именно тази неясна структура прави движението трудно за класифициране. Част от действията, свързвани с Антифа, са класически протестни форми — демонстрации, контрапротести, кампании срещу крайнодесни организации и онлайн активизъм. Но с движението се свързват и по-агресивни практики като блокиране на събития, сблъсъци с политически опоненти, повреждане на имущество, doxing (злонамерено публикуване на лична информация) и участие в т.нар. black bloc тактики, при които активисти се обличат в черно и действат колективно, за да затруднят идентификацията си.

TIME отбелязва, че консервативни политици и коментатори отдавна представят Антифа като координирана екстремистка заплаха.

От протестна мрежа към терористична заплаха

През септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която обяви Антифа за „вътрешна терористична организация“. В документа Белият дом описва движението като „милитаристично, анархистко начинание“, което според администрацията използва незаконни средства, организира насилие, напада служители на реда и се опитва да прикрива идентичността, финансирането и операциите си. Заповедта нарежда на федералните институции да използват наличните си правомощия, за да разследват, прекъсват и разбиват незаконни операции, извършвани от Антифа или от лица, които твърдят, че действат от нейно име.

Делото в Тексас и европейските групи под прицел

Най-сериозният аргумент на администрацията на Тръмп идва от делото за нападението срещу имиграционния център за задържане „Прериленд“ на ICE в Алварадо, Тексас, на 4 юли 2025 г. През март 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че деветима членове на т.нар. Антифа клетка от Северен Тексас са осъдени от федерално жури за роли в бунт, използване на оръжия и експлозиви, предоставяне на материална подкрепа на терористи, възпрепятстване и опит за убийство на полицай и служители на центъра.

Пам БондиСпоред Министерството на правосъдието още седем души са се признали за виновни по обвинение за предоставяне на материална подкрепа на терористи. Тогавашният главен прокурор Памела Бонди представи присъдите като част от систематичното разбиване на Антифа от страна на администрацията.

Паралелно с вътрешната линия срещу Антифа, администрацията на Тръмп вече насочи вниманието си и към конкретни европейски групи, които Вашингтон описва като „насилствени групи, свързани с Антифа“. През ноември 2025 г. САЩ обозначиха четири структури в Германия, Италия и Гърция като глобални терористи и обявиха намерение да ги включат и като чуждестранни терористични организации. Сред тях са германската Antifa Ost, италианската Informal Anarchist Federation/International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense.

Reuters съобщава, че Antifa Ost е свързвана с нападения срещу хора, определяни от групата като „фашисти“ или част от германската десница. В Германия седем членове на тази лява екстремистка мрежа са изправени пред съд по обвинения, включително за опит за убийство, тежки телесни повреди, утежнена кражба и имуществени щети при атаки между 2017 и 2023 г. Германското вътрешно министерство описва Antifa Ost като насилствена мрежа, известна и като „Hammer Gang“ заради използването на чукове при нападения.

В Гърция, според Reuters, Revolutionary Class Self-Defense е поела отговорност за експлозия при железопътния оператор Hellenic Train и за нападение срещу Министерството на труда в Атина, при които няма пострадали след евакуация. Държавният департамент на САЩ съобщава още, че Armed Proletarian Justice е поела отговорност за поставяне на бомба близо до щаба на гръцките сили за борба с безредиците в Гуди през 2023 г.

От десния към левия екстремизъм

Новият подход обръща посоката на политиката от времето на Байдън, когато американските служби и институции поставяха по-силен акцент върху заплахите от крайнодесен и бял супремасистки екстремизъм.

Чарли КъркСебастиан Горка говори за „възраждане на насилствената лява идеология“ и посочва като пример убийството на консервативния активист Чарли Кърк. По думите му американците са станали свидетели на увеличаване на политически мотивирани убийства на християни и консерватори, извършени от насилствени леви екстремисти.

TIME обаче включва и важен контрапункт. Изданието цитира анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания, според който през последното десетилетие крайнодесни екстремисти са извършили значително повече атаки и убийства в САЩ от левите екстремисти. Последващ анализ на CSIS от септември 2025 г. отчита ръст на левите атаки и заговори, но уточнява, че този ръст тръгва от ниска база и остава под историческите нива на насилие от крайнодесни и джихадистки извършители.

Така, според TIME, новата стратегия не просто добавя нова категория заплахи, а пренарежда политическия и институционалния фокус на американската контратерористична политика. В центъра на този спор стои именно въпросът дали държавата преследва реално политическо насилие, или получава инструмент да насочи контратерористичния апарат срещу цяла идеологическа среда.

Картелите и джихадистите в новата стратегия

Един от най-силните инструменти в тази рамка е определянето на дадена група като чуждестранна терористична организация. По правило такъв статут се прилага към структури, които извършват политически мотивирано насилие срещу цивилни и представляват заплаха за националната сигурност на САЩ.

Последиците са сериозни: финансови санкции, криминализиране на предоставянето на материална подкрепа от американски граждани и потенциално разширяване на правомощията за наблюдение и разследване. Именно затова включването на европейски леви екстремистки групи в американски терористични списъци има значение не само като политически сигнал, но и като правен инструмент.

Според TIME администрацията на Тръмп вече е приложила такъв статут към няколко латиноамерикански наркокартела, включително Трен де Арагуа и Картел Синалоа. Вашингтон също така разшири натиска си към леви екстремистки групи в Европа, а Горка определя като „историческа“ и стъпката на президента да обяви „Мюсюлмански братя“ за чуждестранна терористична организация, като ги описва като „прародител“ на съвременните джихадистки движения.

Втори стълб на стратегията е насочен към разбиването на ислямистки групировки, включително Ал Кайда и регионални филиали на ИДИЛ. Така администрацията се опитва да покаже, че не заменя старите заплахи с нови, а разширява периметъра на контратероризма. Reuters също посочва, че стратегията запазва натиска върху глобалното джихадистко движение, включително чрез „насочване и унищожаване“ на групи като Ал Кайда.

Разликата е, че сега в същата стратегическа рамка попадат едновременно джихадистки организации, наркокартели и леви политически движения, които според Белия дом оправдават насилие.

Изданието посочва още, че ключови елементи от контратерористичната инфраструктура във втория мандат на Тръмп са отслабени или оставени в несигурност. Джо Кент, избран от Тръмп за директор на Националния контратерористичен център, е подал оставка през март в знак на протест срещу войната с Иран, оставяйки центъра без постоянен директор.

Както подчертава TIME, най-големият политически спор тепърва ще се разгръща около Антифа — дали движението представлява реална терористична заплаха, или администрацията използва контратерористичния инструментариум, за да насочи силата на държавата срещу идеологически противници.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 8

СВЯТ

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.

В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.

ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.

Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.

Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.

Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:

JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина

Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори

Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест

ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.

Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.

За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.

Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.

Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.