БЪЛГАРИЯ

ХОРА С АМНЕЗИЯ НЯМА ДА БУТНАТ ЗАДКУЛИСИЕТО!

Рестартът на системата ще дойде след опресняване на паметта и избора на нови механизми за действие

… след близо 15-годишна игра на котка и мишка на Ахмед Доган му писна и най-официално си купи и двата сарая…

—————————————–

Борбата срещу корупцията и мафиотизирането на държавата продължава да прилича на зле скалъпен сериал с криминален оттенък. Уж всички се борят, но видими резултати няма. Тъкмо обратното – колкото повече стават активните борци срещу мафията, толкова повече мъглата около кръстниците й и изпълнителите им в държавната власт се сгъстява.

Крайният резултат се вижда днес: уж всички знаем всичко за всички, но дойде ли време да говорим с имена, дати и факти – изведнъж се оказва, че знаем нещата оттук-оттам и затова не казваме нищо конкретно. Или пък ни е страх да не се вкараме в някой филм дето не сме гледали…

Колкото и да не им се вярва на дамите и господата от политическия елит, в подобна ситуация сме вече доста години. И е очевидно защо – задкулисието затова е задкулисие – хем да го има, хем да го няма. И голямата мистификация е защо всички обещават да го преборят, след като това е невъзможно без някой да признае ОТКЪДЕ ТОЧНО ИЗВИРА ЗЛОТО И ОТКОГА?

————————

Някой може и да се шокира, когато разбере, че тези няколко реда по-горе са публикували през февруари 2003 година. Конкретният повод е учредяването на поредната структура за борба със задкулисието, организираната престъпност и мафиотизирането на държавата, носеща символното име “14 декември” – датата, на която първият президент на България след 10 ноември 1989 г. – Петър Младенов, произнесе култовата реплика: “танковете да дойдат”.

Инициатори за учредяването на движението са двама от дисидентите първопроходници и учредители на СДС – Пламен Даракчиев и Едвин Сугарев.

На 23 декември 2003-а година те подават сигнал в Софийска градска прокуратура (СГП), в който са описани участниците в престъпна схема за източване на Държавния резерв. В престъпната организация участват Мирчо Петков (Мирчо Циганина), Димитър Бухларски, Костадин Хаджииванов (Коце Маца), Кирилка Ангелова и Димитър Консулов. Източени са общо 126 000 т зърно, а чадърът над схемата е опънат от коалиционния партньор в управлението ДПС.

По случая е създадена 17-членна временна парламентарна комисия, начело с председателя на Комисията по земеделие и гори в 39-ото Народно събрание Пламен Моллов (НДСВ). Тя приключва работата си с доклад, според който за периода 2001-2003 г. Мирчо и компания са източили общо 217 000 тона пшеница, с което са нанесли щети в размер на 78.12 млн. лева.

На 14 юли 2004 г., избухва нов скандал – този път за източването на около 43 500 т дизелово гориво, с което са нанесени щети за около 45 млн. лева. Вътрешният министър Георги Петканов и главният прокурор Никола Филчев са уведомени, но от това НИЩО НЕ ПРОИЗТИЧА!

На 25 февруари 2005 г. депутатите от СДС Йордан Бакалов и Валентин Василев вдигат нова парламентарна “врява”, заради която поредният шеф на резерва – Йовчо Йовчев, е уволнен и обвинен за източването на нови 44 млн. лева…

Тук ще спестим приноса на Тройната коалиция, ресорния министър Емел Етем и още по-ресорния заместник-министър Делян Пеевски. Маркираме само няколко ключови дати.

През февруари 2006 г. мандатът на Никола Филчев изтича и главен прокурор става президентският съветник Борис Велчев. Няколко месеца по-късно, най-малко 40 досъдебни производства срещу групата на Мирчо Циганина и Кирилка Ангелова, пръснати съвсем умишлено из цялата държава, са обединени в едно мега дело, възложено на Националната следствена служба.

Прескачаме още 10-12 месеца, защото няма смисъл да изпадаме чак в такива подробности. Отбелязваме само титаничния скандал през пролетта на 2007 г., в който

от едната страна на институционалната бухалка

са заместник-министър Делян Пеевски и шефът на Националното следствие Ангел Александров (вече покойник), а под нея – министърът на енергетиката Румен Овчаров, заместник-министърът на икономиката Корнелия Нинова и шефът на “Булгартабак” Христо Лачев.

Някъде между тях, но някак деликатно гравитиращ около Пеевски и Александров, е разположен главният прокурор Борис Велчев и любимите му магистрати от Софийска градска прокуратура и Столичната следствена служба.

През май 2007 г. участниците и от двете страни са уволнени от премиера Сергей Станишев (разбира се, без Александров и Велчев), а през септември с. г. е върнат на работа само Делян Пеевски. Чудно защо ли?

През декември 2007 г. на депутатите от Обединените демократични сили в 40-ото Народно събрание им се изчерпва търпението и внасят сигнал в Комисията за борба с корупцията. В него се твърди, че председателят на ДПС Ахмед Доган – чрез подставени лица – притежава и ползва най-различни имоти:

– легендарният столичен сарай в кв. “Бояна”, ул. “Беловодски път”

– имот в община Бургас – в парк „Росенец” – бъдещият летен сарай на Доган;

– имот в община Суворово, с. Дръндар;

– спа-хотел „Орфей” в община Девин;

– хотел „Каза Домини” в община Тетевен, Рибарица.

“Сините” депутати настояват:

“Комисията за борба с корупцията да започне парламентарно разследване на органите, които са били длъжни да проверят законността на източниците на парични средства за придобиването, ползването, издръжката и охраната на посочените имоти”. Тоест, тя да свърши цялата онази работа, за която стана дума по-горе и която през годините никой не пожела да свърши –

НИТО МВР И ФИНАНСОВОТО РАЗУЗНАВАНЕ, НИТО ПРОКУРАТУРАТА И СЛЕДСТВИЕТО, НИТО НАП И АДФИ!!!

С разследването на далаверите около Държавния резерв в периода 2003-2007 г. са се занимавали най-малко 500 души – депутати, държавни чиновници, министри, полицаи, следователи, прокурори, съдии, ревизори, политици на свободна практика, журналисти и т. н.

Образувани са били най-малко 700 проверки

и досъдебни производства срещу длъжници на резерва, но нито едно от тях не е прераснало в следствено дело за организирана престъпна дейност и за пране на пари. При това – съвсем умишлено.

По официални данни, през този период от държавата са откраднати най-малко 500 млн. лв., а по неофициални – поне два пъти повече. Защото, освен със зърно и горива, престъпни схеми са въртени с черни и цветни метали, с мляко и млечни продукти, с лекарства…

Никой не е разследвал престъпната схема за това:

– по какъв начин са продадени хилядите тонове и литри зърно и бензин;

– как са изпрани стотиците милиони мръсни левове;

– кои висши политици и висши магистрати са били чадър над организираната престъпна групировка.

На 22 май 2008 г. Комисията за борба с корупцията най-после намира време да обсъди сигнала, но освен до разправия между депутатите от ДПС и ОДС, кой знае какъв друг ефект няма. В крайна сметка докладът е изпратен до НАП и Сметната палата и… толкоз. Всичко се оказва законно и затова е забравено светкавично.

Няколко месеца по-късно – през зимата на 2009 г., когато новият политически феномен Бойко Борисов и партията му ГЕРБ вече са поулегнали във властта, лидерът на ДСБ

Иван Костов прави опит да разбуни духовете отново.

И успява, но… само извън парламента и държавните институции. Всъщност, той и колегите му огласяват онова, което “БАНКЕРЪ” и още няколко независими медии сме писали в продължение на цяла една петилетка:

– парцелът, върху който е построен Боянския сарай, е купен от Кирилка Ангелова с пари, крадени от Държавния резерв и превъртени през няколко фирми и неправителствени организации;

– Боянският сарай е построен и обзаведен с пари, откраднати от Държавния резерв и осигурени на “Бащицата” лично от Мирчо Петков;

– юридическите лица, собственици на скандалните имоти, са фирми бушони – или без дейност и без приходи, или на неграмотни и социално слаби бедняци.

“Сараите “Росенец” и “Каса Домини” по същество са перачница в големи размери и не е известно как се издържат”, постави окончателната диагноза Иван Костов.

И как смятате – какво точно се случи после?

Абсолютно нищо. Толкова нищо, че днес никой не иска да обясни с думи прости защо нарицателното “Сараите” е символ на корупция, задкулисие и мафиотизирана държава. И защо, след близо 15-годишна игра на котка и мишка, на Ахмед Доган му писна и най-официално си купи и двата сарая.

–

Иван Рачев

Related Topics:featured trending българия коментар корупция

Up Next

Яйца и млечни продукти са рекордьори по поскъпване сред храните

Don't Miss

Тарикатите от жълтите павета

БЪЛГАРИЯ

Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите

“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”

Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.

Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.

Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.

Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.

На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.

В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.

Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.

БЪЛГАРИЯ

Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.

Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.

Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.

„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.

Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.

Прозрачността по веригата става ключов въпрос

Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.

„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.

Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат

Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.

„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.

Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.

Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.

„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.

По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел

Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.

За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.

БЪЛГАРИЯ

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!

ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.

Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.

За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.