ФОКУС

Христо Грозев се опитва да играе на таен агент, в коя ли канафка ще го намерят с един контролен?

Разследване от 2021г.: Христо Грозев се опитва да играе Джеймс Бонд и е оплетен в сложни връзки с олигарси и служби

Дали няма да го изкарат и него сакрална жертва???

Това руско разследване е публикувано през 2021 г. и преведено още тогава от “Фрогнюз”. Сайт, който е известен с антируската си линия. Припомняме го заради интересната фактология и сегашния контекст:

През последните няколко години българският гражданин Христо Грозев се превърна в ”лицето” на антируските разследвания от само позиционираната и независима организация Bellingcat. Българският гражданин е „забелязан“ в редица съмнителни сделки в родината си и многократно обвиняван във връзки с престъпни организации. Той е ключов свидетел по делото за убития в Германия терорист Зелимхан Хангошвили, който провежда съвместни разследвания с Алексей Навални, като предава лице на организации, признати за чуждестранни агенти и забранени на територията на Руската федерация, наричайки ги ”независими”.

Но ако навлезете детайлно и разберете кой е Христо Грозев, проследите всичките му връзки, става пределно ясно кой е той:: човек, считан за „фиктивна фигура“ в българския подземен свят, успял да се издигне до ролята на ключов обвинител срещу Русия с подкрепата на чуждестранни спонсори.

Бъдещият следовател за Bellingcat е роден през 1969 г. в град Пловдив, България, когато комунистите са на власт в тази страна. Грозев твърди, че е израснал в семейство на дисиденти. Това обаче не му е попречило да получи образование в английската гимназия в града – специално училище със задълбочено изучаване на английски език, където се е обучавало потомството на комунистическата номенклатура.

Учебното заведение е създадено през 1958 г. с одобрението на заместник-министъра на образованието на социалистическа България и съименника на бъдещия „герой“ Геро Грозев. По време на Студената война там са преподавали носители на езика от Великобритания. Възниква естественият въпрос: как синът на „прост“ учител (според Грозев) е попаднал в такова училище, което е трябвало да бъде под строгия надзор на българското КГБ?

Друг факт от биографията на бъдещия следовател не се вписва в образа на „семейството на дисиденти“. По собствените му думи той започва журналистическата си кариера на 17-годишна възраст – тоест през 1986 г. в България. По това време на случайни лица не е било позволено да работят в медиите, перестройката в СССР тепърва започва, а в България отношението на Тодор Живков към политиката на Горбачов е отрицателно.

Ако Христо Грозев се беше родил 10 години по-рано, може би е щеше да е писал статии, възхваляващи партията и правителството. В края на 80-те обаче всичко американско става модерно и Христо бързо се преориентира: в началото на 90-те той постъпва в новооткрития Американски университет в България. Тази образователна институция е основана през 1991 г. със съдействието на посолството на САЩ в България и Фондация „Отворено общество 1“ (призната за нежелана организация в Русия) от Джордж Сорос. Там Христо Грозев основава радио AURA с грант от американската неправителствена организация International Media Fund.

Самият Грозев не крие факта, че е успял да поработи за Американското радио “Свобода 2” – началото на кариерата на бъдещия следовател на “независимия” Bellingcat е финансирано от американските данъкоплатци.

След обучение в университета на Сорос и първия си опит в радио бизнеса, Грозев заминава за Русия: в средата на 90-те той получава работа в Metromedia на бившия американски разузнавач Джон Клуге. Той проявява интерес към руските телекомуникационни мрежи, а Грозев се занимава с развитието на радиостанции: той стартира руските активи на компаниите Eldoradio в Санкт Петербург и Radio Nika в Краснодарския край.

На снимка от 1996 г. Грозев е заедно с вицепрезидента на Metromedia Джон Катлет, който в бъдеще става оперативен директор на чешкия клон на Радио Свобода: прессъобщение на компанията го показва в светлината на специалист за популяризиране на американските ценности по света, включително Русия. През 2000 г. Грозев става президент на Metromedia International.

През 2003 г. бъдещият следовател на Bellingcat изкупува активите на Metromedia в Русия за Broadcast Media Holdings (RBMH). Съветът на директорите включва руско-американския журналист Владимир Познер: той води радиопрограма по Радио 7 на Seven Hills, собственост първо на Metromedia, а след това и на RBMH. Грозев се хвали, че за него работи известен журналист.

През 2006 г., по собствените му думи, уж поради натиск от руските власти, той продава своите медийни активи в Русия.

В началото на 2010 г. Христо Грозев се озова в центъра на скандал в България. Германският медиен гигант WAZ обяви намерението си да продаде двете си най-големи печатни публикации „Труд“ и „24 часа“, които бяха част от вестникарската група „България“. Като съсобственик на австрийската компания BG PRIVATINVEST GmbH, той, заедно с български бизнесмени – собственикът на най-голямата българска фармацевтична компания „Софарма“ Огнян Донев и неговия партньор Любомир Павлов – купува вестникарската група за 40 милиона евро през декември 2010 г.

След това Грозев започва да оказва натиск върху съсобствениците, настоявайки да отстъпят своите акции.

По-специално Грозев подава заявление до българската прокуратура, в което ги обвинява в пране на пари, получени с престъпни средства, както и в подправяне на подписа му върху документ. Бившите партньори отговорят, като го обвиняват в опит да завземе контрола над групата – те твърдят , че той може би действа от името и за сметка на олигарсите Делян Пеевски или Цветан Василев.

Българските медии обръщат внимание на “БГ Приватинвест Гмбх”, , която е създадена в края на 2010 г. точно преди сделката. Уставният капитал на предприятието възлиза на минимума по австрийското законодателство 35 хиляди евро, от които акционерите – Грозев, неговият патрон Карл Хабсбург и германският гражданин Даниел Руц – внасят само половината по време на регистрацията, като се възползват от възможността за отложено участие.

Българските съдилища обаче застават на страната на противниците на Грозев. На 17 ноември 2011 г. Софийският апелативен съд окончателно отстрани Христо Грозев от всички правомощия, свързани с управлението на бившата вестникарска група България: той е обвинен, че е възпрепятствал дейността на медиите. Нещо повече – на 27 юли 2012 г. Софийският градски съд анулира споразумението между “БГ Приватинвест Гмбх”, , Донев и Павлов, като по този начин лишава Грозев от активи. Според постановлението предприемчивият бизнесмен не е имал правомощието да сключи сделка за закупуване на вестникарска група „България“, тъй като към момента на сключването му, “БГ Приватинвест Гмбх” не е бил регистрирана и не е имало общо събрание, в което да са упълномощили Грозев. Де факто Грозев е действал от името на фирмата-фантом.

По време на скандала около вестникарската група Грозев е обвинен в лъжа за липсата на контакт с олигарха Делян Пеевски. Връзката се потвърждава от българските медии.

През декември 2011 г. фоторепортери на вестник „България Днес“ заснемат Грозев на излизане от офиса на фирма „Скорпион Параход“, принадлежаща на Пеевски. По-рано Христо обещал половин милион евро (един милион лева) на тези, които ще докажат връзката му с Пеевски, но журналистите така и не получават обещаните пари.

Опитът на Грозев да завладее Медийна Група България (МГБ) предизвиква особен интерес на българските медии към неговото лице: изплуват компрометиращи връзки със собствениците на компанията “Винпром Пещера” Атанас Петров и Антон Щерев. Последният не е просто от родния град на Грозев – Пловдив: Щерев учи с него в едно и също училище.

Разследващият сайт “Биволъ” (партньор на Wikileaks), позовавайки се на източници на 25 март 2011 г., докладва за плановете на Хабсбург и Грозев да продадат дял в БГ Принтмедия ООД, която е собственик на МГБ, на Петров и Щерев. Друга версия, публикувана в “Биволъ”, е, че компанията “Приватинвест” от Хабсбург и Грозев е можела да бъде създадена с парите на българските олигарси. Борислав Дионисиев, български олигарх, е тясно свързан с Грозев и Карл Хабсбург. Дионисиев регистрира много от фирмите си на булевард „Джеймс Баучер“ 23. Mediahelp на Христо Грозев е на същият адрес.

Съвпаденията не свършват дотук. Жената, с която живее Дионисиев, Михаела Калайджиева, сестра на бившия български министър по европейските въпроси Гергана Паси, която учи с Грозев в английската гимназия в Пловдив. Освен това Гергана Паси е председател на българския клон на паневропейския съюз, докато постоянният бизнес партньор на Грозев, Карл Хабсбург, е ръководител на австрийския клон на същата организация, която дълго време е оглавявана от бащата, Ерцхерцог Ото фон Хабсбург.

Освен това съпругът на Гергана Паси Соломон Паси от 2001 до 2005 година е министър на външните работи на България в правителството на Симеон Сакскобургготски. Христо Грозев през същия период се опитва да се кандидатира за българския парламент от партия „Национално движение на Симеон II“ (НДСВ).

Въпреки че Грозев не успява да завладее групата МГБ чрез компанията си „Приватинвест“ той става фиктивният собственик на редица местни медии, чията политика странно съвпада с интересите на Делян Пеевски. По-специално говорим за вестник „Стандарт“. Грозев е наричан още номинален собственик на вестниците „Утро“ в Русе и „Марица“ в Пловдив.

Слуховете за връзките на Грозев с олигархията обаче бяха озвучени още през 2009 г., когато той, заедно с Карл Хабсбург, се опитаха да придобият телевизионния канал Europe. Според съобщения в медиите зад сделката стои майката на Делян Пеевски – Ирена Кръстева.

През 2014 г. Кръстева се опитва да продаде активите си на ирландската компания Media Maker Limited, собственост на бившия изпълнителен директор на Communicorp Патрик Халпени. Интересите на Communicorp в България преди това са били представени от Христо Грозев. Тогава възникват въпроси от факта, че Media Maker Limited е създадена два дни преди обявяването на сделката.

„Не само този факт, но и как семейството [Кръстева] е изградило своята медийна империя (други публикации, уебсайтове и електронни медии са свързани с групата, с която провеждат същата редакционна политика или участват в общи медийни атаки), и използването му за политически и икономически цели поражда съмнения,дали продажбата е истинска, или просто искат да скрият собствеността и да се опитат да се скрият от вниманието на обществеността “, се казва в статия на„ Дневник “.

Обвиненията във връзки с Кръстева и Пеевски са актуални и до днес. През 2020 г. бившият партньор на Делян Пеевски, бивш собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев, обвини Грозев, че работи за одиозен олигарх и използва връзки със западните разузнавателни служби на най-ниското ниво за изпълнение на престъпни схеми в България. Грозев обеща да съди прокурорите, но тъй като опонентите му представиха нови аргументи в Twitter, той не намери време за това, като се позова на заетостта си.

Сред познатите на Христо Грозев са и представители на българския оръжеен бизнес – хора от специалните служби, участващи в невидими сделки. През 2014 г. Грозев навлиза на украинския пазар, придобивайки мрежа от радиостанции, които, първо, са известни като Radio EU, а по-късно са преименувани на Kraina FM. Партньори на Грозев в Украйна са Карл Хабсбург и българският “оръжеен барон” Петър Манджуков.

Друг човек от същия кръг е Емилиян Гебрев чиято компания ЕМКО участва в продажбата на оръжия на терористи в Сирия. Христо Грозев, заедно с разследващата група на Bellingcat, представят Гебрев като невинна жертва на руските специални служби: уж се опитали да отровят търговеца с Новичок през 2015 г., а преди това складът му в Чехия беше взривен. Непреките доказателства обаче сочат, че отравянето е резултат от конфликт между Емилиян Гебрев и Делян Пеевски за най-големия отбранителен завод в България “Дунарит”. Самият Гебрев потвърждава същата версия.

Компанията Виафот, регистрирана в офшорка на Британските Вирджински острови, се опитва да отнеме Дунарит от Гебрев. Ако разгледате нормативните документи на компанията, ще установите, че нейният собственик е адвокатът на гореспоменатия Делян Пеевски Александър Ангелов.

Версията на Грозев с „руска следа“ се оказва полезна, тъй като позволява да се отклони вниманието от корупционното преразпределение на българския оръжеен пазар.

През 2014 г. трънлив път доведе мениджъра по сложни отношения Христо Грозев до Bellingcat: според самия следовател през 2014 г. той внимателно следи събитията в Украйна и „просто не може да мълчи“.

През юни Грозев бе посочен като служител в лабораторията за управление на риска в Нов български университет. Тази структура е ръководена от Иван Костов, бивш министър-председател на България и един от най-пламенните поддръжници на прозападната ориентация на страната.

По това време Грозев вече е запознат с Костов. В разгара на скандала с МГБ Костов, Грозев и Хабсбург са забелязани заедно в хотел „Шератон“. И още един български контакт на следователя – оръжейният търговец Емелян Гебрев – също е свързан с Костов: по време на неговия премиерски мандат корупцията процъфтява в България, а съмнителни бизнесмени се радват на покровителството на властите.

„Твърд привърженик на либералните пазарни реформи, политик от прагматично-технократичен тип, Костов стартира програма за „масова приватизация“: повечето нерентабилни предприятия са ликвидирани или приватизирани. В същото време приватизационните сделки са придружени от корупция, икономическа престъпност, политическите опоненти смятаха управлението на Костов за авторитарно (той получи прякора „Командир“) ”, – откъс от Великата руска енциклопедия.

Костов обаче е оценен и е ценен на Запад, считан е за незаменим агент на влияние.

Преди Майдана лабораторията на Костов се занимава основно с борбата срещу „Южен поток“. Грозев подготвя доклади за “електронната война” в Украйна и катастрофата на малайзийския Boeing MH17, обвинявайки Русия. Бойният българин е забелязан от Елиът Хигинс, който по това време прави същото – водене на антируска информационна кампания.

Именно след това Христо Грозев става част от Bellingcat, излизайки на преден план в разследванията, включващи Русия по един или друг начин.

Bellingcat се позовава на Христо Грозев като на своя „водещ следовател“ за Русия. От 2015 г. името му се появява в докладите на организация, тясно свързана с правителствата на Великобритания и САЩ.

Най-вероятно присъствието на влиятелни покровители, ориентацията към Запада, както и познаването на руския език и руските реалности са изиграли роля за придвижването нагоре по кариерната стълбица. Грозев бързо установява контакт с изданието The Insider на Роман Доброхотов, финансирано, вероятно, от Михаил Ходорковски, и става редовен в ефира на Echo of Moscow и други либерални медии. съхранили се и с други връзки: например дългогодишният бизнес партньор на Грозев, Даниел Руц, сега е жител на Сколково.

Медийният мениджър се потапя стремглаво в политиката под прикритието на „разследвания“, без да се поколебае да повдигне най-абсурдните обвинения срещу Русия – и често пристрастните доклади или липсата на доказателствена база също се отбелязват от „колегите“ на Bellingcat. Например през май 2018 г. на пресконференция в Хага Грозев обвини Москва, че е снабдила опълчението на Донбас със система за противовъздушна отбрана “Бук”: в това е участвал някой си “генерал” Иванников. Холандската прокуратура обаче никога не повдига обвинения срещу този човек , което поставя под съмнение адекватността на разследването на Грозев.

В разследването на „Кремълски балканския гамбит„ през 2017 г. Христо Грозев говори за опитите на Москва да се намеси в изборите в Босна и Херцеговина с помощта на казашка танцова група. Втората част от разследването на Балканите е посветена на търсенето на доказателства за участието на Москва в опита за преврат в Черна гора.

На 16 октомври 2016 г., в деня на парламентарните избори в Черна гора, бяха арестувани представители на опозицията срещу режима на премиера Мило Джуканович: задържаните бяха обвинени в опит за преврат. Техни поддръжници обявиха ,че има политическо преследване и желание на властите да повлияят на резултата от изборния процес. През февруари 2017 г. прокуратурата на страната обвини Русия, че се опитва да свали Джуканович и подкрепя опозицията.

В случая Bellingcat, представляван от Грозев, застава на страната на режима на Джуканович – човекът, управлявал Черна гора от началото на 90-те години и спечелил слава на корумпиран политик, обвързан с престъпления. Оказа се, че бизнес партньорите на Христо от България имат собствен интерес по този въпрос.

Делян Пеевски, с когото Грозев многократно е обвиняван в сътрудничество, през 2015 г. се появява в разследването на Bivol.Bg за връзките на български контрабандисти на цигари с международни престъпни и терористични мрежи. Нещо повече, на 1 май 2021 г. българското издание на Alarma News съобщава , че Мило Джуканович е договорил сътрудничество в областта на контрабандата на цигари със собствениците на Vinprompeschera Атанас Петров и съученика на Грозев Антон Щерев.

На 5 февруари 2021 г. Апелативният съд на Черна гора отменя присъдите на двама руснаци (Едуард Шисмаков и Владимир Петров), както и на други обвиняеми в опита за преврат през 2016 г. Според решението на съда „в присъдата на първоинстанционния съд не може да се приемат нито фактически, нито правни изводи, както по отношение на наличието на престъпления, така и по отношение на наличието на тяхната вина за тези действия“. По този начин от правна гледна точка дори самият опит за преврат не е доказан, докато фактът, че бизнес партньорите на

Грозев имат финансов интерес да раздухват историята за руската следа, е станал обществено достояние.

Авторите на Bellingcat са прегърнали отравянето с употребата на отровното вещество Новичок една от ключовите теми на разследването на “злонамереното руско влияние”.

Христо Грозев взема активно участие в разследването на опита за убийство на Сергей Скрипал: материалът повдига въпроси от руски военни експерти, които твърдят, че данните в служебния списък на служителите в Главното управление на руския Генерален щаб изглеждат неправдоподобни. Руското външно министерство отбелязва, че разследващите не са предоставили доказателства, доказващи участието на руски граждани в отравянето.

Върхът в кариерата на Христо Грозев в Bellingcat е разследването на „отравянето“ на Алексей Навални. Грозев се снима с героя на материала, откаран в Германия, и дори позвънява заедно с него на човека, когото представя като един от убийците. Повечето от „доказателствата“ за това разследване се основават на класифицирана информация, получена от Грозев незаконно („сиви данни“). Невъзможно е да ги проверите открито, можете само да повярвате на казаното от Грозев и Bellingcat

Стойността на тези данни е спаднала значително, след като в началото на юли 2021 г. се проведе 97-та сесия на Изпълнителния съвет на Организацията за забрана на химическото оръжие, по време на която беше публикуван доклад за дейността на организацията през 2020 г.

„… по искане на Германия, на 20 август 2020 г., секретариатът изпрати екип за предоставяне на техническа помощ във връзка със съмнение за отравяне на руски гражданин.“ Става дума за Алексей Навални, който, както отбеляза официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова този ден, „само е прелетял от Томск до Омск, а групата на ОЗХО ВЕЧЕ е била изпратена да предостави техническа помощ във връзка със съмнение за отравяне с химическо оръжие”.

През пролетта на 2021 г. Христо Грозев стана „затворен свидетел“ на обвинението по делото за убийството на чеченския терорист Зелимхан Хангошвили през август 2019 г. в Берлин. Както отбелязва Frankfurter Allgemeine Zeitung, Грозев призна в съда, че е използвал “метода на подкуп”, за да получи необходимата информация в Русия. В материалите на Bellingcat за Хангошвили той и други терористи, воювали срещу Русия, бяха оправдани.

Христо Грозев, след като се преквалифицира от медиен мениджър със съмнителна репутация и олигархични връзки в „следовател“, както никой друг допринесе за упадъка на имиджа на Bellingcat.

В разследванията си той защитава корумпиран политик, свързан с мафията, търговец на оръжие, подхранващ войната в Сирия, предател на Родината, работещ за британските разузнавателни служби, чеченски терорист и гражданина Навални. Антируските обвинения, с които винаги всичко приключва, често се основава на непроверими данни, а разследването на „преврата“ в Черна гора след решението на съда постави под съмнение самия факт на опита за сваляне на Джуканович и може просто да бъде хвърлено в кошчето за боклук.

Заедно с Грозев уникален български привкус беше прибавен към Bellingcat: разследванията започнаха да се основават на класифицирани данни, получени чрез престъпления чрез черни пазари или подкуп на служители на реда. Невъзможно е да се проверят данните,и това противоречи на посочената линия на Bellingcat: агенцията изгражда цялата база доказателства върху данни от отворени източници. Самият Грозев представя способността си да купува откраднати данни като своя добродетел: в същото време покупката се финансира за сметка на самия Грозев, за да не се изложи Bellingcat.

Въпреки че днес славата на главния следовател на организацията гърми по света, Христо Грозев вече е станал обект на критика както заради връзките си, така и заради ангажираните разследвания. Когато недостатъците на сътрудничеството надвишат предимствата, те ще се сбогуват с Грозев, като по този начин поне малко, ще оправи репутацията на Bellingcat.

Превод и редакция: “Фрогнюз”

П.П. Тезите в публикацията не съвпадат с тези на Фрог нюз, но даваме възможност да читателите ни да се запознаят с други гледни точки по отношение на разкритията за скандални събития, включително замесването на руските тайни служби в опита за убийство на Емилиян Гебрев, сина му и директор от “Дунарит”.

Готови сме да публикуваме и други мнения по засегнатите теми.

Материалът е публикуван на 28.07.2021 г.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 27

Related Topics:featured trending българия измама конспирация корупция лъжа свят

Up Next

Не държава, а организирана престъпна група

Don't Miss

Подготовката на лудите в прибалтика за “война с Русия” се превърна в комедия

ФОКУС

Румен Овчаров (който е енергиен експерт) погреба БСП и Президентката по стратегията “клин, клин избива”😆😆😀

Румен Овчаров (който е енергиен експерт) погреба БСП и Президентката по стратегията ” клин , клин избива “😆😆😀

Без да си иска 😄😄😄 потвърди това , което и говорещи глави го говорят от много години.

“🔴 ДОКОГА БЪЛГАРСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ, ДЕПУТАТИ И РАЗСЛЕДВАЩИ ОРГАНИ ЩЕ СЕ ПРАВЯТ НА ГЛУХИ И СЛЕПИ ПРЕД АФЕРАТА “БОТАШ”?!

Абсурден договор, не само с дългосрочните си неизгодни финансови условия за данъкоплатците на България, но и с потенциалното погазване на редица национални закони, Конституцията на Република България, Решения и Директиви на Европейския съюз. Само аз ли разбирам за какво грандиозно нарушение на законите на България и ЕС става въпрос?

България закупува чрез “Булгаргаз” танкери LNG газ от световните пазари на борсова цена с пари от бюджета. После го доставя и инжектира на терминалите на Боташ, за което плащаме отделна фиксирана цена от близо 500 000 USD всеки ден. По този начин плащаме два пъти. Веднъж за закупуване на газ и втори път за регазификация. И Румен Радев нарича това изгодна сделка?! ТОВА Е ПЪЛЕН АБСУРД. СЪБУДЕТЕ СЕ!

🔴 ЕДИН ТАНКЕР НЕ ПРАВИ ДОГОВОРА „БОТАШ“ ИЗГОДЕН

Продължават лаишките опити договорът „Булгаргаз – BOTAŞ“ да бъде представян като работещ и полезен за България. Сега се съобщава, че „Булгаргаз“ търси 1 LNG товар от 1 млн. MWh за доставка на турския терминал. Всъщност един танкер не променя икономиката на договора. Защото по договор България плаща не само за един танкер, а е поела ангажимент за 14 танкера LNG, както и за резервиран капацитет и достъп, с фиксиран разход, който тече всеки ден.

Ако договорният параметър с BOTAŞ е 53 200 MWh на ден, това означава приблизително 19.4 млн. MWh годишно платен капацитет.

Според публикации в медиите от 30.04.2026г.:

“Държавният газов доставчик “Булгаргаз” ЕАД стартира тръжна процедура за доставка на 1 танкер втечнен природен газ на терминал в Турция. Поканени са 37 международни компании. От съобщението става ясно само, че се търси 1 товар от 1 млн. МВтч за осигуряване на необходимите за пазара количества през летния сезон. Не се посочва конкретен период на доставка, нито докога ще се приемат оферти. Те ще бъдат класирани според доставна цена, срок и начин на плащане, което означава, че ще се търси най-ниската цена и най-изгодните условия за разплащане.”

Тоест обществото трябва да повярва, че използването на около 5% от годишния капацитет доказва „работещ договор“. След години плащания, след повърхностни и незадълбочени спорове, след “опити” за предоговаряне и след признания, че „Булгаргаз“ не плаща дължимите суми поради неизгодността на споразумението, но досега сме издължили над 600 милиона лева, според разнопосочни официални изказвания на министри на енергетиката досега, в момента “Булгаргаз” търси единична доставка, която да създаде впечатление за активност.

🔴Има ли финансисти, икономисти, юристи и експерти в тази държава?!

– Плащаме със средства от държавния бюджет по договор, по чиито параметри до момента сме платили над 600 милиона лева, но никой не дава обяснение колко разходни средства са заложени в държавния бюджет?

– На каква цена и какво количество газ закупува България от световните пазари, преди разтоварването им на терминалите на BOTAŞ?

– Кой ще провери публичните твърдения на Румен Радев, който апропо е договарял политически сделката в Турция с Реджеп Тайип Ердоган, за несъответствие на доставено количество газ на терминалите на BOTAŞ и обявените данни от “Булгаргаз”?

– Как се отпускат средства от държавния бюджет за дългосрочна газова сделка за 13 години, без знанието и одобрението на Парламента на Републиката и без нотификация към Европейската комисия?

– Как договор официално обявен за междудържавен и междуправителствен от Република Турция в Република България се представя за “търговски”?

– Как първо подписваш международен договор, а после МС извършва съгласувателна процедура и за 24 часа приема решение, с което служебният МС одобрява вече подписания договор с Турция? Забележете одобрява договор, който не е виждал нито един министър и нито една институция!

– Как се подписва договор за милиарди без да е извършен финансов анализ, оценка на риска, без никаква финасова обосновка?

– Как КЕВР е била оставен в неведение за параметрите на сключения договор и без държавният регулятор да го е виждалопределя цените на електроенергията?

Има още поне 100 въпроса и недоумявам как е възможно от 6 милиона българи само една шепа да си задават логични въпроси. Онези по институциите мълчат, но искат правов ред и законност в България?!

Тоест Вие говорите за борба с корупцията и олигархията, а с мълчанието си, с бездействието си, с толерирането на потенциални престъпни действия, със замитането на ужасявящ проблем, Вие, които влизате и излизате от Парламента вече 3 години, мълчите за незаконни действия и корупцията?!

Е как ще постигнете законност, когато огромно по своя мащаб потенциално престъпление е премазало държавността, нормативите, законите на Републиката и ЕС, а навсякъде по институциите се носи страховито безхаберие, поднасят се жалки
оправдания, документални и фактически несъответствия. Този договор крещи! Той е скандален. Какъв парламент, какво начало, когато институциите са ИЗБУШЕНИ!

И не само това!

Мълчат основните замесени в този държавен резил лица. Нещо повече, момента в Народното събрание се настаняват депутати, които преди това са действали и бездействали, зад гърба на българските граждани, на тъмно, тайно и скрито, заобикаляйки Конституцията на Република България и законите на държавата ни.

Плащаме за 19.4 млн. MWh годишно, а търсим 1 млн. MWh. Проблемът става още по-видим.

ПО “БОТАШ” ПЛАЩАМЕ ЗА 19.4 МЛН. MWh/ГОД., А ПОЛЗВАМЕ 3.5 – 4.5 МЛН.?

Румен Радев в предаването “Панорама” на БНТ (30.01.2026 г.) твърди, че за 2024 година по договора с “Боташ” са пренесени 3 500 000 МWh газ, а за 2025 г. – 4 500 000 МWh.

На въпроса на водещия Бойко Василев, доколко е изгоден този договор, Радев отговори с въпрос: “Как и на какво основание смятате, че е безспорно неизгоден?” Василев уточни: “Загуби от 1 милион лева на ден успешни ли са?” Радев пак с въпрос на въпроса: “А Вие на това казвате загуби?!”

По своята икономическа конструкция договорът представлява:

– дългосрочен договор за ДОСТЪП до LNG
– инфраструктура и резервиране на трансграничен капацитет с фиксирано плащане тип take-or-pay, при който плащането е обвързано с капацитет (наличност), а НЕ с реално доставени количества газ.

Период на действие:
13 години или ~4 700 календарни дни

Основният финансов ангажимент:
~486 000 USD/ден

Този разход:
🛑НЕ се възстановява;
🛑НЕ зависи от използването на капацитета;
🛑НЕ включва цена на газ.

Факт:
Историческото годишно потребление на природен газ в България е в диапазона 3.0 – 3.3 млрд. куб. м. Така е всяка година с минимални и незначителни отклонения.

Тоест:
3.0 млрд. куб. м ≈ 31 500 000 MWh
3.3 млрд. куб. м ≈ 34 650 000 MWh

Договореният дневен обем от 53 200 MWh/ден (това не се отнася до транзит на реално количество газ в България, а само до възможен капацитет/услуга) съответства на приблизително 1.85 млрд. куб. м годишно, което представлява над 55 – 60% от средногодишното национално потребление.

Икономическото следствие е, че чрез един договорен параметър се „закотвя“ повече от половината от входния капацитет, необходим за снабдяване на вътрешния пазар.

Тоест:
53 200 MWh/ден × 365 ≈ 19 418 000 MWh/год
≈ 1.85 млрд. куб.м газ/год

Това има три преки ефекта:

1. Структурна доминация на входната точка. Значителна част от капацитета на ключовата входна точка Малкочлар/Странджа се резервира дългосрочно, което ограничава достъпа на други доставчици.

2. Вторично позициониране на алтернативните източници. Всеки друг потенциален доставчик – независимо дали през Гърция, LNG терминали или вътрешноевропейски маршрути – се конкурира за оставащия капацитет, който е по дефиниция по-малък и по-несигурен.

3. Промяна в пазарната структура без пазарен тест. Вместо капацитетът да се разпределя динамично според търсенето, той се фиксира договорно за дълъг период, което води до предопределяне на пазарни дялове извън нормалната конкурентна логика.

Параметърът 53 200 MWh/ден не е неутрална техническа величина, а обем със системно значение, който сам по себе си влияе върху структурата на газовия пазар, конкуренцията и достъпа до инфраструктура в България.

Сега да направим елементарна сметка, съобразно публичните твърденията на Румен Радев.

Ако за 2024 година по договора с “Боташ” са пренесени 3 500 000 МWh газ,
а за 2025 г. – 4 500 000 МWh, то тогава защо България заплаща фиксирана такса всеки ден от 486 000 USD/ден и защо договореният и заплащан всекидневен капацитет от 53 200 MWh/ден × 365 ≈ 19 418 000 MWh/год се смята за изгоден и според какви икономически и финансови анализи?!

Тоест:
България заплаща за резервирана наличност/капацитет в размер на 19 418 000 MWh/год., но реално използвала за 2024 г и 2025 г. от 3 500 000 до 4 500 000 MWh.

Изумителни постижения на българската енергийна и математическа мисъл. За разликата няма да питаме. В публичното пространство се прокрадва информация, че до терминалите в Турция са “кацнали” има няма 2 танкера LNG. Знаменит скок на енергийния политически гений.

“Великият договор”, по който България преобладаващо е натоварена със задължения обещава до 14 LNG танкера годишно. Това е около 3 000 000 MWh на танкер. Ако са рязговарени 2 танкера досега, то значи около 6 000 000 MWh, а не общо 8 000 000 MWh (за 2024 и 2025 г.), според твърденията на Радев.

Нека говорим с числа, защото те не се обиждат и не правят внушения. Те просто показват реалността. Необходимо е пак да повторим фактите!

Какво плащаме като капацитет?

Договорният параметър 53 200 MWh/ден означава: 53 200 × 365 = 19 418 000 MWh/год. резервиран/платен капацитет.

Това е приблизително ~1.85 млрд. куб. м газ/год., т.е. над 55 – 60% от историческото годишно потребление на България (около 3.0 – 3.3 bcm).

Това не е неутрална техническа величина, а параметър със структурно значение за достъпа до инфраструктура и пазарната структура.

Какво твърдим, че реално сме използвали?

Ако през 2024 г. са били 3.5 млн. MWh, а през 2025 г. – 4.5 млн. MWh, това означава усвояване:
🛑2024: ~18% от платения годишен капацитет
🛑2025: ~23% от платения годишен капацитет

Колко струва това „успешно“ ползване?

Фиксираната такса е 486 000 USD/ден, или ~177.4 млн. USD/год.

Само като проста аритметика (без да включваме цена на газа, LNG доставки, логистика и др.):

при 3.5 млн. MWh имаме ~ 50.7 USD/MWh (само за услугата/наличността)
при 4.5 млн. MWh имаме ~ 39.4 USD/MWh

Какво означават тези числа сравнително?

Пазарна цена на природния газ в Европа включва това, което купувачите плащат за самия газ на свободния пазар.

🛑”Уникалната цена“ на България (≈ 39 – 50 USD/MWh) е само за фиксиран капацитет/наличност, без да включва газ. Това е цена само за услугата, което е в същия порядък или по-високо от пазарните цени за самия газ. Това усилва икономическия аргумент, че фиксираната такса само за капацитет/услуга е значителна спрямо реалните пазарни условия. Или казано с други думи, българският народ плаща повече за капацитет/наличност, отколкото референтните пазарни цени за самия газ в Европа в последните месеци.

И тук идва ключовият въпрос:
На какво икономическо и финансово основание се твърди, че това е „изгодно“, ако плащаме за 19.4 млн. MWh/год., а използваме 3.5 – 4.5 млн.?

Договорът по същество е за плащане за наличност, не за газ. Това функционира като take-or-pay за капацитет/наличност, а не като нормална покупко-продажба на газ, защото плащането е фиксирано и не следва реалните количества.

🛑Когато се „закотвя“ над половината от входния капацитет за 13 години, без пазарен тест и динамично разпределение, резултатът е:

– ограничаване на алтернативни доставчици;
– предопределяне на пазарни позиции извън конкурентната логика;
– риск за сигурността на доставките при кризи.

Последният въпрос е институционален, не персонален и питам официално:

Кои институции са изготвили пълен финансов анализ на ефекта от фиксираната такса при частично усвояване?

Има ли официална оценка на структурните последици за капацитета и пазара?

Кой носи отговорността да информира обществото с пълните числа, а не с общи твърдения?

И тези ще ми говорят за морал и борба с корупцията! Е как отявлени безсрамни корумпета ще се борят с корупцията?!

🔴Запомнете добре тази дата – 19 април 2026 година. На тази дата ЛЕВСКИ беше обесен втори път.

Post Views: 9

ФОКУС

Фашистки геноцид над населението на Украйна

Нещо страшно става в Украйна: Киев прибира насилствено бежанците си от цял свят! Разкрития пред ООН: Жесток „лов на хора“ за фронта – извършват се побои и мъчения…

Разкритие от фронта: войниците губят съзнание от глад и пият дъждовна вода…

В Украйна и в редица европейски държави се появяват все повече твърдения за насилствено връщане на украински граждани, за жестоко напрежение около мобилизацията им на фронта и невиждани подходи от Европа към бежанците. Изказванията идват както от украински, така и от руски представители, както и от европейски политици.

Твърдения за депортации от Европа

Според депутат от украинската Рада, в Европа вече има случаи на връщане на украински мъже към границата.

„Принудителната депортация на украински мъже от Европа вече се случва. Те биват връщани към границите на Украйна, където ги посреща ТЦК“, съобщи депутатът Горбенко.

Той уточнява, че подобни действия могат да се извършват при нарушения на закона:

„Що се отнася до формата на връщане, юридически съществува официална депортация. И такива случаи на депортация на наши граждани от мъжки пол вече има, без решение на Фридрих Мерц или Доналд Туск или който и да е друг ръководител на държава.

Има примери с мъже, които нарушават закона или са го нарушили — те се депортират принудително и на практика вече са връщани до границите на Украйна, до граничните пунктове, където, включително, ТЦК ги посреща и им връчва повиквателни, тоест всичко е съгласно действащото законодателство.“

Остро изказване на Русия в ООН

Постоянният представител в ООН от Русия Василий Небензя направи серия от тежки обвинения относно ситуацията в Украйна.

„Ловът на украински мъже се случва посред бял ден. Извличат ги от апартаменти и частни домове, от обществен и личен транспорт, от болнични легла, от работните им места, причакват ги в аптеки и хранителни магазини. Хората се осакатяват, пребиват се до полусмърт, използват се сълзотворен газ и електрошок. Залавят дори инвалиди с тежки заболявания“, заяви Небензя.

Той допълни: „Ситуацията в Украйна е много тежка. Обикновените украинци отказват да воюват за затъналото в корупция ръководство на страната и се укриват от служба. Дезертират и оказват жесток отпор на военните комисари – „ловците на хора“ от ТЦК и присъединилите се към тях радикални националисти, които по същество отвличат хора, за да попълват все по-нарастващите загуби на ВСУ.
Такава „сигурност“ Зеленски иска да изнася по света. В действителност той изнася само наемници и оръжие, което се появява в конфликтни точки по целия свят. И, разбира се, своите театрални представления – основно на европейските сцени.“

„Украйна печели време за Европа“

Небензя постави и по-широк геополитически акцент: „Украйна печели време за подготовката на европейските страни за война с Русия. Именно за това на Киев се плащат пари, дават се кредити.“

По думите му именно това е една от причините конфликтът да не бъде урегулиран.

„Зеленски и повечето европейски лидери се стремят не към мир, а към продължаване на войната. И това е основната причина украинската криза все още да не е уредена. И макар европейските делегации днес пред камерите да леят крокодилски сълзи за страданията на украинския народ, всъщност съдбата му изобщо не ги интересува“, безкомпромисен е Небензя.

Ирландия променя политиката си

В Ирландия също се обсъждат сериозни промени, съобщава Sunday Times. Планира се прекратяване на настаняването на около 16 000 украинци и въвеждане на програми за доброволно връщане:

до 2500 евро на човек
до 10 000 евро на семейство

„Искаме да сложим край на ситуацията, при която 16 000 души вече разчитат на нас. Нито една друга държава от ЕС не предоставя такива условия“, заяви министърът по миграцията.

Полша депортира украинци

Разглежда се законопроект за депортиране на украинци от Полша дори за незаконно паркиране или разхождане на куче без каишка.

Полският Сейм регистрира законопроект, който би позволил дребни нарушения да бъдат основание за депортиране на бежанци. Депортиране заплашва тези, които извършат две нарушения в рамките на две години.

Нарушенията са: Превишаване на скоростта, незаконно паркиране, вдигане на шум през нощта, замърсяване на улиците, пиене на алкохол в забранени зони и нарушаване на мира и тишината, разхождане на куче без каишка или замърсяване. както и пътуване без билет.
Свидетелства от мобилизационната система

Украински медии публикуваха потресаващи разкази на служители в службата за набиране на жители на Украйна за фронта:

„Когато работиш в ТЦК, си мразен от всички: военни, цивилни и началство. Това е морално изтощителна и опасна работа.
ТЦК има план колко хора да изпрати в армията, полицията също. Ако не „ловиш“ достатъчно хора, теб самия ще те изпратят на фронта.“

Тежки условия на фронта

Появяват се и тревожни информации за състоянието на украинските войници: в социалните мрежи са разпространени снимки на изтощени войници от 14-та бригада на 2-ри

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 24

ФОКУС

Гяюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо

Проф. Пламен Киров: Гюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо

С преподавателя по конституционно право проф. Разговаряме за решението на КС по казуса „Борислав Сарафов“, което предизвика много коментари и немалко инсинуации. Питаме го какво точно казаха магистратите и какви ще са следствията от решението. Разговаряме и за несъстоялата се съдебна реформа и за екзотичните идеи на временния правосъден министър Андрей Янкулов.

– Преди Великденските празници Конституционният съд (КС) се произнесе по казуса Сарафов, но решението предизвика различни интерпретации. Какво всъщност казаха магистратите от КС?

– Решението на КС е добре издържано юридически в рамките на неговите правомощия но всъщност що се отнася до казуса „Борислав Сарафов“ и дали той е правна нула и нелегитимен, решението на КС не решава нищо, тъй като не решава казуса „Сарафов“. Всъщност магистратите от Апелативния съд във Варна атакуваха пред КС разпоредбата на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт, който въвеждаше фигурата на временно изпълняващия функциите на главен прокурор, председател на ВКС, ВАС и ограничаваше до 6 месеца изпълнението на тези функции от лицата, които се натоварват с въпросните правомощия. КС със своето решение каза, че текстът на Закона за съдебната власт не е противоконституционен. Това е единственото нещо, което каза КС. По-интересно обаче е какви становища бяха получени в КС по това конституционно дело от министъра на правосъдието, от ВКС от Съюза на съдиите, от Асоциацията на прокурорите в България, от Камарата на следователите, от Българския институт за правни инициативи и от колеги от Юридическия факултет на СУ, – гл. асистент Делян Начев. Както се очакваше министърът, ВКС, Българският институт за правни инициативи стоят на мнението, че всъщност нормата на закона има т. нар. несъщинско обратно действие и поради това, изпълняващия длъжността главен прокурор в момента Борислав Сарафов е с отдавна изтекъл мандат и отдавна той не е никой.

– А каква е ролята на тези становища, защо смятате, че са интересни?

– Защото те провокираха КС да излезе извън рамките на питането, отправено до него за конституционосъобразността на текста на Закона за съдебната власт и да кажат, че нормата на този текст има обратно действие, т. нар. несъщинско обратно действие на правната норма. КС не се хвана на тази въдица и изобщо не се произнесе. И в мотивите е казано, че ако някой има съмнение каква е нормата, има тълкувателна дейност на ВКС във връзка с тълкуването на законите, което КС не може да прави, защото може да тълкува само конституцията, но не и законите и ВКС да вземе едно тълкувателно решение и да уеднакви практиката на апелативните съдилища в страната. Това казва КС.

– Всъщност, не беше ли вкаран КС в политически спор?

– Направи се опит, но КС се произнесе единствено по конституционосъобразността на въпросната разпоредба, т. е. по текста на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт и КС казва: Тъй като има хипотези, при които не може да бъде избран нов главен прокурор, председател на ВКС, председател на ВАС, по необходимост може да бъде назначен временно изпълняващ функциите. И срокът в който въпросното лице може да осъществява функциите е 6 месеца, след което трябва да бъде избран нов изпълняващ функциите.

– Какво се случва, ако не може да бъде избран в рамките на този срок?

– КС показва хипотезите – когато предсрочно бъде прекратен 7-годишният мандат на някой от тримата висши магистрати, тогава е необходимо временно да задейства процедурата, при която ВСС предлага на президента, след като е извървял една сложна процедура за номинации, за гласуване във ВСС за да се оформи предложението по отношение на едно лице, което да бъде предложено за издаване на указ и назначаване на поста председател на ВКС, на ВАС и съответна главен прокурор. И понеже това е дълга и сложна процедура, за да не остане фактически съдебната власт в лицето на двете върховни съдилища и на прокуратурата без ръководство, законодателят е казал: излъчва се временно изпълняващ функциите и е посочил, че тези функции са в рамките на 6 месеца, защото това не е самостоятелен конституционен мандат, какъвто е мандатът на титулярите, които се избират за 7 години.

– Всъщност, защо в момента не може да се назначи титуляр?

– Защото ВСС е с изтекъл мандат и със закон е забранено ВСС с изтекъл мандат да извърви процедурата по предложение на титуляр на съответните длъжности. Две са вакантните длъжности – главен прокурор и председател на ВАС. И затова сме в тази ситуация, в която, може би ще трябва да действаме продължително време с временно изпълняващи функциите. Но всъщност целта на това питане беше КС да се произнесе за обратното действие на текста на Закона за съдебната власт. КС не го направи, защото не се хвана на политическата въдица, която му беше хвърлена от министъра на правосъдието, от Съюза на съдиите и центъра за правни инициативи. Решението на КС по никакъв начин не променя с нищо съществуващото статукво по отношение на главния прокурор.

– Защо за този правосъден министър махането на Сарафов изглежда като мисия на живота му? Сарафов ли е най-големият проблем на правосъдната ни система?

– Нашата правосъдна система има много големи проблеми, но те не могат да бъдат решени с магическа пръчка. Става въпрос за консервативна система, каквито са всички правосъдни системи в страните с либерална демокрация. Служебният правосъден министър си постави една единствена задача в краткото време, в което ще пребивава на поста служебен министър на правосъдието. Трябва да му признаем, че той с упорство пробва най-различни средства да прекрати мандата на изпълняващия длъжността главен прокурор Сарафов, докато от другата страна със същия успех имаме упорство от страха на прокурорската колегия на ВССС изобщо да не обръща внимание на инициативите на министъра на правосъдието и да си стои на мнението, че нормата на закона действа занапред и изобщо няма типично, асиметрично, успоредно и каквото и да е друго обратно действие. Това е в момента – статуквото се запазва въпреки неистовото желание и всякакви опити, които следват един след друг на служебния министър да проведе битката на своя живот с Борислав Сарафов.

– Нали съдебната система уж е деполитизирана, защо политиците непрекъснато искат да кадруват в нея и правят така, че магистратите да се съобразяват с тях? Не е ли това причината да не може да се избере ВСС и главен прокурор?

– Проблемът е хроничен за Третата българска държава – с един известен период от 45 г., защото тогава няма независима съдебна власт откровено, тя е политически доминирана. Но в останалото време като се започне с приемането на Търновската конституция и първия закон за съдебната власт, винаги съдебната власт е вървяла със силните на деня, т. е. с политиците които са управлявали България като те са злоупотребявали с тази зависимост. Със съдебната власт винаги се е злоупотребявало за политически цели. Може би първопричината е, че у нас властта винаги се е използвала от политиците, така да се каже, за усвояване, а не за осъществяване с оглед на висшите интереси на нацията. Тя се усвоява в личен, в персонален интерес на политиците и затова те са заинтересовани да има една зависима съдебна власт, за да не би когато паднат от власт някой да ги преследва и да ги пита откъде е натрупаното им богатство и благините, които те са успели да усвоят, упражнявайки властта.

– Няколко политически партии се кълнат, че ако имат мнозинство, ще направят съдебна реформа. Каква трябва да бъде тази съдебнареформа, която да накара системата да заработи?

– Съдебната реформа е като образователната реформа. Тя е започнала, но не се знае кога ще завърши. Тя припламва, започна активно през 2015 г. с разделянето на ВСС на две колегии и затова в момента върви спорът – кой трябва да излъчи временно управляващ дейността на ВАС, кой трябва да излъчи временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Едните казват: Това е Пленумът. Да, но от 2015 г. Пленумът има само една кадрова функция – предлага на президента кандидат за назначаване на поста главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС. Т. е очевидно Пленумът не може да назначава временно управляващ дейността, а това правят двете съдебни колегии.

Ето, съдебната колегия излъчи временно изпълняващ длъжността председател на ВАС, съответно прокурорската квота държи на Борислав Сарафов и не иска да стартира поради тълкуване на текста от Закона за съдебната власт, че той действа занапред, не иска да пристъпи към излъчването на друг временно изпълняващ. Проиблемът се състои в некадърния текст на промените в Закона за съдебната власт от началото на миналата година, когато трябваше изрично в преходна разпоредба да се каже, че нормата по чл. 173, ал. 15 има обратно действие. И тогава нямаше да има никакви спорове относно това колко дълго може да стои и да изпълнява длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Това нтай-вероятно ще стане, защото се очертават някакви мнозинства в бъдещия 52 парламент и най-вероятно ще се досетят, че с допълнение на една преходна разпоредба може да се реши въпросният казус.

– Какъв е оптимистичния срок за избор на парламентарната квота на ВСС?

– Няма оптимистични варианти, априори един такъв е да се съберат повече от 160 гласа, т. е. квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители, за да се изберат 11 членове на ВСС от т. нар. парламентарна квота, за да се формира нов състав на ВСС и той да изпълни конституционните си правомощия по чл. 130, а от Конституцията да предложи на президента назначаването на двама висши магистрати – председател на ВАС и главен прокурор. Но както гледам как се разпределят силите и как не си говорят политиците за постигане на такова мнозинство в НС. Така че ще бъде въпрос на някаква конкретна политическа ситуация и не съм особено голям оптимист, че ще се започне с формиране на такова мннозинство за излъчване на нов ВСС, защото имат да приематбюджет, имат да формират правителство, а преди това ще трябва да избират и председател на НС… Доколкото не се очертава една политическа сила да има мнозинство от 121 гласа и нагоре, малко трудно ще излъчат и председател на НС. Още повече, че вече има утвърдена практика в тази посока от предишните парламенти. Със съдебната власт вероятно пак няма да сколасаме, най-вероятно ще се сетят пак някъде към края на годината, ако дотогава няма други предсрочни избори.

– Как ще коментирате идеята на служебния правосъден министър да се назначава временно изпълняващ длъжността ВСС?

– На велика събота в интервю пред национална телевизия министърът на правосъдието очевидно подбра най-точния момент да заяви друго свое намерение – когато парламентът не може да излъчи парламентарна квота за подновяване състава на ВСС, то президентът на републиката да излъчи такава квота от 11 членове на ВСС, която да е временна, докато парламентът излъчи такава квота. Подобна идея е свързана обаче с промяна в конституцията. Все такива екзотични идеи му хрумват на този правосъден министър. Очевидно той няма да престане да ни изненадва в това отношение в рамките на следващите месеци.

– Ако парламентът не успее да състави правителство може ли Андрей Гюров отново да е служебен премиер?

– Не, не може да бъде, защото той е освободен с решение на НС от длъжността подуправител на БНБ. Той е така да се каже служебен министър-председател за еднократна употреба.

ВИЗИТКА
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия.

Post Views: 30