БЪЛГАРИЯ
Човешката алчност и селяния са безгранични
- Колко небостъргача могат да се съберат на мястото на едно дърво?
- Главният архитект на столицата задвижи поредния строеж, срещу който има силно недоволство
Васил Терзиев и издигналата го партия “Продължаваме промяната” дойдоха в местната власт в София с обещанието, че ще сменят “модела ГЕРБ”. Ще правят нещата по-добре, в диалог с хората и съобразявайки се с обществения, а не с частния интерес. Ще ревизират редица документи и ще сключат по-прозрачни договори. Ще решат проблеми, влачещи се с години. През есента на м.г. софиянци им се довериха и избраха Терзиев за кмет. Съвместно с “Демократична България” и Борис Бонев от “Спаси София”, които в миналия общински съвет бяха опозиция на ГЕРБ, ПП сформираха най-голямата група в сегашния СОС (друг е въпросът, че на практика тя е опозиция, когато ГЕРБ, БСП и ИТН решат да прокарат някой свой интерес). В допълнение миналата година избирателите изгониха почти всички районни кметове на ГЕРБ и ги заместиха с представители на ПП-ДБ-СС. Все ясни знаци, че хората в София са вдигнали ръце от предишните и искат управлението да тръгне по друг път.
Затова
сега е изключително странно,
когато важните фигури в Столична община оправдаят някое свое действие с това, че решението било взето още във времената на Йорданка Фандъкова и че те го изпълнявали. Примерите в тази посока вече са натрупаха – както при ремонтите на улици и булеварди, така и в градоустройствен план.
Преди дни стана ясно, че временният главен архитект Богдана Панайотова, назначена от Терзиев, е разрешила изготвянето на проект за висока офис сграда в двора на ресторант “Синият лъв”. Столичани добре знаят, че става дума за строеж в най-знаковата част на града, на метри от Народния театър и Градската градина, където намесите трябва да са изключително внимателни. Новината бе съобщена не от Панайотова, а от бившия шеф на общинския съвет и сегашен депутат от ГЕРБ Георги Георгиев. Той се похвали, че преди 1,5 г. лично е спрял проекта с искане инвеститорът да представи план за максималното запазване на 25-те съществуващи дървета. Както “Сега” многократно е писал, преди около 20 г. земята под “Синият лъв” бе продадена от областния управител на фирма на собствениците на сметопочистващата компания “Титан”.
Панайотова видимо се ядоса от изказването на Георгиев, че имотът на ул. “Иван Вазов 3 “тихо и незаконно” е получил одобрение да се застрои със 7-етажна сграда. Тя контрира, че още в годините на ГЕРБ проектът е бил съгласуван с Националния институт за недвижимото културно наследство и че положително становище за изсичането на дърветата е дала комисията по екология в миналия СОС, който се контролираше от партията на Бойко Борисов. Впоследствие обаче стана ясно, че тази комисията всъщност не е давала съгласие за унищожаването на растенията. “В изпълнение на изискванията, поставени в заповедта от 2020 г. на Здравко Здравков (главният архитект на Фандъкова) и след разглеждане и приемане на проекта от общински експертен съвет, временният главен архитект издава заповед за одобряване на план за застрояване и работен устройствен план”, пишеше в съобщението на направлението на Панайотова. Архитектът на Терзиев очевидно искаше отдалеч да проличи, че ГЕРБ в никакъв случай не са “ни лук яли, ни лук мирисали” в казуса със “Синият лъв”.
Кметът Терзиев явно като Панайотова мисли, че след като един проект си е пробил път във времената на Фандъкова и на Здравков, той трябва да продължи да се движи и при него. Наскоро Терзиев защити главния си архитект и даде да се разбере, че одобрява поголовното издаване на заповеди за строителство. “От вр.и.д. главен архитект искам непреклонно да продължи с реформите в НАГ, колкото и болезнени да са те. Искам и да продължи да прилага закона без колебание и с твърда ръка, независимо от коя посока идва недоволството… Ако не ни харесват законите, трябва да ги променим, вместо да избираме да не ги спазваме”, написа той във “Фейсбук”.
Ако Терзиев продължи да работи на принципа
“правим каквото решим, независимо от коя посока идва недоволството”,
това няма да донесе нищо добро на София, особено в архитектурен и градоустройствен план. Ако недоволството, идващо “от посоката на гражданите в София”, не беше достатъчно силно, за да респектира предишните властници, на мястото на Къщата с ягодите, на чието обещание за реставрация сега всички се радват, вече щеше да има офис сграда. Като тази, която се проектира до Народния театър. Срещу мола в “Хладилника” пък щеше да е вдигнат 55-етажен небостъргач, каквито намерения също имаше. На кръстовището на бул. “България” с бул. “Иван Гешов” щеше да има друга кула с 43-етажа. Всички тези, а и много други строежи, бяха спрени именно с недоволство, което всъщност се нарича граждански протести.
По ирония на съдбата в тях участваха и общински съветници, които в момента са в групата на ПП-ДБ-СС, подкрепяща Терзиев. Част от тези хора все по-видимо са гневни на политиката, която води временният главен архитект. Марта Георгиева от ДБ вече даде да се разбере, че не подкрепя решението за “Синият лъв”. “Последните години успявахме да предотвратим застрояването на сърцето на София, историческия център на нашия град, чрез изискване да бъдат запазени дървета, които се намират в градината на емблематичния ресторант. Разбирам, че е подписана заповед от вр.и.д. главен архитект, без проектът да е представен в екологичната комисия в новия й състав”, коментира тя във “Фейсбук”. Преди дни Георгиева критикува и заповед на Панайотова, с която бе задвижен проект за строеж на жилищна кооперация до езерото в “Дружба”. Срещу нея също има силни многогодишни протести.
Терзиев не може да бъде обвиняван, че като кмет апелира за стриктно спазване на законите. Когато обаче става дума за градоустройство и за опазване на културното наследство, шефът на “Московска” 33 би трябвало вече да е разбрал, че в ресорното законодателство
има изключително много вратички и двусмислени текстове,
от които се възползват инвеститори и строители. Би трябвало да е разбрал също, че основният закон за развитието на столицата – Общият устройствен план, е направен с мисъл за твърде плътно застрояване и за прекалено големи намеси – както в центъра, така и в други части на града.
Всъщност кметът вече даде знак, че е установил бомбите, които цъкат в ОУП. Наскоро написа, че “дори експерти, които дълго време са се занимавали с тази материя, са изненадани от мащаба на потенциалните проблеми, ако параметрите бъдат изцяло реализирани”. Обаче още не е написал, че знае как да защити общия интерес на столичани, а не на всеки инвеститор поотделно. Докато Терзиев не обяви, че има решение на този проблем, временният главен архитект, а и бъдещия титуляр, трябва да вникват внимателно във всеки казус, преди да подписват. Иначе ще се окаже, че днешните управляващи в София са спасили повече ценни сгради и са предотвратили повече строежи в зелени площи и в презастроени квартали като опозиция, отколкото като властимащи.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.








